№ 306
гр. Русе , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка С. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520100789 по описа за 2021 година
Е. Ф. Ф. заявява, че със съдебно решение №1161/11.09.2017г., постановено по
гражданско дело №5173/2017г. по описа на РРС, бракът му с Н. Н. Ф. е прекратен с развод
по взаимно съгласие. Съобразно одобреното от съда споразумение упражняването на
родителските права по отношение децата: А. Е.Ф., ЕГН ......... и Е. Е.Ф., ЕГН ........... било
предоставено на майката, а бащата се задължил да заплаща 135 лева месечна издръжка за А.
и 115 лева – за Е.. Въпреки прекратената брачна връзка страните по делото поддържали
присъщи за съпрузи отношения и през 2018г. се родило третото им дете – Е. Е.Ф., ЕГН
...................
През 2019г. предвид настъпилите разногласия и подозренията, че ответницата
поддържа връзка с друг мъж, ищецът напуснал семейното жилище за около две седмици.
След като се изнесъл, майката инициирала производства за увеличаване издръжката на
децата, като въз основа съдебни решения, постановени по граждански дела №5871/2019г.;
№5869/2019г. и №5866/2019г. Районен съд – Русе определил: 250 лева месечна издръжка за
Е.; 300 лева месечна издръжка за А. и 200 лева месечна издръжка за Е..
Е.Ф. твърди, че до края на м.януари 2021г. съвместно с Н.Ф. полагал грижи за децата,
осигурявал издръжката им, както и всички средства за покриване разходите по
домакинството. В периода от раждането на децата до м.януари 2021г. с ответницата
обитавали едно жилище, в което отглеждали А., Е. и Е..
В началото на 2021г. Н.Ф. го обвинила неоснователно, че поддържа връзка с друга
жена. За да го „вразуми“ се снабдила с изпълнителен лист по всяко дело и завела две
1
изпълнителни дела срещу него за издръжка на малолетните в общ размер 18 250 лева. На
01.02.2021г, след като получил призовките за доброволно изпълнение, ищецът напуснал
съвместно обитаваното жилище.
Молителят поддържа, че сумите, претендирани по изпълнителните дела, са
недължими, тъй като в периода след 2017г. осигурявал издръжка на децата си, полагал за тях
грижи, предоставял средствата необходими за задоволяване потребностите им. Счита, че е
изпълнил задължението си за времето от м.септември 2017г. до м.януари 2021г.
Предвид обстоятелството, че изложените от него факти са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производствата по посочените дела, намира, че е налице
хипотезата на чл.439, ал.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение Н.
Н. Ф., ЕГН ********** в качеството й на законен представител на А. Е.Ф., ЕГН ........., Е.
Е.Ф., ЕГН ........... и Е. Е.Ф., ЕГН .................., че не дължи издръжка за децата в размер на
18 250 лева (8175 лева за А.; 6075 лева за Е. и 4000 лева за Е.) за периода м.септември 2017г.
– м.януари 2021г. включително, представляващи просрочени издръжки за които са издадени:
изпълнителен лист по гражданско дело №5871/2019г.; изпълнителен лист по гражданско
дело №5869/2019г.; изпълнителен лист по гражданско дело №5866/2019г.; изпълнителен
лист по гражданско дело №5173/2017г. и са образувани: ИД №20219140400082 по описа на
ЧСИ с рег.№914 и ИД №20219140400090 по описа на ЧСИ с рег.№914, както и законна
лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Н. Н. Ф. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва факта, че след прекратяване на брака е живяла съвместно с ищеца по
негово настояване, но една година след раждането на третото дете Е.Ф. напуснал жилището
и се установил при любовницата си. Осъзнавайки, че бившия й съпруг се е възползвал от нея
с цел да го приюти и да се грижи за него, ответницата предявила иск за издръжка на Е. и
инициирала производства за увеличаване издръжката на децата А. и Е.. След като
приключили трите производства Е.Ф. я помолил да не образува изпълнителни производство
като обещал да заплати дължимите суми. Предложил отново да се съберат и заедно да
отглеждат децата. Въпреки отстъпките, които продължила да прави, ответникът отново
започнал да й изневерява, което довело до настъпилата в края на м.януари 2021г. поредна
фактическа раздяла.
Н.Ф. твърди, че ищецът никога не е изпълнявал задълженията си към децата; не е
заплащал определената от съда издръжка; не осигурявал средства за поддържане на
2
домакинството дори в периодите, в които пребивавал в съвместно обитавания имот. Нещо
повече самата тя го издържала, заплащала консумативите за жилището и храната за
семейството.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 26.01.2021г., срещу Е.Ф., е издаден изпълнителен лист №260229 по гражданско
дело №5871/2019г. по описа на РРС за заплащане месечна издръжка в размер на 250 лева за
детето Е., считано от 02.10.2019г.
На 26.01.2021г., срещу Е.Ф., е издаден изпълнителен лист №260234 по гражданско
дело №5173/2017г. по описа на РРС за заплащане месечна издръжка в размер на 135 лева за
детето А. и 115 лева за детето Е..
На 26.01.2021г., срещу Е.Ф., е издаден изпълнителен лист №260235 по гражданско
дело №5866/2019г. по описа на РРС за заплащане месечна издръжка в размер на 200 лева за
детето Е., считано от 02.10.2019г.
На 26.01.2021г., срещу Е.Ф., е издаден изпълнителен лист №260236 по гражданско
дело №5869/2019г. по описа на РРС за заплащане месечна издръжка в размер на 300 лева за
детето А., считано от 02.10.2019г.
Въз основа: изпълнителен лист, издаден по гражданско дело №5173/2017г.;
изпълнителен лист, издаден по гражданско дело №5869/2019г. и изпълнителен лист, издаден
по гражданско дело №5866/2019г., срещу Е. Ф. Ф. е образувано ИД №20219140400082 по
описа на ЧСИ с рег.№914, общото задължение по което възлиза на 18 771.38 лева
формирано от: 14 250 лева – главница, съставляваща месечни издръжки за децата А. и Е.,
считано от 02.10.2019г.; 2090 лева – лихви; 700 лева – допълнителни разноски; 240.50 лева –
разноски по изпълнителното дело; 1490.88 лева – такса по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ с включен ДДС. На 31.01.2021г. съдебният изпълнител изпратил
покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Въз основа изпълнителен лист, издаден по гражданско дело №5871/2019г., срещу Е.
Ф. Ф. е образувано ИД №20219140400090 по описа на ЧСИ с рег.№914, общото задължение
по което възлиза на 5349.70 лева формирано от: 4000 лева – главница, съставляваща месечна
издръжка за дете в размер на 250 лева, считано от 02.10.2019г.; 287.92 лева – лихви; 465 лева
– допълнителни разноски; 116.50 лева – разноски по изпълнителното дело; 480.28 лева –
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС. На 01.02.2021г.
съдебният изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника.
3
С оглед установяване твърденията на ищцовата страна е допуснат разпита на Кадри
Ремзи Ебиб и Петя Дончева Савова.
Според показанията на свидетелите, през последните 14 години Е. Ф. Ф. и Н. Н. Ф. са
живели съвместно и заедно са полагали грижи за децата А., Е. и Е.. Общували нормално,
поддържали висок стандарт на живот. Ищецът осигурил много добри битови условия и се
ангажирал с издръжката на семейството и децата. Поел всички сметки; водил ответницата и
децата на почивка; грижил се за малолетните; посещавали заведения; изплащал кредит на
Н.Ф., усвоен за ремонт на салон за красота, който последната имала намерение да отвори.
Ответницата споделила с ..................., че Е.Ф. и давал по 30 лева на ден за храна, но сумата
не и стигала. Свидетелите твърдят, че Н.Ф. не е работела и нямала лични доходи. Въпреки
това на две – три седмици посещавала козметични салони, поддържала доста добър външен
вид и влагала доста средства за това. През м.февруари 2021г. Е.Ф. напуснал съвместно
обитаваното жилище.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително
дело. Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че в процесния период е
полагал грижи за децата и осигурявал ежемесечно издръжката им.
В случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в
изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката и
децата са живели с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права и се установи, че този родител е полагал дължимите за тях грижи, включително като е
предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите им, задължението за
издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава следва да се счита
погасено чрез предоставянето й.
Релевираните в хода на настоящото производство факти сочат наличието на тази
хипотеза. Установено бе, че през последните 14 години, до м.февруари 2021г., ищецът е
живял съвместно с ответницата и децата, полагал непосредствени грижи за А., Е. и Е.,
осигурявал не само средства за издръжката им, но поел изцяло всички разходи за
домакинството, ежегодните им почивки и развлечения. По този начин Е.Ф. изпълнил
задължението си за издръжка, вменено му с посочените съдебни решения, респективно
правото на децата да получават такава е погасено чрез предоставянето й. Да се приеме
4
противното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение (в
този смисъл Решение №134/25.06.2012г. по ГД №90/2011г. на ВКС, ІV г.о.).
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията като основателна следва да бъде
уважена изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата са направените
от ищеца разноски по делото в размер на 1730 лева – държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Н. Н. Ф., ЕГН ********** в
качеството й на законен представител на А. Е.Ф., ЕГН ........., Е. Е.Ф., ЕГН ........... и Е. Е.Ф.,
ЕГН .................., че Е. Ф. Ф., ЕГН ********** не дължи издръжка за децата в размер на
18 250 лева (8175 лева за А. Е.Ф., ЕГН .........; 6075 лева за Е. Е.Ф., ЕГН ........... и 4000 лева за
Е. Е.Ф., ЕГН ..................) за периода м.септември 2017г. – м.януари 2021г. включително,
представляващи просрочени издръжки за които са издадени: изпълнителен лист по
гражданско дело №5871/2019г.; изпълнителен лист по гражданско дело №5869/2019г.;
изпълнителен лист по гражданско дело №5866/2019г.; изпълнителен лист по гражданско
дело №5173/2017г. и са образувани: ИД №20219140400082 по описа на ЧСИ с рег.№914 и
ИД №20219140400090 по описа на ЧСИ с рег.№914, както и законна лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Н. Н. Ф., ЕГН ********** да заплати на Е. Ф. Ф., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 1730 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5