№ 73
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002572 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 261934/03.11.2020 г. на „Б.“ ЕООД - в
ликвидация срещу решение № 260025/20.10.2020 г. по т.д.№ 61/ 2020 г. на ВрОС, с което e
отхвърлена молбата на „Б.“ ЕООД - в ликвидация, със седалище и адрес на управление
с.Софрониево, ул. „Стубел“ № 4, ЕИК ********* в ликвидация с назначен ликвидатор К. И.,
за откриване на производство по несъстоятелност.
Жалбоподателят твърди, че при правилно възприета фактическата обстановка
от съда, неговите изводи били незаконосъобразни. В изслушаната експертиза били
установени кредиторите на молителя и размерът на задълженията към тях - общ размер на
25 661.62 лева. Съгласно чл.608, ал.З от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията. В т.10 от заключението на експертизата било установено, че
длъжникът не е спрял плащанията. Неизследван оставал въпросът как длъжникът не е спрял
плащанията, а дължал на двама кредитори 25 661.62 лв. Обстоятелството, че кредиторите са
свързани лица с длъжника не означавало, че сумата не се дължи. Експертизата установила,
че през 2019 г. в дейността на дружеството молител настъпил срив. Коефициентите за обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност през 2017 г. и 2018 г. били над 1 /единица/. За
2019 г. нямало никакви показатели. За периода 01.01.2020 г. - 19.06.2020 г. всички
коефициенти били под 1 /единица/ - 0.69. Заключението на експертизата било, че към
19.06.2020 г. краткосрочните задължения значително надвишават КМА при обща
ликвидност, което означавало, че липсва ресурс за финансиране. Наличните КМА и
паричните средства не осигурявали бърза ликвидност, незабавна ликвидност, както и
абсолюютна ликвидност. Заключението на ССчЕ към 19.06.2020 г. установило, че
коефициентът на задлъжнялост на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ бил отрицателен - 3.25, а този
на финансова автономност - 0.31, което означавало, че дружеството не е в състояние да
1
погасява пасивите /привлечения капитал/ със собствен капитал. Всичко това показвало, че
„Б.“ ЕООД (в ликвидация) е в състояние на неплатежоспособност. На практика съдът приел,
че от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установяват временни
затруднения на доверителя ми, който извод съгласно критериите за платежоспособност,
възведени с константната практика на ВКС, бил незаконосъобразен. Според тези критерии
„Б.“ ЕООД /в ликвидация/ изпитвал сериозни затруднения в обслужването на задълженията
си към неговите кредитори. Индикатор в това отношение са коефициентите му на
ликвидност, които са количествени характеристики на способността на предприятието му да
изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, както беше отбелязано
по-горе. Това обстоятелство, било индикация за влошено икономическо състояние на същия
и за изпадането му в неплатежоспособност /в този см. Решение № 115/ 25.06.2010 год. по
т.д.№ 169/ 2010 год. на ВКС, II т.о.; Решение № 54/ 08.09.2014 год. по т.д.№ 3035/ 2013 год.
на ВКС, ТК, 2-ро отд/. В посоченото решение ВКС сочел, че преценката за
неплатежоспособността следва да бъде извършена въз основа действителното финансово и
икономическо състояние на длъжника в неговата цялост, към което са относими
коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и тяхното съотношение.
Това е така, защото обективната невъзможност за плащане на дълга, която е в основата на
състоянието на неплатежоспособност, стои извън волята на задълженото лице и е различна
от съзнателно фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитора”. Този извод бил в унисон и с Решение № 1868/ 17.11.1998 год.
по гр.д.№ 1529/ 1998 год. на ВКС, V г.о. според което неплатежоспособността на длъжника
се преценява на база показателите за ликвидност на неговите активи, като последната се
определя в рамките на един нормативно изискуем се срок за разплащане от около един
месец.
Жалбоподателят твърди, че е в състояние на трайна невъзможност за
изпълнение на паричните си задължения, чрез наличните си краткотрайни и реално
ликвидни активи. Следва да се приеме за установено състояние на неплатежоспособност, по
смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което изисквше съдът да определи началната дата на това
състояние.
В Търговския закон липсвала регламентация относно критериите за
определяне на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че
началната дата на неплатежоспособността следвало да бъде най-ранната дата, към която са
налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо
финансово затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна практика по въпроса за
началната дата на неплатежоспособността преодолявала становището, че това е датата на
последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели плащанията/, като
приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и обективно икономическо
състояние на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията / към
всички кредитори. Началната дата на неплатежоспособността следвало да се определи не
според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното
погасяване на задълженията /последното извършено плащане към определен кредитор/.
Началната дата на неплатежоспособността следвало да се определи, като се вземе предвид
онова спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно състояние
на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната дата на
неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и обективна
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си /в този см. решение № 90 от
20.07.2012 год. на ВКС по т.д.№ 1152/2011 год., I т. о., по чл.290 от ГПК/. Следвало да се
има предвид и, че съгласно чл.608 ал.З от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията
на отделни кредитори.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното Решение №
260025/20.10.2020 г. по т.д.№ 61/2020 г. на ВрОС, както и да постанови решение, с което да
2
уважи изцяло молбата с правно основание чл.626, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.625 от ТЗ за откриване
по отношение на него на производство с правно основание чл.630, ал.2 ТЗ.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Б.“ ЕООД - в
ликвидация чрез ликвидатор К. П. И., за откриване на производство по несъстоятелност на
основание чл.630, ал.2 ТЗ. Молителят е посочил, че с влязло в сила на 26.07.2019 г. решение
№ 89 от 15.09.2017 год. пот. д. № 50/2017 год. на Окръжен съд Враца, на основание чл.517,
ал.3 от ГПК дружеството е прекратено, като е започнала процедура по ликвидация. С акт за
назначаване на ликвидатор от 05.08.2019 г. на АВ за ликвидатор бил определен К. П. И.. В
хода на ликвидационното производство били предявени вземания от кредиторите П. М. В. –
за вземания в размер на 23 770 лв., представляващи погасени от нея задължения на
дружеството по Ревизионен акт № Р-04000620000011-091-001/14.04.2020 г. и от „Б. и сие“
ЕООД. Ликвидаторът констатирал, че дружеството не разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си към кредиторите и твърди, че търговецът е изпаднал в
неплатежоспособност. В молбата е посочено, че „Б. и сие“ ЕООД е предявил иск с правно
основание чл.19, ал.3 от ГПК към „Б.“ ЕООД.
Представено е уведомление от П. М. В. за предявяване на вземания в размер
на 23 770 лв., ведно с месечна лихва върху тази сума, считано от 16.04.2020 г. в размер 720
лв., произтичащи от договор за заем, сключен с едноличния собственик на капитала на „Б.“
ЕООД. Заемът послужил за погасяване на задълженията на „Б.“ ЕООД по Ревизионен акт №
Р-04000620000011-091-001/14.04.2020 г. Към уведомлението са представени: 1./ Договор за
заем от 16.04.2020 г., в който е уговорен падеж на задължението за връщане на сумата 23
770 лв. на 16.10.2020 г. и 2./ Допълнително споразумение от 22.04.2020 г. към Договора за
заем, в който страните са декларирали, че им е известно, че към момента на сключването на
договора за заем „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ е имало налична сума, с която да погаси
задълженията си по Ревизионен акт № Р-04000620000011-091-001/14.04.2020 г. и с оглед
този факт са се споразумяли падежът на задължението за връщане на заема да бъде
променен на 16.05.2020 г.
Представена е искова молба от „Б. и сие“ ЕООД, ЕИК *********,
представляван от И. М. Б., за който се твърди, че е син на М. И. Б., който е едноличен
собственик на капитала на „Б.“ ЕООД, ЕИК ********* с пояснение към нея и съобщението
до „Б.“ ЕООД, с което му е връчена исковата молба.
Представен е сигнал от ликвидатора на „Б.“ ЕООД до Окръжна прокуратура
гр. Враца вх.№ 807/22.05.2020 г., в който е посочено, че по предварителният договор, на
който се позовава „Б. и сие“ ЕООДлипсва съгласие и същият е антидатиран.
Представен е документ озаглавен „Предявяване на вземане“, с който „Б. и сие“
ЕООД предявява вземанията си към „Б.“ ЕООД за сумата 1 891.62 лв., представляваща
платено от „Б. и сие“ ЕООД задължение на „Б.“ ЕООД към „Балджиеви – 91“ ООД по силата
на договор за встъпване в дълг от 1.02.2016 г. Представени са договорът за встъпване в дълг
и платежното нареждане.
Представен е последния ГФО на „Б.“ ЕООД за 2019 г.
С писмо вх.№ 298/10.01.2020 г. ликвидаторът на „Б.“ ЕООД е уведомил НАП,
че дружеството не му е представило документи.
3
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице сумата на актива по счетоводен баланс
към 31.12.2017 г. е 552 хил.лв., реализирания финансов резултат е 99 хил.лв. печалба.
Сумата на актива по счетоводен баланс към 31.12.2018 г. е 383 хил.лв., реализирания
финансов резултат е (132) хил.лв.загуба. Сумата на актива по счетоводен баланс към
31.12.2019г. е 5 хил.лв. Сумата на актива по счетоводен баланс към 19.06.2020г. е 18 хил.лв.
Към датата на изготвяне на експертизата дружеството не осъществява дейност. “Б.“ ЕООД е
дерегистрирано по ЗДДС считано от 05.08.2019 г. На 01.02.2020 г. К. П. И., представляващ
„Б.“ ЕООД е подал Декларация на основание чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството
затова, че дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т.30 от ДР на ЗС през
отчетния период 2019 г. За периода 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. дружеството не
разполага е финансови дълготрайни активи.
Към 31.12.2017 г. наличните краткотрайни активи на дружеството са общо в
размер на 239 хил.лв. в т.ч: материални запаси – 50 хил.лв., вземания - 24 хил.лв., парични
средства - 165 хил.лв. Към 31.12.2018 г. наличните краткотрайни активи на дружеството са
общо в размер на 256 хил.лв.в т.ч: материални запаси - 25 хил.лв., вземания - 48 хил.лв.,
парични средства - 753 хил.лв. Наличните активи с които разполага „Б.“ ЕООД, които биха
могли да се отчетат, като бързо ликвидни /парични средства/ към 19.06.2020 г. не могат да
покрият краткосрочните задължения на дружеството в размер на 26 хил.лв. Задълженията на
дружеството към 19.06.2020г. са в размер на 26 хил.лв. Изводът на експерта е, че със
собствени средства „Б.“ ЕООД не може да покрие задълженията си към кредиторите.
Вещото лице сочи, че ликвидността е способността на предприятието по-бързо
да превръща част от имуществото си в пари и своевременно да извършва текущите си
плащания към кредиторите. Общото за всички показатели за ликвидност е, че се изчисляват
като отношение между пълния размер или само част на краткотрайните активи и текущите
(краткосрочни) задължения. В икономическата теория са дадени четири показатели за
ликвидност, като всеки от тях характеризира същата в различна степен, в зависимост от
обхвата на краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Всички коефициенти за
2017 г. и 2018 г. са над 1-ца, което показва, че краткотрайните активи значително
надвишават задълженията на фирмата. В състава на краткотрайните активи са включени
материални запаси, вземания и парични средства които са най-бързо ликвидни (особено
паричните средства). Коефициентите на обща и бърза ликвидност се приемат за
приблизителен критерии за платежоспособност. Коефициентът на абсолютна ликвидност е
най-точният показател за ликвидност, защото взема предвид най-ликвидните активи -
паричните средства. За 2019 г. в счетоводния баланс няма посочени задължения, поради тази
причина не са извършени изчисления на показателите за ликвидност. Към 19.06.2020 г.
краткосрочните задължения значително надвишават краткотрайните активи при обща
ликвидност т.е. липсва ресурс за финансиране. Краткосрочните вземания и паричните
средства не могат да осигурят бърза ликвидност. незабавна ликвидност. както и абсолютна
ликвидност.
Относно показателите за финансова автономност и задлъжнялост вещото лице сочи,
че са свързани показателите за ликвидност. Те са количествени характеристики на степента
на финансова независимост на фирмата от кредиторите, т.е степента на използване на
привлечения капитал. Към 31.12.2017 г. и 3112.2018 г. коефициентът на финансова
автономност е над 1-ца и това означава, че дружеството е финансово независимо, т.е в
състояние е със собствения капитал да погаси пасивите (привлечения капитал).
Коефициентът на задлъжнялост е под 1-ца, т.е. дружеството не е зависимо от външни
източници на финансиране. За 2019 г. няма изчислени стойности на . коефициента на
финансова автономност и коефициента на задлъжнялост, тъй като в счетоводния баланс на
дружеството няма отразени пасиви. Към 19.06.2020 г. коефициента на финансова
4
автономност е с отрицателни стойности това означава, че дружеството не е в състояние със
собствения капитал да погаси пасивите (привлечения капитал). Коефициента на
задлъжнялост за анализирания период също е отрицателен, и показва, че зависимостта на
„Б.“ ЕООД от външни източници на финансиране е голяма.
Вещото лице сочи, че в дружествата се извършва непрекъснато движение на
средствата, като те системно променят формата си на съществуване - от стокова в парична и
обратно - от парична в стокова. Процесът пари – стоки - пари лежи в основата на дейността
на всяка фирма. Желателно е този процес да се извършва за колкото е възможно по-кратко
време. Обръщението на средствата завършва, когато продукцията, респективно стоката или
услугата, се превърнат в пари. Това става,’когато те се продават и се получават пари срещу
тях. Данните се вземат изцяло от баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството.
Те са количествени характеристики на ефективността от използването на КМА.
Времетраенето на един оборот в дни нараства през 2018 г. в сравнение с 2017 г., това е
предпоставка за влошаване на финансовото състояние на дружеството. Броя на оборотите
намалява през 2018 г. в сравнение с 2017 г., намаляването на броя на оборотите
свидетелства за забавяне на тяхната обръщаемост. Заетостта на КМА се увеличава през 2018
г. в сравнение с 2017 г., това означава, че дружеството осъществява стопанската си дейност
чрез влагане на повече средства. За 2019 г. и 2020 г. в отчетите на „Б.“ ЕООД няма посочени
стойности за реализирани приходи Поради тази причина не са изчислени показателите за
обръщаемост на КМА.
Капиталът на дружеството е 287 800 лв. разпределен на 2 878 дяла, равни по
размер, на стойност по 100 лева, от които 100 внесени при регистрация на дружеството, и
266 400 лв., внесени от Г. И. Б.а чрез апортна вноска. Към 31.12.2017 г. текущите активи -
239 хил.лв. превишават текущите пасиви - 135 хил.лв. с 104 хил.лв., към 31.12.2018 г.
текущите активи - 256 хил.лв. превишават текущите пасиви -109 хил.лв. с 147 хил.лв.
Дружеството отчита печалба през 2017 г. в размер на 99 хил.лв. и загуба през 2018 г. в
размер на (132) хил.лв. Собствения капитал на дружеството е положителна величина.
Преобладаващ дял в активите към 31.12.2017 г. имат ДМА ,както следва: към
31.12.2017 г. възлизат на 313 хил.лв. и представляват 56.70 % от общите активи.
Преобладаващ дял в активите към 31.12.2018 г. имат паричните средства както следва: към
31.12.2018г. възлизат на 183 хил.лв. и представляват 47.78 % от общите активи. Основен дял
в структурата на пасивите има записания капител, както следва: към 31.12.2017г. възлизат
на 288 хил.лв. и представляват 52.18 % от общите пасиви. Към 31.12.2018г. възлизат на 288
хил.лв. и представляват 75.19 % от общите пасиви. Към 31.12.2019 г. текущите активи - 5
хил.лв. са равни на текущите пасиви - 5 хил.лв., към 19.06.2020 г. текущите пасиви - 26
хил.лв. превишават текущите активи - 18 хил.лв. с 8 хил.лв.
Преобладаващ дял в активите към 2019 г. и към 19.06.2020 г.имат паричните
средства, както следва: към 31.12.2019 г. възлизат на 5 хил.лв. и представляват 100.00 % от
общите активи; към 19.06.2020 г. възлизат на 18 хил.лв. и представляват 100.00 % от общите
активи. Основен дял в структурата на пасивите към 31.12.2019 г. има основния капитал.
Както следва: към 31.12.2019 г. възлизат на 5 хил.лв. и представляват 100.00 % от общите
пасиви. Основен дял в структурата на пасивите към 19.06.2020 г. имат необезпечените
задължения. както следва: към 19.06.2020 г. възлизат на 26 хил.лв. и представляват 144.44 %
от общите пасиви. Стойността на активите към 19.06.2020 г. не е достатъчна, за да покрие
задълженията към кредиторите- липсват краткотрайни активи.
От изготвения от вещото лице финансово- икономически анализ на
дружеството се установява, че към 19.06.2020 г. „Б.“ ЕООД не разполага с достатъчно
парични средства, за да покрие паричните задължения към кредиторите си.
При анализа на данъчно-осигурителната сметка на дружеството е установено,
5
че същото към 07.07.2020 г.няма задължения.
Дружеството има действаща разплащателна сметка с IBAN: ********** в
“УниКредит Булбанк“ АД. Постъпленията /Общ дебитен оборот/ по банковата сметка са в
размер на 26 074.33 лв.. извършените плащания /Общ кредитен оборот/ по сметката са в
размер на 10 559.60 лв. Наличността по банкова сметка към 30.06.2020 г. е в размер на 15
514.73 лв. При прегледа на хронологичната ведомост по с/ка 501 ”Каса в лева” се
проследява, че постъпленията на каса /Общ дебитен оборот/ през 2020 г. са в размер на 10
400.00 лв., а извършените плащания /Общ кредитен оборот/ са в размер на 7 436.42 лв.
Наличността на каса към 19.06.2020 г. е в размер на 2 963.58 лв.
Към 19.06.2020 г. „Б.“ ЕООД разполага с активи в размер на 18 478.31 лв.
/парични средства/. С наличните активи дружеството не е в състояние да покрие
задълженията си към кредиторите в размер на 25 661.62 лв. При извършена проверка в
информационният масив на НАП в ПП СУП в справка актуално състояние на всички
трудови договори е установено, че в дружеството всички договори са прекратени. Считано
от 05.08.2019г.в Търговския регистър е вписано прекратяване на търговската дейност на
дружеството и същото е обявено в ликвидация. Към датата на изготвяне на експертизата
„Б.“ ЕООД не извършва търговска дейност и няма реализирани приходи.
’’Б.” ЕООД (в ликвидация) по счетоводен баланс към 19.06.2019г. няма
налични ДМА и материални запаси /M3/, а паричните средства с които разполага са в размер
на 18 478.31 лв. Плащанията от разплащателната сметка и от каста на дружеството не са
спрели. Последните извършени плащания от касата на дружеството са от 02.07.2020г. и
09.07.2020г. в размер на 1 356.95 лв. с основание: “Платен данък по ЗДДФЛ“ в размер на
56.00 лв.. “Платен депозит вещо лице по т.д.№ 61/2020г.“ в размер на 500.95 лв.,“По т.д.№
61/2020г.-М. Л. Д.“ в размер на 800.00 лв. Наличността по каса към 09.07.2020 г. са в размер
на 1 562.63 лв. Наличността по банковата сметка на дружеството към 01.07.2020г. е в размер
на 15 500.73 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията
на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Молителят поддържа, че е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/,
свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания.
6
Презумпциите на чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца. Под „спиране на плащанията" по смисъла на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящият случай
към датата на подаване на молбата молителят не е спрял плащанията по търговските
сделки, както и на публичните задължения, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ,
съдът приема, че не следва да бъде приложена презумпцията, като по отношение наличието
на състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника, следва да бъде
изследвано и взето предвид цялостното му имуществено и финансово състояние, както и
търговската му дейност.
За това състояние е изслушана съдебно-счетоводна експертиза като по
отношение на финансово-икономическото състояние на молителя следва да се посочи и
следното:
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо
се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж
до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота
са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг
вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи
задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани
според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато
при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че
от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси.
При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен / както беше посочено те са най-
ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия
7
оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент,
ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен
спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните
запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в
парични средства.
Следва да се отбележи, че делението на краткотрайните активи на 4-ри вида
според тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата развитост
у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се приеме, че корпоративните
ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае
единствено на ДЦК/. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като %
от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната
основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните
вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия
размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси
/материали, стоки, готова продукция/, порази което ниският коефициент на бърза, незабавна
или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения. Съдът възприема за меродавни коефициентите по заключението на вещото
лице, тъй като показателите, с които работи експертът, отразяват реалното положение на
предприятието към посочения момент /който е и последният най-близък момент към хода на
устните състезания - чл.188 ал.З от ГПК /, с оглед на това, че са взети предвид всички
фактори. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй
като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
Коефициентът на обща ликвидност на ответника за 2020 г. е под единица при норматив 1-
ца, което сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Трябва да се
отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на длъжника се
използват различни икономически показатели, но те са носители на различна информация и
на тази плоскост относими за състоянието на неплатежоспособност на длъжника са
единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като показателите за
автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга, макар и значима информация за
предприятието, служеща за други цели, различни от тези, за които се използват показателите
за ликвидност.Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение на
финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в
случая са отрицателни, тъй като предприятието е на загуба. Коефициентите за финансовата
автономност към 2020 г. са под 0.33 и дори отрицателна величина, което означава, че
дружеството не е способно да посреща дълготрайните си задължения, тъй като за това е
необходимо собственият капитал на дружеството следвало да бъде минимум 1/3 от всички
задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време.
Отрицателните стойности на коефициентите на финансова автономност сочат на
декапитализиран собствен капитал. Към това следва да се отчете и обстоятелството че през
периода финансовият резултат от обичайната дейност е загуба, както и че коефициентите му
на рентабилност са отрицателни, което показва липса на потенциал на ответника да генерира
и реализира доходи.
8
Съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Цялостният
анализ на предприятието на молителя и неговото финансово-икономическа състояние сочи,
че към 2020 година и към момента на постановяване на решението търговецът е с недобро
финансово здраве и невъзможност на молителя да посреща задълженията си, както и да ги
обезпечи с притежаваните от него активи.
Предвид тези данни съдът намира, че ответникът е в състояние на
неплатежоспособност и по отношение на него следва да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде
определена 19.06.2020 г., към която дата икономическите и финансови показатели на
ответника сочат на лошо финансово състояние и същевременно това е датата на падежа на
най-старото задължение на ответника, установено по делото. Коефициентът на финансова
автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива
0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения.
С оглед имущественото и финансово състояние, установено от изслушаната по
делото съдебно-икономическа експертиза търговското предприятие на молителя е
неплатежоспособно. Установеното спиране на търговската дейност показва необратимост на
този процес.
Съдът намира, че следва да се постанови налагане на общ запор и възбрана
върху имуществото на длъжника.
Тъй като наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на
началните разноски на производството по несъстоятелност и няма предплатени такива,
въпреки дадените указания с определение от 15.12.2020 г., производството следва да бъде
спряно.
Воден от горното , на основание чл.632, ал.1 ТЗ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260025/20.10.2020 г. по т.д.№ 61/ 2020 г. на ВрОС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.“ ЕООД - в ликвидация,
със седалище и адрес на управление с.Софрониево, ул. „Стубел“ № 4, ЕИК ********* в
ликвидация с назначен ликвидатор К. И. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 19.06.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Б.“ ЕООД - в ликвидация, със седалище и адрес на
управление с.Софрониево, ул. „Стубел“ № 4, ЕИК ********* в ликвидация с назначен
ликвидатор К. И..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.“ ЕООД - в ликвидация, със
седалище и адрес на управление с.Софрониево, ул. „Стубел“ № 4, ЕИК ********* в
ликвидация с назначен ликвидатор К. И. и
9
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Б.“ ЕООД
- в ликвидация, със седалище и адрес на управление с.Софрониево, ул. „Стубел“ № 4, ЕИК
********* в ликвидация с назначен ликвидатор К. И..
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Б.“ ЕООД - в
ликвидация, със седалище и адрес на управление с.Софрониево, ул. „Стубел“ № 4, ЕИК
********* в ликвидация с назначен ликвидатор К. И..
СПИРА производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност №
527/2020 г.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията
за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10