Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 410
11.06.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №383 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.8а, ал.5 от Закона за медиацията.
Образувано е по жалба на М.М.С. ***, пл.„В.“ №***, против Заповед №ЛС-11-234 от 14.12.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която жалбоподателят е заличен от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Оспорващият претендира отмяна на заповедта като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и нецелесъобразна. Сочи, че при вписването му като медиатор отговарял на условията на чл.8 от ЗМ и повече от десет години провеждал медиации в различни сфери и отношения. По същия начин работил и след осъждането му, до настоящия момент, като осъждането не повлияло по никакъв начин на работата му. Заявява, че в съдебния район на Районен съд – Харманли той бил единствен медиатор и прекъсването на правата му щяло да доведе до ограничаване правата и на други лица. Счита, че административен ръководител на прокуратура не бил компетентен да сезира Министъра на правосъдието, още по-малко да иска извършване на действия. Освен това копие от акт не можело да послужи за издаване на атакуваната заповед.
Ответникът, Министър на правосъдието на Република България, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №ЛС-04-680 от 11.07.2008 г. на Министъра на правосъдието е разпоредено вписването на М.М.С. *** в Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. За вписването на лицето в регистъра е издадено Удостоверение №4/21.07.2008 г., получено от С. на 25.07.2008 г.
С писмо с изх.№4174 от 10.12.2018 г. Районен съд – Харманли е изпратил до Районна прокуратура – Харманли приложена Справка за съдимост с рег.№974 за лицето М.М.С., издадена на 10.12.2018 г. от Бюро съдимост при РС – Харманли, необходима за прилагане по пр.пр.№193/2016 г. по описа на РП – Харманли.
В Справката е отразено, че М.М.С. е осъден по дело №554/2017 г., НОХД, Споразумение №170/24.07.2017 г. на Районен съд – Царево, в сила от 24.07.2017 г. Обективирано е извлечение от съдебния акт по цитираното дело, от което е видно, че С. е осъден за извършено на 12.07.2017 г. в гр.Царево, в района на к-г „Нестинарка“, престъпление, за което на основание чл.354а, ал.3, т.1, предл. първо от НК и чл.381, ал.4 от НПК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години.
На 10.12.2018 г. административният ръководител на Районна прокуратура – Харманли изпратил до Министъра на правосъдието писмо №914/10.12.2018 г., с което го уведомява, че в районната прокуратура се води преписка №193/2016 г., представляваща досъдебно производство №53/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Хасково, срещу М.М.С. ***, като на 30.11.2018 г. след приключване на досъдебното производство в Районен съд – Харманли бил внесен обвинителен акт срещу М.С. за извършено умишлено продължавано престъпление по чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс. В хода на разследването се установило, че същевременно обвиняемият е бил осъден по НОХД №554/2017 г. на Районен съд – Царево, за деяние по чл.354а, ал.1, т.3 от НК, извършено на 12.07.2017 г., на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от 3 години. В писмото е посочено, че М.С. продължава да бъде вписан в Единния регистър на медиаторите и да изпълнява функциите си на медиатор, въпреки че било отпаднало основанието по чл.8, ал.1, т.1 от Закона за медиацията и не бил подал заявление за отписване, с което нарушил разпоредбата на чл.19 от Наредба №2 от 15.03.2007 г. Предвид изложеното се предлага на Министъра да бъдат предприети мерки относно заличаването на М.М.С. от Единния регистър на медиаторите, поради отпаднало основание по чл.8, ал.1, т.1 от Закона за медиацията, като за взетите мерки да бъде уведомена прокуратурата.
С Докладна записка с рег.№11-01-59/14.12.2018 г. Заместник-министърът на правосъдието предложил на Министъра на правосъдието да бъде издадена заповед за заличаване на медиатора М.М.С. от Единния регистър на медиаторите, поради изложените в писмото на Районна прокуратура – Харманли данни.
Със Заповед №ЛС-11-234 от 14.12.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието, на основание чл.8а, ал.5 от Закона за медиацията, във вр. с чл.20 от Наредба №2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора, е разпоредено да се заличи от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието лицето М.М.С..
Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено, че съгласно приложена справка за съдимост С. е осъден по НОХД №554/2017 г. по описа на Районен съд – Царево, за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл. първо от НК, следователно е отпаднало изискването на чл.8, ал.1, т.1 от закона, че медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер.
С писмо с изх.№11-01-59/18.12.2018 г. копие от Заповед №ЛС-11-234 от 14.12.2018 г. е изпратено на М.М.С., като видно от обратната разписка писмото е получено на 02.01.2019 г.
Жалбата на М.М.С. срещу заповедта е подадена по пощата на 14.01.2019 г., според датата на пощенското клеймо на плика, чрез Министерство на правосъдието, където е постъпила под рег.индекс 94-М-32/16.01.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от компетентен орган. Материалната компетентност на Министъра на правосъдието да издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите, е изрично предвидена в чл.8а, ал.5 от Закона за медиацията.
Заповедта съдържа изложени както фактически, така и правни основания за издаването ѝ и е надлежно мотивирана, а бланкетно наведеното в жалбата възражение за немотивираност на акта е неоснователно.
Като правно основание за издаване на Заповедта е посочена нормата на чл.8а, ал.5 от Закона за медиацията, предвиждаща (включително в приложимата към 14.12.2018 г. редакция), когато отпадне някое от изискванията на чл.8, ал.1, т.1, 3 и 4, министърът на правосъдието да издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите.
Според разпоредбата на чл.8, ал.1 от Закона за медиацията, медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания: т.1. не е осъждано за престъпления от общ характер; т.2. завършило e успешно курс на обучение за медиатор; т.3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност; т.4. има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин; т.5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
В другата вписана в Заповедта правна норма, тази на чл.20 от Наредба №2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора, също е предвидено, когато отпадне някое от изискванията по чл.8, ал.1, т.1, 3 и 4 от Закона за медиацията, министърът на правосъдието да заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите.
В обжалваната Заповед изрично е посочено, че е отпаднало изискването на чл.8, ал.1, т.1 от Закона за медиацията, тъй като от представената Справка за съдимост на М.М.С. се установява, че същият е бил осъден по НОХД №554/2017 г. по описа на Районен съд – Царево за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл. първо от НК, т.е. за престъпление от общ характер. Изложените в административния акт фактически и правни основания са напълно достатъчно засегнатото лице да разбере волята на административния орган и да осъществи правото си на защита срещу разпореждането.
Обжалваната Заповед е законосъобразна, тъй като са налице материалноправните предпоставки за издаването ѝ.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл.8а, ал.5 от Закона за медиацията, при отпадне на някое от изискванията по чл.8, ал.1, т.1, т.3 или т.4 от същия закон, Министърът е задължен да издаде заповед, с която да заличи съответния медиатор от Единния регистър на медиаторите.
Жалбоподателят не оспорва факта, че по НОХД №554/2017 г. на Районен съд – Царево е осъден за престъпление от общ характер с влязло в сила на 24.07.2017 г. Споразумение №170/24.07.2017 г. и този факт надлежно е удостоверен по делото с приложената Справка за съдимост. Безспорно за оспорващия е отпаднало изискването на чл.8, ал.1, т.1 и доколкото Министърът действа в условията на обвързана компетентност, последният не следва да преценява други обстоятелства относно целесъобразността на разпореждането за отписване на медиатора от регистъра. Изложените в жалбата доводи за това, че осъждането не било повлияло върху работата на оспорващия като медиатор, и за това, че той бил единствен медиатор в съдебния район, са без правно значение и не правят заповедта нецелесъобразна.
Възражението на жалбоподателя, че административен ръководител на прокуратура не бил компетентен да сезира министъра на правосъдието, също е ирелевантно, доколкото е без значение от кого е сезиран решаващият административен орган, който в рамките на своята компетентност е извършил самостоятелна преценка на предпоставките за издаване на Заповедта.
Оспорената заповед е валидно издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.С. ***, против Заповед №ЛС-11-234 от 14.12.2018 г. на Министъра на правосъдието.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: