Решение по дело №1713/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ IV – 260077                         04.04.2022 г.              град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                          мл.с. КРИСТИЯН ПОПОВ

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА 

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1713 по описа за 2020 година

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, против Решение №71, постановено по гр.д.№198/19г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което въззивникът е осъден да заплати на Р.С.Р. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1849.66 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 201.63 часа,  положен в периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва след приетото намаляване в размер на 226.34 лв. /двеста двадесет и шест лева и 34 стотинки/; деловодни разноски в размер на  350,00 лв., а по бюджетната  сметка на Районен съд - гр.М.Търново - държавна такса в размер на 83.00 лв., както и за вещо лице сумата в размер на  210 лева,  платени от бюджета  на съда.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Извършва се подробен анализ на специалните норми на ЗМВР, подзаконовите нормативни актове и съдебна практика, които въззивникът намира за приложими. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални нормативни актове.

Извършва се анализ и се аргументира тезата че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. Според въззивника, общото трудово законодателство е неприложимо спрямо служебните правоотношения на държавните служители в системата на МВР и правоотношенията се уреждат изцяло според специалните нормативни актове.

Въззиваемият – ищец Р.С.Р., чрез процесуалния му представител адв.Балбазанова представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него обосновава тезата за субсидиарната приложимост на общото трудово законодателство по отношение на служебните правоотношения на държавните служители в МВР.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че в процесния период 01.09.2016г. – 01.09.2019г., в изпълнение на задълженията си на длъжност „полицейски инспектор – старши полицай в ГОДГ 04 – М.Търново, при РД „Гранична полиция“ – Елхово, към ГД “Гранична полиция“ – МВР, е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът твърди, че в този период е положил общо 1410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1611.63 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 201.63 часа, за който не му е заплатено съответното възнаграждение. Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на исковата сума – 1849.66 лева, ведно с обезщетение за забава, в размер на 226.34 лева.

Според ответника, положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Видно от извършената съдебно - икономическа експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени между 22,00 часа и 06,00 часа, за исковия период ищецът е отработил общо 1410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1611.63 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 201.63 часа, за което се дължи възнаграждение, в размер на 1849.66 лева и мораторна лихва, в размер на 226.34 лева.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд, досежно субсидиарното приложение на нормите на трудовото законодателство по отношение на служебните правоотношения на служителите в МВР, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: Нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В рамките преди и през време и след процесния исков период от 01.09.2016г. – 01.09.2019. са действали както следва: Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. - отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Наредба №8121з-908/02.08.2018г. Наредба №8121з-1059/26.09.2019 г. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.

Съгласно разпоредбата на 67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ. Съгласно чл. 9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.  В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време – с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.

Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.

Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е налице празнота, която следва да се преодолее съобр. чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време - 1,143 получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.

При субсидиарното приложение на трудовото законодателство, следва да се съобрази следното: На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни; с  § 3 от Постановление на Министерския съвет №131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

С оглед на изложеното относно приложимостта на трудовото законодателство по отношение на положения от ищеца труд, в часовете между 22.00 – 06.00 часа, с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., следва да се извърши преизчисляване с коефициент 1.143. Надвишаването на нормалната продължителност следва да бъде заплатено като извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд следва да се отчете, без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от НРВПО. ( ДВ, бр. 41 от 2017 г.). Аргументите на ищеца, че тази норма е приложима само за пред Инспекция по труда, не се споделят от въззивната инстанция.

 

С Определение №260179/24.08.20г., настоящото производство бе спряно на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело №С-262/20. След произнасянето на СЕС с Решение от 24.02.22г., производството бе възобновено.

В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.

В исковия период и до 2020г., в българското законодателство не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния труд.

Освен казаното, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от 0,25 лв на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма  продължителност на нощния труд.

По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от  ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г няма определена нормална продължителност на нощния труд за служителите на МВР; такава е определена по-късно.

Специфичният характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, не може да обоснове различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Поради това дадените с решението на СЕС отговори не променят становището на настоящия състав.

В настоящия случай, видно от извършената съдебно – икономическа експертиза, за периода януари – юни 2018г. са положени общо 224 часа нощен труд, които при преобразуване стават 256.03 часа. Разлика следва да се отчете като положен труд, но не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР.

От графи 4 и 5 на заключението се установява нетното възнаграждение на час без увеличение и това – с увеличение от 50%. Всяка от разликите за този период следва да се умножи по разликата между часовете на фактически положен и приравнен труд (стойността в колона 5 минус стойността в колона 4, умножена по стойността в колона 9). За получената сума от 92.02 лева искът следва да бъде отхвърлен, както и за лихва за забава върху тази сума, в размер на 10.97 лева.

Искът е основателен за 1757.64 лева главница; за горницата до пълния предявен размер от 1849.66 лева искът следва да бъде отхвърлен. Искът за мораторна лихва е основателен за 215.37 лева. Над този размер, до претендираните 226.34 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Разноските, направени от страните следва да бъдат възложени съразмерно:

Ищецът е заплатил за първа инстанция 350 лева адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство – 300 лева. Така ищецът е заплатил за две инстанции 650 лева. По съразмерност му се дължат общо за две инстанции 617.75 лева. Т.к. РС е присъдил 350 лева, въззивният съд следва да присъди още 267.75 лева.

В полза на ответника, съразмерно с уважената част от иска следва да бъде присъдено възнаграждение. На осн. чл.78, ал.8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определено възнаграждение, в размер на 200 лева за всяка инстанция и 41.50 лева държавна такса за въззивно обжалване. По съразмерност се дължат 21.90 лева.

Дължимите за производството държавни такси не са изчислени правилно от МТРС. Така при обективно и субективно съединени два иска с материален интерес, единият в размер на 1849.66, а другия – 226.34, за всеки от тях се дължи минимална такса по чл.1 от ТДТКССГПК (Тарифата), в размер на 73.98 за главницата и 50.00 лева за лихвата. За въззивно обжалване се дължи такса т.18 от Тарифата за двата иска – 61.99 лева. За първоинстанционното производство съдът е присъдил държавна такса, в размер на 83 лева, а за въззивно обжалване са внесени 41.50 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд сумата от още 37.30, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка на БОС, сумата от още 18.65 лева. В полза на РС, съразмерно с уважената част от иска съразмерно се дължат 199.58 лева за експертиза. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част над сумата 199.58 лева до 210 лева – разноски за експертиза.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №71, постановено по гр.д.№198/19г. по описа на Районен съд Малко Търново, в частта, с която искът е уважен за главница от 92.02 лева (над сумата 1757.64 лева, до предявения размер от 1849.66 лева), и за мораторна лихва от 10.97 лева (над сумата 215.37 лева, до 226.34 лева) както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати над сумата 199.58 лв. до 210 лева – разноски за експертиза, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявенияте от Р.С.Р. ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, №46, искове: за присъждане на сумата от 92.02 лева, съставляваща разликата между присъдените от МТРС 1849.66 лева и присъдените от БОС 1757.64 лева, представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 01.01.2018г. – 30.06.2018г., както и за присъждане на сумата 10.97 лева – мораторна лихва върху посочената главница, съставляваща разликата между присъдените от МТРС 226.34 лева и присъдените от БОС 215.37  лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Р.С.Р. ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, №46, сумата 21.90 лева представляваща съдебно – деловодни разноски за две инстанции.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, №46, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебно – деловодни разноски, в размер на 267.75 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, №46, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Малко Търново държавна такса, в размер на още 37.30 лева, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, №46, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд държавна такса, в размер на още 18.65 лева, съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ. 1.        

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                    О.М. 2.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ КЪМ РЕШЕНИЕ № 11713/2020 г. на БОС

 

Младши съдия Кристиян Попов подписва решението с особено мнение, тъй като  намира, че не следва да се прилага действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. редакция на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. Това е така, тъй като  с цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на отработените над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се превръщат нощните часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията на положен извънреден труд пред Инспекция по труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд в дневен  през така визирания процесен  период  от време, при определяне на възнаграждението.

 

 

                                                 Мл. с. Попов: