Решение по дело №5974/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 278
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20225330205974
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330205974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 646334-F654669/ 07.07.2022
г., издадено от *** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- П., с което на
„СОЛАР ИВИ ГРУП" ООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал. 1
ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез адв. Й. и адв. А. обжалват процесното
наказателно постановление. Излагат съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което искат неговата отмяна. Твърдят, че е налице
издадено и друго наказателно постановление за същия отчетен период, което
е относимо за отчетните регистри. Претендират разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител юрисконсулт П. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения (14-дневен съгласно
актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана
1
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
Дружеството жалбоподател е било наказано за това, че при извършена
проверка в ТД на НАП П. на 15.04.2022 г. се установило, че същото, което е
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за
подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП –
П. за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г. до 14.04.2022 г.,
включително. Справката-декларация по чл. 125 ЗДДС била подадена в ТД на
НАП П. на 16.05.2022 г. по електронен път заведена с вх. №
16005060513/16.05.2022 г. По този начин било извършено нарушение на чл.
125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 179, ал. 1
ЗДДС е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘
в размер от 500 лева.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката С.
Я., която потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. След извършена
служебна проверка се установи, че по отношение на жалбоподателя за същия
отчетен период и имало издадено наказателно постановление № 646332-
F654673 от 07.07.2022г., по отношение на отчетните регистри и същото е
преминало през съдебен контрол по АНД № 5973/2022 г. по описа на Районен
съд гр. П., 1 н.с., като по делото е постановен и съдебен акт Решение № 2114
от 11.11.2022 г., като същият все още не е влязъл в сила, доколкото е
обжалван.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства,
доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните.
Настоящият състав намира, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС, тъй като същият като
2
регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения срок до 14.04.2022 г. да
подаде справка-декларация в ТД на НАП П. за отчетен период 01.03.2022 г. –
31.03.2022 г.
При санкционирането на дееца за извършеното нарушение на чл. 125,
ал.5, вр. ал. 1 ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон.
Член 125, ал.1 ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период
регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“.
Нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като
съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да
се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в
правната норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за
един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни
нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк.
д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна
преценка:
-дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние;
- дали установените противоправни действия/бездействия са относими
към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и
обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и
отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане
3
на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на
данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за
съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за
възстановяване/.
Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри
съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват
заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при
условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.
Тоест законодателят е поставил задължение за своевременно
деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по
императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.
Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.
Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно,
доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез
която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно
подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на
отчетни регистри без справка декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие .
Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на
справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие
в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до
10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една
единна санкция.
4
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай,
доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 5973/2022
по описа на ПРС са издадени АУАН № F654673 и НП № 646332-
F654673/07.07.2022, с които същият субект е наказан за неподаване на
отчетни регистри за същия данъчен период 01.03.2022г.- 31.03.2022г.
С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и
НП са надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на
оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно-наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на
наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този
смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло
в сила.
В случая става дума за нарушение на материалния закон и по конкретно
на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която:
-за едно нарушение се налага едно наказание;
-при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от
тях.
Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП,
независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните
произнасяния по тях.
Още повече, че допуснатият порок в дейността на наказващия орган в
случая е довел до влошаване на материално правното положение на наказания
субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени
правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане
на защитаваните обществени отношения. В тази насока са Решение № 2442
от 19.12.2022 г. по КАНД № 2169/2022 г. по описа на Административен съд
гр. П. и Решение № 2449 от 20.12.2022 г. по описа на КАНД № 2857/2022 г.
по описа на Административен съд гр. Пловди.в
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на дружеството жалбоподател следва
да бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 350
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 646334-F654669/ 07.07.2022
г., издадено от *** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- П., с което на
„СОЛАР ИВИ ГРУП" ООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал. 1
ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция по приходите да заплати на „СОЛАР
ИВИ ГРУП" ООД с ЕИК: ********* сумата в размер от 350 /триста и
петдесет/ лева, представлява разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6