РЕШЕНИЕ
(допълнително )
№260787/20.10.2020г.
Гр.Варна,20.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ
–ри СЪСТАВ, в закрито разпоредително заседание, проведено на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№13 437 2019 год.по описа на ВРС, XLІІ –ри състав за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 от ГПК.
По делото е постановено Решение №
260169/28.08.2020 год., връчено на ответника П.Д. на дата 4.09.2020г.
В срока за обжалване на
постановения съдебен акт ответникът по делото на дата 15.10.2020 г. с писмена
молба с вх.№ 265 967 / 20 е поискал допълване на решението.В молбата
приобщена на л. 44 – ти, отв.П.Д. е посочил, че от мотивите на съдебния акт -страница
8 – ма към съдебното решение е записано че : „ съдът дължи произнасяне и по
направеното своевременно възражение за
погасяване на част от вземанията за главници и лихви по давност“. Цитирайки посоченото
изречение, ответникът констатира в Молбата от 15.09.2020г. че както в мотивите
така и в диспозитива на съдебното решение № 260169/28.8.2020 г. няма
произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност .
При така изложеното отв.П.Д.
счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.250 ГГПК поради което
и прави искане за допълване на Решение №260169/28.8.2020 г. по гр. д.№ 13 437/2019 г. по описа на 42-ри състав,
както в мотивите, така и в диспозитива, като съдът се произнесе по направеното
своевременно възражение за погасяване на част от вземанията за главница и лихви
по давност .
След уточняване на молбата / с
писмена молба от 28.8.2020 г.-л.47-ми от делото / и по –точно потвърждението на
ответника, че лично е подал молбата, съдът с Разпореждане № 261415/30.09.2020
г. е съобщил на насрещната – ищцова страна, за исканото допълване като е
предоставил едноседмичен срок за отговор.
В рамките на предоставения срок
ответната страна е изразила становище от което е видно, че по същество се желае
да бъде оставена без уважение молбата на ответника , като са наведени
фактически и правни доводи за това.
Депозираната по делото ПИСМЕНА МОЛБА лично от отв. П.Д., намира правното си основание в чл. 250 ГПК, безспорно
изхожда от страна с правен интерес да иска допълване на постановеното Решение,поради което и настоящият съдебен състав намира молбата
за процесуално ДОПУСТИМА.За допустимостта
на молбата съдът съди и от още един факт : а именно подаване на молбата в срока
за обжалване на първоинстанционното решение, както и навеждане
на твърдения затова че съдът не се е произнесъл по искането на ответника . Молба
от ответника е заведена при спазване на едномесечния срок, визиран в нормата на
чл. 250, ал.1 ГПК (чл. 250.
(1) : Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен
срок от връчването на решението или от влизането му в сила.).При всичко
изложено по-горе, констатирайки допустимостта на молбата по чл.250 ГПК ,след
като съдът е изпълнил процедурата по чл.250, ал.2 ГПК и при депозиран отговор
от страна на ищцовото дружество в указания му едноседмичен срок, съдът дължи
произнасяне по същество,в закрито заседание,с оглед сторената преценка,че за да
се произнесе по
искането с което е сезиран не е необходимо провеждане на открито съдебно
заседание .
Разгледана по същество, молбата на ответника е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА.Това е така, защото производството по гр.д.№ 13437/2019 г.е водено по
предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.Исковото производство е образувано след депозиране на Възражение от
длъжника в заповедното производство. Заповедното производство, заведено във ВРС
на дата 19.06.2020 г. под номер 9520/ 2019 г. е било водено по реда на чл.410 ГПК и след издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника
и в полза на заявителя, длъжникът е депозирал възражение.Възражението против
издадената Заповед е приложено на лист 13 – ти по заповедното дело и от същото
е констатира, че длъжникът Д. е използвал утвърдения образец на възражение, без
да навежда каквито и да било допълнителни аргументи относно недължимост на
сумите, за които е била издадена заповедта в полза на заявителя – ВиК Варна
ООД.
На второ място, в
исковото производство участието на ответника се е изразило единствено и само в
явяването му в откритото съдебно заседание на дата 28.02.2020 г.Протоколът от
проведеното открито съдебно заседание приложен по делото на листи от 67 –ми до
71 –ви ,отразява всички извършени действия от съда и страните .Изявленията на ответника
са записани на л. 67 /гръб/; л. 69 ; л. 70- ти и л 71-ви . Сред изявленията на
ответника липсва възражение за погасяване на част от вземанията по давност .
Единствено на
страница 8 -ма от Решението, съдът при правните си изводи е записал, че
приемайки исковете за доказани и по основание дължи произнасяне и по
направеното своевременно възражение за погасяване на част от вземанията за
главници и лихви по давност. След това изречение съдът е посочил, че при този
изход на спора дължи произнасяне и по отговорността за разноски .
Съпоставяйки
събраните по делото писмени доказателства с изявленията на ответника П.Д., настоящият
състав счита, че ответникът нито в качеството си на длъжник нито в качеството
си на ответник е направил възражение по чл.111, буква „ в“ ЗЗД . Липсата на
сторено възражение за погасяване на парично вземане поради изтичане на
давностния срок прави искането на ответника неоснователно. Основателна е
единствено и само констатацията на ответника, че съдът погрешно е записал в
мотивите си,че дължи произнасяне по възражението за погасяване на част от
вземанията по давност .Така записаното изречение на стр. 8 –ма от мотивите на
решението не кореспондира нито с фактическата страна на спора, нито със
събрания доказателствен материал, нито с изявленията на ответника а се дължи на
техническа грешка ,грешка допусната от настоящия състав при обобщаване на
изводите от правна страна за основателност и доказаност на исковете на ищцовото
дружество и преминаване към определяне на отговорността за разноските като
последица от уважаване на исковете .
Мотивиран от горното и на основание чл.250 от ГПК, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.250 ГПК , обективирано в писмена с вх.№ 265 967/15.09.2020
г. от ответника П.Д.Д. ЕГН ********** за
допълване на Решение № 260169/28.08.2020 г., постановено по гр.дело №
13 437/2019 г. по описа на ВРС ХLII –ри състав чрез произнасяне в мотивите и диспозитива на акта по същество
„по направеното своевременно възражение
за погасяване на част от вземанията за главници и лихви по давност“, както неоснователно ,на основание чл.250 ,ал. ГПК .
Допълнителното Решение подлежи
на обжалване с Въззивна жалба пред ОС-Варна по общия ред, съгласно чл. 250, ал.3 ГПК – в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа от страните .
ПРЕПИС
от Допълнителното Решение да
се връчи на страните по делото - чрез юрисконсулт Пл.В. за ищцовото дружество и лично на ответника .
РАЗПОРЕЖДА ПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ към материалите по делото на
писмения отговор на молбата по чл. 250 ГПК, депозиран от „ВиК Варна „ ООД чрез юрисконсулт Пл.В. ,заведен с вх.№ 273176/ 14.10.2020 г.
Разпореждането не подлежи на
обжалване .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :