М О
Т И В И
към Присъда № 30 от 23.02.2016 г.,
постановена по
НОХД № 6088/2015 г.
по описа на Районен
съд-гр.Бургас
Производството е образувано по внесен в Бургаски районен съд обвинителен
акт на БРП, с който против Г.С.М. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 211, предл. второ,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „А”, вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода
януари - март 2014 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление
и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у П.К.А., ЕГН **********, че има необходимите контакти и
ще му съдейства за участие в търг за закупуване на общинско жилище, както и че
ще му осигури сключване на договор за наем за заведение на северния плаж „М” с
Община Бургас, и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 1280,00 лева.
Производството е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в
производството пред първата инстанция по смисъла на чл. 371 ал.1 т.2 НПК, по
инициатива на подсъдимия и назначения му в досъдебното производство служебен
защитник.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, счита го за доказано по безспорен начин, а с оглед разпоредбата на
чл. 373 ал.2 вр. чл. 372 ал.4 НПК, предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца, което на
основание чл. 58а ал. 1 от НК да бъде редуцирано с 1/3 до окончателен размер от
3 години „Лишаване от свобода” и да бъде ефективно изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Пледира
приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск
на пострадалия от престъплението да бъде уважен в пълен размер, като
основателен и доказан, и подсъдимият да пъде осъден да заплати сторените в
наказателното производство разноски.
Конституираният в качеството на граждански ищец и частен обвинител пострадал
П.К.А. е предявил за съвместно разглеждане срещу подсъдимия в съдебното
производство граждански иск в размер на 1280,00 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 07.03.2014 г., до
окончателното изплащане на цялата сума, както и направените от гражданския ищец
и частен обвинител разноски в размер на 800 лева за възнаграждание на адвокат–повереник.
В съдебното заседание повереникът моли предявената гражданска претенция да бъде
уважена изцяло като доказана и основателна, а по отношение на обвинението и
следващото се на подсъдимия наказание се солидаризира с позицията на прокурора.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че обвинението е доказано от
събраните на досъдебното производство доказателства, като поддържа, че на
подсъдимия следва да се наложи окончателно наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 3 година при условията на ефективно изтърпяване, по отношение на
гражданската претенция предоставя решението на преценката на съда.
Подсъдимият М. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съгласява се да не се събират доказателства за тези факти,
и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че в момента
търпи друго ефективно наказание „Лишаване от свобода” за друга измама, както и
че е преосмислил поведението си и е взел решение да преустанови извършването на
престъпления. Обосновава поведението си с факта, че не е получил трудовото си
възнаграждение за работата си като готвач в гр.Приморско, което, наредс факта,
че има деца, го е мотивирало към осъществяване на престъплението. Твърди, че е
имал желание и е разполагал с фактическа възможност да възстанови на
пострадалия А. причинените му имуществени вреди, но поради различни причини не
е сторил това до приключване на делото. Моли за наказание, съответстващо на
извършеното от него престъпление.
В последната си дума не взема отношение по вида и размера на наказанието,
което следва да му бъде наложено, а предоставя преценката за това на съда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На
основание чл. 373 ал.3 вр. чл. 372 ал.4 НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подс. Г.С.М. ЕГН **********
е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, с настоящ адрес ***, и е българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, съжителстващ на съпружески начало, осъждан, понастоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - гр. Ловеч.
Към началото на м. януари 2014 г. спрямо подс. М. били налице множество
влезли в сила осъждания за тежку умишлени престъпления против собствеността. С
присъдите по НОХД № 3369/2008 г., в сила от 20.03.2009г., по НОХД № 2823/ 2010
г., в сила от 16.07.2010 г., и по НОХД № 2889/ 2010 г., в сила от 06.10.2011
г., всички по описа на Районен съд-гр.Бургас, са му наложени ефективни
наказания „Лишаване от свобода” за срокове съответно от 2 години, 1 година и 6
месеца, и 1 година и 6 месеца, с присъдата по НОХД № 1071/2009 г. по описа на
Районен съд-гр.Шумен, в сила от 29.04.2010 г. му е наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години. Иизброените наказания са били
групирани по реда на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК по НЧД № 1289/ 2012 г.
по описа на Районен съд-гр.Бургас, и на подс. М. е наложено едно общо най-тежко
ефектинто наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 години и 6 месеца,
което той е изтърпял на 06.09.2013 г.
След освобождаването му от затвора през м. септември, подс. М. ***, но
нямал работа и постоянен източник на финансови средства, поради което
непрекъснато заемал различни суми от различни лица. В периода м.ноември-м.
