О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
. В.Търново 11.09.2023г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми
състав в закрито заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
разгледа докл***аното от съдия Костова адм.д 336 /2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. От АПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЗП М.Т.Б.,*** чрез ***. Я.Т.,***, партер против Уведомително писмо с изх. 02-040-6500/4202/15.11.2022г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ .
В о.з. проведено на 22.06.2023г. процесуалният представител на ответника е поискал производството да бъде спряно до влизане в сила на Уведомително писмо на Земестник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ за кампания 2019г. Производството по последното се явява преюдициално относно законосъобразността на УП за 2020г., с което е прихваната наложената санкция в размер на 11 231,51 лева , наложена за кампания 2019г. и е определена сума за изплащане от 1645,58 лева. Моли съда да постанови на основание чл.229, ал.1 т. 4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК спиране на настоящото производство до приключване на производството по евентуалното обжалване на УП за 2019г.
На жалбоподателя е връчен препис от протокола на о.з., като му е даден срок да вземе становище по така направеното искане за спиране. В указания от съда срок е депозирано писмено становище, с което се оспорва направеното искане. Аргументите на жалбоподателя са, че не се касае за преюдициален спор, тъй като по никакъв начин това УП не се отразява на установената от органа фактическа обстановка за 2020г.,Касае се за самостоятелно производство за допустимост на подпомагане за календарната 2020г., по което няма произнасяне. На следващо място, излага подробни съображения, че УП за 2019г. е било отменено от АСВТ с Решение № 112/29.4.2022г. по адм.д. 62/2022г. по описа на съда и преписката е върната на органа за постановяване на нов законосъобразен съдебен акт, съобразно мотивите на Решението. Същото е потвърдено с Решение № 89/5.1.2023г. по адм.д. 5909/23г. Посочва доказателства, че УП за 2019г. е оспорено пред АСВТ, вкл. И с искане за признаване на неговата нищожност, тъй като органът не се е съобразил със задължителните мотиви на АСВТ по отменителното решение. Органът няма право повторно да се произнася с нов акт за кампания 2019г. извън указанията на съда. С оглед на това намира, че се касае за злоупотреба с права, което води до причиняване на вреди на жалбоподателя.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в преписката доказателства от фактическа страна намира за установено следното:
С УП за 2019г. е отказана оторизация на претендираната от жалбоподателя сума за подпомагане за биологично земеделие, като е наложена и санкция в размер на 11 231,51 лева. Това УП е обжалвано по съдебен ред и с Решение № 112/29.4.2022г. по адм.д. 62/2022г. по описа на съда е отменено поради липса на мотиви и преписката е върната на органа за постановяване на нов законосъобразен съдебен акт, съобразно мотивите на Решението. Същото е потвърдено с Решение № 89/5.1.2023г. по адм.д. 5909/23г. В изпълнение на това Решение ответникът е издал УП за 2019 с изх. № 02-040-6500/8663#7 /14.6.2023г. , с което е отказана оторизация от 11 231,51 лева за м.11 2019г. по програма Биологично земеделие от ПРСР 2014-20202г. Последното е било обжалвано пред АСВТ и образувано адм.д. 476/23г. вкл. С искане за признаване на неговата нищожност поради неизпълнение на задължителните указания на съда.
С процесното пред настоящата инстанция УП за 2020г. е извършена компенсация на дължимите за 2019г. суми от наложена санкция за 2019г. и е определена за изплащане сумата от 1645,58 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи
Съгласно чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК,
когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. Тази
разпоредба, изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани в
същия съд или пред различни съдилища, решението на първото, от които ще има
значение за правилното решаване на спора по делото, по което производството се
спира. Има се предвид обусловеност между делата, която се основава на връзката
между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на
конкретните правоотношения./в този смисъл тълкувателно
решение № 2/19.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по т. д. № 2/2014 г. По смисъла на цитираната разпоредба такава
обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение,
чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването
на спорното материално право, предмет на обусловеното дело.
В конкретния случай настоящата съдебна инстанция намира ,че е налице такава преюдициална връзка, доколкото с УП за 2019г. е определена санкция, която е прихваната от дължимите суми за подпомагане на същия земеделски производител за същите имоти за същата програма „Биологично земеделие“ , но за селскостопанската 2020г. В този смисъл,за да постанови дали е налице материална законосъобразност на акта, съдът следва да прецени дали е налице ликвидно и изискуемо задължение на жалбоподателя към фонда – по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, за да бъде то законосъобразно прихванато с дължимото за 2020г. Реално между страните не съществува спор относно общия размер на дължимото плащане за 2020г., а спорът е относно дължимостта на сумата от 11 231,51 лева за м.11 2019г. по програма Биологично земеделие от ПРСР 2014-20202г. Именно този въпрос следва да бъде установен от съда при оспорване на повторно издаденото от ответника УП за 2019г. респ. същият е предмет на производството по адм.д. 476/23г. Същото е образувано е по жалба, подадена от М.Т.Б. чрез ***. Я. ***, партер против Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/8663#7 /14.6.2023г. издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказана оторизация от 11 231,51 лева за м.11 2019г. по програма Биологично земеделие от ПРСР 2014-20202г, от установена от съда служебна проверка в деловодството на съда.
В този смисъл възраженията на жалбоподателя ,че по този начин се удължава производството, че е налице злоупотреба с права от страна на ответник жалба , че издаденото повторно УП за 2019г. не е съобразено с мотивите на отменителното решение на АСВТ не са относими към направеното искане за спиране на производството.
Следователно настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм. д. 476/23г. по описа на съда.
Водим от горното и на основание чл.229, ал.1 т. 4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
О П
Р Е Д Е
Л И :
СПИРА производството по адм.д. 336/23г. по описа на Административен съд Велико Търново до приключване с влязъл в сила съдебен акт на прозиводството по адм.д. 476/23г. по описа на съда.
Определението, подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневне срок от получаването на съобщението за това от страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: