Решение по дело №114/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против Решение № 1642/21.11.2023 г. по АНД № 3817/2023 г. на РС-Варна, с което е отменено НП № 03-2300328/26.04.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Вселена“ АД, [ЕИК], представлявано от П. К. Ш. е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 264 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Според касатора, правилно с оспореното наказателно постановление е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл. 264 от КТ вр. чл. 128 т. 2 и чл. 154 ал. 1 от КТ за това, че като работодател, не е изплатило допълнително трудово възнаграждение за положен труд от негов работник на официален празник. За да ангажира отговорността на дружеството наказващият орган се е позовал на приложените към административната преписка и приобщени по делото трудов договор, присъствена форма и ведомост за заплати. По отношение на датата на нарушението пояснява, че е определена посредством индивидуалните договорености в трудовия договор. Счита, че в НП ясно е описано нарушението и правилно е определена неговата правна квалификация. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди НП. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозира писмено становище, с което се поддържа касационната жалба, като в отношение на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна – „Вселена“ АД, в писмен отговор оспорва жалбата и се изразява съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че от описанието на фактическата обстановка както в АУАН, така и в НП, действително не става ясно за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – дали за неначисляване на допълнително трудово възнаграждение по чл. 128 ал. 1 т. 1 от КТ, или е такова по чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ – неизплащане на допълнителното трудово възнаграждение. Въз основа на тези съображения се отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът по касация не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище по хода с приложен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че по постъпил сигнал, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили документална проверка за спазване на трудовото законодателство от „Вселена“ АД. По представени ведомости за заплати и други писмени доказателства, контролните органи установили, че Ж. Н. Л., назначена на длъжност „барман”, е полагала труд на официален празник – 06.09.2022г., но не й е било изплатено възнаграждение за положен труд през официален празник. Прието било, че нарушението е извършено на 26.10.2022г. момента, в който е следвало да бъде начислено трудовото възнаграждението в удвоен размер.

Съставен бил АУАН № 03-2300328/11.04.2023г. При предявяването на акта въззивника не изложил възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН той представил такива, АНО ги разгледал, но не ги приел. Въз основа на акта е издадено и НП № 03-2300328/26.04.2023г., с което на основание чл. 416 ал. 5 вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 264 от КТ, във вр. с чл. 128 т. 2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като му е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева.

При така установената фактическа обстановка съставът на РС – Варна приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в установените срокове по чл. 34 от ЗАНН. За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че не става ясно за какво административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Коментирал е, че неизплащането на трудовото възнаграждение по чл. 128 т. 2 от КТ е различно нарушение от неначисляването на трудово възнаграждение по чл. 128 т. 1 от КТ. Тази неяснота възниква както от формулировката на правната [жк], така и от липса на подробно фактическо описание на нарушението. Излага, че в обстоятелствената част на НП липсвали каквито и да било факти какво възнаграждение всъщност е следвало да бъде изплатено, а фигурира единствено правен извод - не по малко от удвоения размер, без да е ясно изобщо какво е договорено между страните. Въззивният съд приел, че пълното и ясно описанието на нарушението е задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП по аргумент от чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Неспазването на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН е винаги съществено нарушение на административнонаказателното производство, като същото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, както и затруднява упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Поради установените допуснати нарушения в административнонаказателното производство, първоинстанционният съд преценил, че същите са от категорията на съществени, които ограничават правото на санкционираното юридическо лице да разбере в какво е обвинено, както и да организира адекватно защитата си.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. Правилно районният съд е констатирал, че от описанието на вмененото нарушение в НП не става ясно за какво точно нарушение е санкционирано юридическото лице – дали не е начислило дължимото допълнително възнаграждение или не го е изплатило. За да отмени НП, съдът е изложил подробни мотиви относно разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от същия закон относно допуснатите съществено процесуално нарушение. Законодателят задължава актосъставителя, респективно административно-наказващия орган, да посочат точно и ясно описание на нарушението в издаваните от тях АУАН, съответно НП. Неизпълнявайки това свое задължение административнонаказващият орган грубо засяга правото на защита на санкционираното юридическо лице, като го възпрепятства да разбере за какво точно му е повдигнато обвинение и да организира адекватно защитата си. От друга страна липсата на точно и ясно описание на нарушението поставя съдът в невъзможност да извърши контрол за законосъобразност на акта.

Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното пред него НП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143 ал. 1 от АПК, на ответника по касация се дължат направените съдебно-деловодни разноски, които съгласно представените доказателства са в размер на 500 лева, представляващи платеното адвокатско възнаграждение. Не се споделя възражението за прекомерност на сторените разноски, тъй като материалният интерес по делото е 1600 лв., изготвен е отговор с подробни аргументи, поради което съдът намира, че платеното възнаграждение съответства на положения от адвоката труд.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1642/21.11.2023 г. по АНД № 3817/2023 г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Вселена“ АД, [ЕИК], представлявано от П. К. Ш., сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.