декември 2013 г. подсъдимият се запознал със свид. П.А., който по това време
бил собственик на „ЕТ „Е.”-гр.Бургас, и сам управлявал таксиметров автомобил,
собственост на фирмата му. Конкретният повод за запознанството им бил, че на
неустановена по делото дата, М. подал поръчка за такси, на която се отзовал
свид. А.. При пристигане на мястото, А. забелязал подс. М. да се качва в
таксиметров автомобил, обозначен с надписи на „ЕТ „Е.”, без обаче да се числи
към фирмата на свидетеля. А. повикал подс. М. да се качи при него и по време на
превоза му споделил, че е подал в Районна прокуратура-гр.Бургас оплакване срещу
нелоялна конкуренция от страна на негови колеги-таксиметрови шофьори, които без
основание ползват наименованието на фирмата му. Подс. М. от своя страна се
представил като служител на Районна прокуратура-гр.Бургас, и се ангажирал да
съдейства на свид. А. за по-бързо придвижване на подадената от него жалба.
След този случай, подс. М. започнал редовно да ползва таксиметровите
услуги на свид. А., като при поръчките се свързвал директно със свидетеля на
неговия мобилен телефон. Междувременно, в началото на м. януари 2014 г. М. заживял
в дома на свид. И.М. – негова позната от няколко години, която в същия период
работела като диспечер в предприятието на „ЕТ „Е.”-гр.Бургас. Пред свид. М., подсъдимият
поддържал, че е служител в охраната на съда, но му бавели заплатата и поради
това не разполагал с финансови средства. Подсъдимият живял в дома на свид. М.
приблизително два месеца, за което време М.
го издиржала и покривала свързаните с него разходи.
В периода м.януари – м.март 2014 г. подсъдимият активно и често
контактувал със свид. А., при което целенасочено и съзнателно създал у него
неверни представи за себе си. Подсъдимият доверил на свид. А., че е собственик
на няколко жилища в гр.Бургас и гр. Шумен, че е разведен, че разполага с множество
познанства с хора от различни социални и професионални прослойки, запознавал го
и с различни лица, от „своето” обкръжение. Така м. спечелил доверието на
свидетеля. А. на свой ред споделил на подсъдимия, че семейството му обитава
малко жилище, че преди време е имал и
други занимания освен таксиметровите превози, включително, че е стопанисвал
заведение под наем. В хода на описаните контакти между двамата, М. решил да се
възползва от неверните представи относно собствените му положение и възможности,
които вече бил създал у А., за да получи от него имуществена облага. Така
подсъдимият успял да убеди свидетеля, че разполага със сериозни познанства с
длъжностни лица в Община Бургас, чрез които ще му съдейства да закупи за
семейството си по-голямо общинско жилище, както и да спечели търг за наемане на
заведение на бургаския плаж. В частност, подсъдимият предложил на свид. А. да
му съдейства, като уреди той да участва в търг за общински жилища чрез
подставени лица, така, че да успее да закупи от Община Бургас голямо по площ
общинско жилище на ниска цена. В тази връзка М. предоставил на свидетеля два
документа - „Указания към предварителен договор на Община Бургас” (л.42, 43 от
ДП), и „Правила за участие в търг” (л. 44,45 от ДП), като върху втория документ
саморъчно отбелязал, че търгът за общински жилища е с начало 06.03.2014 г.
Наред с обещаното съдействие при покупка на общинско жилище, М. предложил да
осигури на А. възможност да наеме заведение „М”, разположено в непосредствена
близост на северния плаж в гр.Бургас, включително да му помогне да се снабди с
всички необходими за наемане на заведението документи и разрешения от различни
институции- РЗИ, Община Бургас, ДВСК и т.н. Подсъдимият дори предложил напсвид.
А., двамата заедно да наемат посоченото заведение, което към този момент било
стопанисвано от свид. Г.Й. въз основа на договор с концесионера на северния плаж
на гр. Бургас, със срок до м. август 2016 г.
С оглед дадените от подсъдимия обещания за съдействие, между М. и А.
били проведени множество срещи и разговори, включително в офиса на „ЕТ „Е.”,
където подсъдимият в присъствието на свид. М. показвал на свид. А. фотоснички
на ресторант „М”, чийто настоящ наемател свид. Й. не бил водил с никого и по
никакъв повод разговори за преотдаване на заведението на друго лице.
Мотивирайки се с необходимост от започване на процедурите по закупуване на
общинско жилище на търг, съответно наемане на споменатото заведение, и
заплащане на следващите се такси за това,
подсъдимият изисквал от свид. А. да му предаде различни парични суми за
покриване на съответните такси и разноски. Така, в периода от м. януари до
07.03.2014 г. включително, свид. А. неколкократно давал на подсъдимия различни
по размер парични суми в общ размер 1280 лева. За да поддържа заблудата на
пострадалия, М. му предал няколко „отчетни” документа, сред които квитанция №
404/ 04.02.2014 г., на която е придаден вид, че е издадена от Община Бургас (л.
35 от ДП), удостоверяваща платена такса за имот в размер на 830.45 лева от
името на А., съпътстващите я две платежни нареждания (л. 36 и л. 37 от ДП), и две
служебни бележки (л. 38 и л. 39 от ДП), привидно удостоверяващи плащане на наем
за помещение на стойност 267.56 лева.
Последната среща между подс. М. и свид. А. се състояла на 07.03.2014 г.
пред сградата на РЗИ – гр.Бургас. Там, в присъствието на неустановена по делото
жена, представена от подс. М. като служител на здравната инспекция, свид. А.
предал на подсъдимия сума в размер на 100 лева, искана от последния за
заплащане на такса за получаване на разрешително за заведението „М” на северния
плаж на гр.Бургас. След посочената дата, подсъдимият преустановил срещите със
свид. А., в няколко телефонни разговора му обяснил, че са възникнали проблеми с
предишните наематели на заведението, които отказвали да предадат ключовете,
отклонявал поканите на свидетеля да се срещнат.
У свид. А. се породило съмнение относно намеренията и възможностите на
подсъдимия да му съдейства за закупуване на общинско жилище и за наемане на
споменатото заведение. След внимателен преглед на предадените му от подсъдимия
отчетни документи, свид. А. констатирал, че квитанциите и пратежните нареждания
всъщност са цветни ксерокопия на други документи, с наслагване на печати на
Община Бургас, което засилило подозренията му. Свид. А. разговарял и със свид. М.,
която вече не живеела с подсъдимия, и се убедил, че е бил измамен от М., за
което на 07.03.2014 г. подал сигнал в ОД на МВР-гр.Бургас.
На 10.03.2014 г. свид. А. получил от поздс. М. кратко текстово
съобщение, в което последният заявявал, че го е измамил по идея на свид. М..
Последната отрекла твърденията на М., като на свой ред споделила с А., че
подсъдимият дължи и на нея пари, тъй като докато е живял в дома й, тя изцяло е
поемала разноските му.
От приложеното на л. 15 и л. 16 от ДП писмо от Община Бургас се
установява, че към процесният период не е налице договор за наем, сключен между
общината и свид. П.А., указанието за предвалителн договор е подпечатано с
правоъгълен щемпел за регистрационен индекс, а не с кръгъл печат на Община
Бургас, каквито са правилата в тази институция, а процесните приходни касови
ордери не се отнасят като номер и дата към квитанцията, за която са издадени, и
положените върху тях отпечатъци са правоъгълни щемпели за регистрационен индекс
и дата на документ по входящия регистър на общината, без всъщност да имат
връзка с цитираната в тях квитанция.
В досъдебното производство са били изготвени две съдебно-графически
икспертизи (л.48, 49, л. 73), видно от чиито заключения, ръкописният текст,
изпълнен в приложената на л. 35 от ДП квитанция № 404/ 04.02.2014 г. е изпълнен
изцяло от подс. М., и пак той е изписал ръкописния текст „6.03.2014 Начало на
търг” в края на приложените на л. 44 и л.45 от ДП „Правила за участие в търг”.
Описаната фактическа обстановка съдът извлече въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият
е направил самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, одобрено от съда с
определение по чл.372 ал. 4 НК, и събраните в досъдебното производство
доказателства – отчасти от обясненията на подс. М. в качеството на обвиняем,
показанията на свидетелите
П.А., И.М., К.А., М.И., Г.Й. и М.М., от заключенията на извършените графически
експертизи, писмото от Община Бургас, веществените доказателства - Указания към предварителен договор на Община Бургас”
(л.42, 43 от ДП), „Правила за участие в търг” (л. 44,45 от ДП), квитанция №
404/ 04.02.2014 г., (л. 35 от ДП), две платежни нареждания (л. 36 и л. 37 от
ДП), и две служебни бележки (л. 38 и л. 39 от ДП), от справката за съдимост на подсъдимия и другите събрани в
досъдебното производство писмени доказателства.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед приетата за установена
фактология, съдът намери, че по описания начин подс. Г.С.М. е осъществил от
обективна страна престъпния състав по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „А”, вр. чл. 26 ал.1 от НК - в периода януари - март 2014 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.К.А., ЕГН **********, че има
необходимите контакти и ще му съдейства за участие в търг за закупуване на
общинско жилище, както и че ще му осигури сключване на договор за наем за
заведение на северния плаж „М” с Община Бургас, и с това му причинил имотна
вреда в общ размер на 1280,00 лева. Налице са всички обективни елементи от
състава на описаното пресъпление – подсъдимият, без да разполага в финансови
възможности и познанства с ръководни служители в Община Бургас, РЗИ-гр.Бургас,
ДВСК или други компетентни институции, в множество разговори създал у
пострадалия П.А. неверни представи, че познава съответните длъжностни лица,
може и желае да му съдейства да закупи на търг общинско жилище от Община
Бургас, и ще му съдейства и осигури
сключването на наемен договор на заведение на северния плаж на гр.Бургас.
Описаните неверни представи подс. М. възбудил и поддържал при множество (повече
от две) срещи и разговори с пострадалия, което обосновава оценката на стореното
като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК – всяко от
деянията поотделно осъществява състава на престъплението „измама”, деянията са
извършени през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината и
обстоятелствата, тъй щото последващите от обективна и субективна страна се
явават продължение на предшестващите. Престъплението е осъществено буквално
месеци след освобождаване на подсъдимия след изтърпяно ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца, за което не е
реабилитиран, и в рамките на 5-годишния срок, установен в чл. 30 ал.1 от НК,
поради което стореното правилно е било оценено и квалифицирано като проявна форма
на рецидивна престъпност – „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „А”
от НК.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл.1 НК, и при наличието на изискващата се
за съставомерността на престъплението по чл. 211 вр. чл. 209 от НК, специална
користна цел. Несъмнено, от самото начало подс. М. е съзнавал и целял
въвеждането на пострадалия А. в заблуждение, насочено към мотивиране на
пострадалия да се разпореди с негови собствени пари, очаквайки да настъпят
благоприятни събития, според уверенията на подсъдимия, които изначално са били
обективно невъзможни за постигане по такъв начин. Същевременно, подсъдимият
добре е съзнавал, че не би получил предадените му от А. суми на обща стойност
1280 лева, ако последният не действаше под въздействие на създадените и
поддържани от него неверни представи и очаквания. Най-сетне, М. изобщо не е
възнамерявал да изпълни дори отчасти поетите към пострадалия ангажименти, а с
обсъденото поведение е целял само да се снабди с пари за собствена употреба, т.е.
целял е само да се облагодетелства за сметка на свид. А., което завършва
съображенията на съда за субективната съставомерност на деянието като измама.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1 б. „А”, вр. чл. 26 ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” от 3 до 10 години, с възможност към това наказание да се добави
конфискация до една втора от имуществото на виновния. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58а ал. 1 от НК задължава съда, след като определи
наказанието при условията на чл. 54 НК, да го редуцира с една трета, и да
наложи на подсъдимия така определеното окончателно наказание „Лишаване от
свобода” в случаите, когато деецът е направил самопризнание на обстоятелствата
по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено от съда с
определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е именно такъв, поради което,
при определяне вида на наказанието, съдът съобрази, че по делото отсъстват
твърдения и доказателства за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, годни да обосноват приложение на привилегирования състав
по чл. 55 от НК, а с оглед установения за престъплението по чл. 211 от НК специален
минимум от 3 години „Лишаване от свобода”, надлежното по вид наказание във
всички случаи следва да е „Лишаване от свобода”.
При определяне размера на наказанието за извършеното престъпление, съдът
отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени като относително
по-ниска в сравнение с обичайните случаи за подобен род
посегателства, предвид невисокия размер на причинената с деянието имотна вреда,
и факта, че престъплението е било значително улеснено от стремежа на
пострадалия А. да се сдобие с имуществени облаги не точно по установения за
придобиване на общински жилища, и за наем на заведения на общински терени, ред.
Съдът съобрази и завишената обществена опасност на личността на подсъдимия
и отегчаващите обстоятелства в тази насока. Действително, изтърпяното от М. при
извършване на престъплението ефективно наказание „Лишаване от свобода” е само
едно, но е образувано от наказанията по 4 отделни осъждания, и извън това общо
наказание, спрямо М. са налице и множество други присъди, все за посегателства
срещу собствеността на гражданите -кражби, измами и обсебвания. Съдът отчете като
отегчаващо обстоятелство, че настоящото престъпление е извършено само няколко
месеца след като подсъдимият е изтърпял ефективно наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 години и 6 месеца, а освен това престъпление, в условията
на реална съвкупност М. е извършил и друго от същия вид, за което вече е
наказан с присъдата по НОХД № 29/ 2015 г. по описа на Районен съд-гр. Царево, с
наложено ефективно наказание 3 години „Лишаване от свобода”, което понастоящем
вече изтърпява.
Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът прецени
решението на подсъдимия да признае фактите по повдигнатото му с обвинителния
акт обвинение, както и да се признае за виновен по него, изразеното критично
отношение и съжаление за извършеното при последната му дума, заявената готовност
след изтърпяване на наказанието да преустанови извършването на престъпления.
При наличието на горните обстоятелства досежно деянието и дееца, съдът
прецени, че за извършеното престъпление по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „А”, вр. чл. 26 ал.1 от НК, на подс. Г.М. следва да
бъде определено наказание по вид „Лишаване от свобода”, в диапазона между
установения от закона минимален размер от 3 години, и средния размер на наказанието
за престъплението по чл. 211 от НК- 6 години и 6 месеца. В частност, наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца, по убеждението на съда,
най-точно съответства на характера, интензитета и вредоносния ефект от
конкретно извършеното от М. престъпление, а също и на установените
характеристики и степен на обществена опасност на личността на дееца. Така
отмереното наказание притежава потенциал едновременно да постигне всички
посочени в чл. 36 от НК цели както по отношение на конкретния деец, така и по
отношение генералната превенция на останалите членове на обществото в насока да
се въздържат от извършване на престъпни посегателства като настоящото. След индивидуализиране
на наказанието, основание чл. 58а ал.1 от НК срокът на лишаването от свобода следва
да бъде намален с 1/3 (1 година и 6 месеца) до окончателен размер от 3 години,
и така определеното окончателно по вид и размер наказание следва да бъде
изтърпяно от подсъдимия М. ефективно в затвор при първоначален „строг” режим,
съгласно предвиденото в чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Както по-горе бе споменато, настоящото деяние, осъществено в периода м.
януари – м. март 2014 г., се явява извършено в условията на реална съвкупност с
престъплението, предмет на присъдата по НОХД №29/ 2015 г. по описа на Районен
съд-гр. Царево, което е било реализирано от подс. М. на 04.08.2014 г. Горното
налага на подсъдимия по реда на чл. 25 ал.1 вр. вр. 23 ал.1 от НК да се
определи едно общо наказание измежду наложеното му по настоящото производство,
и по НОХД №29/ 2015 г. по описа на Районен съд-гр. Царево, в размер на
най-тежкото – „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да бъде
изтърпяно ефективно в затвор при първоначален
„строг” режим, съгласно предвиденото в чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. От
срока на определеното общо наказание, на
основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият М. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража” като
обвиняем и подсъдим по НОХД №29/ 2015 г. по описа на Районен съд-гр. Царево, считано
от 05.08.2014 г. до влизане в сила на присъдата по същото дело на 27.03.2015
г., при съотношение 1 ден задържане под стража за 1 ден лишаване от свобода. На
основание чл. 25 ал. 2 от НК, от срока на определеното общо наказание следва да
се приспадне и изтърпяната до момента част от същото, считано от 27.03.2015 г.
до влизане на настоящата присъда в сила.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед решението по въпросите за вината и отговорността, съдът намери
предявеният от п.А. срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 1280 лева, за
безспорно доказан по основание и размер, и съответно основателен. Несъмнено,
именно с извършеното престъпление, подс. Герги М. е причинил на гражданския ищец
посочените по-горе имуществени вреди, като увреждането по смисъла на чл.45 от ЗЗД се състои в намаляване съществуващото имущество на ищеца с предадената на
подсъдимия сума, увреждането е причинено виновно, при наличие на пряка
причинно-следствена връзка между престъпното поведение на подсъдимия, и
настъпилите за пострадалия имуществени вреди, измерими в дадената парична сума.
Ето защо съдът уважи изцяло предявения граждански иск, като осъди подс. М. да
заплати на гражданския ищец А. исковата суми от 1280 лева в пълен размер, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея от 07.03.2014 г.
до окончателното й изплащане, както и сторените от гражданския ищец и частен
обвинител разноски за възнаграждание на адвокат-повереник в размер на 800 лева.
РАЗНОСКИ
Предвид произнасянето по въпросите на вината и отговорността, на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл.
78, ал. 6 от ГПК подсъдимият Г.С.М. следва да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд - гр. Бургас, сумата от 51,20 лева - следващата се върху
уважения граждански иск държавна такса, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимият М. следва
да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас сума в размер на 15,00 лева, представляваща
направени в съдебното производство деловодни разноски, както и държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала: Г.Ст.