№ 260075 / 25.8.2022 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 18.05.2022 г.. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И..
при секретаря Татяна И... като разгледа докладваното от съдия И.. гр.д.№ 2131 по описа на съда за 2020 г.. за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно И. субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 41 от ЗС, вр. с чл. 48, ал.7 от ЗУЕС.
Ищецът П.Б.Г.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявил срещу: 1./ С.М.А.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,П. Я.‘‘ № 2, ет.3, ап.4; 2./ К.К.И... ЕГН xxxxxxxxxx И. А.П.И... ЕГН xxxxxxxxxx двамата с адрес: xxx,,П. Я.‘‘ № 2, ет.2, ап.3; 3./ М.И..Л.. ЕГН xxxxxxxxxx И. Б.И..Л.. ЕГН xxxxxxxxxx/ починал в хода на делото И. заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своите синове: И..Б.Л.. ЕГН xxxxxxxxxx И. И..Б.Л.. ЕГН xxxxxxxxxx/xxx,,П. Я.‘‘ № 2, ет.2, ап.2; 4./Т.В.Д.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,П. Я.‘‘ №2 , ет.2; 5./ ,,Е. И. Н.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx със седалище И. адрес на управление: г. у. Д.‘‘ № 23 субективно съединени осъдителни искове със следния петитум: да бъде постановено съдебно решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца следните суми, представляващи извършения от ищеца Г. ремонт на покрив И. привеждане на асансьора в работно действие И. въвеждането му в експлоатация на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 48489.7.22.7 по КККР на г. с адрес: г. ул..,П. Я.‘‘ № 2, както следва:
-С.М.А.. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 474,47 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното й изплащане;
-М.И..Л.. ЕГН xxxxxxxxxx И. Б.И..Л.. ЕГН xxxxxxxxxx-сумата от 476,54 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното й изплащане;
- К.К.И... ЕГН xxxxxxxxxx И. А.П.И... ЕГН xxxxxxxxxx-сумата от 169,13 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата;
- Т.В.Д.. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 469,19 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата;
-,,Е. И. Н.‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx сумата от 1 448,67 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
П.Б.Г.. ЕГН xxxxxxxxxx е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.7.22.7.16 по КККР на г. представляващ апартамент, с адрес: г. ул..,П. Я.‘‘ № 5, ет.5, ап.15, намиращ се в сграда с идентификатор 48489.7.22.7 по КККРС на г. с адрес: г. ул..,П. Я.‘‘ № 2.
Притежаваният от ищеца апартамент се намира на последния жилищен етаж на сградата. Покривът на сградата представлява железобетонна плоча, върху която е нанесена асфалтова изолация.
От построяването на сградата през 1970 г. до 2019 г.. не е извършвана каквато И. да е поддръжка или ремонт на покрива й. В резултат на износването на покривната изолация в апартамента на ищеца се появили течове, които започнали да увреждат неговата цялост И. годност на употреба.
Отделно от по-горе посоченото в сградата има изграден асансьор, който по технически причини от дълго време не работел И. не можел да служи по предназначение.
През 2018 г. ищецът Г. бил избран за управител на етажната собственост, представляваща самостоятелен вход на сградата.
През 2019 г. от етажните собственици било взето принципното решение за извършване на ремонт на покрива И. асансьора И. привеждането им в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност , което решение не било отразено в съответния протокол.
Предвид това, като пряко засегнат от обстоятелството, че жилището на ищеца се намира на последния етаж на сградата И. е подложено на прякото действие на всяко негативно атмосферно влияние, ищецът Г. се принудил сам да организира ремонта на покрива, а също така И. на асансьора.
За целта ангажирал строителна фирма-,,ПБ С.‘‘ ООД, г. която извършила ремонта на покрива срещу сумата от 1 500,00 лв./хиляда И. петстотин лева/, която сума ищецът Г. заплатил лично.
За привеждане на асансьора в работно действие ангажирал специализирана за това фирма ЕТ,,З.-90 З.Ц.‘‘ гр.Враца, за което заплатил сумата от 6 086,80 лв. За извършване на техническия му преглед преди въвеждането му в експлоатация И. издаването на ревизионна книга на ,,Т. К. К.‘‘ ООД, гр.Ловеч, ищецът заплатил сумата от 66,00 лв.
За направените от ищеца разходи, посочени по-горе, мнозинството от етажните собственици му възстановили сумите, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, съгласно документите за собственост на всеки един от тях.
Въпреки многократните искания на ищеца до останалите етажни собственици, да възстановят направените от ищеца разходи, това не било сторено от тяхна страна.
Ищецът твърди, че извършеният от него ремонт на покрива И. въвеждането на асансьора в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, представлява необходим ремонт по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС.
Етажните собственици, които не са възстановили сумите за извършване на ремонта, са:
-С.М.А.. притежаващ 6,20 % ид.ч. от общите части на сградата, като сумата, която му дължи съразмерно на тях, възлиза на 474,47 лв.;
- М.И..Л. И. Б.И..Л.. притежаващи 6,227% ид.ч. от общите части на сграда/ в режим на СИО/, като сумата, която му дължат съразмерно на тях, възлиза на 476,54 лв.;
-К.К.И.. И. А.П.И... притежаващи 2,21% ид.ч. от общите части на сградата/ в режим на СИО/, като сумата, която му дължат съразмерно на тях, възлиза на 169,13 лв.
-Т.В.Д.. притежаваща 6,131 ид.ч. от общите части на сградата, като сумата, която му дължи съразмерно на тях, възлиза на 469,19 лв.
-,,Е. И. Н.‘‘ЕООД, притежаващо 18,93% ид.ч. от общите части на сградата, като сумата, която дължи на ищеца, съразмерно на тях, възлиза на 1 448,67 лв.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства, има искане за допускане до разпит на шестима свидетели при довеждане от ищеца, които ще установяват обстоятелствата, свързани с извършения необходим ремонт на общите части на сградата И. привеждането на асансьора в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, както И. причината за тяхното извършване.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК.
В законния едномесечен срок:
Ответникът С.М.А. подава отговор на исковата молба, в който оспорва субективно съединените искове. Намира исковете за допустими, но неоснователни И. недоказани, като изцяло ги оспорва по основание И. размер И. моли МРС да ги отхвърли със законните последици. Оспорва всички факти И. обстоятелства, изложени в исковата молба.
На първо място твърди, че е невярно твърдението в исковата молба, че не е извършван ремонт на покрива от 1970 г. до 2019 г. Постоянно са извършвани текущи ремонти И. обновление на покрива, като последно такъв е извършван през 2018 г. на обща стойност от 1 400,00 лв. Ищецът е собственик на апартамент във входа от 09.05.2018 г..От 2018 г. е избран за управител на етажната собственост. Преди него винаги са се събирали на събрания, съответно заплащани, дори И. да не са съставяни протоколи всеки път. Ответникът твърди, че извършения от ищеца ремонт на покрива/какъвто И. да е той/ не е необходим ремонт по смисъла на чл.48, ал.6 от ЗУЕС, както И. че не е вземано решение за ремонт на покрива с необходимия кворум-67% ид.ч. от общите на етажните собственици.
На следващо място, извършената подмяна на части на асансьора също не е необходим ремонт, а обновление. Постоянно са извършвани текущи ремонти на асансьора. Последният е доста стар И. дори при извършени ремонти, не отговаря на всички съвременни изисквания И. е опасен за ползване. Не е убеден, че всички изписани части по фактурите са действително вложени в ремонта на асансьора, тъй като ищецът е заявявал, че може да представи каквито си поиска фактури за ремонт на асансьора. И. за ремонт на асансьора не е вземано решение на общо събрание с необходимия кворум.
Отв.А. твърди, че откакто ищецът е избран за управител е провел само едно общо събрание на собствениците, на 02.08.2018 г.. за което също не е оформен протокол. На това събрание той поискал от всички съсобственици да му прехвърлят тавански помещения, представляващо сушилня, срещу което ищецът казал, че ще направи обновление И. ремонт на асансьора И. ремонт на тръби в мазето за своя сметка. Собствениците се съгласили за това. Ищецът има апартамент на последния жилищен етаж-пети. На същото събрание ищецът Г. уведомил собствениците, че ще направи И. ремонт на покрива над него/покривът на сградата се състои от три части/. Всички го уведомили, че текущи ремонти на покрива са правени постоянно И. няма течове, но той казал, че не му харесва направения ремонт на покрива на жилището му И. че за своя сметка ще го преправи. Това било последното събрание. След събранието всички собственици му предоставили копия от нотариалните си актове, с оглед изчисляване на идеалните части за прехвърляне на сушилнята.
След като е извършил поправки на покрива И. обновление на асансьора, ищецът започнал да иска от етажните собственици пари за ремонтите. Отв.А. поискал да свика общо събрание, на което да се предоставят счетоводните документи за извършените от него ремонти, съответно да се определи кой какви суми дължи. Всички етажни собственици получили категоричен отказ за свикване на общо събрание, за представяне на счетоводни документи, многократно ищецът ги заплашвал със съд И. искал от етажните собственици произволно определени суми. Собствениците не са отказвали да заплатят дължимото от тях, но искали да се види първо на събрание колко са изразходваните средства, за какво, как ще се изчисли дължимото от всеки собственик на апартамент, тъй като в повечето нотариални актове не са записани идеалните части от общите части на сградата. Многократно молили ищеца да свика общо събрание, но той отказвал.
Повече от две години не било свиквано общо събрание, ищецът не е показал на ет. собственици нито един протокол като управител, не разрешава И. да се отчете касата, касовата книга се съхранява у Б.. на която той е забранил да им я дава. Доколкото знаят от предишния касиер М.И... която е предала касата в началото на 2017 г. е имало касова наличност от събрани средства. Не е ясно за какво И. кога са използвани те. Пари за текущи разходи се събират И. сега, определени само по устна заповед на ищеца-управител, без да е свиквано общо събрание, без да знаят как се изчисляват сумите, кой по колко дължи И. как са определени, като ищецът не желае да свика общо събрание И. ги плаши със съд.
Ответникът А. намира, че сумите, които се търсят от него са произволно изчислени, не знае какви идеални части от общите части на сградата притежават останалите етажни собственици, които са платили исканите от тях суми, нито какви суми са платени от представените счетоводни документи, нито как са изчислени тези суми. Именно И. заради това оспорва предявените искове като неоснователни И. недоказани.
На осн. чл. 193, ал.1 от ГПК оспорва истинността И. съдържанието на представените с ИМ фактури, а именно: Фактура № 244/09.06.2020 г. на ,,ПБ С.‘‘ООД; Фактура № 1237/19.09.2019 г.; Фактура № 1277/13.10.2019 г.; Фактура 1360/13.12.2019 г.-всички на ЕТ,, З.-90 З..Ц.‘‘ гр.Враца И. Фактура № 64868/23.12.2019 г. на ,,Т. К. К.‘‘ ООД гр.Ловеч, като твърди, че ищецът не е доказал какви СМР са извършени на покрива, на каква стойност, т. е. липсва количествено-стойностна сметка по отношение на първата фактура, а по отношение на останалите фактури липсват доказателства, че описаните в тях части И. труд са реално вложени при ремонта на асансьора.
Моли да му бъде дадена възможност в зависимост от становището на ищеца да представи И. други доказателства.
В законния едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците К.К.И.. И. А.П.И.. подават писмен отговор на исковата молба. Също оспорват исковете по основание И. размер, като неоснователни. Съдържанието на писмения отговор на тези двама ответници е абсолютно идентичено с това на отв. А.. поради което съдът не смята за нужно да го преповтаря.
Писмен отговор е подаден И. от М.И..Л. И. Б.И..Л.. със същото съдържание, като предходните два писмени отговора.
Ответникът ,,Е. И. Н.‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx гр.С. е подал писмен отговор на исковата молба в законния срок по чл. 131, ал1. от ГПК.
Исковете се оспорват като недопустими.
Исковете се оспорват И. като неоснователни.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба.
Отправя се искане до МРС да отхвърли предявените искове, като неоснователни И. недоказани, като претендира деловодни разноски.
Доводите за неоснователността са следните:
Съгласно чл. 48, ал.6 от ЗУЕС:,, всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали И./или труд необходим ремонт на общите части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията‘‘.
Съгласно ал.7:
Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал.6, той има право предяви иск срещу останалите собственици‘‘.
По-нататък ответникът твърди:
Преди да предяви настоящите искове ищецът е следвало да спазва процедурата на ал.6 И. Общото събрание да вземе решение за възстановяването или прихващането им, след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Едва след изпълнение на процедурата по ал.6, ищецът има право да предяви иск срещу останалите собственици.
Предвид гореизложеното ответникът ,,Е. И. Н.‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx намира така предявените искове за недопустими.
На следващо място, исковете са неоснователни И. недоказани, за което се излагат следните съображения:
Ремонтът на покрива И. асансьора, както И. ,,привеждането им в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност‘‘ не е необходим ремонт на общи части на сградата, който да може да се извърши И. без решението на общото събрание.
Ремонтите са некачествени И. непълни.
При ремонта на покрива не са поставяни улуци. Водата, която се стича от покрива, уврежда И. води до разрушаване на фасадата на самостоятелния обект, като ответното дружество заявява, че ако ищецът Г. не направи отказ от иска по чл. 48, ал.7 от ЗУЕС, ще заведе срещу него иск за увреждане на фасадната стена, което е в резултат от некачествения И. непълен ремонт.
,,Привеждането в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригоднот‘‘ на асансьора не е необходим ремонт на общи части на сградата по смисъла на чл. 48, ал.6 от ЗУЕС, което е още един самостоятелен довод за недължимост на претендираната сума.
Извършените дейности по асансьора са въпрос на дизайн И. естетическо оформление, за което не са длъжни да плащат.
Относно претендираната сума за ремонт И. ,,привеждането в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност‘‘ на асансьора заявява, че не дължи плащане И. поради това, че самостоятелният му обект в сграда е с отделен вход И. няма достъп до входа, в който е асансьора, а оттам И. няма достъп до асансьора И. няма техническа свързаност със стълбищната И. асансьорната клетки.
За собствения обект на ответника ,,Е. И. Н.‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx , който се ползва според предназначението си-за търговска дейност/магазин/, е предвиден отделен вход/вход за търговска дейност И. зареждане на стока /, който не съвпада с входа, предвиден за останалите собственици И. обитатели на сградата. Асансьорът е във входа, който е за собствениците на самостоятелни обекти-жилища И. ответникът, както И. неговите клиенти, нямат достъп до него.
Няма доказателства ищецът да го е канил да плати припадащата му се част от ремонта.
Поради недължимост на сумата по главния иск по чл. 48, ал.7 от ЗУЕС И. недопустимост И. неоснователността му, е неоснователен И. акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД.
Оспорва на основание чл. 193, ал.1 от ГПК истинността И. съдържанието на представените с исковата молба писмени доказателства.
На следващо място твърди, че стойността на фактурите не отговаря на стойността на действително извършените дейности И. вложени материали И. части.
Няма данни как ищецът е избрал точно тези контрагенти И. измежду кои оферти ги е избрал.
В заключение моли районния съд да постанови съдебно решение, с което да приеме, че предявените искове са недопустими И. неоснователни, да ги отхвърли като такива И. да му присъди деловодни разноски, съгласно приложен списък на разноските.
Постъпил е писмен отговор от ответницата Т.В.Д.. чрез назначеният й от съда особен процесуален представител-адв. К.. Исковете се оспорват по основание И. размер. С исковата молба не са представени доказателства за спазване на процедурата по чл. 17, ал.1 л ал.2 от ЗУЕС, няма доказателства, че твърдените разходи отговарят на пазарните такива.
Съдът, въз основа на закона И. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от И. срещу надлежни страни в производството.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, приети са заключения на вещите лица по допуснатите от съда съдебно-счетоводна И. съдебно-техчническа експертизи, дадени са лични обяснения от страните пред съда по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, разпитани са пред съда свидетелите: Б.Г.Н.. З. И.. Ц.. М. Т. В., В. Д.М.. П. Р. М. И. И. Г. И...
