Р Е Ш Е Н И Е
№ 1330 15.10.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно
дело № 873 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано
е по жалба на С.М.Е., ЕГН-**********, с адрес: ***, против решение № РД-1040-02-55/24.03.2020г.
на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт
(ТП на НОИ)-Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г.
на контролен орган на ТП на НОИ-Бургас – главен инспектор по осигуряването Крум
Ризов. Твърди се, че решението е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон, както и че същото е постановено
в противоречие с влезли в сила съдебни актове. С обжалваните
задължителни предписания, контролният орган на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО е задължил осигурителя в срок от седемнадесет работни дни от получаването
на същите да подаде декларация обр. №1 за
С.Е. за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември на 2003г., като в т.12-вид осигурен се посочи код 12. Лицето
е съдружник в „Ес Енд Ди Консултинг“ООД, ЕИК-********* и има подадена
декларация ОКд-5 с начало на дейност 01.03.2003г. Иска се от съда да отмени оспореното решение. В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от адвокат Ж.Б. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания, ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане
на разноски.
Ответникът,
директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт К.В., оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Представя административната преписка по която
е издаден оспореният акт.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
С.М.Е. е
подала заявление вх.№ 4004-02-472/19.04.2017г. (л.24 от адм. д. №2908/2017г. на АС-Бургас) до директора на ТП на НОИ-Бургас за заверка на
осигурителна книжка за периода от 2000г. до 2016г.
Със заповед
№ЗР-5-02-00304482/15.08.2017г. (л.23
от адм. д. №2908/2017г. на АС-Бургас)
на ръководителя на ТП на НОИ, на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от
Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната
дейност от контролните органи на НОИ (Инструкцията) е възложено да се извърши
проверка по разходите за ДОО на С.Е.; определен е служител, който следва да
извърши проверката и нейния срок – 10 работни дни, считано от връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на Е. на 15.08.2017г., видно от направеното върху
нея отбелязване.
Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол №КП-5-02-00304996/17.08.2017г., изготвен от контролен орган на ТП на НОИ –
главен инспектор по осигуряването Крум Ризов. За всяка от годините в периода
2001г. - 2011г. са изведени констатации относно подаваната във връзка с Е.
информация в Регистъра на осигурените лица, като са изложени причините, поради
които към момента на проверката не се заверява окончателния осигурителен стаж и
доход на Е. за 2003г.; за 2004г.; за 2007г.; за 2008г.; за 2009г. и за 2010г.
Във
връзка с дадените от главен инспектор Ризов задължителни предписания
№ЗД-1-02-00305109/16.08.2017г. (л.150), потвърдени с решение №14040-02-108/28.09.2017г. (л.7 от адм. д. №2908/2017г. на
АС-Бургас) на директора на ТП на НОИ-Бургас, се е развило
производството по адм.д.№ 2908/2017г. по описа на Административен съд - Бургас,
присъединено по настоящото дело с определение № 1230/07.07.2020г. (л.92). С
постановеното по посоченото дело съдебно решение №968/17.05.2018г., цитираното
решение на директора на ТП на НОИ-Бургас е отменено. С решение №11197/18.07.2019г.
(л.68), постановено по адм.д.№ 8786/2018г., състав на ВАС, VІ.о., е оставил в
сила решението на Административен съд - Бургас.
Като е
съобразил мотивите по посочените съдебни решения, административният орган е
приел, че С.Е. следва да подаде декларация обр.№ 1 за месеците от март до
декември 2003г., като в т.12 – вид осигурен се посочи код 12 като съдружник в
„Ес Енд Ди Консултинг“ ООД, ЕИК-*********. За целта, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО административният
орган е издал задължителни предписания №ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г. (л.16),
връчени на 10.02.2020г. (л.17), които Е. е
обжалвала по административен ред с жалба вх.№ 1012-02-51/24.02.2020г. (л.12). В
нея са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваните предписания, като
се сочи факта, че административният орган не изпълнява влезли в сила съдебни
решения - имат се предвид тези, които са постановени по адм.д.№ 2908/2017г. на Административен
съд - Бургас и адм.д.№ 8786/2018г. на ВАС. Релевира се оплакване, че ВАС не е
вписал в решението си задължение да се подаде исканата декларация обр.№ 1.
Твърди се, че за посочените в предписанията периоди Е. е била осигурявана по
трудов договор с „Ес Енд Ди Консултинг“ООД и не
е била със статут на самоосигуряващо се лице. Според жалбоподателката налице са
грешно подадени декларации ОКд-5 от 06.02.2009г. за начало на дейност като
съдружник в ООД и също така прекъсване на дейност като съдружник в ООД, като
тези декларации не отговарят на истината. Прави се оплакване, че не е известно
от кого са подадени тези декларации. Посочва се още в жалбата, че С.Е. има регистриран действителен трудов договор за
периода 27.12.2002г.- 01.01.2004г. и регистриран действителен трудов договор за
периода 01.01.2004г. - 02.02.2009 г. в „Ес енд Ди Консултинг“ООД и договор за
управление от 09.01.2009г. в „Ес Енд Ем Консултинг“ООД (вписан в Търговския
регистър). С жалбата е поискано решаващият орган да даде разрешение за следните
действия:
1. Издаване на задължителни предписания за заличаване на
декларация ОКд-5 от 06.02.2009г. за Е..
2. Осигурителят „Ес енд Ем Консултинг“ООД да подаде в ТД
на НАП към регистъра на осигурените лица на НОИ искане за заличаване на
подадените декларации обр.№ 1 с код 12 за Е. за периода 02.02.2009г. - 09.01.2011г.
3. Осигурителят „Ес енд Ем Консултинг“ООД да подаде в ТД
на НАП към регистъра на осигурените лица на НОИ редовни данни декларации обр.
№1 с код 10 за Е. за периода 02.02.2009г. - 09.01.2011г. включително съгласно
действителен договор за управление в търговския регистър.
4. Произнасяне на контролен орган на НОИ по заявление
вх.№ 4004-02-472/ 19.04.2017г. съобразно определение №2375/25.10.2017г. на
Административен съд - Бургас.
Предписанията
са потвърдени с решение №1040-02-55/24.03.2020г. (л.8) на директора на ТП на
НОИ-Бургас, в което са
изложени доводи и съображения във връзка с подаваните от Е. декларации за
осигуряване в хронологичен порядък. Решаващият
орган се позовава на мотивната част на решение №11197/18.07.2019г. на ВАС, като
цитира, че "По делото безспорно се е установило, че лицето е
декларирало започване на дейността на 01.03.2003 г.”. Директорът на ТП на НОИ-Бургас се е
произнесъл само във връзка с претенциите на Е. относно задължителните
предписания, но не и относно направените искания в тази връзка. Решението е
връчено на адресата на 21.04.2020г., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 02AC9H 3 (л.11).
Недоволна
от така постановеното решение, Е. обжалва същото в настоящото производство,
като сочи, че то е немотивирано, незаконосъобразно, неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон. По същество, жалбата изцяло преповтаря
доводите, които се съдържат в жалбата до директора на ТП на НОИ-Бургас, а
именно: не са съобразени влезли в сила съдебни актове; за процесните периоди Е.
има регистриран действителен трудов договор; жалбоподателката не е имала статут
на самоосигуряващо се лице; цитира се практика на ВАС във връзка с направените
оплаквания; липса на мотиви; непроизнасяне на решаващия орган по направените с
жалбата искания.
По делото
ответникът е представил като доказателства следните справки, свързани със С.Е.:
1. Справка 22А – деклариран вид
осигуряване от самоосигуряващи се лица (л.18).
2. Регистър на трудовите договори, Актуално състояние на
всички трудови договори (л.19-л.20).
3. Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни
периоди от 01.01.2000г. – 31.12.2004г. при пенсиониране (л.21-л.29).
4. Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни
периоди от 01.01.2005г. – 31.12.2017г. при пенсиониране (л.30-л.58).
5. Справка за заверен осигурителен стаж и/или доход
(л.61).
6. Таблица 1 за определяне на окончателния размер на
осигурителния доход за 2003г., върху който се дължат осигурителни вноски за
държавно обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно
осигуряване в универсален пенсионен фонд
(л.62).
Във
връзка с определение №1230/07.07.2020г. ответникът е представил писмено становище
вх.№ 5787/15.07.2020 (л.98) и приложена към него справка вх.№ Ф766/13.004.2004г.
(л.99) за окончателния размер на осигурителния доход, подадена от Е., заедно с
Таблица 1 (л.100) и Таблица 2 (л.101).
В съдебно заседание на 21.07.2020г. заедно с молба-становище
(л.104), Е. ангажира следните доказателства:
1. Данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ (отм.),
представена като копие на електронен документ на хартиен носител (л.111-л.113).
2. Сметки за изплатени суми и служебни бележки за 2003г.,
както следва:
|
сметка за
изплатени суми |
служебна
бележка |
||||
|
№ лист |
дата издаване |
изплатена
сума, лв |
№ лист |
дата издаване |
сума за
облагане, лв |
|
115 |
19.03.2003 |
2 592,75 |
114 |
19.03.2003 |
2 592,75 |
|
134 |
08.04.2003 |
2 039,25 |
117 |
08.04.2003 |
2 039,25 |
|
119 |
29.05.2003 |
1 984,50 |
118 |
29.05.2003 |
1 984,50 |
|
121 |
11.06.2003 |
1 916,25 |
120 |
12.06.2003 |
1 916,25 |
|
123 |
04.07.2003 |
2 895,00 |
122 |
04.07.2003 |
2 895,00 |
|
125 |
15.08.2003 |
2 878,13 |
124 |
15.08.2003 |
2 878,13 |
|
127 |
06.10.2003 |
1 436,40 |
126 |
06.10.2003 |
1 436,40 |
|
129 |
11.11.2003 |
890,55 |
128 |
11.11.2003 |
890,55 |
|
130 |
14.11.2003 |
2 265,00 |
130 |
14.11.2003 |
2 265,00 |
|
133 |
23.12.2003 |
2 872,50 |
132 |
23.12.2003 |
2 872,50 |
3. Справка за актуално състояние на трудовите договори
към 03.06.2020г. (л.136-л.139), представени и от ответника (л.86-л.89).
4. Трудов договор от 01.01.2003г. (л.140) с „Ем Енд Ди Консултинг“
ООД на длъжност консултант.
5. Данни за осигуряване (л.141).
6. Писмо изх. №94-С-191/2/без дата (л.142) на ТД на НАП-Бургас
– по искане на Е. вх. №94-С-191/11.05.2020г. са представени копия на пълномощни
(л.143 и л.144), приложени към декларации за регистрация на самоосигуряващо се
лице, заведени с вх. №02043090031453/06.02.2009г. и с вх. №02043090031443/ 06.02.2009г.
7.
Задължителни
предписания №ЗД-1-02-00305109/16.08.2017г. (л.150)
8.
Определение №2375/25.10.2017г.,
постановено по адм.д. №2830/2017г. на Административен съд-Бургас (л.151).
9. Съобщение
изх. №ПО-02000217073990/27.09.2017г. (л.154) от ТД на НАП-Бургас, с което Е. е
поканена да се яви за подаване на декларации за регистрация на самоосигуряващо
се лице, с конкретни указания отнасящи се за 2001г. и за 2002г.
10.
Протокол
№ПО-02000217073990-073-001/27.09.2017г. (л.156) за извършена от ТД на
НАП-Бургас проверка за установяване на факти и обстоятелства, връчен на Е. на
29.09.2017г. (л.160).
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Предмет
на съдебен контрол в настоящото производство е решение №
1040-02-55/24.03.2020г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, е което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г. на контролен орган на
ТП на НОИ-Бургас, който на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО е задължил
самоосигуряващото се лице да подаде декларация обр. №1 за месеците март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2003г., като в т.
12 - вид осигурен се посочи код 12 като съдружник в „Ес Енд Ди Консултинг“ ЕИК
*********. Решението е издадено от материално и териториално компетентен орган
по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б."а" от КСО – директора на ТП на
НОИ-Бургас.
Спазена е
изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на
чл.117, ал.3 от КСО. При издаването
му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на акта. Не са
нарушени общите процесуални правила по чл.35 и чл.36 от АПК
за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и събиране на относимите
доказателства.
Настоящият съдебен състав намира
за несъстоятелно оплакването, че задължителните предписания, потвърдени с
обжалваното решение е следвало да бъдат отхвърлени като незакоонсъобразни
поради факта, че същите са немотивирани. Предмет на оспорване е решение №РД-1040-02-55/24.03.2020г. на директора на ТП
на НОИ-Бургас, а не потвърдените с него задължителни предписания №ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г.
на контролен орган на ТП на НОИ. Преценката за законосъобразност в настоящото
производство по смисъла на чл.168, ал.1 от АПК е решението, така както и самата
жалбоподателка е посочила в жалбата си.
При преценка съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон към момента на издаването му съобразно
правилото на чл.142, ал.1 от АПК, съдът намира същия за материално
законосъобразен.
Спори се между страните относно редовността на
осигуряването на Е. за периода 01.01.2003г. – 31.12.2003г. Със задължителни
предписания №3Д-1-02-00678364/14.11.2019г. контролен орган на НОИ е разпоредил С.М.Е.
да подаде декларация обр. №1 за месеците от март до декември 2003г., като в
т.12 – вид осигурен се посочи код 12 като съдружник в „Ес Енд Ди Консултинг“, ЕИК
*********. Жалбоподателката Е. твърди, че е заплатила всички дължими осигуровки
и не следва да изпълни дадените задължителни предписания.
От представената по делото Справка от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителни периоди от 01.01.2000г. до 31.12.2004г. (л.15-л.29), се
установяват следните факти във връзка с осигуряването на Е.:
1. за януари и февруари 2003г. са внесени
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, ЕИК-********* (л.26);
2. от март до декември 2003г. са внесени
осигуровки без трудово правоотношение от Сдружение „Асоциация за развитие на
Бургаския регион“, ЕИК-********* (л.25 и л.26) и
3. за цялата 2003г. са внесени осигуровки като
лице, работещо по трудов договор от „Ес Енд Ди Консултинг“ООД, ЕИК-*********
(л.27).
Не се спори между страните и видно от данните в търговския регистър, с
решение от 24.10.2002г. (л.29 от адм. д. №2908/2017г. на
АС-Бургас), постановено по ф.д.№ 2002/2002г.
на Окръжен съд - Бургас, „Ес Енд Ди Консултинг“ООД е вписано в търговския
регистър. За управител на дружеството е избрана С.М.Е., с дялово участие в
капитала на дружеството 235 дяла на стойност 2` 350 лева, представляващи
47% от общия размер на капитала на дружеството. В този смисъл Е. е ограничено
отговорен съдружник в „Ес Енд Ди Консултинг“ООД и едновременно с това негов
управител.
Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които упражняват
трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски
дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) (приложима редакция ДВ, бр.19/19.02.2002г., в сила от 01.01.2002г.) задължението за осигуряване за лицата по
чл.4, ал.3, т.1 - 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване -
еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД,
частни земеделски стопани, лица, упражняващи по регистрация свободна професия
или занаятчийска дейност, и докторантите,възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. В разпоредбата на чл.1, ал.2
от НООСЛБГРЧМЛ е регламентирано, че започването, прекъсването, възобновяването
или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано
самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до
компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се
лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Самоосигуряващите се
лица, в т.ч. съдружниците в търговски дружества се осигуряват авансово през
календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета за
съответната година, като окончателния размер на месечния осигурителен доход се
определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна
декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може
да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход (чл.6 от КСО).
Ответникът е ангажирал по делото справка 22А за
деклариран вид осигуряване от самосигуряващи се лица (л.18), която справка се
базира на данни, получени по реда на Инструкция №2/07.07.2009г. за обмен на
информация между НАП и НОИ. Видно от посочената справка, Е. е подала декларация
обр. ОКд-5 за прекъсване на дейността, респ. осигуряване като самоосигуряващо
се лице от 01.03.2003г. и едновременно с това е подала нова декларация обр.
ОКд-5 за осигуряването й като съдружник в „Ес Енд Ди Консултинг“ООД за периода 01.03.2003г. –
02.02.2009г. включително. Следователно, в периода от 01.03.2003г. до
31.12.2003г. включително Е. е продължила да бъде самоосигуряващо се лице в „Ес
Енд Ди Консултинг“ООД, но в персоналния регистър на НОИ не е подадена
необходимата информация в тази връзка. Този пропуск в персоналния регистър на
НОИ може бъде отстранен чрез подаването на декларация обр.№ 1. От представената
справка за заверен осигурителен стаж и/или доход се установява (л.61), че в
съответствие с платените осигуровки на Е. е зачетен стаж като самоосигуряващо
се лице с ЕИК-********* за януари и февруари 2003г.
Обратно на
заявеното от Е. твърдение, административният орган е признал факта, че през
процесния период тя е получавала
възнаграждения за работа без трудово правоотношение от март до
декември 2003г. и са внесени осигуровки за лице, полагащо труд без трудово
правоотношение, по граждански договор със Сдружение „Асоциация за развитие на
Бургаския регион“, но в този период за Е. не са внасяни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл.11, ал.1 от
НООСЛБГРЧМЛ, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово
правоотношение на лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КЗОО, осигурителни
вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от
възнаграждението. Върху възнаграждението за работа без трудово правоотношение
лицата са длъжни да внесат осигурителни вноски по реда на чл.6, ал.9 (предишна ал.8) от КЗОО като ги включат в справката за определяне на
окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по
чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ. Следователно за периода 01.03.2003г. до 31.12.2003г., Е. е
следвало да се осигурява по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като
самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност в дружеството.
Разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО е императивна и не зависи от волята на
лицето, избрало други форми на осигуряване.
Следва да
се посочи, че решаващият орган е базирал изводите си за наличие на допълнителни
задължения за плащания от страна на Е. не само на липсата на данни за
посочените месеци от 2003г. в персоналния регистър на НОИ, но и при
съобразяване с официалната справка за окончателния размер на осигурителния
доход №Ф/766/13.04.2004г. (л.99-л.102). Видно от таблица 1 за определяне на
окончателния размер на осигурителния доход за 2003г., върху който се дължат
осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнителното
задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (л.62), в колона 3 Е. е посочила доходи от
дейност по чл.4, ал.1 и ал.2 от КСО, върху които се дължат осигурителни вноски
(на практика това са доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения); в
колона 4 се записва избрания осигурителен доход, върху който са внесени
осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица; в колона 5.2. се вписва месечен
осигурителен доход от трудова дейност като собственик или съдружник в търговско
дружество (непопълнена от Е.); а в колона 5.3. – отново месечен осигурителен
доход от трудова дейност като свободна професия или съдружник в търговско
дружество.
Основното
оплакване в жалбата на Е. е относно несъобразяване на контролния орган на НОИ и
на решаващия орган с влезли в сила съдебни актове. Твърди се неизпълнение на
влязло в сила решение №11197/18.07.2019г. на ВАС, с което се потвърждава
решението на Административен съд - Бургас, въз основа на което е отменено решение
№1040-02-108/28.09.2017г. на директора на ТП на НОИ-Бургас. С посоченото
решение на директора на ТП на НОИ-Бургас са потвърдени задължителни предписания
№ ЗД-1-02-00305109/16.08.2017г., които според Е. са идентични по съдържание със
задължителни предписания №ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г. Сочи се в жалбата, че
никъде в цитираните съдебни решения не е възприето, че С.Е. дължи подаването на
декларации обр.№ 1 за периода март-декември 2003г., като в т.12 осигурен се
посочи код 12. Съдът намира оплакването за неоснователно. Липсва идентичност между
цитираните задължителни предписания. Предписанията от 16.08.2017г. изискват
"1.Да се подаде декларация обр. ОКД-5 за С.М.Е. ЕГН *********, като се
посочи че прекъсва да се осигурява в “С.М.Е.” ЕИК-********* считано от
01.01.2004г. 2.Да се подаде декларация обр. ОКД-5 за С.М.Е., ЕГН-*********
,като се посочи начало на осигуряване в “Ес Енд Ди Консултинг”ООД, ЕИК-*********
считано от 01.01.2004г.". Текстът
на предписанията, предмет на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Бургас
е следният: "Съгласно решение № 11197/18.07.2019г. на Върховният административен съд на
Република България да се подаде декларация обр.№ 1 за С.М.Е., ЕГН-********** за
месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември на 2003г., като в т.12-вид осигурен се посочи 12. Лицето е съдружник в
„Ес Енд Ди Консултинг“, ЕИК-********* и има подадена декларация ОКД - 5 с
начало на дейност 01.03.2003г. Следва да се има предвид, че минималния
осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2003 г. е 200.00 лв.". При сравнение на посочените текстове безспорно
се установява, че предписанията от 16.08.2017г. изискват от Е. действия,
свързани с осигуряването на същата през 2004г. Именно по тази причина в
диспозитивите постановените решения както Административен съд - Бургас, така и
ВАС няма произнасяния относно осигурителните задължения на Е. за 2003г.
В жалбата се сочи още, че "... Във влязлото в сила съдебно решение е
разгледан именно периода от 01.03.2003г. до 01.01.2004г., като се приема, че С.М.Е.
работи по трудов договор в „Ес енд Ди Консултинг“ООД. През този период същата
не е била със статут на самоосигуряващо се лице като съдружник, поради липса на
ОКД-5 към този момент, както неправилно контролният орган на ТП на НОИ е приел.". Настоящият съдебен състав не е
съгласен с въведеното възражение. В посочените съдебни решения е разгледан
периода 01.03.2003г.-31.12.2004г., като се изследва въпроса защо
административният орган е поискал Е. да предприеме действия за промяна на
декларираните от нея обстоятелства, свързани с осигурителния й статус от
01.01.2004г. В абзац втори на л.92 от мотивната част на съдебното решение на Административен
съд - Бургас изрично е записано следното: "След като, лицето е декларирало започване на дейността на
01.03.2003г. и е плащало дължимите осигурителни вноски, не намира законова
опора и не става ясно защо следва да бъде подадена декларация, в която да се
декларира по-късна дата на започване на дейността, а именно 01.01.2004г.,
поради което обжалваното решение с което е оставено в сила задължителното предписание
даденото в този смисъл е незаконосъобразно.". В този смисъл съдът се е произнесъл във
връзка с искането за промяна на датата на деклариране от 01.01.2004г., а не
относно дължимостта на подаване на декларации обр.№ 1 за периода март-декември
2003г. Следователно не е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Жалбоподателката е ангажирала като доказателство по делото трудов
договор от 01.01.2003г., сключен между нея и „Ес Енд Ди Консултинг“ООД, като тя е приела да
изпълнява длъжността консултант. Едновременно с това Е. е съдружник и управител
на това дружество. В жалбата се релевират оплаквания и се цитира съдебна
практика на ВАС, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която да
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Е. не е ангажирала
доказателства, от които да се установява, че дружеството не е осъществявало
дейност през този период.
Качеството самоосигуряващо се лице, което е съдружник в ООД, не се губи
при сключване на трудов договор, напротив, в този момент едновременно започват
да съществуват в правния мир две основания за осигуряване – това като съдружник
и това като лице, полагащо труд по трудов договор. Следва да се отбележи, че
осигуряване в резултат на упражнявана дейност по трудов договор и
самоосигуряване при упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице са две
отделни основания за осигуряване и всяко се провежда при наличието на
съответните предпоставки. Сключването на трудов договор не прекратява
автоматично самоосигуряването.
В молба, представена в съдебно заседание на 21.07.2020г. (л.104)
жалбоподателката твърди, че не й "... се признават внесени осигуровки по редовен
и регистриран в НАП трудов договор, както и по граждански договори за периода
март - декември 2003 г." Твърдението не отговаря на установените факти.
Както се сочи в констативен протокол №КП-5-02-*********/17.08.2017г. сумата от
1949,89 лева представлява вноски за годишно изравняване. Следователно и
контролния орган на НОИ, и решаващият орган признават размера на внесените от Е.
вноски, но също така за нея е възникнало едновременно с това задължение да направи
осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице – съдружник в ООД. Както в
жалбата, така и в посочената молба се сочи, че в таблица 1 на ГДД за 2003г. Е.
не е декларирала доходи в колона 5.2. като собственик или съдружники в
търговско дружество, като се прави извод, че по тази причина тя не е била със
статут на саомосигуряващо се лице. Съдът счита, че тази зависимост е обратна на
твърдяната от Е., а именно – определящ за попълването на данните в Таблица 1 е
статутът на лицето и Е. като съдружник в „Ес Енд Ди Консултинг“ООД е следвало да декларира необходимата
информация като самоосигуряващо се лице. Именно затова на нея са дадени посочените
предписания.
За периода март-декември 2003г. самоосигуряващото се лице е упражнявало
дейност и е получавало доходи, за които неправилно са подавани данни в регистъра
на осигурените лица и са внесени осигурителни вноски от възложителя на работа
без трудово правоотношение и е осигурявано по трудов договор в "Ес Енд Ди
Консултинг"ООД. Поради невнасяне от Е. на дължимите осигурителни вноски за
годишно изравняване не е заверен нейния окончателен осигурителен доход за
годината като самоосигуряващо се лице. Чрез "Ес Енд Ди Консултинг"ООД
Е. е подала декларация за начало на дейност като самоосигуряващо се лице от
01.03.2003г. (видно от цитираната справка 22А), но за процесния период март-декември
2003г. не са внасяни авансови осигурителни вноски и не са подавани данни по
чл.5, ал.4 от КСО за нея като самоосигуряващо се лице-съдружник. От
представената справка от персоналния регистър на НОИ се установява, че за
лицето за 2003г. са подадени данни за осигуряване по трудов договор в "Ес
Енд Ди Консултинг"ООД, а не като самоосигуряващо се лице.
На следващо място в посочената молба Е. твърди, че заплатените от нея
осигурителни доходи по трудов договор от 01.01.2003г. до 01.01.2004г. и осигурителните
доходи по граждански договори от март до декември 2003г. няма да й бъдат
признати, а тя не е съгласна с този начин на администриране, защото е платила
всичко дължимо. Твърдението е неоснователно. За да се признае плащане на
публично държавно вземане, каквито са задължителните осигурителни вноски по
смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, то трябва да е изпълнено точно както по
размер, така и по основание. Съдът вече изложи разсъждения защо приема, че С.Е.
е имала качеството на самоосигуряващо лице през 2003г., поради което същата
дължи така определения й размер на осигурителни вноски.
Съдът достига
до извод, че не е налице нарушение, извършено от решаващия орган, изразяващо се
в непроизнасяне по отправените с жалбата до директора на ТП на НОИ-Бургас
искания от Е., описани в т.1-т.4 от настоящото решение по следните причини:
по т.1 - Е. е
направила искане за издаване на задължителни предписания за заличаване на
декларация ОКд-5 от 06.02.2009г. Във вече посочената молба на жалбоподателката
се въвежда твърдение, че компетентният административен орган е приел за
действителни грешно подадени декларации ОКд-5 на 06.02.2009г., за начало на
дейност като съдружник в ООД и за прекъсване на дейност като съдружник в ООД. Е.
посочва още, че неправилно тези декларации са съобразени, защото са подадени от
лице без представителна власт и не е следавло да бъдат взети под внимание.
Посочва също в молбата, че тя не е давала съгласие пълномощник да извършва
посочените правни действия, изразяващи се в подаване на декларация. В отговор
на направено запитване от нея, ТД на НАП-Бургас е предоставил копие на два броя
пълномощни, с които Е. е упълномощила Ирина Христова Бъчварова да я
представлява пред ТД на НАП-Бургас (л.142). Съдът не приема изразеното
възражение. Видно е, че пълномощното е за общо по своя обем представителство
пред органите на НАП и Е. не е оттеглила същото по надлежен ред. При
реализирано надлежно представителство, правилно контролният орган е приел, че
подадените декларации ОКд-5 не следва да бъдат заличени. Не може да бъде прието
за релевантно възражението, че декларацията ОКд-5 следва да бъде подадена единствено
и само лично от осигуряващото се лице. Съгласно чл.1, ал.2 от НООСЛБГЧМЛ
започването на дейността, нейното прекъсване, възобновяване или прекратяване се
установяват с декларация, подадена до териториалното поделение на Националния
осигурителен институт и подписана от осигурения. Законодателят обаче не е
предвидил забрана за упълномощаване в конкретния случай. Подаването на
декларации чрез пълномощник е предвидено в текста на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица (Наредба № Н-8). След като Е. е упълномощила лице да я
представлява пред органите на НАП и не е ограничила специално обема на
представителството, правилно административният орган е приел за действителни
подадените декларации. Е. е упълномощила Ирина Христова Бъчварова и не може да
се приеме, че не е известно от кого са подадени тези декларации.
по т.2 - Осигурителят „Ес Енд Ем Консултинг“ООД
да подаде в ТД на НАП към регистъра на осигурените лица на НОИ искане за
заличаване на подадените декларации обр. №1 с код 12 за Е. за периода
02.02.2009г. - 09.01.2011г. Този период не е предмет на оспорените пред
директора на ТП на НОИ-Бургас задължителни предписания №ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г.
на контролен орган на НОИ.
по т.3 - Осигурителят
„Ес Енд Ем Консултинг“ООД да подаде в ТД на НАП към регистъра на осигурените
лица на НОИ редовни данни декларации обр.№ 1 с код 10 за Е. за периода
02.02.2009г. - 09.01.2011г. включително съгласно действителен договор за
управление в търговския регистър. Аналогично на искането по т.2, този период не
е предмет на оспорените пред директора на ТП на НОИ-БургасзЗадължителни
предписания №ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г. на контролен орган на НОИ.
по т.4 - Произнасяне на контролен орган на НОИ по заявление
вх. №4004-02-472/19.04.2017г. съобразно определение №2375/25.10.2017г. на
Администрати-вен съд - Бургас. С молбата от 21.07.2020г. Е. е представила като
доказателство посоченото определение (л.151), което е постановено по адм.д.№ 2830/2017г.
на Административен съд - Бургас. Касае за част от мотивите на посоченото
определение, а именно "Съдът
намира за неоснователна тезата на последната, че в протокола е обективиран
отказ от заверка на осигурителен стаж и доход. Контролният орган изрично е
посочил, че произнасянето по искането на Е. да й бъде заверена осигурителната
книжка за периода 2001 до 2011г., е предпоставено от изпълнението на дадените
задължителни предписания. Т.е. в случай, че задължителните предписания №
ЗД-1-02- 00305109/16.08.2017г. и № ЗД-1-02- 00305109/16.08.2017г. , издадени от
контролен орган към ТП на НОИ бъдат отменени като незаконосъобразни, за
адресата на заявление вх.№ 4004-02-472/19.04.2017г. ще възникне задължение за
произнасяне по искането в предвидения от закона, срок. Ако обаче задължителните
предписания влязат в сила, то задължението за произнасяне по искането за
заверка на осигурителната книжка ще възникне едва след изпълнението им.". Този текст не поражда задължение за произнасяне
на решаващия орган, тъй като това са само мотиви, изложение от съдебния състав.
Мотивите не са същинското волеизявление на съда, а обосновка по издаването на съдебния
акт. За решаващият орган би възникнало задължение за произнасяне само в случай,
че същото беше формулирано в диспозитива на посоченото съдебно определение.
В
представената на 21.07.2020г. молба Е. твърди, че при проверка с ПИК по личната
й партида е установила неправомерно заличени лични данни за осигурителен доход
в това число по граждански договори за целия период от 2003г. до 2010г. Иска от
съда да укаже на контролния орган на ТП на НОИ-Бургас да зачете и върне обратно
заличените данни за осигурителен доход. Искането е неотносимо към настоящия
спор. Е. не ангажира каквито и да са доказателства в тази насока, още повече,
че съдът не може служебно да провери въведеното оплакване поради факта, че Е. е
използвала персонален идентификационен код за достъп. На следващо място съдът
не може да даде подобни указания, тъй като заличаването на тези данни не е
предмет на настоящото производство и в обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ- Бургас няма изявление в тази връзка.
Изложените в същата молба разсъждения относно осигуровките
на Е. по граждански договор са неотносими за конкретния случай, тъй като между
страните няма спор в тази връзка – административният орган е признал тяхното
внасяне. Спори се само дали Е. дължи внасяне на осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице за периода март-декември 2003г.
В този
ред на правни съждения обжалваният административен акт е правилен и
законосъобразен, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да
се отхвърли.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Е.,
ЕГН-**********, адрес: ***, против решение №РД-1040-02-55/24.03.2020г. на
директора на ТП на НОИ-Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания №
ЗД-1-02-00678364/14.11.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ-Бургас.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд по касационен ред в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: