№ 22496
гр. С, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110164487 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД от Б. Д. К. срещу СО за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20
лв., представляваща недължимо платена сума поради начална липса на основание, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. – датата
на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното плащане на задължението.
Ищецът твърди, че с фиш № 9052537/05.12.2021 г. на СО му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 20 лв. Сочи, че е погасил
задължението си към ответника, за което му е била издадена разписка с изх. №
095622203499736/29.08.2022 г., като отнасянето на платената сума за погасяване именно на
процесното задължение било потвърдено с писмо с изх. № С230009-178-0024655/02.11.2023
г. от публичен изпълнител С М Ф. Посочва, че с приходна квитанция серия ББ23, номер
**********/06.04.2023 г. е погасил парично задължение налично по партида на негово име в
качеството му на данъчен субект, представляващо „вид задължение: глоби; год.: 2021; срок
пл.: 07.12.2021 г.; номер/дата на документ: СО9052537/05.12.2021 г.“ Твърди, че платената на
06.04.2023 г. сума е недължима, доколкото представлява повторно събиране на погасеното
чрез плащане на 29.08.2022 г. вземане за процесното административно наказание глоба,
поради неотписване на задължението от системата на дирекция „Местни данъци и такси“ от
страна на ответника. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага твърдения за недопустимост на производството, а в условията на евентуалност – за
неоснователност на претенцията на ищеца. Поддържа, че в чл. 128 и сл. ДОПК е установен
специален ред за прихващане и възстановяване на недължимо платени публични държавни
вземания, какъвто характер има и наложената глоба. Сочи, че не се установява събраната от
публичен изпълнител при офис „К“ към ТД – Пловдив на НАП сума в размер на 20 лв., да е
постъпила в дирекция „Общински приходи“ – СО, поради което за ответника не е било
налице задължение да отрази това обстоятелство в информационната система на
дирекцията. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим. Неоснователни с оглед твърденията на ищеца са
възраженията на ответника за недопустимост на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.
1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми,
подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване
на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да
се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е
станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Предвиденият с чл.
128 и сл. ДОПК административен ред се прилага само за определена категория изчерпателно
изброени вземания, сред които не са вземания за глоби, налагани от СО, доколкото
изричната разпоредба на нормата ясно сочи единствено глоби, наложени от органите по
приходите.
За основателността на иск с правно основание чл. 55, ал., предл. 1 ЗЗД е необходимо да
бъде установено даването на сума без основание, т.е. при изначална липса на основание.
Ответникът следва да установи, че е налице валидно основание да получи сумата.
Не се спори между страните и се установява от представената приходна квитанция
Серия ББ23, номер **********/06.04.2023 г., че на 06.04.2023 г. ищецът е заплатил на
ответната община сумата от 20 лева, която е била претендирана като задължение за глоба по
документ: СО9052537/05.12.2021 г.
Видно от писмо от 02.11.2023 г. от публичен изпълнител С Ф в информационните
масиви на НАП е отбелязано погасяване на задължение по глоба по фиш №
9052537/05.12.2021 г. Видно от разписка за извършено безкасово плащане от ТД на НАП –
офис К на 29.08.2022 г. е налице плащане от ищеца на сумата от 20 лева принудително
събиране на публични вземания. Следователно задължението за заплащане на глобата е било
погасено чрез плащане на 29.08.2022 г. и към момента на последвалото плащане на
процесната сума – 06.04.2023 г. не е било налице.
Изрично с доклада по делото съдът е указал на ответника, че е в негова
доказателствена тежест да докаже съществуването към момента на извършеното от ищеца
плащане на валидно основание за получаване и задържане на посочената парична сума.
Въпреки това в производството такива доказателства не са представени, поради което и
наличието на основание е недоказано.
Предвид посоченото следва извод, че ответникът, който не е провел успешно доказване
на основание за получаване на сума, се е обогатил неоснователно с получаването й и дължи
да я върне на ищцата.
По изложените съображения предявеният иск съдът намира за основателен в пълния му
предявен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищцата, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, има право на
сторените разноски – 50 лв за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД СО с адрес гр. С, ул. М № 33 да
заплати на ж.к. МД, ул. Р П – К № 6 на Б. Д. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. К, ж.к. В, бл.
60 вх. Б, ет. 3, ап. 29 сумата от 20 лв /двадесет лева/, представляваща платена без основание
сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил, , ведно със законната лихва от
24.11.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на
2
задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 550 лева – разноски за
производството.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN
BG61STSA93000023217300.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3