РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 20.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И. Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 200 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Д.А.Д. е предявил осъдителни искове срещу З.Б.И. АД по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 300000.00 лв.
/допуснато увеличение с определение от 27.06.2018 г./, представляващи
претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на
24.12.2015 г. на път І-3, гр.Бяла-гр.Ботевград по вина на водача на лек
автомобил Фолксваген Крос Поло с рег.№ ********М.Т.Т., установена по НОХД №
465/2016 г. по описа на ОС Плевен, както и застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 3033.00 лв., представляващи
направени разходи за лечение на уврежданията. Претендира законна лихва върху
сумите от датата на ПТП – 24.12.2015 г. до окончателното им изплащане.
Поддържа твърдения, че във връзка с ПТП са му били причинени
травматични увреждания, във връзка с които понася болки и страдания, като
описва подробно същите.
В
срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
изложените фактически и правни доводи за причини и механизъм на настъпване на
ПТП, в т.ч. вреди и причинно-следствена връзка с тях. Оспорва вината на водача
на описания лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия /ищец в производството/ поради това че
същият е пътувал в другия лек автомобил БМВ 318 И, рег.№ *******, управляван от
Г.И.В.без поставен обезопасителен колан.
Оспорва,
като завишени по размер претенциите. Не оспорва наличие на валидна застраховка
ГО към датата на ПТП за лекия автомобил с посочения регистрационен номер.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните не
спорят и се установява чрез събраните в производството писмени доказателства –констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 09.01.2016 г., протокол за оглед на
местопроизшествие и план – схема към него и постановената присъда №
40/09.08.2016 г. по НОХД № 465/2016 г. по описа на ОС Плевен се установява, че
на 24.12.2015 г., около 18.45 часа, на път І-3 гр.Бяла – гр.Ботевград, между
гр.Долни Дъбник и с.Горни Дъбник, М.Т.Т., при управление на лек автомобил
„Фолксваген Крос Поло”, с рег.№ ********, нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.20 ал.1 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и станал причина за ПТП и с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Г.И.В., както и телесни повреди на
повече от едно лице, а именно: На Ц.В.Ц.– причинил две средни телесни
повреди, както следва: счупване на долна челюст в дясно и травматично избиване
на първи горен десен зъб, без който се затруднява трайно дъвченето и
говоренето; На Д.А.Д. – причинил четири средни телесни повреди както следва: „- разстройство на здравето, временно опасно
за живота със загуба на съзнанието;- счупване на първи шиен прешлен, довел
до трайно затрудняване движението на
врата;- счупване на лявата скула и горната челюст, довело до трайно
затрудняване на храненето и говоренето;- травматична локсация (изместване) на
лявата тазобедрена става, довело да трайно затруднение на движението на долен
ляв крайник“.
Чрез констатациите на приетата в
производството АТЕ на инж.Г. се установява, че произшествието е настъпило при
нощно сухо време и неограничена видимост. Местопроизшествието било запазено до
извършване на огледа.
Установен от
АТЕ механизмът на настъпване на произшествието, както следва: „На 24.12.2015
год., около 18.45 ч., по първокласен път I-3, гр. Бяла - гр. Ботевград, в
участъка от отбивката гр.Долни Дъбник за гр. Горни Дъбник в посока гр. София,
се движил лек автомобил „БМВ 318 И“ с peг. № *******, управляван от Г.И.В.със
скорост от порядъка на 92 км/ч в дясната за него пътна лента. В обратна
посока се движил лек автомобил „Фолксваген Крос Поло“ с peг. № ********
управляван от М.Т.Т. със скорост от порядъка на 100 км/ч в дясната за него
пътна лента. При приближаване на километър 108, водачът на л.а. „Фолксваген“ по
неустановени причини отклонил автомобила наляво и навлязъл в насрещната пътна
лента. Настъпил сблъсък между автомобилите на място, определени с координати
като място на удара в пътната лента за движение на л.а. „БМВ“.
Според
експерта, ударът за двата автомобила бил челен, ексцентричен, осъществен с
предните им леви части, при което са настъпили описаните пластичните деформации
по ударните им зони.