По делото не е спорно И. е видно от приложените писмени доказателства/нотариални актове/, че: П.Б.Г.. ЕГН xxxxxxxxxx е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.7.22.7.16 по КККР на г. представляващ апартамент, с адрес: г. ул..,П. Я.‘‘ № 5, ет.5, ап.15, намиращ се в сграда с идентификатор 48489.7.22.7 по КККРС на г. с адрес: г. ул..,П. Я.‘‘ № 2.
Притежаваният от ищеца апартамент се намира на последния жилищен етаж на сградата. Покривът на сградата представлява железобетонна плоча, върху която е нанесена асфалтова изолация.
Ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост/ЕС/, като съобразно с площта на обектите, техните дялове в ЕС на сградата са, както следва: С.М.А.. притежаващ 6,20 % ид.ч. от общите части на сградата; М.И..Л.. И..Б.Л.. И. И..Б.Л.. притежаващи 6,227% ид.ч. от общите части на сграда/ в режим на СИО/;К.К.И.. И. А.П.И... притежаващи 2,21% ид.ч. от общите части на сградата/ в режим на СИО/; Т.В.Д.. притежаваща 6,131 ид.ч. от общите части на сградата; Е. И. Н.‘‘ЕООД, притежаващо 18,93% ид.ч. от общите части на сградата.
През 2018 г. ищецът бил избран за управител на етажната собственост.
През 2019 г. от етажните собственици било взето принципно решение за извършване на ремонт на покрива на сградата И. на находящия се в нея неработещ асансьор И. привеждането им в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, което решение не било отразено по съответния ред И. форма в протокол, респ. не било правно валидно.
Предвид посоченото И. тъй като ищецът бил пряко И. непосредствено засегнат от износването на покривната изолация И. появили се в неговия самостоятелен обект от сградата течове поради това, П.Г. самостоятелно организирал И. заплатил ремонта на покрива. За ремонта ангажирал строителна фирма- ,,ПБ С.‘‘ ООД гр.Монтана. Тази фирма извършила ремонта на покрива, за което ищецът лично платил 1 500 лв. За извършеното плащане фирмата надлежно е издала фактури.
От друга страна, за привеждане на асансьора в сградата в работен режим, ищецът също ангажирал специализирана за това фирма- ЕТ ,,З.-90 З.Ц.‘‘гр.Враца. За извършената дейност по ремонта на асансьора ищецът лично заплатил сумата от 6 086,80 лв.. за което има издадени И. съответни фактури. След приключването на ремонта на асансьора бил извършен по отношение на него технически преглед преди да бъде въведен в експлоатация, за което ищецът платил допълнително сумата от 66,00 лв.
Видно е от заключението на вещото лице В.. което съдът кредитира, като обективно И. компетентно изготвено, че посочените фактури са били осчетоводени от двете дружества. Не е спорно, че ищецът е заплатил сумите за ремонтните дейности.
За направените от ищеца И. посочени по-горе разходи, повечето от етажните собственици му възстановили дължимите суми, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Посочените като ответници лица обаче, не са заплатили сумите, въпреки многократните искания на ищеца до тях, не му възстановили разходите за СМР на сградата в режим на ЕС/по делото няма доказателства за такива плащания, което е в тежест при условията на пълно И. главно доказване на ответниците/.
На първо място следва да се направи преценка дали покривът на сградата И. асансьорът в нея, представляват ,,общи части‘‘ по смисъла на ЗС И. ЗУЕС. Съгласно чл. 38 от Закона за собствеността: ,,При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските И. избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата И. вратите към общи тавански И. избени помещения, главните линии на всички видове инсталации И. централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера И. всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване‘‘. Видно от цитираната разпоредба на ЗС, приложима в случая е, че И. покривът И. асансьорът има характеристика на ,,общи части‘‘ от сграда в режим на ЕС.
Съгласно чл. 41 от ЗС: всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, И. в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Съгласно чл. 6, ал.1, т.9 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт И. основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване И. вноските, определени за фонд "Ремонт И. обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части.
Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС: всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали И./или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.
Съгласно чл. 48, ал.7 от ЗУЕС: ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.
Във връзка с цитираните по-горе законови разпоредби, съдът намира, че от ключово значение за основателността на исковете е дали извършените по инициатива на ищеца И. финансирани от него ремонти на покрива И. асансьора имат качеството на ,,необходим ремонт‘‘ по смисъла на закона или не. Това е така, тъй като само ако ремонтът има посочената характеристика, е допустимо той да бъде извършен без решение на ОС.
Съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС: ,,необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата И. инсталациите, включително И. покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата И. самостоятелните обекти в нея.
На първо място, видно от първоначалното И. повторно заключение на вещите лица по СТЕ, стойността на извършените СМР на покрива- вложения труд И. материали съответстват на сумите, посочени от фирмата-изпълнител, отразена във фактури. На покрива е положена битумна хидроизолация, монтиран е барбакан, който да поема атмосферните води, като по този начин се преустановят течовете от покрива. Преди да бъде извършен ремонта, дъждовната вода не е била извеждана нормално по улуците И. това е било предпоставка за течове.
Видно е от показанията на св. М. Т. В. И. Б.Г.Н.. които съдът кредитира, като преки, логични И. последователни, преди ремонта на покрива е имало течове, като цяло е бил в лошо състояние.
В случая съдът намира, че е ирелевантно дали не е бил извършван ремонт на покрива от 1970 г. или периодично са били извършвани ремонти, след като преди ремонта на покрива иницииран от ищеца Г. през 2019 г. се е налагал необходим ремонт на покрива, поради посочените по-горе причини.
Що се касае до ремонта на асансьора: от заключението на вещото лице С.М.. на което съдът дава вяра, като професионално И. безпристрастно изготвено, както И. от личния му разпит в съдебно заседание се установява, че извършения ремонт съответства като реална стойност на посочените стойности във фактури. Това вещо лице също така констатира, че ремонта на асансьора по същество представлява ,,необходим ремонт‘‘ по смисъла на ЗУЕС, нужен, за запазване И. възстановяване на обща част на сградата, като дори го квалифицира като ,,неотложен ремонт‘‘. Също така ремонта на асансьора не е в пълно съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградите И. инсталациите.
Видно от показания на св. З. И.. Ц.. преди да се извърши ремонта на асансьора, същият не е работел И. е бил спрян от движение. За ремонта на асаньора е направена техническа преценка от свидетеля, както И. от представител на Държавен технически надзор относно какви дейности следва да се извършат. Била извършена цялостна подмяна на компоненти на асансьорната уредба И. след ремонта, същата е годна за експлоатация И. след проверка на следващата година от Инспекцията.
Що се касае до показанията на св. В. Д.М.. съдът не ги кредитира, тъй като същите са изолирани И. опровергани от останалата доказателствена съвкупност, на която съдът дава вяра.
Ремонтът на асансьора е бил извършен от оторизирана фирма. За вложеното в ремонта табло за управление на асансьора от страна на фирмата са представени сертификат за качество, декларация за съответствие И. гаранционна карта, които са приложени по делото като доказателства. След извършване на ремонта са сключени Договор за абонаментно сервизно обслужване на асансьори от 20.12.2019 г. И. Договор за извършване на технически надзор на асансьори от 23.12.2019 г. Заведена е И. ревизионна книга на СПО на 23.12.2019 г.. като към тази дата не е имало никакви проблеми във връзка с техническото състояние на асансьора.
Не са констатирани такива неизправности след ремонта на асансьорната уредба от лицето, упражняващо технически надзор съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата за безопасната експлоатация И. технически надзор на асансьори, водещи до спиране на асаньора от експлоатация, поради което може да се заключи,че към момента асансьора работи нормално.
Водим от горното съдът намира, че в процеса безспорно бе установено, че както СМР на покрива, така И. тези на асансьора представляват необходим ремонт по смисъла на ЗУЕС. Установените преди ремонта течове от покрива са създавали изключителни пречки И. неудобства на обитателите на сградата И. дори са били опасни за целостта й. От друга страна, ремонта на асансьора представлява привеждане на тази обща част от сградата с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата И. съоръженията в нея. Въпреки, че ремонта на асансьора не е в пълно съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградите И. инсталациите, то същият е въведен в експлоатация И. изпълнява след ремонта своето основно предназначение, за което е извършена И. надлежна проверка от оторизирано лице.
Що се касае до вземането срещу ответника ,,ЕЛ К. И. Н.‘‘ЕООД, следва да се отбележи, че обстоятелството дали дружеството ползва самостоятелен вход или не, дали ползва асансьора или не е ирелевантно за дължимостта на сумите по реда на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС. Законодателят е обвързал задължението единствено съобразно с притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата в етажна собственост, като е без значение дали реално лицето използва тези части или не-меродавен е единствено процентът на собственост на задълженото лице от общите части на сградата. По делото не е спорно И. е установено от писмените доказателства по делото, че този ответник притежава 18,93 % ид.ч. от общите части на сградата в режим на ЕС, до който размер е И. неговото задължение за извършените от ищеца разноски за ,,необходим ремонт‘‘ на покрива И. асансьора на сградата. Дори търговецът да ползва отделен вход за търговския си обект, не се установи този вход да е част от друга етажна собственост, като по този начин той няма да е отговорен за задължения по процесната ЕС. Респективно, притежавайки самостоятелен обект в И. ид.ч. от общите части на процесната сграда, ,,ЕЛ К. И. Н.‘‘ЕООД остава задължен за разходите за ремонт на общите й части.
Що се касае до претендираните в исковата молба суми, съдът намира, че същите точно отговарят на задълженията на ответниците съразмерно с притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата в режим на ЕС.
Мотивиран от по-горе изложеното, съдът намира, че исковете, като основателни И. доказани, подлежат на уважаване в цялост.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца в цялост сторените от него И. претендирани деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК по делото, съразмерно с дяловете им.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. с чл.41 от ЗС, вр. с чл. 48, ал.7 от ЗУЕС
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА долупосочените лица ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Б.Г.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx следните суми, представляващи извършения от П.Б.Г. ремонт на покрива И. привеждане на асансьора в работно действие И. въвеждането му в експлоатация на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 48489.7.22.7/четиридесет И. осем хиляди четиристотин осемдесет И. девет точка седем точка двадесет И. две точка седем/ по КККР на г. с адрес: г. ул..,П. Я.‘‘ № 2, както следва:
-С.М.А.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,П. Я.‘‘ № 2, ет.3, ап.4 сумата от 474,47 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното й изплащане;
-М.И..Л.. ЕГН xxxxxxxxxx-с адрес: xxx,,П. Я.‘‘ № 2, ет.2, ап.2 , И..Б.Л.. ЕГН xxxxxxxxxx- с адрес: гр.С., ж.л..,Л.‘‘ бл.770, вх.В, ет.1, ап.1 И. И..Б.Л.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx -сумата от 476,54 лв. солидарно, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното й изплащане;
- К.К.И... ЕГН xxxxxxxxx И. А.П.И... ЕГН xxxxxxxxxx-двамата с адрес: xxx,,П. Я.‘‘ № 2, ет.2, ап.3-сумата от 169,13 лв. солидарно, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата;
- Т.В.Д.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,П. Я.‘‘ № 2, ет.2 сумата от 469,19 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата;
-,,Е. И. Н.‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx сумата от 1 448,67 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/06.10.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК горепосочените лица да заплатят на П.Б.Г.. ЕГН xxxxxxxxxx сторените от последния деловодни разноски, както следва:
-С.М.А.. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 349,38 лв.;
-М.И..Л.. ЕГН xxxxxxxxxx , И..Б.Л.. ЕГН xxxxxxxxxx И. И..Б.Л.. ЕГН xxxxxxxxxx -сумата от 350,90 лв.;
- К.К.И... ЕГН xxxxxxxxxx И. А.П.И... ЕГН xxxxxxxxxx-сумата от 124,66 лв.
- Т.В.Д.. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 345,49 лв..
-,,Е. И. Н.‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx сумата от 1066,73 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: