РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200930 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на К. К. КР. ЕГН ********** против
наказателно постановление № **********/04.02.2022г. на Началник отдел Контрол и
принудително събиране /КПС/ Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама
/МПДТР/, Община Бургас, с което на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
С жалбата се излагат съображения, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателката като сочи, че й се наложило лечение и не предполагала, че ще е
необходимо толкова дълго време да се лекува, поради което и не подала декларация в срок,
а малко след това. Намира, че НП следва да се отмени.
В съдебно заседание се явява лично и моли за отмяна на НП.
Наказващият орган се представлява от юрисконсулт М., който оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на 08.03.2022г. като
жалбата е подадена на 09.03.2022г. същата е депозирана в срок, срещу акт, който подлежи
на обжалване и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне от св. Р.И.
АУАН срещу К. К. КР. за това, че в двумесечен срок за подаване на декларация по чл. 14,
ал. 5 ЗМДТ за промяна на обстоятелства от значение за определяне на данъка върху
недвижими имот с адрес ***** не подала декларация. Лицето Д.С.К., на която било
учредено право на ползване починала на 26.11.2021г., видно от акт за смърт №0600 от
26.11.2021г., а данъчнозадълженото лице подало декларация на 04.02.2022г. вместо в срок
1
до 26.01.2022г. Посочено е, че била нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ и
осъществен състав на чл. 123, ал. 1 ЗМДТ.
В АУАН К. вписала възражения, че е постъпила в болница.
Наказваният орган обсъдил подаденото срещу АУАН възражение като намерил същото
за неоснователно и издал обжалваното наказателно постановление, с което е прието, че е
нарушен чл. 14, ал. 5 ЗМДТ и осъществен състав на чл. 123, ал. 1 ЗМДТ и на К. била
наложена глоба в размер на 10 лева.
Видно от представения болничен лист К.К. е била в болничен в периода 27.12.2021г. до
16.02.2022г.
Тези факти се установяват от събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно Заповед № 1681/01.07.2014г. и
Заповед №1264/11.05.2016г.
Съгласно чл. 14, ал. 5 ЗМДТ при преустройство и при промяна на предназначението на
съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица
уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1, а в ал. 1 срокът е определен на два месеца.
В случая лицето, в полза на което е било учредено право на ползване върху недвижим
имот е починало на 26.11.2021г., поради което и задължението да се подаде декларация за
това обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, е било до 26.01.2022г.
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗМДТ който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок,
както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на
данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10
до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер
от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Предвид посоченото следва да се посочи, че правилото за поведение се съдържа в
разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, а санкцията е предвидена в чл. 123, ал. 1 ЗМДТ. В
АУАН и НП ясно са посочени фактите и правната квалификация, срещу която наказаното
лице може да се защитава, поради което не е нарушено правото на защита.
По мнение на състава нарушението е формално и с неподаването на декларацията в
срок, то е довършено. Следва обаче в конкретния случай да се вземат причините, поради
които не е била подадена декларация и че са налице множество други обстоятелства, които
сочат за явна незначителност на обществената опасност на деянието и на дееца, при което и
най-лекото предвидено в закона наказание не е справедливо да бъде наложено.
Съгласно пар. 1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай” е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
Видно е от акт за смърт, че ползвателят на имота е майка на жалбоподателката и е
починала на 26.11.2021г. Съдът няма причина да не се довери на жалбоподателката, че след
смъртта на майка й се е влошило здравословното й състояние и е било необходимо да
постъпи на лечение. Това обстоятелство се потвърждава от представения болничен лист,
съгласно който е била в болничен за срок от 52 дни от 27.12.2021г. до 16.02.2022г. Въпреки,
че здравословното състояние на жалбоподателя е било влошено, в момента в който се е
почувствала добре, тя е подала декларацията пред Община Бургас. Видно е, че нарушението
е отстранено още в деня на съставяне на АУАН – 04.02.2022г. и жалбоподателят изразява
2
съжаление за допуснатото забавяне. Следва да се отчете обстоятелството, че К.К. няма данни
за други нарушения, липсват данни наказващият орган да е констатирал нарушението преди
датата на подаване на декларацията. Вярно е, че наложеното наказание е в минималния
предвиден от закона размер, но според този състав отчитайки здравословното състояние на
жалбоподателката, обстоятелства, че изразява съжаление, изградено е критично отношение,
веднага след като се е почувствала добре е подала декларация, забавянето е минимално и
нарушението е отстранено още в деня в който е констатирано, то според този състав дори и
това минимално наказание не изпълнява целите на наказанието, тъй като случаят изцяло
покрива белезите на „маловажен случай”.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В случая като е наложил наказание без да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
наказващият орган е допуснал нарушение и затова НП следва да се отмени като неправилно.
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски, но тъй като не
претендира такива и не представя доказателства да са сторени, не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/04.02.2022г. на Началник отдел
Контрол и принудително събиране /КПС/ Дирекция Местни приходи от данъци, такси и
реклама /МПДТР/, Община Бургас, с което на К. К. КР. ЕГН ********** на основание чл.
123, ал. 1 ЗМДТ е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3