Решение по дело №2971/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от Ч.Н.Г.,***, чрез пълномощник - адв.Л.Л., с която ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 2060 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди /душевни болки и страдания, уронване на честта и достойнството/, претърпени в резултат на непозволено увреждане, осъществено чрез издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0444- 000056/02.07.2022г. на Началник РУ 05 Пловдив към ОД на МВР Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата от 3440 лв. имуществени вреди породени от сключен договор за наем на МПС с рег.№ ***, за периода от 10.07.2022 г. до 31.12.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът лично и с адв. Л. поддържа исковата претенция, претендира разноски.

Ответника ОД на МВР не се представлява. С постъпил по делото отговор на исковата молба се оспорва същата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на предявения иск, но досежно размера на претендираните неимуществени вреди, счита, че същите следва да бъдат намалени с оглед принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението.

Административен съд Пловдив, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че с Решение № 427/09.03.2023 г., постановено по адм. дело №2995/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, влязло в законна сила на 09.03.2023 г., е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0444- 000056/02.07.2022г. на Началник РУ 05 Пловдив към ОД на МВР Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Не е спорно между страните, че процесното на горепосочената заповед пътното превозно средство марка “Ситроен“, с рег.№ ***е собственост на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковата претенция за частично основателна, поради следното:

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Правилно е посочена като ответник – ОД на МВР – Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. А съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са безвиновни. В този смисъл вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. В конкретния случай претенцията се основава на това, че преките неимуществени и имуществените вреди за ищеца са настъпили поради и се твърди да са в пряка причинна връзка с принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на собственото му превозно средство.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С оглед изложеното, е необходимо да бъде съобразено следното по отношение на елементите на обсъждания фактически състав:

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица от състава на ОД на МВР Пловдив издали незаконосъобразен административен акт.

Под "вреда" следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Отговорността за вреди не следва автоматично само и единствено от факта на извършено незаконосъобразно действие, а е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на тази отговорност. Следователно, за да се реализира търсената от ищеца отговорност, последният трябва да установи по безспорен начин както настъпили неимуществени вреди, които твърди, така и пряката причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилите вреди.

Дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В случая заповедта е издадена на 02.07.2022 г., а е връчена на 10.11.2022г., повече от 4 месеца след издаването й, при установен 6 месечен срок на нейното действие. В тази насока, с късното връчване на заповедта е било нарушено правото на адресата да поиска спиране на предварителното изпълнение на административния акт, предвидено по силата на закона, до приключване на съдебното производство, а с оглед настоящия правен спор се обосновава и основателността на исковата претенция. В контекста на незаконосъобразното поведение на служители от структурата на ответната страна, ищецът ангажира свидетелски показания, с които да докаже основателността на своята претенция и размера на претендираните вреди. Свидетелката М.Г.К.подробно свидетелства за настъпилата промяна в душевната и емоционалната сфера на ищеца след свалянето на регистрационните табели. Съдът кредитира показанията на свидетеля за причинените неимуществени вреди, който показания са конкретни и обстоятелствени, както и се базират на непосредствените впечатления на свидетеля, който през периода е имал много чести контакти с ищеца. Съдът като съобрази тези различни аспекти на негативните изживявания определя по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД размера на тези неимуществени вреди на 1000 лв. Тези неимуществени вреди тангират с необоснованото забавяне, с което служителите на ОД на МВР Пловдив са връчили заповедта за налагане на ПАМ и са в пряка обусловеност от задължението на ответника да прилага принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК.

Твърди се в исковата молба, че с действията на своите служители по издаване на незаконосъобразната ПАМ ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на наемна цена в размер на 3340 лева, с която сума ищецът е бил увреден, за да има възможността да управлява друго МПС, с оглед обстоятелството, че собственото му МПС е „блокирано“ от незаконосъобразна ПАМ. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер. В тази връзка свидетелят С.Й.Г. даде показания за сключването на договора за наем на МПС с рег.№ ***, за периода от 10.07.2022 г. до 31.12.2022 г. и неговото реално изпълнение, в това число чрез заплащане на дължимите наемни цени.

Съдът намира, че липсва непосредствена причинна връзка между ПАМ и претендираните имуществени вреди, които следва да са пряка и непосредствена последица от наложената ПАМ. На първо място не се доказва, че ищеца ежедневно е следвало да пътува до определени институции и/или фирми, по въпроси свързани с дейността на счетоводната кантора на неговата съпруга. Тази недоказаност кореспондира с обстоятелство, че не се установява каква е правната връзка между ищеца и правноорганизационната форма, с която се осъществява дейността – счетоводни услуги. Ако действително за ищеца, по силата на конкретно правоотношение е съществувало задължение на осъществява определени куриерски и/или пратенически дейности, то в рамките на град Пловдив лицето е можело да позва алтернативен превоз – обществен и/или такси, които вероятно сумирани с оглед неконкретизираните нужди тези разходи биха били в различен значително по-нисък размер от претендирания.

Оспорените от ответника договор за наем на МПС и разписки към него сами по себе си не водят до извод за наличие на непосредствена причинна връзка между ПАМ и претендираните имуществени вреди.

Следователно – неимуществената претенция следва да се уважи в размер от 1000 лв., ведно със законната лихва, от 05.12.2023 г., като за пълния размер на неимуществените вреди и за имуществените вреди искът е неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с претенцията за лихва.

С оглед изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции. Общата претендирана сума е 5 500 лв., от които уважената е в размер на 1000 лв. Ищецът е направил следните разходи - 10 лв. платена д.т. , 850 лв. платено възнаграждение за адвокат и 20 лв. депозит за разпит на свидетел. За това в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 160 лв.

Съобразно нормата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ на ответника се дължат 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд Пловдив,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Ч.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 1000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, осъществено чрез издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 0444 - 000056/02.07.2022г. на Началник РУ 05 Пловдив към ОД МВР -Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тезии суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковата претенция за сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 2060 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3440 лв. за имуществени вреди породени от сключен договор за наем на МПС с рег.№ ***, за периода от 10.07.2022 г. до 31.12.2022 г., настъпили в резултат на непозволено увреждане, осъществено чрез издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 0444 - 000056/02.07.2022г. на Началник РУ 05 Пловдив към ОД МВР Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив да заплати на Ч.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 160 лв./сто и шестдесет лева/, съдебни разноски съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА Ч.Н.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

Съдия: