Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №3483 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1
ГПК от П.Г.К. срещу „Е.М.“ ЕООД за приемане
на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 2568.09 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит от 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на сезиране на съда 16.01.***. до окончателно погасяване на
задължението, сумата от 655.15 евро, представляваща редовна лихва за времето от
15.06.2010г. до 19.08.2012г., 578.44 евро, представляваща наказателна лихва за
периода 15.07.2010г. до 15.01.***. и 511.71 лева разноски по делото, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение по Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. №537/***. по описа на ВРС, 31 с., представляващи предмет на
образувано ИД №*** по описа за ***. на ЧСИ №717- Румяна Тодорова.
Ищцата излага, че въз основа на издадения ИЛ по
ч.гр.д. №537/***. по молба на „Райфайзенбанк България“ЕАД на 24.01.***. било
образувано ИД №***. Твърди, че след
образуване на делото не били извършвани каквито и да е било изпълнителни
действия в продължение на повече от две години.счита, че било налице изоставяне
на изпълнението от страна на взискателя, поради което на 24.01.2015г. същото
било прекратено по силата на закона в хипотезата на чл.433,ал.1, т.8 ГПК. По
молба от 02.09.2015г по делото било
конституирано „Е.М.“ЕООД като взискател въз основа на сключен договор за
покупко-продажба на вземания. ИД било прекратено с Постановление от
22.01.2020г. на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че на основание чл.110 ЗЗД на 24.01.2018г. възможността на
ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред било погасено по
давност. На 14.02.2020г. било образувано ново ИД №** по описа за 2020г. на ЧСИ№717- Румяна
Тодорова.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Е.М.“ЕООД е депозирало
отговор, в който е изразено становище за частична недопустимост и
неоснователност на иска.
Сочи се, че предявеният
иск е недопустим за разликата над сумата от 2568.09 евро – главница. Лихвите
съобразно чл.119 ЗЗД били акцесорни вземания
като с погасяване на главното задължение се погасявали и те, поради
което липсвал правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях.
Разноските не можели да бъдат самостоятелен предмет на иск. И ищецът нямал
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за разноските.
Твърди се, че давността
е била прекъсната с подаване на молба за образуване на ИД, съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ. След прекратяване на ИД №93/***.
бил образувано ИД №83/***. преди изтичане на предвидения в закона давностен
срок, като още с молбата за образуване били поискани и предприети изпълнителни
действия, прекъсващи давността. Прекратяването на изпълнителното производство
не водело до прекратяване на материалното право, поради което можело да се
започне изпълнително производство за същото вземане. От прекратяването
започвала да тече нова давност.
Сочи се, че към момента на образуване на ИД
№93/***. в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ
№3/18.11.1980г., където било изрично постановено, че погасителна давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането. Това Постановление
загубило силата си от отмяната му с ТР №2/2015г. на ВКС, обявено на
26.06.2015г. Новите постановки по т.10 от ТР №2/2015г. се прилагали от
26.06.2015г. занапред, поради и което давност до тази дата не е била текла и
към момента не била изтекла.
Отправя се искане за
отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Представен е изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №537/***. по описа на ВРС, с който И.Н.К. и П.Г.К. са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк“ЕАД сумата от 568.09 евро главница по договор за банков кредит от 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда -16.01.***. до окончателно погасяване на задължението, 655.15 евро редовна лихва за времето от 15.06.2010г. до 19.08.2012г., 578.44 евро наказателна лихва за времето от 15.07.2010г. до 15.01.***. и 511.71 лева разноски по делото.
С разпореждане от 24.01.***. е образувано ИД №*** по описа на ЧСИ №717- Румяна Тодорова по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД въз основа на издадения ИЛ ч.гр.д. №537/***.
По делото са извършвани справки за притежавани недвижими имоти, трудови договори, декларирани доходи, банкови сметки, движима собственост.
ПДИ е връчена на П.К. на 15.02.***.
С разпореждане от 02.08.2016г. по ИД като взискател е конститиурано „Е.М.“ЕООД, като цесионер на вземането по договор от 20.07.2015г.
ИД №*** по описа на ЧСИ №717- Румяна Тодорова е прекратено по молба на взискателя от 10.02.2020г.
С разпореждане от 11.02.2020г. е образувано ИД №20207170400 по описа на ЧСИ №717- Румяна Тодорова по молба на „Е.М.“ ЕООД въз основа на издадения ИЛ ч.гр.д. №537/***. Със запорно съобщение от 05.03.2020г. е наложен запор на сметката на П.К. в ОББ АД.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението, че вземането по същото е погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение №325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №537/***. по описа на ВРС. Актът въз основа, на който е издаден изпълнителния титул Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с оглед връчването на призовката за доброволно изпълнение се установява,че е влязъл в законна сила на 01.03.***. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от
мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д. №2/***. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно ППВС №3/1980г.
погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, поради и което следва да се приеме, че такава не е
текла по образуваното ИД №***, но при съобразяване на
обстоятелството е ИД е образувано 24.01.***. като с оглед на разпоредбата на чл.433,ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното дело е било прекратено по право на 24.01.2015г. с изтичане на
двугодишен срок от образуването му при липса на данни да са предприемани годни
изпълнителни действия. Прекратяване
на изпълнението настъпва по право без да е необходимо нарочен акт на съдебния
изпълнител. Последиците от настъпването на перемцията следва да се приравнят на
липса на проведено принудително изпълнение, поради и което не е налице
хипотезата на ППВС №3/1980г. Давността за вземането по изпълнителния
лист е изтекла към 01.03.2018г., поради и
което наложения запор по ИД №***, макар и да е от
категорията действия, които прекъсват давността е извършена след погасяване на
вземането по давност и не рефлектира върху вече формираните изводи,
при съобразяване, че изтеклата погасителна давност не може да бъде
прекъсната.
|
|
|
|
|
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по издадения ИЛ за присъдената главница е погасено по давност с изтичане на пет години от влизането в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист.
На гореизложените съображения съдът намира предявения иск за основателен, предвид и на което същият следва да се уважи.
По
разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи.
В полза на ищеца следва да се присъдят : 302.16 лева за заплатена държавна такса и 700 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл.439 ГПК по отношение на „Е.М.“ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление ***-6, че П.Г.К., ЕГН: ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ заплащането на сумата от 2568.09 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит от 03.10.2008г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда 16.01.***. до
окончателно погасяване на задължението, сумата от 655.15 евро, представляваща
редовна лихва за времето от 15.06.2010г. до 19.08.2012г., 578.44 евро,
представляваща наказателна лихва за периода 15.07.2010г. до 15.01.***. и 511.71
лева разноски по делото, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №537/***. по
описа на ВРС, 31 с., представляващи предмет на образувано ИД №*** по описа за ***.
на ЧСИ №717- Румяна Тодорова.
ОСЪЖДА „Е.М.“ЕООД,ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***-6 да заплати на П.Г.К., ЕГН: ********** с адрес ***
сумата
от 1002.16/хиляда и два лева и шестнадесет ст./
лева, представляваща направените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :