РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.01.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
В.И.
при секретаря Т.В., като разгледа докладваното от съдия И.
гр.д. № 575 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 122/20.06.2016 г. по
гр. д. № 676/2013 г. С.ският районен съд е отхвърлил предявеният от В.Л.И., А.Л.Я.
и Т.Л. Ш. срещу Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б. Т. Х.,
Д.Б.К. и Т. Б. Х., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване
за установено, че праводателят на ищците – Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О., починал на
20.06.1984 г., е бил собственик по давностно владение на нива с площ от 1 дка,
находяща се в м. „Кошево бърдо” в землището на с. Г.О., при съседи: С.С.С., И. И.
С., път и Т.И. С., който имот попада върху имот № 051008 с площ от 0,773 дка на
ответниците.
Решението е обжалвано от ищците в
първоинстанционното производство чрез пълномощника им адв. В. Н.. В жалбата
се твърди, че обжалваното решение е
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон с
искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск
бъде уважен. Излага се становище, че от показанията на водения от тях свидетел
и копие от разписен лист на емлячния регистър на с. Г.О., по безспорен начин се доказва, че към момента
на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Л. Я. е притежавал земеделски
имот в м. „Кошево бърдо” с площ от 1 дка, при описаните в исковата молба
граници и съседи, а от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че този имот по картата на възстановената собственост, за който е
изготвена скица-проект, попада върху имот № 051008 с възстановено право на
собственост на наследодателя на ответниците.
Срещу въззивната жалба е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответниците Г.И.С., П. И.М. и Т.С.Ц.
– адв. Е. А., с който оспорва жалбата. Излага се довод за обоснованост на
изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
В.Л.И., А.Л.Я. и Т.Л. Ш. са
предявили срещу Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х.,
Д.Б.К. и Т. Б. Х. искове за признаване за установено, че към момента на
образуване на ТКЗС в с. Г.О., наследодателят им – Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О.,
починал през
В исковата молба ищците твърдят, че
са наследници на Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О., починал през
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците Е.И.А. и А.И.Н., в който се излага
становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че наследодателят им И. И. С.
при образуване на ТКЗС е бил собственик на основание давностно владение на нива
с площ от 2 дка в м. „Кошево бърдо” при съседи: С.К., В.Я., път и И. Б., за
който имот им е било признато правото на възстановяване, но с решение на ПК-С.
им бил възстановен имот с по-малка площ от заявената, като останалата част
попадала в имоти, записани като временно стопанисвани от Община С.. С решение
по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр.д. № 557/2008 г. на РС-С. било признато за
установено по отношение на Община С., че наследодателят на ответниците е бил
собственик на нива от 2 дка, включваща 0,773 дка от имот № 051008 и 0,267 дка
от имот № 051009. Ответниците твърдят,
че възстановеният им имот е различен от претендирания от ищците.
С
отговора, депозиран от назначения от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на
ответниците Г.С., П.М. и Т.Ц. – адв. Е. А., се излага становище за
недопустимост на иска поради наличието на приключило за ищците административно
производство по възстановяване на правото им на собственост върху процесния
имот, както и поради наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 557/2008 г.
на РС-С., което има сила на пресъдено нещо между страните. Алтернативно се
излага и довод за неоснователност на исковете, като в тази връзка се твърди, че
ищците не сочат доказателства за твърдяното право на собственост на
наследодателя им върху процесния имот към минал момент, както и че липсва
идентичност между претендирания от ищците имот и възстановения на ответниците.
Поради
настъпила в хода на първоинстанционното производство смърт на ищцата Т.Л. Ш.,
на нейно място като ищец е конституиран наследникът й – В.Ц.Ф..
В хода
по същество ищците, чрез процесуалния им представител адв. В. Н., поддържа
иска, като иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че
наследодателят на ищците е бил собственик на нива с площ от 1 дка в м. „Кошево
бърдо” при описаните в исковата молба съседи, който имот попада върху имот № 051008.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверения за
наследници се установява, че ищците са наследници на Л.М. Я., починал през
Видно от представеното
заявление-декларация, Л.М. Я. е внесъл в ТКЗС общо 32 дка земеделска земя в
землището на с. Г.О., сред които е ливада с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо”.
С протоколно решение №
189ГО/16.02.1994 г. на ПК-С. на наследниците на Л.М. Я. са признати за
възстановяване ниви и ливади в землището на с. Г.О., сред които е ливада с площ
1 дка в м. „Кошево бърдо”.
С решение № 198ГО/29.07.1997 г.
на ПК- С. на наследниците на Л.М. Я. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху седем земеделски
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г.О., сред които не фигурира
ливада с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо”.
Представена е скица-проект №
К01066/25.03.2013 г., издадена от ОС „З” – гр. С., на имот проектен № 051066 в
землището на с. Г.О., по преписка вх. № 189ГО, видно от която този имот - нива
е с площ 0,934 дка и същият е образуван от имот № 051008.
С решение от 24.07.2009 г. по
гр.д. № 557/2008 г. на РС-С. е признато за установено по отношение на Община С.,
че наследодателят на ответниците по настоящото дело – И. И. С., е бил
собственик на нива с площ от 2 дка в м. „Кошево бърдо” в землището на с. Г.О.,
при съседи” С.К., В.Я., път и И. Б., който имот включва и разликата над възстановените
им 0,060 дка до действителната площ на имота от 2 дка, включително и площите,
отразени като временно стопанисвани от общината – 0,773 дка от имот № 051008 и
0,267 дка от имот № 051009.
Видно от скица №
Ф01084/19.10.2012 г. на ОС”з”- гр. С., на имот № 051008 в землището на с. Г.О.,
съставляващ нива с площ 0,773 дка, същият е записан на наследници на И. И. С.
на основание съдебно решение по гр.д. № 557/2008 г. Видно от скицата част от
този имот попада върху имот № 051066 с площ 1 дка по преписка вх. № 189ГО.
Представена е и скица на имот № 051071
в землището на с. Г.О., с площ 0,267 дка, ведно от която този имот е записан на
наследници на И. И. С. на основание горепосоченото съдебно решение.
Според заключението на СТЕ на
в.л. Е. К., извършено след оглед на място на имота по представената
скица-проект, процесният имот ливада, в момента нива с площ 1 дка в м. „Кошево
бърдо”, с проектен № 051066, съществува на място в реални граници ив
претендираната площ. В картата на възстановената собственост този имот попада
върху имот № 051008 с възстановено право на собственост на наследници на И. И. С.
с 0,773 дка, и върху част от имот № 051009 с площ 0,227 дка – земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, временно стопанисвани от общината.
Според показанията на св. Г. М.
/на
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ.
Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца
в исковата молба, че наследодателят му към момента на образуване на ТКЗС е бил
собственик на конкретен земеделски недвижим имот, който е бил заявен за възстановяване, както и твърдението, че този имот попада във
възстановен на ответниците имот.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че описаният в исковата молба земеделски имот е
бил заявен за възстановяване, като това право е признато на ищците, но
производството по възстановяване на собствеността върху него не е приключило с решение с конститутивно
действие по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж от ППЗСПЗЗ.
С оглед на това и предвид
твърденията на ищеца, че така възстановеният му имот попада във възстановен на
ответниците имот, е налице спор за принадлежността на правото на собственост на
имота към момента на образуването на ТКЗС.
Неоснователно е възражението,
направено от особения представител на ответниците Г.С., П.М. и Т.Ц., за
недопустимост на така предявения иск поради наличието на влязло в сила решение
по гр.д. № 557/2008 г. на РС-С., постановено по предявен от настоящите ответници
иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ досежно процесния имот, тъй като ответник по това
дело е била Община С., а не настоящите ищци, и същото не формира сила на
пресъдено нещо между страните в настоящото производство.
Разгледан по същество искът е основателен.
Ищецът по иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ следва да докаже, че той, респ. наследодателят му е бил собственик на
спорния земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС на твърдяното
основание, както и че този имот е изцяло или частично идентичен с имот, по
отношение на който ответникът е заявил реституционни права.
Установява се от събраните по
делото гласни доказателства /показания на св. М./, че наследодателят на ищците Л.М.
Я. в период от 20 години преди образуване на ТКЗС в с. Г.О. е обработвал явно и
несмущавано от никого земеделски имот в м. „Кошево бърдо” с площ около 1 дка
при описаните в исковата молба съседи. Предвид възрастта на свидетелката и
твърдението й, че спомените й относно имота датират от 10-годишната й възраст,
се налага извод, че към
С оглед на това се налага извод,
че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О. наследодателят на ищците Л.М. Я.
е бил собственик на земеделски имот с площ от 1 дка в м. „Кошево бърдо” при
съседи: С. С., И.С., път и Т. С.. Имот с посочената площ и местонахождение е
заявен от един от наследниците на Л. Я. и признат за възстановяване, но не е
бил възстановен с решение на органа по земеделска реституция.
Установява се от неоспореното
заключение на съдебно-техническата експертиза, извършено и след оглед на място,
че процесният имот, съставляващ имот с проектен номер № 051066 съгласно
изготвена от ОС”З”- гр. С. скица-проект, приложена към исковата молба, е
частично идентичен с имот № 051008, който е записан в картата на възстановената
собственост като собственост на наследници на И. И. С. / наследодател на
ответниците/, като се застъпва с част от него с площ 0,773 дка. С оглед
доказването от страна на ищците, че този имот е бил собственост на техния
наследодател към момента на масовизацията, следва извод, че правото на
възстановяване върху него принадлежи на
тях, а не на ответниците.
С оглед несъвпадане на изводите
на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което предявеният
иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О.
наследодателят на ищците Л.М. Я. е бил собственик на земеделски имот с площ от
1 дка, находящ се в землището на с. Г.О., м. „Кошево бърдо”, при съседи към момент
на образуване на ТКЗС: С.С.С., И. И. С., път и Т. Илев С., част от който имот с
площ от 0,773 дка попада в имот № 051008, отразен в картата на възстановената
собственост като собствен на наследници на И. И. С..
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателите
искане за разноски ответниците по жалба следва да бъдат осъдени да им заплатят
направените по делото разноски, както следва: на всички жалбоподатели
/ищци/ сумата 600 лв. за разноски в първоинстанционното
производство, и на жалбоподателката В.Л.И. – сумата 525 лв. за направените от
нея разноски във въззивното производство. Ответниците Г.И.С., П.И.М. и Т.С.Ц. следва да заплатят на назначения им
особен представител адв. Е. А. сумата от 300 лв. за възнаграждение за
въззивното производство.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 122 от 20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 676/2013 г. на Районен съд – С.
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.Л.И., А.Л.Я. и Т.Л. Ш. /заместена в хода
на делото от наследника й В.Ц.Ф./ иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, по отношение на Т.С.Ц., И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х.,
Д.Б.К. и Т. Б. Х., че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О., обл.
Софийска, Л.М. Я., б.ж. на с. Г.О., починал на 20.06.1984 г., е бил собственик на основание придобивна
давност на земеделски имот, находящ се в землището на с. Г.О., м. „Кошево
бърдо”, с площ от 1 дка, при съседи към момент на образуване на ТКЗС: С.С.С., И.
И. С., път и Т. И. С., съставляващ имот проектен номер № 051066 съгласно
скица-проект № К01066/26.03.2013 г., съставена от ОС”З” – гр. С., част от който
имот с площ от 0,773 дка попада в имот № 051008, отразен в картата на
възстановената собственост като собствен на наследници на И. И. С..
ОСЪЖДА Т.С.Ц.,
И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х., Д.Б.К. и Т. Б. Х., да
заплатят на В.Л.И., А.Л.Я. и В.Ц.Ф. сумата 600 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.С.Ц.,
И.С.Д., А.И.Н., Г.И.С., Е.И.А., О.П.Б., П.И.М., Б.Т.Х., Д.Б.К. и Т. Б. Х., да
заплатят на В.Л.И. сумата 525 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.И.С.,
П.И.М. и Т.С.Ц. да заплатят на адв. Е.А.
от САК сумата 300 лв. за възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.