След този
първоначален удар, двата автомобила поотделно извършили сложно равнинно
движение като: - л.а.“БМВ“ под действие на непогасената кинетична енергия продължил
движението си в първоначалната посока и изминал път около 36 м, ротирайки около
масовия център на тежестта в посока обратно на часовниковата стрелка на около
167°. В края на това движение автомобилът спрял със задната си част в стеблото
на дебело орехово дърво на около 5,50 м вясно от пътното платно и в това
положение бил регистриран; - л.а. „Фолксваген“ под действие на инерционните
сили, след удара се придвижил по посоката си на движение на около 33 м и с
ротиране около вертикалната ос на масовия си център в посока обратно на
часовниковата стрелка и се установил върху десния за него банкет обърнат по
таван, насочен косо надясно, считано за посоката му на движение. След
погасяване на остатъчните си кинетични енергия при първоначалния сблъсък и под
действие на съпротивителното въздействие на терена и настъпили деформации по
ходовите им части, автомобилите се установили на местата, където били
регистрирани.
Според АТЕ,
лекият автомобил “БМВ“ бил фабрично оборудван с предпазни обезопасителни колани
за всички места в автомобила - триточкови раменно-бедрени инерционен тип,
като:- за предните две места били
дооборудвани с пиропатрони; - за средното задно място коланът бил само
двуточков бедрен тип. В случая пострадалият пътник Д.Д. заемал задно ляво място
в автомобила. Този тип колани /триточкови раменно-бедрени инерционен/ за
задните две странични места, като пасивна защита на пътниците, нормално
поставени от водача или пасажера, осигуряват свободно движение на тялото и
крайниците при плавни движения, при което между тялото и изпънат колан остава
разстояние около 2-3 см. При големи стойности на отрицателно ускорение,
като удар в преграда (в конкретния случай - челен удар), тялото се
придвижва напред и с това движение се блокира механизма в основанието на
колана. Коланът не може да се отпуска и остава с тази си дължина, както е бил
до този момент. В резултат- тялото не се придвижва напред под действие на
инерцията си и по този начин се предпазва от удар със стоящите пред него части
от автомобила. Според експерта, коланът не е ефективен при странични удари и
наличие на ротация на автомобила след сблъсък с автомобил или друго
препятствие. При такива случаи той не предпазва тялото и крайниците от частично
движение встрани, респ. получаване на травми при достигане на части от
интериора на автомобила.
Според
изясненият механизъм на ПТП, според експерта, върху лекия автомобил „БМВ“, в
който е пътувал пострадалия Д. Д. на задна лява седалка, са действали: -инерционната
сила на тялото му при първоначалния удар, под чието въздействие тялото е
проявило стремеж да се е придвижи в посока напред; - при последващото сложно
равнинно движение - придвижване на около 36 м с ротиране на около 167° в посока
обратно на часовниковата стрелка - наред със стремежа да си придвижва напред от
постъпателното движение в първоначалната посока, тялото е проявило стремеж да
се притиска към лявата предна врата и предната лява колонка. В случая най -
силните по степен разрушения са настъпили в лявата предна част, които са
продължили с приплъзването на другия автомобил и по цялата му лява част, вкл.
задна лява врата. - при удара по дървото със задната част на автомобила, тялото
на пострадалия ще прояви стремеж за удар по облегалката на задната седалка и в
посока надясно.
В с.з. на
14.02.2018 г. вещо лице Г. дава пояснения и уточнения, че този тип
обезопасителни колани са ефективни при чист челен удар. В случаите, в които е
налице ротация, както настоящия, т.е. тялото има стремеж за придвижване и
встрани, този тип колани не са достатъчно ефективни и не могат да задържат
тялото от удар по странично седяща част. При тази висока сумарна скорост на
двата автомобила 192 км/ч /100 км/ч +92 км/ч/ обезопасителния колан е следвало
да остави някакви следи /т.нар. коланни травми/ върху гръдната част на пътника,
като: ожулване, счупване и пр.
Чрез събраните
в производството медицински документи и констатациите на приетата в
производството еднолична СМЕ на д-р К. се установява, че в резултат на ПТП на
ищеца са били причинени следните травми: „Разкъсно
- контузии рани по лицето; счупване на лява скулна кост; счупване на горна
челюст; счупване на 1-ви шиен прешлен; травматична луксация (изкълчване) на
лява тазобедрена става; гастритис хеморагина с мелена“.
Според СМЕ,
счупването на лява скула и горна челюст по своя медико -биологичен характер е
довело до трайно затрудняване на говора и храненето за период по дълъг от 30
дни; счупването на 1-ви шиен прешлен по своя медико-биологичен характер е
довело до трайно затруднение на движенията във врата (шията); травматичната
луксация на лява т.б.с. по своя медико-биологичен характер е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за период по дълъг от 30 дни;
полученото усложнение на стомашно-чревния тракт (хеморагичен гастрит с мелена)
от приемането на нестероидни противовъзпалителни е причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота. Според експерта, описаните травматични
увреждания в съвкупност са причинили разстройство на здравето, временно опасно
за живота. От момента на травмата и проведените оперативни интервенции болките
и страданията са били с голям интензитет, като постепенно във времето са
намалявали. За възстановяване от травмите на ищеца било проведено оперативно
лечение, мануална /закрита/ репозиция и консервативно лечение.
Според д-р К.,
при травматична луксация на т.б.става е било необходимо придвижването да се
осъществява с помощни средства (патерици), без натоварване на увредения долен
крайник за срок от 6 месеца. От своя страна, при травматичната луксация на
т.б.става се разкъсва ставната капсула и а.нутрициа, която кръвоснабдява
главата на бедрената кост, вследствие на което може да се получи асептична
некроза на същата, което ще наложи поставянето на изкуствена т.б.става. При
промяна на времето и по голямо физическо натоварване могат да се появят болеви
симптоми в областта на шията. На този етап обаче не може да се даде категорично
заключение какви интервенции следва да бъдат извършени в бъдеще. Цикатриксите
от раните и оперативните интервенции в областта на лицето ще останат завинаги и
се характеризират като загрозяващи кожни дефекти. При
продължително приемане на нестероидни противовъзпалителни медикаменти може да
се получи възпаление на стомашно-чревния тракт, какъвто е и конкретния случай.
Чрез
констатациите на СМЕ се установява, че извършените разходи по фактура
№**********/10.05.2016 г. на стойност от 2730.00 лв. за закупуване на
остеосинтетичен материал от фирма „В.Е.Д.С.” ООД; фактура №**********
/26.04.2016 г. на стойност 150.00 лв. за КТ на глава, издадена от УМБАЛ „Св. Е.”
ЕАД; фактури №**********/ 14.06.2016 г. и №**********/ 02.08.2016г. на стойност
12.00 лв. за издаване на медицински документи от МБАЛ „Проф. Д-р П. С.” АД; фискален
бон за здравни услуги 15.00 лв. от 24.03.2016 г. Такси за период 19.02.16 г. -
04.08.16 г. – 80.00 лв. на МБАЛ „Л.” АД и Фактура №1/13.01.2016 г. на стойност
46.00 лв. за закупуване на алуминиева подмишнична патерица, издадена от „Р.-***”
ЕООД, са във връзка с проведеното лечение, като тези разходи не се поемат от
НЗОК.
Според д-р К.,
най-вероятно ищецът е бил с поставен обезопасителен колан и за това
травматичните увреждания са били в областта на главата, шията и левия долен
крайник, които имат свободно движение при инкасиране на челен удар.
В с.з. на
14.02.2018 г. експертът по СМЕ допълва и пояснява, че при сумарна скорост над
100 км/ч, както в случая 192 км/ч при челен удар посочения тип обезопасителни
колани не са ефективни и дори могат да нанесат поражения най-вече в областта на
гръдния кош- счупване на ребра, гръдна кост. В случая пострадалия няма увреди в
посочената област. В случая от медицинските документи не се установява наличие
на такава травма. Въпреки това обаче, според експерта, пострадалия най-вероятно
е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като при този механизъм на ПТП и
удари пострадалия следвало да получи по-тежки травми от деформираните части на
автомобила.
Чрез
приетата в производството комплексна СМЕ се установява, че при
установения механизъм на ПТП тялото на пострадалия се е придвижило в посока
напред и наляво, при което са получени установените травматични увреждания с
левостранна локализация по лицето и изкълчвания на лявата тазобедрена става. Според
експертите, при правилно поставен предпазен колан и задържане на тялото назад и
надолу към седалката е напълно възможно установеното изкълчване на лявата
тазобедрена става да не се получи при произшествието. В случая изкълчването на лявата
тазобедрена става е получено по-вероятно по индиректен механизъм – при удар в
коляното, поради което според експертите може да се направи извод, че при
поставен предпазен колан е възможно това увреждане да не се получи /л.207 по
делото/.
Чрез
показанията на свидетеля Ц.В.Ц. /очевидец на ПТП/ и двамата с ищеца са пътували
на задна седалка в лекия автомобил БМВ
към момента на произшествието и са били без поставени обезопасителни
колани. Причина за това, според свидетеля Ц. е било, че коланите са били под
седалката, за което са били уведомени от водача на автомобилаГ./Г.И.В.-починал
при ПТП/.
Чрез
показанията на свидетеля В.В.А./майка на ищеца/ преценени съобразно събраните в
производството доказателства /чл.172 ГПК/ се установява, че ищецът бил в тежко
състояние след ПТП. Престоят му в болницата в гр.Плевен бил първо в
Лицево-черепна хирургия – девет дни и след това в отделение Ортопедия- един
месец. Първоначално му била направена операция, а след това възстановяване,
екстензии, системи, катетър. Пострадалият не можел да се обслужва сам, защото
не можел да става и нямал право на това. Една седмица преди да го изпишат бил с
патерици, като бил предупреден да не натоварва крака. В продължение на четири
месеца след това бил с патерици, но свидетеля А. била непрекъснато до него, тъй
като не можел да се справя самостоятелно. Едва към края започнал да се
придвижва по устойчиво сам. Към настоящият момент се оплаква постоянно от болки
във врата в областта на счупения прешлен; периодично изтръпване на крака, болки
при промяна във времето; не може да изправя последните два пръста от ръката и
вероятно има засегнат нерв; белезите по лицето са видими. Освен това след
произшествието ищецът станал по-нервен и по-затворен, не споделял както преди
това. След като се възстановил се върнал обратно на същото работно място, но
тъй като имал противопоказания да не натоварва увредения крак се наложило да
напусне. Около 5-6 месеца бил без работа.
Чрез
показанията на свидетеля А.О.Е.състоянието на ищеца в болницата било много
критично. Дълго време бил в болница, а след като го изписали около 4-5 месеца
се лекувал у дома и бил с патерици. Оплаквал се от схващане в лявата ръка,
изтръпване на крака, имал белези на коляното, гушата и лицето. Станал
по-затворен. Не е като преди това жизнен, адекватен.
В
производство не е спорно и се установява, че към момента на настъпване на ПТП –
24.12.2015 г. за лекия автомобил Фолксваген
Крос Поло с рег.№ ******** е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 02115000949012 валидна от 03.04.2015 г. до
02.04.2016 г., по която отговорност носи ответникът.
За успешно
провеждане на прекият иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, следва да бъде установено кумулативно наличие на следните факти:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е
причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда или одобрено споразумение на
наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните
последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Поради това, съдът
приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.Т.Т. и вида
на телесното увреждане на ищеца са установени в настоящия процес с постановената
присъда на наказателния съд по цитираното НОХД.
Чрез постановената присъда е доказано противоправното поведение на водача
на автомобила, доколкото е установено, че на 24.12.2015 г., около 18.45 часа, на път І-3 гр.Бяла
– гр.Ботевград, между гр.Долни Дъбник и с.Горни Дъбник, М.Т.Т., при управление
на лек автомобил „Фолксваген Крос Поло”, с рег.№ ********, нарушил правилата за
движение по пътищата по чл.20 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и станал причина за ПТП.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на автомобила по отношение на причинените на ищеца вреди
от процесното пътно – транспортно произшествие.
По искът за
неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Чрез
постановената присъда от наказателния съд, събраните в производството писмени
доказателства и констатациите на експертите по СМЕ /единична и комплексна/ се
установиха и причинените травматични увреждания на ищеца във връзка с ПТП,
проведения възстановителен процес и състоянието на пострадалия към настоящия
момент. Последните обстоятелства се установяват и чрез събраните и обсъдени в
производството гласни доказателства.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при
ответника – застраховател.
Предвид
възрастта на пострадалия – 26 години към датата на произшествието, видът,
характерът и тежестта на причинените травматични увреждания, периода на
възстановяване във връзка с травмите – около шест месеца с проведено оперативно
и консервативно лечение в болнични и домашни условия без данни за пълно
възстановяване; при съобразяване, че за период около шест месеца пострадалия е
имал нужда от непрекъсната ежедневна помощ в ежедневието си с оглед дадените
противопоказания за обездвижване и ненатоварване на увредения ляв долен крайник,
отчитане ограниченията, които са били причинени на пострадалия във връзка с
невъзможността за самостоятелно придвижване и обслужване; отчитане
необходимостта от поставяне на яка /ортоза/ във връзка с травмата – счупване на
1 – ви шиен прешлен; при съобразяване нанесените на ищеца видими и трайни
белези по лицето; причинените му негативни преживявания във връзка с ПТП, уврежданията от него и проведения
оздравителен процес; при отчитане болките, които пострадалия изпитва в
увредените области, съдът намира, че следва да определи справедлив размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането,
предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 60000.00
лв. За разликата над тази сума до предявения размер 300000.00 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
С оглед частичната основателност
на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди считано от 24.12.2015 г.
По отношение претенцията за
имуществени вреди:
По претенциите за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на ищеца бе да
докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба и
нейния размер във връзка с произшествието и причинените му травматични
увреждания. Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след
засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се
изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са
последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне на
разноски.
Съдът намира, че в
производството не бе установено от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване /т.е. без съмнение/ с оглед указаното в чл.154 ГПК, че пострадалия е понесъл
имуществена загуба във връзка с лечение от травмите във връзка с ПТП, която
вреда се изразява в заплащане на сумата общо 3033.00 лв., от които: по фактура
№**********/10.05.2016 г. на стойност от 2730.00 лв. за закупуване на
остеосинтетичен материал от фирма „В.Е.Д.С.” ООД; по фактура №**********
/26.04.2016 г. на стойност 150.00 лв. за КТ на глава, издадена от УМБАЛ „Св. Е.”
ЕАД; по фактури №**********/ 14.06.2016 г. и №**********/ 02.08.2016г. на
стойност 12.00 лв. за издаване на медицински документи от МБАЛ „Проф. Д-р П. С.”
АД; по фискален бон за здравни услуги 15.00 лв. от 24.03.2016 г.; Такси за
период 19.02.16 г. - 04.08.16 г. – 80.00 лв. на МБАЛ „Л.” АД и по Фактура
№1/13.01.2016 г. на стойност 46.00 лв. за закупуване на алуминиева подмишнична
патерица, издадена от „Р.-***” ЕООД,
Доколкото според представените медицински и
разходооправдателни документи и констатациите на експерта по СМЕ разходите не
се поемат от НЗОК, а са били необходими за лечението, съдът намира за доказана
по основание и размер предявената претенция по чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Поради основателност на
главните претенции по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, съдът намира че следва да уважи
като основателни и претенциите за акцесорните вземания за законна лихва от
датата на ПТП – 24.12.2015 г.
По възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването на
вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с изхода
на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства.
Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010 г. на ВКС,
при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва
да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат.
В случая, съдът намира че не
се установи нарушаване на правилата за движение от страна на пострадалия към
момента на ПТП.
Действително чрез събраните
в производството доказателства се установи при пълно и главно доказване
твърдението на ответника, че към момента на произшествието ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан- нарушение правилата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля – очевидец – Ц.В.Ц.,
който е пътувал на задна дясна седалка в лекия автомобил БМВ до пострадалия Д..
В производството се установи
и чрез констатациите на КСМЕ, че е възможно увреждането - травматичната луксация
/изместване/ в областта на лява тазобедрена става да не се получи при правилно
поставен обезопасителен колан. Т.е. в производството е установена по отношение
на това увреждане причинна връзка с установеното нарушение правилата за
движение по пътищата от страна на пострадалия.
Чрез показанията на
свидетеля Ц.В.Ц. се установява, че не е било възможно поставянето на
обезопасителни колани от пътниците на задна седалка в лекия автомобил „БМВ“,
тъй като коланите са били под седалката към момента на произшествието. Т.е.
макар и да е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани – тип – триточкови
– раменно-бедрени, фактически пътниците не са имали възможност да използват
същите и изпълнят правилата въведени с разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
И тъй като по делото са
ангажирани доказателства, че към момента на процесното произшествие наличните в
автомобила колани на задна седалка в автомобила БМВ са били технически
неизправни и съответно негодни за ползване може да се приеме, че задължението
по чл. 137а, ал.1 ЗДвП е било обективно неизпълнимо от страна на ищеца и не е
налице съпричиняване на претърпените от него вреди.
По отношение на останалите
нанесени травми на пострадалия, съдът намира че се установи чрез констатациите
на експерта по АТЕ и експертите по СМЕ, че същите биха настъпили и при поставен
обезопасителен колан при този механизъм на настъпване на застрахователното
събитие при съобразяване предпазното действие на предпазния колан, с който е
бил оборудван този автомобил.
Поради това, съдът намира че следва да отхвърли като
неоснователно възражението за съпричиняване на ответника.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва
да бъде присъдена сумата 90.00 лв.-разноски по делото за съдебна експертиза и
внесена държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.С.Ч.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1807 лв. с ДДС, съразмерно на
уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде присъдена сумата 6024.00 лв.-разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска при
съобразяване като основателно направеното от ищеца искане по реда на чл.78,
ал.5 ГПК за намаляване присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
минималния размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последните изводи, съдът
формира като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото,
проведените съдебни заседания и извършените от ответника процесуални действия.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде присъдена и сумата 600 лв.-деловодни разноски за тази инстанция
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В полза на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК следва
да бъде присъдена и сумата 2350 лв.-дължима
държавна такса и сумата 350 лв.-разноски
за КСМЕ, които следва да бъдат заплатени от ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********
с адрес ***, чрез адв.С. С. Ч. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./-
сумата 60000.00-/шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на травматични увреждания: „Разкъсно - контузии рани по лицето;
счупване на лява скулна кост; счупване на горна челюст; счупване на 1-ви шиен
прешлен; травматична луксация (изкълчване) на лява тазобедрена става; гастритис
хеморагина с мелена“, всичките причинени от ПТП, станало на 24.12.2015 г.,
около 18.45 часа, на път І-3 гр.Бяла – гр.Ботевград, между гр.Долни Дъбник и
с.Горни Дъбник, по вина на М.Т.Т., при управление на лек автомобил „Фолксваген Крос
Поло”, с рег.№ ********, който нарушил правилата за движение по пътищата
по чл.20 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, установено с присъда № 40/09.08.2016 г. постановена от ОС Плевен по
НОХД № 465/2016 г. по описа на същия съд, като гражданската отговорност на
водача като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „Фолксваген
Крос Поло”, с рег.№ ******** е била застрахована при З. „Б.И.“ АД съгласно полица № 02115000949012 валидна от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 60000.00
лв. до пълния предявен размер от 300000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, *** 17, да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********
с адрес ***, чрез адв.С. С. Ч. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./-
сумата общо 3033.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и възстановяване, както следва: по фактура №**********/10.05.2016
г. на стойност от 2730.00 лв. за закупуване на остеосинтетичен материал от
фирма „В.Е.Д.С.” ООД; по фактура №********** /26.04.2016 г. на стойност 150.00
лв. за КТ на глава, издадена от УМБАЛ „Св. Е.” ЕАД; по фактури №**********/
14.06.2016 г. и №**********/ 02.08.2016г. на стойност 12.00 лв. за издаване на
медицински документи от МБАЛ „Проф. Д-р П. С.” АД; по фискален бон за здравни
услуги 15.00 лв. от 24.03.2016 г.; Такси за период 19.02.16 г. - 04.08.16 г. –
80.00 лв. на МБАЛ „Л.” АД и по Фактура №1/13.01.2016 г. на стойност 46.00 лв.
за закупуване на алуминиева подмишнична патерица, издадена от „Р.-***” ЕООД, всичките
вреди причинени от ПТП, станало на 24.12.2015 г., около 18.45 часа, на път І-3
гр.Бяла – гр.Ботевград, между гр.Долни Дъбник и с.Горни Дъбник, по вина на М.Т.Т.,
при управление на лек автомобил „Фолксваген Крос Поло”, с рег.№ ********, който
нарушил правилата за движение по пътищата по
чл.20 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, установено с присъда
№ 40/09.08.2016 г. постановена от ОС Плевен по НОХД № 465/2016 г. по описа на
същия съд, като гражданската отговорност на водача като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил „Фолксваген Крос Поло”, с рег.№ ********
е била застрахована при З. „Б.И.“ АД съгласно полица № 02115000949012
валидна от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 24.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********
с адрес ***, чрез адв.С. С. Ч. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 90.00 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, *** 17, да заплати на адв.С. С. Ч. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1807 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.С. С. Ч.
от САК, да заплати на З. „Б.И.“ АД, *** 17, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 ГПК
сумата 6024.00 лв.– разноски по делото за тази инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение и 600 лв.-деловодни разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на основание чл.78,
ал.6 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата 2350 лв.-дължима държавна такса и сумата 350 лв.-разноски за КСМЕ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: