РЕШЕНИЕ

гр. София, 20.01.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА                                             

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА

                       В.И.

 

при секретаря Т.В., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 575 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 122/20.06.2016 г. по гр. д. № 676/2013 г. С.ският районен съд е отхвърлил предявеният от В.Л.И., А.Л.Я. и Т.Л. Ш. срещу Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б. Т. Х., Д.Б.К. и Т. Б. Х., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че праводателят на ищците – Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О., починал на 20.06.1984 г., е бил собственик по давностно владение на нива с площ от 1 дка, находяща се в м. „Кошево бърдо” в землището на с. Г.О., при съседи: С.С.С., И. И. С., път и Т.И. С., който имот попада върху имот № 051008 с площ от 0,773 дка на ответниците.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство чрез пълномощника им адв. В. Н.. В жалбата се  твърди, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Излага се становище, че от показанията на водения от тях свидетел и копие от разписен лист на емлячния регистър на с. Г.О.,  по безспорен начин се доказва, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Л. Я. е притежавал земеделски имот в м. „Кошево бърдо” с площ от 1 дка, при описаните в исковата молба граници и съседи, а от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че този имот по картата на възстановената собственост, за който е изготвена скица-проект, попада върху имот № 051008 с възстановено право на собственост на наследодателя на ответниците.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от особения представител на ответниците Г.И.С., П. И.М. и Т.С.Ц. – адв. Е. А., с който оспорва жалбата. Излага се довод за обоснованост на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В.Л.И., А.Л.Я. и Т.Л. Ш. са предявили срещу Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х., Д.Б.К. и Т. Б. Х. искове за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О., наследодателят им – Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О., починал през 1984 г., е бил собственик по давностно владение на нива с площ 1 дка в м. „Кошево бърдо” в землището на с. Г.О., при съседи: С.С.С., И. И. С., път и Т.И. С., който имот попада върху имот № 051008 с площ 0,773 дка и част от имот № 051009 с площ от 0,227 дка  по картата на възстановената собственост.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О., починал през 1984 г., който към момента на образуване на ТКЗС в селото е бил собственик на основание придобивна давност на описания по-горе земеделски имот. Твърдят, че този имот е бил заявен за възстановяване от ищцата В.И. *** по протокол № 189ГО/21.02.1992 г. на наследодателят им е признато право правото на възстановяване върху ливада с площ от 1 дка. С решение на ПК – гр. С.  №189 ГО/29.07.1997 г. на ищците било възстановено правото на собственост върху част от заявените имоти, но не и върху процесния. Ищците твърдят, че при опита си да се снабдят със скица на имота установили, че процесната нива е записана в картата на възстановената собственост като собствена на ответниците  - като наследници на И. И. С., въз основа на съдебно решение по гр.д. № 557/2008 г. на РС-С.. Твърдят, че И.С. е притежавал имот в същата местност, но съседен на процесния имот. Сочат, че в изпълнение на посоченото съдебно решение е издадена скица на имот № 051008, видно от която част от него с площ 0,773 дка е нанесен върху имота на ищците,описан в исковата молба, а останалата част от процесния имот с площ 0,227 дка попада в имот № 051009, отразен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Е.И.А. и А.И.Н., в който се излага становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че наследодателят им И. И. С. при образуване на ТКЗС е бил собственик на основание давностно владение на нива с площ от 2 дка в м. „Кошево бърдо” при съседи: С.К., В.Я., път и И. Б., за който имот им е било признато правото на възстановяване, но с решение на ПК-С. им бил възстановен имот с по-малка площ от заявената, като останалата част попадала в имоти, записани като временно стопанисвани от Община С.. С решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр.д. № 557/2008 г. на РС-С. било признато за установено по отношение на Община С., че наследодателят на ответниците е бил собственик на нива от 2 дка, включваща 0,773 дка от имот № 051008 и 0,267 дка от имот № 051009.  Ответниците твърдят, че възстановеният им имот е различен от претендирания от ищците.

            С отговора, депозиран от назначения от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответниците Г.С., П.М. и Т.Ц. – адв. Е. А., се излага становище за недопустимост на иска поради наличието на приключило за ищците административно производство по възстановяване на правото им на собственост върху процесния имот, както и поради наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 557/2008 г. на РС-С., което има сила на пресъдено нещо между страните. Алтернативно се излага и довод за неоснователност на исковете, като в тази връзка се твърди, че ищците не сочат доказателства за твърдяното право на собственост на наследодателя им върху процесния имот към минал момент, както и че липсва идентичност между претендирания от ищците имот и възстановения на ответниците.

            Поради настъпила в хода на първоинстанционното производство смърт на ищцата Т.Л. Ш., на нейно място като ищец е конституиран наследникът й – В.Ц.Ф..

            В хода по същество ищците, чрез процесуалния им представител адв. В. Н., поддържа иска, като иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците е бил собственик на нива с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо” при описаните в исковата молба съседи, който имот попада върху имот  № 051008.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представените удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници на Л.М. Я., починал през 1984 г., а ответниците са наследници на И. И. С., починал през 1980 г.

Видно от представеното заявление-декларация, Л.М. Я. е внесъл в ТКЗС общо 32 дка земеделска земя в землището на с. Г.О., сред които е ливада с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо”.

С протоколно решение № 189ГО/16.02.1994 г. на ПК-С. на наследниците на Л.М. Я. са признати за възстановяване ниви и ливади в землището на с. Г.О., сред които е ливада с площ 1 дка в м. „Кошево бърдо”.

С решение № 198ГО/29.07.1997 г. на ПК- С. на наследниците на Л.М. Я. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху седем земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г.О., сред които не фигурира ливада с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо”.

Представена е скица-проект № К01066/25.03.2013 г., издадена от ОС „З” – гр. С., на имот проектен № 051066 в землището на с. Г.О., по преписка вх. № 189ГО, видно от която този имот - нива е с площ 0,934 дка и същият е образуван от имот № 051008.

С решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 557/2008 г. на РС-С. е признато за установено по отношение на Община С., че наследодателят на ответниците по настоящото дело – И. И. С., е бил собственик на нива с площ от 2 дка в м. „Кошево бърдо” в землището на с. Г.О., при съседи” С.К., В.Я., път и И. Б., който имот включва и разликата над възстановените им 0,060 дка до действителната площ на имота от 2 дка, включително и площите, отразени като временно стопанисвани от общината – 0,773 дка от имот № 051008 и 0,267 дка от имот № 051009.

Видно от скица № Ф01084/19.10.2012 г. на ОС”з”- гр. С., на имот № 051008 в землището на с. Г.О., съставляващ нива с площ 0,773 дка, същият е записан на наследници на И. И. С. на основание съдебно решение по гр.д. № 557/2008 г. Видно от скицата част от този имот попада върху имот № 051066 с площ 1 дка по преписка вх. № 189ГО.

Представена е и скица на имот № 051071 в землището на с. Г.О., с площ 0,267 дка, ведно от която този имот е записан на наследници на И. И. С. на основание горепосоченото съдебно решение.

Според заключението на СТЕ на в.л. Е. К., извършено след оглед на място на имота по представената скица-проект, процесният имот ливада, в момента нива с площ 1 дка в м. „Кошево бърдо”, с проектен № 051066, съществува на място в реални граници ив претендираната площ. В картата на възстановената собственост този имот попада върху имот № 051008 с възстановено право на собственост на наследници на И. И. С. с 0,773 дка, и върху част от имот № 051009 с площ 0,227 дка – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, временно стопанисвани от общината.

Според показанията на св. Г. М. /на 89 г./, от 10 годишна си спомня, че бащата на ищците имал нива в м. „Кошево бърдо” от 1 дка, която внесъл в стопанството,  при граници : С.К., И.С., Т. С. и път. Този имот бил обработван от Л.М. до образуването на ТКЗС през 1955-1956 г., без да има спорове за това.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

 Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

 Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че наследодателят му към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на конкретен земеделски недвижим имот, който  е бил заявен за възстановяване,  както и твърдението, че този имот попада във възстановен на ответниците имот.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че описаният в исковата молба земеделски имот е бил заявен за възстановяване, като това право е признато на ищците, но производството по възстановяване на собствеността върху него не  е приключило с решение с конститутивно действие по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж от ППЗСПЗЗ.

С оглед на това и предвид твърденията на ищеца, че така възстановеният му имот попада във възстановен на ответниците имот, е налице спор за принадлежността на правото на собственост на имота към момента на образуването на ТКЗС.

Неоснователно е възражението, направено от особения представител на ответниците Г.С., П.М. и Т.Ц., за недопустимост на така предявения иск поради наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 557/2008 г. на РС-С., постановено по предявен от настоящите ответници иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ досежно процесния имот, тъй като ответник по това дело е била Община С., а не настоящите ищци, и същото не формира сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство.

Разгледан по същество искът е основателен.

Ищецът по иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ следва да докаже, че той, респ. наследодателят му е бил собственик на спорния земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС на твърдяното основание, както и че този имот е изцяло или частично идентичен с имот, по отношение на който ответникът е заявил реституционни права.

Установява се от събраните по делото гласни доказателства /показания на св. М./, че наследодателят на ищците Л.М. Я. в период от 20 години преди образуване на ТКЗС в с. Г.О. е обработвал явно и несмущавано от никого земеделски имот в м. „Кошево бърдо” с площ около 1 дка при описаните в исковата молба съседи. Предвид възрастта на свидетелката и твърдението й, че спомените й относно имота датират от 10-годишната й възраст, се налага извод, че към 1956 г., когато по нейни твърдения е образувано ТКЗС в селото, е изтекъл необходимия 20 –годишен срок за придобиването му по давност. Така ангажираните от ищците гласни доказателства се подкрепят и опис-декларацията към заявлението на Л. Я. за внасяне в стопанството на земеделски имоти, сред които е имот с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо”. Доказателства, които да оборват показанията на посочената свидетелка относно осъществяваното от наследодателя на ищците безспорно владение върху описания имот, не са ангажирани от ответниците, които оспорват този факт, в настоящото производство.

С оглед на това се налага извод, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О. наследодателят на ищците Л.М. Я. е бил собственик на земеделски имот с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо” при съседи: С. С., И.С., път и Т. С.. Имот с посочената площ и местонахождение е заявен от един от наследниците на Л. Я. и признат за възстановяване, но не е бил възстановен с решение на органа по земеделска реституция.

Установява се от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, извършено и след оглед на място, че процесният имот, съставляващ имот с проектен номер № 051066 съгласно изготвена от ОС”З”- гр. С. скица-проект, приложена към исковата молба, е частично идентичен с имот № 051008, който е записан в картата на възстановената собственост като собственост на наследници на И. И. С. / наследодател на ответниците/, като се застъпва с част от него с площ 0,773 дка. С оглед доказването от страна на ищците, че този имот е бил собственост на техния наследодател към момента на масовизацията, следва извод, че правото на възстановяване върху  него принадлежи на тях, а не на ответниците.

С оглед несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което предявеният иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О. наследодателят на ищците Л.М. Я. е бил собственик на земеделски имот с площ от 1 дка, находящ се в землището на с. Г.О., м. „Кошево бърдо”, при съседи към момент на образуване на ТКЗС: С.С.С., И. И. С., път и Т. Илев С., част от който имот с площ от 0,773 дка попада в имот № 051008, отразен в картата на възстановената собственост като собствен на наследници на И. И. С..

 С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателите искане за разноски ответниците по жалба следва да бъдат осъдени да им заплатят направените по делото разноски, както следва: на всички жалбоподатели /ищци/  сумата 600 лв. за разноски в първоинстанционното производство, и на жалбоподателката В.Л.И. – сумата 525 лв. за направените от нея разноски във въззивното производство. Ответниците Г.И.С., П.И.М. и Т.С.Ц. следва да заплатят на назначения им особен представител адв. Е. А. сумата от 300 лв. за възнаграждение за въззивното производство.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 122 от 20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 676/2013 г. на Районен съд – С. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.Л.И., А.Л.Я. и Т.Л. Ш. /заместена в хода на делото от наследника й В.Ц.Ф./ иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, по отношение на Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х., Д.Б.К. и Т. Б. Х., че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О., обл. Софийска, Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О., починал на 20.06.1984 г.,   е бил собственик на основание придобивна давност на земеделски имот, находящ се в землището на с. Г.О., м. „Кошево бърдо”, с площ от 1 дка, при съседи към момент на образуване на ТКЗС: С.С.С., И. И. С., път и Т. И. С., съставляващ имот проектен номер № 051066 съгласно скица-проект № К01066/26.03.2013 г., съставена от ОС”З” – гр. С., част от който имот с площ от 0,773 дка попада в имот № 051008, отразен в картата на възстановената собственост като собствен на наследници на И. И. С..

            ОСЪЖДА Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х., Д.Б.К. и Т. Б. Х., да заплатят на В.Л.И., А.Л.Я. и В.Ц.Ф. сумата 600 лв. за разноски по делото.

            ОСЪЖДА Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х., Д.Б.К. и Т. Б. Х., да заплатят на В.Л.И. сумата 525 лв. за разноски по делото.

            ОСЪЖДА Г.И.С., П.И.М. и Т.С.Ц. да заплатят на  адв. Е.А. от САК сумата 300 лв. за възнаграждение за особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.