Решение по дело №5653/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3156
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева Точевска
Дело: 20225330105653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3156
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330105653 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А. А. Ю., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв.
К. А., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***/ *** г. на С. А. С. - „***“ при *** на ***, с
която е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в
помещение за временно задържане на ***.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед била незаконосъобразна, неправилна,
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Заповедта се твърди да е лишена от посочване на фактическо и правно основание за задържането,
да не е посочена правилната материално-правна норма, въз основа на която е извършено
задържането, не била цитирана разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и конкретната хипотеза от
изброените седем такива, в които се допускало полицейски орган да задържи лице. В заповедта не
били изложени фактически твърдения защо и какво е наложило задържането на лицето. Твърди се
нарушение на чл. 5, пар. 1 от КЗПЧОС, на задържаното лице да не е съобщено основанието за
задържането му и не само, че не му е дадена възможност на достъп до адвокатска защита от
момента на задържането му, но дори не било позволено на родителите му да присъстват на
съставянето на заповедта. Цитират се чл. 4, ал. 2 от АПК, чл. 6 АПК, както и практика по чл. 5, б
„с“ на ЕСПЧ по КЗПЧОС, които изисквали лицата да се задържат по „обосновано подозрение“ за
извършено престъпление, което не може да бъде общо и абстрактно, а следва да има данни, които
биха били достатъчни един обективен наблюдател да приеме, че лицето, за което се отнасят, може
да е извършило нарушение. Такива факти и данни не били вписани в оспорената заповед, не били
1
вписани конкретни обстоятелства и деяния, т. е. липсвали фактически основания за нейното
издаване в нарушение на изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсвали каквито и да било
мотиви, които да обосноват издаването на адм. акт. Записан бил чл. 216 от НК, без да са изложени
обстоятелства, които налагат задържането. Също така се твърди, че при конкретната ситуация,
възникнала на ***г. имало трима пострадали – жалбоподателят, съпругата му и малолетната му
дъщеря, а вещта, която била повредена, била на жалбоподателя – ръчен часовник ***. В тази
връзка била образувана и преписка по тяхна жалба в РП – Пловдив.
Сочи се, че отсъствието на мотиви и излагане на фактически основания за издаване на
акта препятстват проверката за неговата законосъобразност, горното нарушавало правото на
защита на жалбоподателя. Обосноваността на акта обуславя законосъобразността му, поради което
се моли заповедта като незаконосъобразна да се отмени. Претендират се разноски. В съдебно
заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответникът лично и чрез пълномощника си е подал отговор, в който се излагат
твърдения за неоснователност на жалбата. Посочва се, че същата отговаряла на формалните
изисквания на закона- чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, като съдържала всички изискуеми реквизити – име и
длъжност на издалия я орган, длъжност и месторабота, основанието за задържане, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, час на задържането, правото на адв. защита и правото да
обжалва задържането пред съд. Заповедта се твърди да е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, да са спазени административно-производствените правила при
издаването й и да е приложен действащият материален закон.
В случая било достатъчно само да има данни за извършено престъпление, а не същото
да бъде доказано, доколкото мярката не била такава за процесуална принуда по реда на НПК.
Заповедта съответствала на целта на закона- да се предотврати и разкрие евентуално извършено
престъпление от лице, на което да се ограничат временно правата му за свободно предвижване. В
случая били налице данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Моли за отхвърляне на жалбата. Също претендира разноски. В с.з. изпраща
пълномощник и поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № ***/ *** г., издадена от С. А. С. - „***“ при
*** на ***, жалбоподателят А. А. Ю. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на ***. Същият е освободен на 26.03.2022г. в 19:35 часа.
Съдът констатира, че в действителност след няколко поправки с химикал в
номера на заповедта същата се чете като заповед за задържане рег. № ***/ *** г., но
действителният номенклатурен номер на същата е рег. № ***/***г., като оттук насетне
същата следва да бъде правилно изписвана с този й номер.
Изготвен е протокол за обиск на лице, съставени са декларации и разписка по
задържането. Представена е и карта за спешна мед. помощ, в която е посочено, че от лицето А. Ю.
от с. *** на 25.03. в 20:47 часа е имало подадено оплакване, че е бит в главата и лявата част на
шията, при посещение на екип в 20:52 часа е установено, че има охлузвания по лявата част на
главата и шията.
В заповедта за задържане е посочено, че лицето е задържано на основание чл. 72 ал. 1 т.
2
1 от ЗМВР- наличие на данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. С горното се
изчерпва описанието на основанието за задържане. При обиска на лицето не са намерени свещи и
предмети.
Приложена е по искане и на двете страни по делото прокурорска преписка № 3480/
2022 г. на Районна прокуратура- Пловдив, като е изискана информация от РП – Пловдив дали има
образувана прокурорска преписка, респ. досъдебно производство за деяние, извършено от лицето
А. А. Ю., с посочени лични данни, на дата ***г., както и е изискано изпращането на тези
преписки, в случай, че има образувани такива.
Видно от материалите по пр. преписка № ***г. на РП – Пловдив, има образувана
преписка № ***г. на РУ – *** и преписка № ***г. на същото РУ с мнение за образуване на
досъдебно производство. От материалите по преписката се установява, че за дата ***г. са получени
няколко сигнала в приемната на МВР гр. ***. Първият е подаден около 11:00 часа за това, че близо
до работното място на *** има лице, на което е нанесен побой, на място се установило, че там е
жена на име ***, която обяснила, че на лицето *** – неин съпруг, е нанесен побой от лицето ***.
На място като продавач в магазин се намирал жалбоподателят А. А. Ю., като В. и *** се карали с
него на турски език. Посочени са лица, на които са снети обяснения по случая.
Втората докладна записка е по преписка ***г. за извършена проверка. В същата е
посочено, че по искане на *** е извършена проверка по сигнал за нанесен побой върху зет й ***. В
записката е посочен като извършител на деянието ***. Посочено е какви действия са извършени,
какви видеозаписи са иззети и кои лица са разпитани. В тази докладна името на жалбоподателя А.
А. Ю. не е споменато.
Третата докладна записка е от 21.04.2022г. и относно извършена проверка по преписка
***г. на РУ – ***. В нея е посочено, че е извършена проверка по заявление на В. С. за това, че при
възникнал на ***г. около 18:00 часа скандал между нея, от една страна, и А. А. Ю. и ***, от друга,
е бил повреден мобилният й телефон „***“, нейна собственост, като се твърди същият да е бил
счупен от А. Ю.. Посочено е, че са снети обяснения от пет лица, приложено е копие от СМУ (не се
намират в преписката), както и че за по-рано възникнал инцидент същия ден е образувано
досъдебно производство ЗМ-***г. на РУ ***. Във всички докладни е посочено, че повод за
възникналите инциденти са влошени отношения между семейството на ***, от една страна, и това
на бившата му съпруга ***, от друга, като децата на *** се отглеждат в дома на *** където живее
***.
Предложено е преписките да се изпратят на РП Пловдив за образуване на досъдебно
производство.
Приложена е тъжба от 30.03.2022г. до РП – Пловдив от жалбоподателя А. А. Ю., в
която същият е посочил, че на ***г. около 17:30 часа в собствения му магазин за детски дрехи и
играчки в гр. ***, находящ се на ***, докато е бил със съпругата си *** ***а, техни семейни
приятели и няколко деца, е дошла жена на име В., сестра на бившата жена на зет му ***, започнала
да ги снима с телефона, да ги обижда, да ги провокира и заплашва, след което го нападнала –
посегнала да го одере зад дясното ухо и да го удря по лицето, след което започнала да съблича
горнището му заедно с блузата, скъсала верижката на часовника му, а когато съпругата на
тъжителя се опитала да го предпази, В. я нападнала, дърпала я за косата, ритнала я в десния крак и
я бутнала на земята. Тъжителят твърди всичко да е заснето от охранителни камери на съседни
обекти. След два часа бил извикан в полицията в гр. ***, там бил извикан и лекар, който да го
3
освидетелства, след което бил задържан той, вместо виновните за инцидента, като твърди жената,
която е създала същия, да има познанства в структурите на определена политическа партия,
откъдето са разпоредили на полицаите, че трябва да има задържани за инцидента. Тъжителят
твърди на него и съпругата му да са причинени телесни повреди, да е счупен часовникът му, да е
нанесена психическа травма на детето му и на още три деца, и множество хора да са станали
свидетели на случая. Към тъжбата е приложено СМУ от 28.03.2022г., в което е посочено, че на
тъжителя са причинени охлузване в областта на главата и кръвонасядане в областта на ляв горен
крайник, като е възложена проверка и е образувана прокурорска преписка № ***г. по описа на РП
Пловдив по повод установяване на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 от НК. Впоследствие пр. преписка № ***г. по описа на РП Пловдив е обединена с преписка
№ ***г. на РП Пловдив, образувана по тъжба на *** за два инцидента пред същия магазин на
същата дата, първият около 10:30 часа сутринта и вторият след 17:30 часа.
Други документи в преписката няма. По искане на ответната страна по жалбата е
изискана информация от РП Пловдив за това дали има образувана прокурорска преписка, респ.
досъдебно производство за деяние, извършено от лицето А. А. Ю., с посочени лични данни, на
дата ***г., както и е изискано изпращането на тези преписки, в случай, че има образувани такива.
В отговор на това запитване на съда са изпратени материалите, цитирани по-горе, а именно – две
докладни по ДП ЗМ -*** и *** на РУ ***, тъжбата на А. Ю. и тази на ***, разпореждането за
възлагане на проверка и писмо за обединяване на пр. преписка № ***г. по описа на РП Пловдив с
преписка № ***г. на РП Пловдив. На писмото на РС Пловдив е получен отговор от РП Пловдив, че
е образувана пр. пр. № ***г. по жалба на А. А. Ю.. Друга преписка не ни е изпратена, в отговор на
нашето писмо е изискана обратно в оригинал вече изпратената ни пр. пр. № ***г., доколкото
проверката по същата не е приключила. Преписката е върната, като за делото са изготвени копия
от същата.
Жалбоподателят е представил препис от Решение № 2697/17.07.2022г. на ПРС, гр. с-в
по адм. дело № ***г., от което е видно, че е образувано по жалба на *** срещу заповед за
задържане от същата дата. От същото е видно, че по делото са приобщени същите две преписки,
пр. преписка № ***г. по описа на РП Пловдив и преписка № ***г. на РП Пловдив, като други
преписки от РП – Пловдив за същия инцидент не са изпращани. Отделно от това, ответникът по
жалбата е орган на МВР и в това си качество би следвало служебно да му са известни и други
преписки, ако има образувани такива, както и има възможност да се снабди с тях и да ги представи
по делото.
Разпитан е като свидетел по настоящото дело *** ***, тъст на жалбоподателя. От
показанията му се установява, че А. Ю. му е зет, като семейството им има магазин за играчки на
центъра на гр. ***, в който зет му А. продава. В този магазин ходел да пие кафе и синът на
свидетеля ***. Според свидетеля се касае за инцидент, който е възникнал между сина му и лицата
*** и В. С., които са съпрузи. Синът му *** е бивш съпруг на сестрата на госпожа В. С., а майката
на В. С. и на бившата му снаха се занимавала с политика, била активист от партия ДПС, като
имала познанства с високопоставени личности, вкл. и в турското посолство и значително влияние
на местно ниво. В края на м. март 2022г. възникнал конфликт между сина му *** и ***, чийто
офис бил на втория етаж в същата сграда, в която е техният магазин. Пред сградата станало въпрос
за децата на ***, който попитал г-н С. как са децата му, а в отговор г-н С. му се изрепчил. По това
време свидетелят си бил вкъщи и полицаите му се обадили да ходи да дава обяснения, около 11-12
часа, преди обяд, като синът му подписал декларация, че няма да се занимава със семейство С..
4
Следобед същия ден синът му *** и жалбоподателят пак били пред своя магазин и
пиели кафе, минала жената на г-н С., която започнала да ги снима с телефона си. По-рано през
деня тя отново снимала с телефона А., който си работел в магазина. След 17:00 часа на магазина
пиели кафе децата на свидетеля – синът му *** с приятелката си ***, дъщерята на свидетеля и зет
му А. Ю., и тяхната дъщеря, внучка на свидетеля. Госпожа С. отново минала с телефона, записвала
ги, започнала да се държи провокативно, ритала детските играчки, които се продават в магазина и
били наредени отвън пред витрината, започнала да вика, че ще ги вкара всички в лудницата.
нападнала А., започнала да му къса дрехите, впоследствие свидетелят разбрал, че имат нанесени
материални щети – счупени играчки в магазина. Отново му се обадили полицаите, отново всички
отишли в районното в гр. ***, а оттам – в гр. ***. Свидетелят видял зет си – одран, с разкъсани
дрехи, дъщеря му била пострадала – госпожа С. я дърпала за косата и я била, бутнала я на земята.
От районното в град *** отишли в РУ *** - свидетелят, дъщеря му, зет му и синът му, заедно с
една кола. Там трябвало да бъдат разпитани, но не вътре в полицейското управление, а отвън в
една кабинка. Там започнали да разпитват дъщеря му, зет му и сина му какво е станало.
Свидетелят стоял на не повече от два метра от тях. В този момент, докато близките му давали
обяснения, се получило телефонно обаждане в управлението, единият полицай излязъл и започнал
да разпитва кой от всички тях „има връзки“ в турското посолство, защото оттам се били обадили в
прокуратурата, те от своя страна – в РУ ***, и било наредено „да ги задържат“. В този момент
полицаите започнали да се карат помежду си, единият казвал, че нямат право да ги задържат,
другите – че им е разпоредено, че имат заповед и като краен резултат зетят на свидетеля – А. Ю., и
синът му – ***, били задържани. Задържането не било извършено в гр. ***, а в РУ ***, където
всички отишли доброволно, за да дадат обяснения, респ. показания за случилото се. Свидетелят е
присъствал на самото задържане, по това време участниците в инцидента от страна на сем. С. не са
били там, а те са били изпратени от полицейското управление в гр. *** в това в гр. *** да дадат
обяснения. Според свидетеля зет му А. Ю. е бил одран по главата, имал нещо на ухото, бил удрян
по лицето и самите полицаи казали по адрес на В. С. „Тя направо си го наби“. Според свидетеля
при разговор с полицаите е разбрал, че г-н *** е приготвил ножове, това се виждало на камерите,
записите от които били иззети, и ги задържат, за да не стане по-голям проблем. Всичко се случило
заради децата на ***, които се отглеждали от бившата снаха на свидетеля. По този повод и след
сутрешното спречкване г-жа В. С. е отишла пред магазина да се разправя, като зетят на свидетеля
– жалбоподателят А. Ю., според него, няма нищо общо със случая, но е пострадал от ситуацията.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата се явява и основателна, предвид следните
съображения.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган- полицейски орган
по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. Видно
от приложените декларации, са спазени и законово установените процесуални изисквания на
задържаното лице да бъдат разяснени правата му.
Към момента на задържането чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от
съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането.
Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59 ал. 2 т. 4 от
АПК, като посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава
5
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по
смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК и издаден в нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР. Това е така,
защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия
съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения
административен акт фактически основания за издаване и доколко те могат да се свържат с
посочените от издателя правни норми.
В заповедта като основание за задържането е посочено само „във връзка с достатъчно
данни за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК“. Въпреки дадените указания до
административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха
ангажирани. Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е императивна и задължава
органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се
допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни
правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради
липсата на факти в заповедта. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д.
№ 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о.,
Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на
Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм. съд- Пловдив по адм. д. №
2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд- Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г.,
Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674
от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г. Според чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
На това основание се задържа лице, за което има данни (предварително), че то е извършило
престъпление. Органът, във всички случаи, следва да посочи обстоятелствата, които са го
мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е.
фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната
преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ. Такова препращане в процесната
заповед липсва.
При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това законово изискване не е
изпълнено, предвид липсата в съдържанието на заповедта на фактическите основания за
задържането. От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата – *** г. е
имало два инцидента, при единия от който жалбоподателят, който е бил незаконно заснет и
впоследствие нападнат от познато лице пред магазина си, отивайки да подаде жалба в РУ – *** и
да даде обяснения по случая, заедно със свои близки, които също са били нападнати от това лице,
е бил задържан. По делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за
съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление, които
да са били налице към момента на издаване на заповедта. Самата норма на чл. 216, ал. 1 от НК
гласи, че който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се
наказва с лишаване от свобода до пет години. В заповедта за задържане не е посочено каква е тази
вещ, чия собственост се твърди да е, дали се касае за унищожаване и повреждане, и по никакъв
начин не може да се отнесе към която и да било от двете случки на дата ***г. Последващото
6
прилагане на докладна записка от 21.04.2022г., почти един месец след инцидента, в която се
посочва, че лицето В. С. е подало оплакване за счупен телефон и е посочило като извършител
жалбоподателя, не може да санира нередовностите на заповедта за задържане. Тълкуването на
нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези данни следва да са били налице към
момента на издаване на заповедта, а не да се установяват впоследствие. В този смисъл е и Решение
№ 13000 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № *** г. Тази докладна от 21.04.2022г. е съставена
почти един месец след инцидента, не е съществувала дори към момента на образуване на делото,
като жалба, подадена от В. С. срещу жалбоподателя и до момента не е представена по делото, а от
самото съдържание на заповедта за задържане не може да се установи по никакъв начин
жалбоподателят да е задържан именно в тази връзка. От събраните по делото доказателства са
налични данни самият жалбоподател да е пострадал престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като са
били повредени движими вещи, негова собственост.
С оглед на дотук изложеното съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага и нейната отмяна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на присъждане на разноските в процеса, които са в размер на 310 лева –
10 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в
тежест на ОД на МВР – Пловдив. Ответникът с отговора по жалбата е направил възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, поради което съдът
дължи произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност
на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските,
като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали
възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум. В конкретния случай действително делото не
се отличава с особена фактическа или правна сложност, в хода на процеса не са настъпили никакви
усложнения, нито пък са събирани голям обем допълнителни доказателства, но поради
доказателствените искания именно на ответника делото е отлагано три пъти и решено в четвъртото
съдебно заседание, заради изпращане на прокурорски преписки, изисквани от ответната страна. В
случая с оглед нормата на чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 400 лева. Уговореният и платен
хонорар от жалбоподателя е 100 лева по – малко – 300 лева, поради което възражението за
прекомерност е изцяло неоснователно и цялата сума следва да се възложи в тежест на органа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. А. Ю., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. К.
А. Заповед за задържане на лице рег. № ***/ *** г., (с погрешно изписан след поправка с химикал
номер ***/ *** г.), издадена от С. А. С. - „***“ при *** на ***, с която на лицето А. А. Ю., ЕГН:
********** е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в
помещение за временно задържане на ***.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7,
7
представлявано от *** ***, да заплати на А. А. Ю., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник
адв. К. А. разноските по делото, както следва: 10 лева (десет лева) – държавна такса, и 300 лева
(триста лева) – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8