Решение по дело №3932/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260257/29.4.2022г.

Гр.Варна,29.04.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3932 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е било образувано въз основа на предявена искова молба с регистрационен вх.номер 18 714/13.03.2019 г., уточнявана с молби: рег.вх.№ 22 951/28.3.2019 г. /л.55/, 29 324/22.4.2019 г. /л.71 / , молба с рег. № 284404/21.4.2021г./л. 425/.Исковата молба по делото е била депозирана от адв. И.Д. от ВАК и адв. Т.С. от ВАК, процесуални представители на ищците Л.Е.Г., ЕГН ********** ***, *, лично за себе си и като пълномощник на С.К.К., ЕГН **********,*** с нот. заверено пълномощно №№*и *г. от нотариус Д. Б.рег.№ *на НК с район на действие ДРС, със съдебен адрес *** против ответниците В.Г.С., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.

Освен главните страни по делото , участие в настоящото производство има и подпомагаща страна – ТЛП. С Протоколно определение № 8529/ 03.07.2019г. съдът е конституирал в качество на трето лице помагач на страната на ответниците, на основание чл. 219 ГПК нотариус К.И.И., с адрес *** ,като ТЛП е представлявано по делото от адвокат М.М. ***, а в последното о.с.з. и от адв. Н.И.от АК Варна .

В хода на производството от неговото образуване до датата на последното открито съдебно заседание на 29.03.2022 г. са настъпили факти, довели до приложение на нормата на чл.227 ГПК, чл. 229 ГПК,чл.230, чл.130 ГПК,които следва да бъдат съобразени от съда при произнасяне по същество на спора, а именно :

В първото по делото открито съдебно заседание на 04.10.2019 г., ВРС е заличил като ищец С.К.К., ЕГН **********, поради настъпила смърт на дата 23.06.2019 г., а на основание чл. 227 от ГПК, и конституирал като ищци по гражданско дело № 3932/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, правоприемниците на починалата ищца С.К.К., ЕГН **********, нейните наследници по закон - двамата низходящи синове: К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** 16, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** 16, представлявани от процесуалните йм представители адв. И.Д. и адв. Т.С..

С протоколно определение № 1596/27.1.2020 г. ,въз основа на данните вписани в приложения на л.348 – ми в заверено за вярност с оригинала копие на препис извлечение от акт за смърт, представен от процесуалния представител на ответниците, съдът е постановил спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1 т.2 ГПК , поради настъпилата смърт на ответника Н.И.Г. в хода на производството,а именно на дата 13.11.2019 г., указвайки на ищците чрез процесуалните йм представители съгл. чл. 230, ал.2 ГПК, че са длъжни в шестмесечен срок, считано от съобщението да посочат правоприемници на починалия ответник и адресите йм или да вземат мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.48, както и последиците от това неизпълнение. С Определение № 9476/28.07.2020 г. производството е било оставено „без движение „ като е била дадена последна възможност на ищците да уточнят правоприемниците на починалия Н.Г., респ. пасивната легитимация. С Определение №  263597/23.11.2020 г. съдът е в настоящия му състав е прекратил изцяло производството по делото , приемайки че е налице хипотезата на чл.230, ал.2 изр.2-ро ГПК .С Определение № 790/2.3.2021 г., постановено от ОС Варна по въззивно частно гр.дело № 431/2021 г . ОС Варна е отменил прекратителното определение на РС Варна, върнал делото на РС Варна с конкретни указания касаещи необходимостта от открИ.е на производство по чл. 61, ал. 2 ЗН спрямо децата на В. И.– К.и Д./ единствените наследници по закон на Н.Г.за които до тогава не е имало валидно вписан отказ от наследството на починалия ответник /, уточняване на поредността на заявените с исковата молба искове, правния интерес на ищците от предявената претенция по чл. 26 ЗЗД за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № 4/2019 г., при липсата на данни към 02.03.2021 г. посочените като ответници К.и Д.С.да са извършили отказ от наследството на починалия Н. Г. .В изпълнение на дадените указания от въззивната инстанция, с Определение № 271977/13.04.2021 г. /л. 421/ настоящия съдебен състав е оставил „без движение „ производството по делото, на осн. чл. 129, ал.4 ГПК предоставяйки възможност на ищците да изпълнят дадените йм указания.С нарочно Определение № 264246/18.05.2021г. /л.427/ ВРС,отчитайки характера на производството по чл.61 ЗН, е разделил производството по гр.дело № 3932/2019 г. , като искането на ищците с правно основание чл.61 , ал.2 ЗН, обективирано в писмена молба от дата 28.10.2020 г. против наследниците по закон на Н.И.Г. – децата К. Р. С., ЕГН ********** и Д.Р. С., ЕГН **********, представлявани от тяхната майка и законен представител В. Ж. И., ЕГН **********, с адрес *** е било отделено в ново производство. Отделеното производство е било заведено под номер на частно гр.дело 7076/2021 г. по описа на РС Варна, на същия съдебен състав, като с Решение № 1361/15.10.2021 г. съдът е постановил да се впише в особената книга при ВРС отказа на детето К. Р. С. , ЕГН ********** от наследството останало от починалия му чичо и праводател Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, починал на 13.11.2019 г., на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал.1 ,вр. чл. 61, ал.2 ЗН , както и отказа на детето Д.Р. С., ЕГН ********** от наследството останало от починалия му чичо и праводател Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, починал на 13.11.2019 г., на основание чл.52, вр. чл. 49, ал.1 , вр. чл. 61, ал.2 ЗН.Със същото Решение ВРС е оставил без уважение молбата с правно осн. чл. 51, ал.1, вр. чл. 61, ал.2 ЗН, вр. чл. 49, ал.1 ЗН , предявена от молителите Л.Е.Г., К.К.И. , И.К.И. , представлявани от процесуалните йм представители адвокати от АК Варна И.Д. и Т.С. за определяне срок на наследниците на Н.И.Г. – децата К. Р. С., ЕГН ********** и Д.Р. С., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител В. Ж.И.ЕГН ********** да заявят приемат ли оставеното от наследодателя йм наследство, като неоснователна с оглед волята на недееспособните две деца.Така постановеното Решение по ч.гр.д. № 7076/2021 г. по описа на РС Варна е влязло в законна сила на 11.11.2021г., а с Определение № 266097/12.11.2021г.производството по делото е било възобновено и оставено отново „без движение „ /л. 438/.

С Определение № 266182/29.11.2021 г.,/л.444/ съдът е прекратил частично производството по делото само в частта досежно предявените против ответника Н.И.Г. / починал в хода на производството на дата 13.11.2019 г. / искове с правно основание чл.108 ЗС, чл. 43,ал.1 б.“а“ ЗН,чл. 26, ал.2 ЗЗД , чл. 26, ал.2, изр. 1 , предл. последно ЗЗД, като недопустимо на основание чл.130 ГПК.

След отпадане на процесуалните пречки по движение на делото , а именно влизане в сила на прекратителното определение от 29.11.2021г. с Определение от 10.1.2022 г. съдът отново е насрочил производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание съгласно нормите на чл.140 и сл. ГПК, придържайки се към първоначалния доклад, уточнявайки изрично на страните, че производството по делото продължава развитието си съобразно направените допълнително уточнения от ищците относно поредността на исковете приети за разглеждане и частично прекратяване на производството по отношение на всички искове заявени против отв. Н. Г..

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 29.03.2022 г. ищците представлявани от адвокат Т.С. *** , молят съда да уважи предявената искова молба ведно с присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В същото съдебно заседание ответницата В.С., представлявана от адв. Н. Т. от ВАК желае съда да отхвърли предявените искове и да присъди в полза на ответницата сторените по делото съдебно –деловодни разноски .

В откритото съдебно заседание третото лице помагач на страна на ответниците – нот.К.И., представлявано от адвокати М.от АК Разград и адв.И.от АК Варна също застъпва становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

В рамките на определения от съда срок, на 11 и 12.04.2022 г. процесуалните представители на главните страни и на подпомагащата страна са депозирали писмени бележки в които са изложили доводите си по същество на спора.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА  СТРАНА :

ВРС е сезиран с предявени от ищците Л.Г. и С.К.К., заместена по чл.227 ГПК от правоприемниците й и нейни низходящи синове - К.К.И. и И.К.И. против ответницата В. С., при участие на ТЛП на страната на ответницата – нот.К.И., искове за прогласяване на нищожност и / или унищожаемост на правни сделки, извършени приживе от лицето И. К. Я., на 30.03.2017 г. и нищожност на правна сдЕ.покупко -продажба извършена от починалия в хода на производство отв.Н.Г.на ½ ид.ч. от процесния имот в полза на отв.В.С.. Предявените искове за прогласяване на недействителност / нищожност, унищожаемост на правни сделки/ са обуславящи спрямо обусловения ревандикационен иск предявен от ищците по чл.108 ЗС ,а акцесорното искане с правно основание чл.537 , ал.2 ГПК би подлежало на разглеждане по същество в случай че се докажат твърденията на ищците за недействителност .

Искането на ищците е след разглеждане на исковете за нищожност и унижощаемост на атакуваните правни сделки ,е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците са носителите на вещното право на собственост върху дворно място от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, представляваща ПИ с ид.№ *.1 по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна кв. „*“, ул. *и да бъде осъдена ответницата В. С.да предаде на ищците, на основание чл.108 ЗС владението върху процесното дворно място ведно с построената в имота сграда.

Поредността, в която съдът следва да се произнесе по предявените искове е обусловена от трайната съдебна практика, съгласно която се разглежда първо най-тежкия порок на една сделка, а след това останалите и унищожаемостта, а след това и по първоначално заведения от ищците като главен ревандикационен иск до размерите които ищците са твърдяли ,че са носители на вещното право на собственост върху имота – по ½ за всяка ищца или в условията на евентуалност на по 1/3 ид.ч. за всяка ищца .С нарочна молба, находяща се на л. 71 –ви по делото, изрично ищците са уточнили, че имат правен интерес да се прогласи симулативността на сделката покупко - продажба обективирана в нот. акт № * от * г., за ½ ид.ч. , както и че исковете за нищожност или унищожаемост на завещателното разпореждане се предявят за 2/3 ид.ч.,по 1/3 за всяка ищца.

Исканията по които съдът, след уточненията направени от ищците, по които следва да се произнесе са следните :

1.На основание чл.26, ал.2 изр.1, предл. последно във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на сделката покупко-продажба обективирана в Нотариален акт № *, т. * рег.№ *, дело №* от * год. на С. Ч. - Нотариус с район на действие - Районен съд гр.Варна, вписан под №*, вписан под акт № *, том *, н.д. №*г. на СВ - гр.Варна, спрямо ответницата В.Г.С. ЕГН ********** за ½ ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна- еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, представляваща ПИ № *.* по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна кв. „*", ул. *, ПОРАДИ СИМУЛАТИВНОСТ на сделката ПРИКРИВАЩА ДАРЕНИЕ и при условия на евентуалност да бъде обявена за недействителна.

2.На основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 26, ал. 2, пр. I от ЗЗД са предявени исковете за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане, обективирано в нотариално завещание от 30.03.2017 г. извършено от И. Я. при нотариус К.И. поради невъзможен предмет; поради това, че същото не отговаря на изискванията на чл.24 и 25 от ЗН, че не са присъствали свидетели; не е обявено по съответния ред и същото не е вписано в АП гр.Варна и подписа не е положен от завещателя, по отношение на ответницата В.Г.С. ЕГН********** за 2/3 ид.ч. спрямо следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, представляващи ПИИ *.* по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна кв. „*“, ул. *.

3.В условията на евентуалност спрямо втория иск е предявен и иск с правно основание чл. 43, ал.1 б.“ а “ ЗН  иск за унищожаване на завещателното разпореждане, обективирано в нотариално завещание извършено от И. К. Я. от 30.03.2017г. при нотариус К.И., поради неспособността на завещателя да завещава по време на съставянето му, тъй като здравословното му състояние било влошено и той не бил в състояние да действа разумно - т.е. бил завещателно недееспособен, по отношение на ответницата В.Г.С. ЕГН*********, за 2/3 ид.ч. спрямо следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна- еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, представляващи ПИИ *.* по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна кв. „*“, *;

4.Обусловения от изхода по горните искове, който иск следва да бъде разгледан последен е искът с правно основание чл.108 ЗС .

Ревандикационен иск е с искане да бъде прието за установено в отношенията между ищците и ответницата, че ищците Л.Е.Г. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН ********** /заместена по чл.227 ГПК от правоприемниците си и нейни синове/ СА СОБСТВЕНИЦИ на процесния имот, а именно:

ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в нея едноетажна- еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, представляваща ПИ *.1 по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна кв. „*“, ул. *, като всяка една от тях притежава по 1/2 ид.ч. на основание наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К. Я. К., поч. на 28.06.1984 г.и В. Ц. Г., поч. на 21.06.2003г., при квота на по ½ ид.ч. за всяка ищца, а в условията на евентуалност по 1/3 ид.ч., въз основа на наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К. Я. К., поч. на 28.06.1984 г.и В. Ц. Г., поч. на 21.06.2003г. и И. К. Я., поч. на 29.06.2018 г. (при квота на по 1/3 ид.ч. за всяка ищца, като бъде осъдена ответницата В.Г.С. ЕГН********** да ПРЕДАДЕ на ищците ВЛАДЕНИЕТО върху целия процесен имот, а в условията на евентуалност на общо 2/3 идеални части, на основание чл.108 ЗС.

Ищците основават исковата си молба, след редицата сторени уточнения, ищците основават на следните твърдени факти и обстоятелства : В исковата молба се твърди, че Л.Г. и С.К. са законни наследници на К. Я. Ц. б.ж. на гр.Варна, починал на 28.6.1984 г. и на съпругата му В-Ц.К., б.ж. на гр.Варна, починала на 21.6.2013 г. Праводателите на Л.Г. били нейни дядо и баба по бащина линия,като прекия наследник и баща на Л.Г. - Е.К.Я-починал на 16.5.1996 г., а втората ищца С.К. била дъщеря на общите праводатели К. К. и В. Г..Освен бащата на първата ищца Л.Г. и С.К., се твърди в исковата молба, че останал и друг син на двамата праводатели И. К. Я., ЕГН **********, починал на 29.06.2018 г. При така изложеното ищците сочат, че всеки един от наследниците на К. К. и съпругата му В-К. притежавал съгласно ЗН по 1/3 идеална част от наследството . След като починали общите праводатели , сочат ищците , че К.К.и В.К. оставили недвижим имот, който се намирал в гр.Варна, кв. *, ул. „*“ № *, представляващ дворно място от 305 кв.м. с идентификатор *, ведно с построената в имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, представляващи ПИ *.1 по КККР на гр.Варна с граници – имоти с идентификатори *, *, *и *, които наследодателите били закупили по силата на договор за покупко –продажба от 1956 г.

Твърди се, че след смъртта на К.К.и съпругата му В.К. в имота останал да живее И.К.Я./техен син/ със знанието и съгласието на другите две собственички-ищците Л.Г. и С.К.  /като това се наложило т.к. Ив.Я-нямал семейство и имот и от години страдал от битов алкохолизъм/.

В периода, в който И. Я. живеел в имота ищците заявяват че били в добри отношения с него, помагали му, посещавали къщата и отсядали в нея в качеството си на съсобственици и от 2003 г. до сега никой по никакъв начин не бил възпрепятствал владението на ищците нито се бил противопоставял по някакъв начин на собствеността им и въпреки, че едната ищца била от гр.Поморие а другата от гр.Добрич и двете се грижели и за И. Я. и за къщата.

Ищците,чрез адв.И.Д. и Т.С. се спират на анализ на нормите на чл. 68, 69, 30-32 ЗС за да изведат извод, че ако съсобственик завладява останалите съсобствени части от даден имот трябва да манифестира пред тях действия с намерението за своене за да стане от държател на съсобствените части владелец.При така наведените фактически твърдения по-горе, в съответствие с цитираните норми на ЗС, в исковата си молба ищците са посочили че от няколко месеца се опитвали да се свържат с И. Я., т.к. били загрижени за него и били съсобственици на имота като по този повод на 15.1.2019 г. Л.Г. идвайки във Варна разбрала, че чичо й И. Я. починал на 29.06.2018 г.

Имотът бил заключен и съседи свързали Л. Г. с лицата В.Г.С. и Н.И.Г. и от тях първата от двете ищци разбрала ,че имотът придобили точно те – т.е. ответниците по делото - В. С. поясняват ищците показала нотариално завещание направено от И. Я. на 30.3.2017 г., като Л. Г. успяла да прочете, че чичо й И. Я. завещавал на двамата ответника 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот, представляващ наследство на Ив.Я-от майка му и баща му, като завещателят признавал, че имало и други наследници по закон – племенницата му Л. и сестра му С.. След това Л. Г. поискала да снима документите , но й било отказано. Същата ищца поискала да влезе в имота, но й бил отказан всякакъв достъп до него.

Т.е. обобщават и двете ищци – към момента на сезиране на съда, те нямали достъп до процесния имот, който се владеел от ответниците без правно основание, като според двете ищци ответниците не били собственици на целия имот, а евентуално само на 1/3 идеална част по завещание от И. Я.. С тези си действия заявяват още ищците ответниците напълно умишлено се противопоставяли на владението на ищците и не им осигурявали достъп до собствения на ищците имот, като ответниците владеели и идеалните части на ищците.

По повод видяното в завещанието, се твърди в исковата молба,че първата ищца посетила нотариус К.И., при който било изповядано /според ищците/ завещанието, но получила отказ да се снабди с документи, след което ищцата посетила Агенция по Вписвания Варна откъдето получила официално писмо – удостоверение, че в регистъра нямало такова обявено завещание.

Отново според ищците се установявало, че И. Я. боледувал, прекарал два инсулта по думи на ответниците и ответниците гледали Я-като техен приятел и той им завещал 1/3 идеална част от имота.

На следващо място в исковата си молба ищците сочат, че след като се снабдили с документи са установили следното:

17 дни преди да почине И. Я., по силата на КНА изготвен от нот.К.И. Я-бил признат за собственик на 2/3 идеални части от имота – т.е. тези 2/3 които били на ищците, а след смъртта на Ив.Я-на 30.08.2018 г., отново при нот.И., по силата на нотариално завещание ответниците придобили целия недвижим имот и станали изключителни собственици на имота.

Ищците установили още, че на 14.1.2019 г.Н.Г. прехвърлил неговата идеална част от имота на В.  С. и тя станала изключителен собственик на имота, а Н.Г. си запазил правото на ползване върху същия имот. На 20.1.2019 г. ,сочат още ищците,имотът бил обявен за продажба в агенция „*“ за сумата от 50 000 евро.

В заключение ищците считат, че с оглед алкохолизма на Я-от 2016 г., претърпяна от същия мозъчна операция в резултат на травма Я-през целия период от началото на 2017г. не бил психически добре, което поставяло под съмнение всички извършени правни сделки с негово участие от 2016г. когато претърпял травма до смъртта му настъпила на 29.6.2018г.

От самия нотариален акт - КНА от дата 13.6.2018 г. и влизането на Я-в болница на 19.06.2018 г.,са пресметнали ищците, че  били изминали точно 6 дни, през които ищците твърдят , че действията не били извършени от него поради невъзможността да ги осъзнае.

Отделно от това за ищците бил налице елемент измама от страна на В. и Н., които използвали състоянието на Я-с цел придобИ.е на целия имот. Сочи се още, че след изискване на документи приложени в данъчната служба ищците установили, че В.С. извършвала всички правни действия по снабдяване с документи за обстоятелствената проверка и подавала и получавала нужните такива а в данъчната служба, имало два броя молби декларации от които още на пръв поглед било видно, че положеният подпис на И. Я. бил различен от трите документа за които ищците твърдят ,че подписите на са Я..

Твърди се още, че упълномощеното лице нямало такива правомощия по образуване на обстоятелствена проверка и да представлява Я-пред всички инстанции, но същевременно В.С. към момента била собственик на процесния имот, като ищците считат, че И. Я. не е знаел за това.

Оспорена е и сделката между В.С.  и Н. Г., като се твърди, че тази сдЕ.не е породила вещно правен ефект поради факта, че В. и Н. не притежавали изцяло недвижимия имот и че е налице симулативна сдЕ.прикриваща дарение поради факта, че Н. и В. живеели на семейни начала, както и че не е имало заплащане на сумата по банков път според изразеното в нотариалния акт .

При тези твърдения ищците са отправили първоначалните си искания до съда и направили доказателствени искания. /л. 6–9/. В уточнителната си молба от дата 28.03.2019 г., в изпълнение на указанията на съда ищците са уточнили твърденията си, така че става ясно, че се позовават на наследствено правоприемство от общите наследодатели К. Я. К. и В-Ц.К., респ. че Л.Г. е тяхна внучка по бащина линия, а С.К. е тяхна дъщеря. В същата молба в т. 7 са заявените исковете, които се желае да бъдат разгледани /л. 58, 59/. В последващи молби ищците са посочили цени на исковете, представили са доказателства за семейно положение на ответниците и ВРС е оставил производството по делото без ход на 25.04.2019 г. като е вписал в същото определение /л.77/ поредността на предявените искове квалификацията им съобразно уточнителната молба в която са вписани и точните данни за имота по КККР.

След смъртта на ответника Н.Г., настъпила в хода на производството, отмяна на прекратителното определение на РС Варна от въззивния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, открИ.е и провеждане на производство по ч.гр.д. № 7076/2021 г. по реда на чл. 61 ЗН и откази на единствените неотказали се от наследството на Н.Г. лица, настоящия първоинстанционен съд е прекратил производството по всички искове предявени против починалия ответник Н.Г..

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответниците по делото, чрез надлежно упълномощен от тях процесуален представител адв.Н. *** са изразили писмено становище по исковата молба в три отделни раздела.В раздел Първи е застъпено становището на ответниците по допустимостта и редовността на исковата молба. В отговора на искова молба ответниците се спират на принципа, че страните са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно, като изнасят пред съда само истината, а когато предявяват своите претенции, да излагат ясно и еднозначно обстоятелствата, на които се основат исканията им и правния си интерес. Затова част от исковете, ответниците намират, че са допустими, но нередовни, като след многобройните уточнявания на процесуалните представители на ищците ответниците приемат, че тези претенции са следните: 1. Главен иск за предаване владението на недвижим имот, основан на твърдение, че ищците са собственици на имота, предмет на иска - след извършеното уточнение - при равни квоти - по една втора идеална част.1.1. Исковата претенция по чл.108 ЗС ответниците намират за принципно допустима, но нередовна.Възражението си за нередовност на ревандикационния иск ответниците основават на приложеното по делото удостоверение за наследници на твърденият да е техен праводател К. Я. К. поч. 28.06.1984 година. Сочи се от ответниците, че К.К.освен преживяла съпруга, дъщерята С. /ищец по делото/ и синовете си Е.и И.К.е имал и син Ц.К.Я., починал след баща си, който оставил за свои наследници преживяла съпруга и техен син, наследен впоследствие от майка си. С оглед горното ответниците правят извода, че или посочените в исковата молба квоти са неточни, или неправилно се интерпретират обстоятелствата, при които ищците са придобили дяловете на този свой брат и чичо.1.2. Твърдяното обстоятелство, че преживялата съпруга на този син не е наследник на съпруга си и на сина си, според ответниците въобще не е съобразено с разпоредбите на чл.5-10 от ЗН с оглед момента на открИ.е на наследството на бащата К.Я-и на сина Ц.. Не особено прецизно, считат ответниците, били посочени и фактите, от които произтича твърдяното придобИ.е на правото на собственост от общия на ищците наследодател.2. Съобразно извършеното в.т. 7 от уточняващата молба изявление втората заявена претенция, според ответниците е за отмяна на КНА, който бил издаден в полза на лице, на което ищците са наследници по закон, а същевременно същите ищци били единствените негови наследници, при което за ответниците остава неясно какъв е правният им интерес да искат отмяна на този акт, при условие, че е налице разпореждане с имота, което оспорват.2.1. След събиране на относимите към спора доказателства, при горните възражения,ответниците отправят искането ВРС със съдебния акт по същността на спора да прекрати производството в това отношение.3. Третата претенция, сочат ответниците била квалифицирана като иск с правно основание чл.43 ал.1 б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещанието, който иск ответниците намират за допустим. 4. Четвъртата заявена претенция за нищожност на завещанието, ответниците приемат, че не е ясно как се отнася с предходната такава, тъй като завещанието може да бъде или нищожно или унищожаемо, но не може да страда и двата порока едновременно.5. Последната претенция - за обявяване за нищожна на сделка, по която ищците не са страна, нито са наследници на страните по нея, ответниците намират за недопустима поради липса на правен интерес, по което възражение отново се желае съдът да се произнесе със съдебния акт по същността на спора.

В раздел Втори от отговора на искова молба ответниците се спират на основателността на претенциите, обстоятелствата, на които се основава исковете и доказателствата: Становището на ответниците е ясно изразено:Оспорва се главния ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот, основан на твърдение, че ищците са единствените собственици на имота, предмет на иска - след извършеното уточнение - при равни квоти - по една втора идеална част. Твърди се, че дори и ищците да са наследници на техния общ наследодател, те не са единствените такива, защото синът му Ц.К.Я-е починал след баща си, наследен бил от своите син и преживяла съпруга, а след това тя /преживялата съпруга/ наследила дела и на сина си.Оспорва се тезата, че К. Я. К. бил собственик на имота, предмет на иска, тъй като не бил налице придобивен способ, по който той да е бил придобил имота. Оспорва се представеният частен писмен договор от 1956 година да е за процесния имот, но дори и да бил за него, при действието на ЗПНИМ и след него на ЗСГ /в сила и до смъртта на наследодателя/, придобИ.е на имота по давност според ответниците било невъзможно. Този извод ответниците правят като подчертават, че: „ правосубектността е основно качество на човешкия индивид, което той губи с момента на своята смърт“. ПридобИ.ето на имот по давност не отричат ответниците, че е възможно, но при осъществяването на елементите от фактическия състав, като ефектът на придобИ.ето не настъпвал автоматично, а било необходимо обективирано волеизявление в това отношение –например: чрез предявяване на иск, възражение в хода на процес или снабдяване с титул за собственост. В това отношение, следвало да бъдат съобразени ръководните указания на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 година на ОСГК, което утвърдило възгледа, че след като давността не се прилага служебно, за придобИ.е на един имот по давност е необходимо изрично волеизявление на носителя на това субективно право, че неговото владение е довело до този резултат. Мотивите на TP 4/2012 г. ОСГК, са цитирани от ответниците: „принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост.“При тези основни правни доводи ответниците са навели и твърденето, че наследодателят на ищците до момента на своята смърт не бил сторил нищо от горепосочените действия, с които да обективира волята си, а със неговата смърт значението на теклата до този момент давност е било заличено, защото той вече не владеел имота.

След като бащата починал, владение върху имота, осъществявали само преживялата го негова съпруга и двамата братя, а след смъртта на брата Е.К.Я-и на майката, след 2003 година единствено и само И. К. Я. владял процесния имот. Така при владение от 22.06.2003 година /след смъртта на майката/ и до средата на 2013 година той - И. Я. правят извода ответниците, бил придобил по давност собствеността на имота на основание чл.79 от ЗС. (За установяване на факта на владение на имота ответниците желаят да се ползуват от гласни доказателства, чрез показанията на двама свидетели при режим на водене). Оспорена е претенцията за отмяна на КНА като недопустима а и като неоснователна. Неоснователността на претенцията ответниците обосновават с твърдението, че при горните предпоставки завещателят йм е бил собственик на имота. Оспорена е и претенцията за унищожаване на завещанието, която също според ответниците се явявала неоснователна. На първо място твърдят ответниците - никога приживе за техния завещател, който бил и наследодател по закон на ищците не било направено искане за поставянето му под запрещение, тъй като той бил напълно дееспособен, а наследниците му по закон се били напълно дезинтересирали от негова съдба, не били поддържали връзка с него, затова и не узнали своевременно за факта, че същия е починал. Доказателство за дееспособността /на Ив. Я./ ответниците намират във факта, че в началото на 2017 година, пред друг нотариус, който се е уверил в неговата самоличност и дееспособност, И. Я. съставил в полза на ответницата Пълномощно peг. № 70/12.01.2017 година по описа на Нотариус Д. С., /което представят с отговора на искова молба и желаят ВРС да приеме/. С цитираното пълномощно упълномощената можела да може да извършва от името на упълномощителя И. Я. необходимите за оцеляването му правни и фактически действия пред широк кръг правни субекти. Вярно било, не отричат ответниците, че И. Я. претърпял тежка битова злополука, при което бил настанен на лечение с помощта и под грижите на ответниците, но обективно установеното в хода на лечението и след изписването му от болничното заведение не установявали невъзможност да ръководи и разбира постъпките си. За установяване състоянието на завещателя към един по-късен период, ответниците представят и моля ВРС да приеме амбулаторен лист от 16.02.2017 годна и последното по време експертно решение на ТЕЛК № 749/06.03.2017 година, в които медицински документи нямало и следа от наличие на данни за заболяване, което да уврежда психиката на лицето, като втората страница на този документ, представен на ответниците се подчертава в отговора е със съдържание, различно от съдържанието на екземпляра, връчен на ищците. За установяване състоянието на завещателя при съставяне на завещанието, ответниците молят ВРС да им даде възможност да се ползват от двама свидетели.Неоснователна намират ответниците тезата за нищожност на завещанието, като въведените в него твърдения граничели с клевета към длъжностното лице - нотариус, който в съставения от него писмен документ  удостоверил кой се е явил пред него и какви изявления направил, подчертавайки ,че не за ответниците остава неясна привръзката с нормата на чл.25 ЗН - какво отношение има към спора. Отделно от това ответниците сочат, че уведомяването за депозиране на завещанието било извършено в отделен регистър, поради което първоначално ищците не са се били уверили в съществуването му. Към датата на съставяне на завещанието, възразяват в отговора си ответниците, И. Я. бил собственик на имота и на други имущества, завещанието било универсално, при което за ответниците било не ясно какво се има предвид под твърдението, че завещанието били лишено от „предмет“.По последната претенция ответниците възразяват, че не само,че е недопустима по изложените по-горе съображения, но и неоснователна, тъй като било извършено валидно плащане на продажната цена, а нейният стойностен размер - определен по общо съгласие на страните, като било отчетено запазеното право на ползване на продавача и личните му отношения с купувачката. За установяване на факта на плащане ответниците представят и желаят съдът да приеме два броя банкови документа за извършените плащания.

В раздел Трети от отговора на искова молба ответниците са обективирали процесуални искания а именно Искане за привличане на ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ на тяхна страна. Искането е мотивирано с факта, че се оспорват нотариални удостоверявания, от които ответниците черпят права и ако искът спрямо тях бъде уважен, биха имал правото да претендират разноските по повод извършените от ответниците разходи в нотариалните и настоящото съдебно производство, ако се установи, че нотариусът не е изпълнил точно служебните си задължения - както по установяване на дееспособността на завещателя, така и по спазване на правилата при извършване на публично нотариално завещание. Горното пораждало за ответниците правния интерес да бъде привлечен до участие в производството нотариусът, извършил и удостоверил съответните нотариални действия, за да бъде той обвързан от съдебния акт, защото ако съдебният акт не е благоприятен за ответниците, последните ще имат правото на обратен иск за платените от тях в полза на нотариуса суми. Затова ответниците желаят ВРС да конституира като трето лице - помагач на страната на ответниците - НОТАРИУС К.И.И. ,с адрес *** /Тъй като към момента  ответниците считат исковете предявени срещу тях за неоснователни,не предявяват обратен иск спрямо ТЛП, като представят и отделна молба за привличането му в процеса.

Привлечения по делото в качество на ТЛП нот.К.И. ,чрез адв.М. е оспорил исковете,считайки ги за неоснователни и недоказани.

Според настоящия съдебен състав, въз основа на твърденията на ищците, залегнали в първоначалната и уточнителните искови молби предявените искове са изцяло допустими, макар и останали предявени само против ответницата В.С..

Допустимостта на исковите претенции, съдът извежда въз основа на  твърденията на ищците,че именно ищците са носителите на вещното право на собственост върху процесния имот, а ответниците на база атакуваните от ищците правни сделки, в правния мир се легитимират като собственици , респективно оспорват правото на собственост на ищците и не им предоставят достъп до имота. Изрично е  било пояснено  от ищците, че с последната по време сдЕ.покупко- продажба,която според тях е симулативна, привидно ответника е продал на ответницата, с която живеел на семейни начала, неговата една втора идеална част от процесния имот, поради което и за тях е налице правен интерес от прогласяване на недействителността на покупко –продажбата, макар и да са трети за тази сдЕ.лица .Волята на ищците, изведена от първоначалната им искова молба до последната уточнителна, включително и от депозираните писмени бележки от адв.Д., а именно : да се установи твърдението йм , че след като останалото наследство от общите йм праводатели е било предмет на завещателно разпореждане извършено само от един от всички наследници по закон на общите наследодатели в полза на ответниците и това завещание е нищожно или унищожаемо, то завещателят не е завещал недвижимото имущество на ответниците, а от там и правната сдЕ.покупко -продажба на една втора ид.ч. притежавана от отв.Н.Г. не би могла да бъде продадена на втората ответница, а ако е имало правна сдЕ.покупко-продажба, то сделката е недействителна, т.к.прикрива дарение. При тази поредност на фактически твърдения за ищците е налице правен интерес да установят твръденията си ,че те заедно със завещателя И. Я. са били единствените наследници на общите им праводатели и след прогласяване на недействителността на завещателното разпореждане /а от там и на КНА издаден в полза на Ив.Я-/, разкрИ.е на симулативността на покупко-продажбата, ищците в установителната част на реваникационния иск да бъдат признати за собственици на целия недвижим имот на база наследствено правоприемство и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението върху имота , т.к. упражнява фактическата власт върху имота без годно правно основание. Ако се приеме, че квотите на двете първоначални ищци не са от по ½ ид.ч. , то тогава ищците желаят да бъдат признати за съсобственици на общо 2/3 ид.ч. от имота и ответницата да йм предаде владението върху тези две трети.

Приемайки всички искове за допустими, съдът по тяхната основателност зачита доказателствената стойност на всички писмени доказателства, събраните в хода на процеса не само множество писмени доказателства, но и заключенията на вещите лица по допуснатите и неоспорени експертизи, както и гласните доказателства .

От ангажираните от ищците с депозиране на исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени доказателства, а именно: нотариален акт за собственост на недвижим имот, купен на публична продан № *, том *, рег. № *, дело № * г.; договор от 09.07.1956 г.; декларация; разписен лист към ЗРП от *г.; ЗРП на 28-ми м.р-н на гр. Варна, одобрен със Заповед № 115/07.08.*г.; обяснителна записка от 05.1957 г.; съобщение от Сталински Градски народен съвет от 14.09.1957 г.; се установява, че на 09.12.1944 г.лицето Г. С. Д.от гр.Варна е придобил на публична продан празно дворно място в кв. 35 по плана на кв.* на гр.Варна от 409 кв.м. за сумата от 18000 лв. С ръкописен договор от 09 юли 1956 г. Г. Д.е продал същия имот на К. Я. К. за сумата от 3000 лв., а с нотариално заверена декларация Г.Д.е дал последващо съгласие на К. Я. К. да построи къща в имота. Горецитираните доказателства са индициия затова, че праводателят на ищците през 1956 г. е придобил владение върху имот който през 1956 г. се е намира в гр.Варна, в кв.* , представлявал парцел с празно дворно място от 409 кв.м. , в кв. 35 .

Спорен по делото е въпросът относно това дали действително ищците са посочили в исковата си молба, а и уточнителните, размера на квотите от наследството на праводателите си, както и какъв е правния им интерес от водене на част от исковите претенции, останали насочени единствено към ответницата В.С. . Спори се между ищците от една страна и ответницата С. и ТЛП на страната на отв.С. – нот. К.И. бил ли е дееспособен И. К. Я. към момента когато е бил признат за собственик на недвижимия имот и съставил нотариално завещателно разпореждане, а от там и какви са правата на ответницата върху процесния имот.Според настоящия съдебен състав, макар и неособено прецизно подредени исканията на ищците, на база и на фактическите твърдения на ищците, съдът следва да се произнесе по същество, като с крайния си акт да прецени основателността или не на възраженията на ответната страна относно допустимостта и основателността на всеки един от съединените искове .

За да изведе правилни правни изводи , от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че следва да се изходи от основното твърдение на ищците, че същите са наследници по закон на праводателите си К.Я-и съпругата му В. Г., да се проследи кръга от наследниците на общите праводатели , датата на открИ.е на наследството на всеки един от четиримата низходящи на общите праводатели, а от там и квотите в наследството оставено от К.К.и В.Г., определяеми по правилата на чл. 5 – 9 от Закона за наследството .

Съдът приема за установено и доказано, възражението на адв.Н.Т. – процесуален представител на ответната страна, че двете първоначални ищци не са единствените наследници на общите им праводатели, факт , който променя изначално размера на квотите на наследниците по закон на К. К. и съпругата му В-К..

От приобщеното по делото удостоверение за наследници , на л. 18 –ти  по делото се установява и изяснява, че К. Я. К. , ЕГН ********** , е бил бивш жител ***, починал на 28.06.1984 г., като за смъртта му е съставен Акт за смърт № * г. След открИ.е на наследството на К. Я-призовани към наследяване съгласно чл.1 ЗН са били лицата:1. В-Ц.К., ЕГН *********– съпруга, починала на 21.6.2003 г.,2. Е.К.Я., ЕГН ********** –син, поч. на 16.5.1996 г.,2.1. ищцата Л.Е.Г. , ЕГН ********** – дъщеря на Е.Я-, 3. Ц.К.Я-, ЕГН ********** – син поч. на 18.11.1990 г. , 3.1. Г. Ц. К.ЕГН ********** – син на Ц.Я., поч. на 10.10.1997 г., 3.1.1. М. Г.Г. ЕГН ********** майка на Г.К., 4. И. К. Я., ЕГН ********** – син, поч. на 29.06.2018 г. , 4.1.първоначалната ищца ,починала в хода на процеса - С.К.К. ЕГН ********** сестра на И. К. Я., 4.2. Е.К.Я-, ЕГН ********** поч. на 16.5.1996 г.,брат на И. Я., 4.2.1.ищцата Л.Е.Г. ЕГН ********** дъщеря на Е.Я-и 5. Първоначалната ищца, починалата в хода на процеса С.К.К., дъщеря на К. Я. К..

Т.е. след смъртта на К. К. /28.06.1984 г. / и на преживялата му съпруга В. Г./ 21.06.2003 г. / наследството им се разпределя поравно между четирите йм деца – тримата сина и едната дъщеря по равно – т.е. по ¼ ид.ч. Като се отчете факта, че децата на общите праводатели – синовете Е.К.Я-и Ц.К.Я-са починали съответно на 16.05.1996 г. и 18.11.1990 г. , то се налага извод, че сред наследниците по закон са не само посочените от ищците лица – двете първоначални ищци и сина на общите праводатели И. Я., но и наследниците на Ц.К.Я-, починал на 18.11.1990 г. Дори и само от вписването в удостоверението за наследници на К. Я. К. се установява, че синът му Ц.К.Я-е починал на 18.11.1990 г., като съгл. чл.1 ЗН , чл.5 и чл. 6 ЗН наследствената квота от наследството на общите праводатели от ¼ ид.ч. е преминала към сина му Г.Ц.в К., починал след баща си , а именно на 10.10.1997 г. , а след смъртта и на Г.К.наследствената квота от ¼ ид.ч. от наследството на общите праводатели е премила към наследника по закон на Г.К.и негова майка М.Г.Г., за която обаче ищците не са и твърдели, че притежава правото да наследява покойния си син Г.и съпруг Ц..

В обобщение, налага се извод от фактическа, а от правна страна, че ищците не са единствени наследници по закон на общите им праводатели , а заедно с М.Г.Г. , която е майка на Г.Ц.в К., поч. на 10.10.1997 г. и преживяла съпруга на Ц.К.Я., поч. на 18.11.1990 г., към 10.10.1997 г. квотите от наследствената маса на общите праводатели, определяеми по реда на правилата на чл.5 – 9 ЗН са били ¼ ид.ч. за Л.Е.Г. , ¼ ид.ч. за М.Г.Г., ¼ ид.ч. за И. К. Я. и ¼ ид.ч. за С.К.К. - т.е. квоти различни от посочените от ищците от по ½ ид.ч. или в условията на евентуалност по 1/3 ид.ч., факт който съдът ще съобрази при направата на крайните си изводи относно допустимостта и основателността на всеки иск.

Следва да бъде отчетен факта, че от общо тримата сина и една дъщеря наследници по закон на К.К.и В.Г., преди да почине по време на процеса ищцата С.К., последен е починал от низходящите И. К. Я., на дата 29.06.2018 г. , а негови наследници по закон са първоначалната ищца С.К.К. /сестра на И. Я. / и ищцата Л.Е.Г. , която е дъщеря на брата на И. Я. - Е.Я.. Ако се приеме, че към датата на открИ.е на наследството на Ив.Я-същият не се е разпореждал с наследство, оставено от родителите му , , то тогава неговата квота от ¼ ид.ч. от наследствената маса на родителите му се разпределя по равно между С.К. и Л.Г., или всяка от първоначалните ищци би имала квота от по 1/8 ид.ч. Т.е. при открИ.е на наследството и на И. Я., към 29.06.2018 г. квотите от наследството на общите праводатели К.К.и В.Г.придобиват следните стойности в дроби : за Л.Г. ¼ +1/8 ид.ч., за М.Г. ¼ ид.ч., за С.К. ¼ +1/8 ид.ч. или подведени под общ знаменател 8 = 3/8 ид.ч. за ищцата Л.Г., 2/8 ид.ч. за М.Г. и 3/8 ид.ч. за първоначалната ищца С.К., квоти които също са различни от твърдените от ищците по ½ или по 1/3 ид.ч.

Липсва спор по делото, а и на страните е известно , че по време на висящността на процеса първоначалната ищца С.К.К., ЕГН ********** *** почива на 23.06.2019 г. , а и този факт е доказан от препис извлечение от акт за смърт приложен на л. 144 . Видно от л. 145 – ти единствените наследници по закон на С.К. са нейните двама низходящи сина, правоприемници на починалата, конституирани по реда на чл.227 ГПК като ищци – К.К.И. и И.К.И.. Този факт съдът следва да съобрази при пресмятане на квотите в съсобствеността, така както са били заявени от двете първоначални ищци.

Спорен по делото е въпросът защо исковете са били насочени изначално  против ответника Н.И.Г. ЕГН ********** .

Видно от л. 348 – ми ответникът Н.Г., както бе изложено и по-горе, е починал в хода на процеса на дата 13.11.2019 г., като към датата на открИ.е на наследството е бил разведен . От всички приобщени по делото на листи 356 , 361,362,386,387,391,397,399 писмени доказателства се установява факта, че наследниците по закон на Н.Г. са извършили валидни откази от наследството му , отказите са вписани в особената книга на ВРС , като такива не са били вписани само от непълнолетните К. Р. С. и Д.Р. С., представлявани от тяхната майка и законен представител В. Ж.И.,дъщеря на Ж.И.Г. ЕГН ********** / последният брат на покойния Н.Г../.

От материалите по приобщеното в цялост към настоящото производство ч.гр.д . № 7076/2021 г. по описа на ВРС 42 –ри състав се установява ,че и двамата и единствени наследници на Н.Г. – Кр.С.и Д.С., представлявани от своята майка и законен представил са направили валидни откази от наследството на Н.Г., вписани на 19.10.2021 г. в особената книга на РС Варна под номера 639 и 640 , с което се е изчерпал кръга на наследниците по закон на Н. Г..

По въпроса за пасивната легитимация на ответницата В.С. и първоначалния ответник Н.Г., ищците са твърдели , че като наследници по закон на праводателите, ищците  са носители на вещното право на собственост върху целия имот, имот с който друг от наследниците по закон на общите праводатели е извършвал правни сделки – завещателно разпореждане, снабдяване с КНА , след което Н.Г. прехвърлил своята част на В.С., като по този начин ищците, съобразно фактическите им твърдения считат, че И.Г. не е могъл да стане едноличен собственик на целия имот, респективно и на база недействителни - нищожни и или унищожаеми сделки ответниците не са могли да станат собственици на имота или на негови ид.ч. ,поради което и исковете са били предявени не само против В.С., но и против Н. Г., т.к. и двамата са се ползвали от направеното в тяхна полза завещателно разпореждане а по-късно Н.Г. е продал на отв. С. неговата една втора ид. ч. Действително, със смъртта на Н.Г. настъпила в хода на настоящото производство и след последно направените два отказа от наследството от единствените му останали наследници по закон, производството против отв.Г. е станало недопустимо и макар и ищците да са посочили ,че оттеглят исковете си , настоящия съдебен състав е приел, че като недопустимо производството против ответника Г. подлежи на прекратяване, поради което и прекратено спрямо този ответник на осн.чл.130 ГПК по всички искове .

Ищците от началото на процеса и до края на съдебното дирене са твърдели ,че исковете им против ответницата В.С. са и допустими и основателни, но доказателствата който съдът следва да  прецени не се изчерпват в посочените по – горе . За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото по надлежния ред са приобщени както следва :

Приобщени на л. 240 –л.300 са представените с писмо с изх.№ 66, том І/11.09.2019 г. от нотариус К.И., рег.№ *на НК, ведно с приложените към него заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени документи, а именно: молба вх.рег.№ * г. от нотариус К.И. до Служба по вписванията – Варна; нотариален акт за собственост на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; скица № 15-602094-23.08.2019 г. на поземлен имот с идентификатор *;  скица № 15-602111-23.08.2019 г. на сграда с идентификатор *.1; Постановление от 30.08.2018 г. на нотариус К.И.; молба от Н.Г. и В.С. до нотариус К.И. от 30.08.2018 г.; лични карти №№ * и *; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 30.08.2018 г., ведно със справка от НБДН за Н.Г.; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 30.08.2018 г., ведно със справка от НБДН за В.С.; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от Н.Г. от 30.08.2018 г.; декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от Н.Г. от 30.08.2018 г.; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от В.С. от 30.08.2018 г.; декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от В.С. от 30.08.2018 г.; нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, дело № *-завещания от 2017 г.; нотариален акт за собственост на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; скица № 15-333496-28.05.2018 г. на поземлен имот с идентификатор *;  скица № 15-333486-28.05.2018 г. на сграда с идентификатор *.1; скица № 15-602094-23.08.2018 г. на поземлен имот с идентификатор *;  скица № 15-602111-23.08.2018 г. на сграда с идентификатор *.1; удостоверение изх.№ **********/12.07.2018 г. за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ; препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № * г.; справка за имот в Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 30.08.2018 г. по файлова партида № * от 13.06.2018 г.; справка за имот в Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 30.08.2018 г. по файлова партида № 351516 от 13.06.2018 г.; сметка/фактура по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност № ********** от 30.08.2018 г.; платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 30.08.2018 г. за сумата от 1553,38 лв.; платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 30.08.2018 г. за сумата от 23,54 лв.; молба вх.рег.№ 15011/13.06.2018 г. от нотариус К.И. до Служба по вписванията – Варна; нотариален акт за собственост на недвижими имоти № *, том * рег.№ *, дело № * г.; скица № 15-333496-28.05.2018 г. на поземлен имот с идентификатор *;  скица № 15-333486-28.05.2018 г. на сграда с идентификатор *.*; Постановление от 13.06.2018 г. на нотариус К.И.; протокол за разпит на свидетели и приемане на писмени доказателства от 13.06.2018 г. на нотариус К.И.; 4 бр. лични карти; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 13.06.2018 г., ведно със справка от НБДН за И. Я.; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 13.06.2018 г., ведно със справка от НБДН за Б. Б.; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 13.06.2018 г., ведно със справка от НБДН за Н. Б.; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 13.06.2018 г., ведно със справка от НБДН за В.В.; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от И. Я. от 13.06.2018 г.; декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от И. Я. от 13.06.2018 г.; молба-декларация от И. Я. до нотариус за признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, ведно с удостоверение от Отдел „Общинска собственост” при Дирекция ОСИСД в Община Варна от 28.03.2018 г.; удостоверение рег.№ АУ102981ВН_011ВН/07.02.2018 г. от Кмета на Община Варна; удостоверение рег.№ МД-Т17007294ВН/07.11.2017 г. от Дирекция „Местни данъци” при Община Варна; удостоверение № ОП-18-9400-80/1/20.03.2018 г. от Областен управител на област Варна; скица № 15-333496-28.05.2018 г. на поземлен имот с идентификатор *;  скица № 15-333486-28.05.2018 г. на сграда с идентификатор *.*; удостоверение изх.№ **********/10.04.2018 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; удостоверение за наследници изх.№ АУ031594АС/02.04.2018 г.; удостоверение за наследници изх.№ АУ031592АС/02.04.2018 г.; справка от Имотен регистър на България за имот с идентификатор *; справка от Имотен регистър на България за имот с идентификатор *.*; справка в Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 02.05.2018 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 500497; сметка/фактура по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност № ********** от 13.06.2018 г.; платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 14.06.2018 г. за сумата от 1553,38 лв.; платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 13.06.2018 г. за сумата от 23,54 лв.; молба вх.рег.№ 85/30.03.2017 г. от нотариус К.И. до Служба по вписванията – Варна; нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, дело № *-завещания от 2017 г.; молба от И. Я., Б. Б. и Н. Б. до нотариус К.И. за съставяне на нотариално завещание; 3 бр. лични карти; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 30.03.2017 г., ведно със справка от НБДН за И. Я.; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 30.03.2017 г., ведно със справка от НБДН за Б. Б.; справка от Нотариалната камара на Република България за номер на документ от 30.03.2017 г., ведно със справка от НБДН за Н. Б.; сметка/фактура по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност № ********** от 30.07.2017 г.

Приобщени по делото на л. 301 – 310 по делото са и депозираните с писмо изх.№ * г. от нотариус С. Ч., рег.№ * на НК, ведно с приложените към него заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени документи, а именно : молба от Н.Г. и В.С. до нотариус за съставяне на нотариален акт; нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; скица № 15-962769-31.12.2018 г. на поземлен имот с идентификатор *; скица № 15-962771-31.12.2018 г. на сграда с идентификатор *.*; удостоверение изх.№ **********/03.01.2019 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от Н.Г. от 14.01.2019 г.; декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от Н.Г. от 14.01.2019 г.; декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от В.С. от 14.01.2019 г.; операционна бележка № 5/14.01.2019 г. и операционна бележка № 26/09.01.2019 г.

Ищците са оспорили автентичността на подписите на И. К. Я. върху три от документите, приложени като заверени за вярност с оригинала копия част от нотариално дело на нот. К.И., като с нарочно определение по реда на чл.193 ГПК съдът е открил производство по оспорване на автентичността на оспорените документи, допускайки и провеждането на необходимата съдебно – графологична експертиза .

Безспорно от заключението на вещото лице по СГЕ – Ц.Ц., приобщено на листи 469-472, неоспорено от страните се установява и изяснява, че подписът след текста „ С уважение „ в Молба – Декларация от И. Я. до нотариус, с която се моли извършването на обстоятелствена проверка по отношение на недвижим имот в гр.Варна , ул.“*“ № *, ПИ с идентификатор * и построена в него жилищна сграда с ид. № *, ведно с подобрения Е ИЗПЪЛНЕН от И. К. Я. , ЕГН  ********** ,

Подписът след текста „ Подпис , печат на декларатора „ в Декларация от И. К. Я. по чл.264, ал.1 от ДОПК от 13.06.2018г. Е ИЗПЪЛНЕН от И. К. Я. , ЕГН  ********** ,

Подписът след текста „ Декларатор „ в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от И. К. Я. от 13.06.2018 г. Е ИЗПЪЛНЕН от И. К. Я. , ЕГН  ********** .

При така даденото и поддържано от вещото лице графолог заключение по допусната и приобщена по делото съдебно – графологична експертиза, разпита на вещото лице, се налага единственият извод, че оспорванията сторени от ищците по реда на чл.193 ГПК са останали напълно недоказани, т.к. и трите частни документа са автентични,изходящи именно от И. Я., респ. не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал .

При произнасяне по същество на спора следва да бъде отчетена хронологията , съдържаща се в нотариалните преписки, изискани от нотариус И. и нотариус Ч..

От приобщеното на л. 253 –ти заверено за вярност с оригинала копие на нотариално завещание № *, том * рег.№ *, дело № *-завещания от 2017 г.носещо дата 30.03.2017 г., вписано в СВ Варна под номер стр.* , т.* , вх. р.*, * г. се установява, че на 30.03.2017 г. в гр.Варна, пред нот. К.И. – нот.с рег. № * по описа на НК и район на действие РС Варна се е явил И. К. Я., заедно със свидетелите Б.И. Б.,ЕГН ********** и Н. К.Б., ЕГН ********** , като след уверяване на нотариуса в самоличността и дееспособността на завещателя и свидетелите, и в това, че завещателят разбира смисъла и значението на акта, който извършва, както и че желае да извърши завещателно разпореждане по своя воля, нотариусът е написал завещанието, така както му е било продиктувано . Буквалния текст вписан в нотариалното завещание е следният : „Аз, И. К. Я., завещавам на най – близките ми хора , а именно Н.И.Г., ЕГН ********** ***, с лична карта № *, издадена на *г. от МВР –Варна, и В.Г.С., ЕГН **********,***, с лична карта №*, издадена на * г. от МВР Варна , всички мои парични средства, движими вещи и недвижими имоти , които ще останат след моят смърт .Аз не съм женен, нямам деца, затова чувствам Н. и съпругата му В., които ми помагат в ежедневието , като мои най-близки хора, макар, че нямаме с тях роднинска връзка .Аз в момента нямам на мое име документ за собственост върху недвижими имоти , но дворното място и къщата в него в кв.* на гр.Варна, където живея от 1956 година , е наследствено от майка ми и баща ми. Те го купиха от предишния собственик , но не се са си вадили нотариален акт за това, и от 1956 г. цялото ни семейство живее там. Баща ми почина отдавна, може би през 1986 г. , майка ми по-късно , може би 5-6 години след него, и останахме аз, двамата ми братя и сестра ми. Единият ми брат Ц.почина на 43 години, беше се оженил, след това се разведе и единственото му дете почина младо. Другият ми брат Е.живееше заедно с мен в бащината ни къща , до смъртта си , той има една дъщеря ,която живее в Русе. Имам и сестра – С., която е жива и си живее във Варна , така че общо наследниците на баща ми и майка ми сме трима , и на мен по принцип ми се пада една трета наследствена част от дворното място и къщата в кв.* с административен адрес ул. „* „ № *. Къщата не е голяма , на един етаж, тя се състоеше първоначално от една стая, аз през годините съм я пристроявал, като направих отделно коридор, стая , маза и тоалетна. Сега ще се опитам да си извадя документ на мое име по давност за дворното място ,то е около 240 кв.м. , и за къщата , към момента сестра ми и дъщерята на починалия ми брат Е.не са проявявали никакви претенции към тези имоти . Така , че ако към момента на смъртта притежавам документ за тези имоти или някакви идеални части от тях желая всичко , което имам от тях да премине в собственост на Н. и съпругата му В. като знак на благодарност от моя страна за грижите , които полагат към мен. Уточнявам, че преди четири месеца се разболях - паднах, може и да е било инсулт, от тогава говоря малко забавено и дясната ми ръка е трудно подвижна , но съзнавам какво правя и мога да ръководя постъпките си .Това е моята последна воля , която желая да бъде изпълнена след моята смърт „.

Вписано е в цитираното нот.завещание също, че поради липса на конкретна недвижима собственост на името на завещателя при съставянето на завещанието той не е представил пред нотариуса документи за собственост, както и данъчна оценка . Отразено е от нотариуса, че завещанието е написано в присъствието на свидетелите ,така както е било продиктувано на нотариуса от завещателя, който след като нотариуса му прочел, в присъствието на двамата свидетели, заявил че го одобрява и че то изразява неговата воля, след което петте екземпляра на завещанието били подписани от свидетелите, изписани собственоръчно пълните си имена, а завещателят вместо подпис положил отпечатък от палеца на дясната си ръка, преди недъгавост, след което завещанието е било подписано и от нотариуса .

Фактът, че завещанието е вписано в АВ СВ Варна по надлежния ред е виден от цялата преписка приложена по делото , а и от самото с завещание, което опровергава напълно твърденията на ищците за липсва на вписване .

Безспорно се установява от приложеното на л.254 – ти в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за собственост на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № * г.  по описа на нот. К.И. *** действие РС Варна, акт вписан в АВ СВ Варна дв. вх.р. *, вр. рег. № * от * г., т.*, д . № * , че на дата * г. на основание постановлението на нотариуса от 13.06.2018 г., издадено по нотариално дело № * по описа за * г . и съгласно чл. 587, ал.2 ГПК молителят И. К. Я. е бил признат за собственик на основание давностно владение и наследствено правоприемство на следните недвижими имоти : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * , находящ се в гр.Варна, община Варна , обл.Варна, район * , кв.*, с административен адрес съгласно документ за собственост и скица – извадка от кадастралната карта и регистри за района , одобрени със Заповед № РД 18 -73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК Варна : гр.Варна, п.к. 9000, ул. *, целият с площ по актуална скица от 305 кв.м. , с трайно предназначение на територията : средно застрояване / от 10 до 15 м. /  стар идентификатор – няма , с номер по предходен план 617 , при съседи на поземления имот по скица : поземлени имоти с идентификатори №  *, *, *и *, ведно с разположената в поземления имот СГРАДА с идентификатор № *.* с административен адрес съгласно документ за собственост и скица – извадка от КККР за района , одобрени със Заповед № РД 18 -73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК Варна : гр.Варна, п.к. 9000, ул. * със застроена площ от 48,00 кв.м. с предназначение : жилищна сграда, еднофамилна стар идентификатор – няма , номер по предходен план – няма , при граници на сградата по скица : от всички страни описания имот .

Видно от лист 242 –ри, по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот №  *, т. *, рег. №  * , дело №  *  от * г., акт вписан в АВ СВ дв.вх. * , вх.рег. №  * от * г. , акт * , т. * , д. № * , на нот.К.И. *** действие РС Варна,на основание постановление на нотариуса от 30.08.2018 г. по нот.дело №  257 от 2018 г. и съгл. чл. 587, ал.1 ГПК по представен на нотариуса проект, нотариусът е признал молителите Н.И.Г. и В.Г.С. за собственици при равни квоти на основание нотариално завещание в тяхна полза на следните недвижими имоти – имота с ид. № * с площ от 305 кв.м. и построената в имота сграда с ид. №  *. със застроена площ от 48 кв.м. , като при съставяне на КНА е било представено пред нотариуса нотариално завещание, отбелязано в СВ Варна с вх. рег. № *,т. *, стр.* , от * г., както и нот.акт за собственост на недвижим имот, вписан в СВ Варна с акт № *. * ,д .№* , вх.р. №  *  от * г.

От изложеното по-горе , се налага извод , че към дата 30 август 2018 г. единствени съсобственици, при равни квоти, на имот № * и построената в имота сграда с ид.№ *.*, съгласно КНА № *, т. *, рег. №  * , дело №  *  от * г.,  по силата на нотариално завещание от * г. на И. К. Я., в полза на ответницата В.С. и починалия в хода на процеса отв. Н.Г.и КНА № * г. са били именно Н. Г.и В.С. .

Установено е още по делото от приложения на л. 302 в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * г.обективиращ сделката покупко – продажба на недвижим имот ,акт вписан в АВ СВ дв.вх. № *, вх.рег. № * от * г. ,акт №  *, т. *, дело № *., на * г., че на * г. , пред нотариус С. Ч.  нот. с рег. № * и район на действие РС Варна,че Н. Г.се е разпоредил в полза на отв.В.С. с ½ ид.ч. от процесния имот.

От завереното за вярност с оригинала копие на нотариалния акт на л. 302 се установява, че Н.И.Г. е продал на съсобственика си В.Г.С. изцяло собствената си ½ идеална част от описания и по-горе поземлен имот ведно със построената в имота еднофамилна сграда а сумата от 11 768,00 лв., която сума продавачът е заявил пред нотариуса,че е получил изцяло по банков път от купувача преди подписване на нотариалния акт . Прехвърляйки идеалната част в полза на отв.В. С. В.Г. си е запазил правото на ползване върху едната втора продадена идеална част, което право не би следвало да има спор, че се е погасило с факта на смъртта му.За извършване на сделката Н.Г. се е легитимирал като собственик на ½ ид.ч. от поземления имот и сграда по силата  на завещание, акта с който всъщност и В.С. се легитимира като съсобственик на останалата една втора идеална част от същите имоти , а в нотариалния акт е посочен и нот.акт № * , т.* д. * г. по описа на нот.К.И. / приложен по делото на л. 242 / .

В обобщение, ВРС стига до извода, че съгласно покупко – продажбата обективирана в нот.акт № * , д. * г. по описа на нот.К.И. считано от * г. в правния мир само ответницата В.С. се е легитимирала като единствен носител на вещното право на собственост върху поземлен имот с ид. № * и построената в имота сграда с ид. № *., а Н.Г.е имал единствено правото на ползване на ½ от продадения съсобствен имот – една втора от поземления имот и от построената в имота сграда, а исковата молба на ищците е предявена в съда на 13.03.2019 г. Датата на предявяване на исковата молба от ищците в съда би имала правно значение за допустимост на искове които обаче не са заявявани от ищците, даващи йм възможност да искат възстановяване на запазена част от наследството.

Извън всички относими и цитирани по-горе писмени доказателства, напълно относима към спора по същество е и приобщената по делото  на листи 461- 465 комплексна съдебно- медицинска и психиатрична експертиза, възложена на вещите лица доктор Д.Д. и доктор К.К. .

Спирайки се подробно върху всички приложени и по делото медицински документи на покойния И. Я., вещите лица правят заключението , че  същият е страдал от хипертонична болест , трети стадий , висока степен, сърдечно – мозъчна форма, хронична тотална сърдечна недостатъчност ,вродена аномалия на ляв бъбрек, която наложила оперативното отстраняване поради вродена хидронефроза и липса на функцията в левия бъбрек, ангиосклероза на лявото око, състояние след черепно – мозъчна травма през 2016г. по повод падане след употреба на алкохол, състояние след черепно – мозъчна травма през 2018 г. с наличие на кръвоизливи под меките мозъчни обвивки , пробив в мозъчните стомахчета, ограничение във възприемане и пренасяне на думи.

Заключението на вещите лица –съдебния медик д-р Д. и психиатъра д-р К. е , че по време на престоя на  Ив.Я-в болницата са били извършени консулти с невролог, интернист, компютър – томографски изследвания и консулти . По време на двукратния престой на Я-в Клиника по Неврохирургия , консулт с психиатър не е бил извършван, такъв не е бил отразен в ЕР на ТЕЛК , приложено по делото/ ЕР на ТЕЛК № 0749 / 06.03.2017 г. – находящо се на л. 107 –ми отразяващо 64 % НТР на Ив.Я-към 2017 г./ .

При пописване на пълномощно от 12.07.2017 г. / приложено на л. 110 –ти по делото и представено от ответниците с отговора на искова молба / дават заключение вещите лица по КСМПЕ, че няма медицинска документация за психично разстройство на Я., а нотариалното завещание от 30.03.2017 г. е подписано с пръстов отпечатък, като и към този момент липсва медицинска документация на наличие на психично заболяване . Обстоятелствената проверка, на последно място са дали заключение ,че е извършена на 13.06.2018 г., като отново липсва медицинска документация за психиатричното му състояние и на тази дата е издаден нотариален акт за давностно владение .

Така даденото заключение на вещите лица д-р Д. и д-р К. обосновава извода, че покойния И. Я. не е страдал от болест която да му пречи да разбира свойството и значението на извършеното , да ръководи постъпките си , т.е. на база КСМЕ е безспорно доказано, че Ив.Я-е бил дееспособен .

Извън цитираните по –горе доказателства, в последното открито съдебно заседание по делото са събрани допуснатите в полза на страните гласни доказателства.

В откритото съдебно заседание от 29.03.2022 г. са разпитани допуснатите в полза и на главните страни и на ТЛП свидетели – свидетелите водени от ищците НЕ.Н., род. *г.,М. П., род. *г., свидетелите водени от ответната страна - Р.Б.род. *г. и П. П., род. *г., както и воденият от ТЛП свидетел – адв.Г. Г..

Съвкупния и поотделен анализ на събраните гласни доказателства налага извод, че водените от ищците свидетели, за разлика от свидетелите водени от отв.С. и воденият от ТЛП св.Г.Г., нямат преки и непосредствени впечатления от отношенията между ищците и И. Я. – брат на ищцата С.К. и вуйчо на ищцата Л.Г. .

По същество воденият от ищците св.Н. е заявил, че познава ищцата С., че тя ходела във Варна да помага на родителите си , но свидетелят не е ходил в имота във Варна .Същият свидетел знаел ,че С. плащала данъци за имота, като дори и той веднъж в Добрич платил данъка за имота а преди седем-осем години С. се върнала от Варна със счупена ръка от въпросната къща във Варна.

Свидетелят Панев е обяснил, че познава ищцата Л. от „ *„ от около 2007 г., веднъж носил лекарства на чичото на Л. във Варна , в *, като в този имот свидетеля ходил два пъти – единия път със съпруга на Л..

Свидетеля Б.водена от ответницата е завила пред съда, че още от 1986 г. познава И. Я., познавала целия им род ,изброявайки кой от рода кога е починал, като твърди,че докато били живи родителите, И. Я. се грижел за тях , а след смъртта на майка си В., И.останал да живее в имота , направил и подобрения.Когато И.не бил в състояние сам да се обгрижва, тогава сочи свидетелката ,че му помагали В.и Н. ,И.дори имал наематели в същия имот и там живял с Е..

Свидетелят П.,воден от ответницата ,също твърди че познава И., помнел как дошли в кв.* във Варна от село *и след смъртта на родителите на И.никой от роднините на И.не бил идвал в имота .Имота твърди същия свидетел, че е ограден, заключен и само И.имал ключ, като според същия свидетел В.и Н. спасили И..

От показанията на св.Г. Г. се установява,че същият работейки като адвокат във Варна си спомня добре за клиента И. Я., като подробно и хронологично описва предприетите от свидетеля и покойния И. Я. действия по изготвяне на завещателното разпореждане и провеждане на обстоятелствената проверка, подчертавайки че въпреки следите от поражения от инсулт Ив.Я-е действал с ясното желание да направи акт на благодарност към лицата в чиято полза е завещал имота .

При така събраните доказателства, от правна страна по предявените искове съдът намира че както обуславящите, така и обусловения иск са останали напълно недоказани,поради което и следва да бъдат отхвърлени .

1.Покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт № *, т. *, рег.№ *, дело №* от * год. на С. Ч. - Нотариус с район на действие - Районен съд гр.Варна, вписан под №*, вписан под акт № *, том *, н.д. №*г. на СВ - гр.Варна,извършена от починалия в хода на производството ответник Н.Г.на една втора идеална част от процесния имот не е недействителна поради симулация.

Съгласно мотивите на Решение № № 79 от 26.06.2012 г. на ВКС постановено по гр. д. № 791/2011 г., III г. о., ГК, с докладчик съдията Любка Богданова ( съдържащо относимия към спора по същество анализ на приликите и отликите на видовете симулация е обобщено,че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сдЕ.е нищожна. Прикритото съглашение,сочи ВКС, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност а исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкрИ.е на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. ВКС в цитирания му състав е приел за правилно даденото в Решение № 453 по гр. д. № 990/2002 г. на ВКС, II г. о. разрешение, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан, като привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.По въпроса нищожността на симулативната сдЕ.от липса на реално съгласие за настъпване на правните последици ли произтича или от евентуалното противоречие със закона и добрите нрави, ВКС е намерил за правилно приетото разрешение в решение № 1106 по гр. д. № 2969/2007 г. на ВКС, III г. о, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят.

При относителната симулация, според цитирания акт на ВКС, всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.

При така изложеното, съобразно мотивите на ВКС цитирани по-горе, на първо място ВРС намира че исковата молба в посочената й част, не се погасява по давност, (макар и такова възражение и да не е било направено пред настоящата инстанция ) т.к. искът е за обявяване на привидността на сделката по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкрИ.е на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Макар и да е допустим иска, съгласно трайната съдебна практика разкрИ.ето на твърдяната привидност би могло да стане само с обратно писмо, а гласни доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация.Обратно писмо не е представено по делото, поради което и само на това основание ВРС прави извод, че този иск е останал недоказан по основание.Отделно от горното по делото на лист 111 още с отговора на искова молба са представени писмени доказателства – банкови бордера, който напълно опровергават твърденията на ищците,че сделката между починалия в хода на процеса ответник и ответницата е симулативна, прикриваща дарение .Дват броя банкови бордера / приложени на л.111 с отговора на искова молба и на л. 308 – част от нотариалното дело по съставяне на договора за покупко продажба отразяват факта, че на дата 9 -ти януари и 14 -ти януари 2019 г. Н. Г.е получил на два пъти по 6 000 лева по банков път от В.С. сумата за закупуване на отчуждената от него ид.ч..Ето защо и при наличие на писмени доказателства за плащане по банков път на цялата продажна цена не е налице сдЕ.различна от покупко- продажба, а искът за нищожност на същата сдЕ.поради симулативност и прикрИ.е на дарение като неоснователен следва да се отхвърли .

2.По отношение на действителността на завещателното разпореждане извършено приживе от И. Я. съдът намира, че същото е действително , не е нито нищожно нито унищожаемо на сочените от ищците основания .

Допуснатата по делото и неоспорена от страните КСМПЕ от една страна, преките и кредитирани напълно от настоящия съдебен състав като обективни показания на св.Г. водят до еднозначния извод, че И. Я. е имал волята и желанието да се отблагодари за грижите които В.С. и Н.Г.са полагали за него, когато се е нуждаел от помощ по повод претърпяна от него травма. Въпреки констатираните и от вещите лица по КМСЕ обективни данни за недобро здраве на И. Я., по делото липсват доказателства, които да сочат на невъзможност към датата на съставяне на завещателното разпореждане пред нот. К.И. и КНА съставен в полза на Ив.Я-отново пред нот.К.И., И. Я. да е бил в невъзможност да разбере какво извършва или да е целял друго освен това да се отблагодари на В.С. и Н.Г.. Кореспондиращите помежду си КМСМЕ и гласните доказателства допуснати в полза на ответниците и на ТЛП налагат извода, че завещателното разпореждане е действително.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Тъй като са елементи от фактическия състав на завещанието, липсата дори на един от тях води до нищожност (така : Решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1808/2010 г. на ВКС, III г.о.). В Решение № № 135/2018 г./14.02.2019 г. на ВКС , Второ г.о., ГК, постановено по гр.д. № 3188/ 2017 г. с докладчик съдията Гергана Никова е пояснено още, че завещанието е : „ извършване на волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на свидетели. Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието, както в случая се твърди от свидетелите, че липсва „диктуване” от завещателя на нотариуса и устно изразяване на волята на завещателя, води до нищожност на завещателния акт. Завещанието е строго формален акт и формата е съществен елемент на завещателния акт, като при неспазването й завещанието е недействително.“

Съгласно цитираната, относима съдебна практика на касационната инстанция , за настоящия състав на база всички приложени по делото писмени доказателства, гласните доказателства на св.Г., се налага извода, че завещанието извършено от Ив.Я-в полза на ответниците е било съзнателен акт извършен от И. Я., изготвен по разписания затова законов ред и форма поради което и действителен , т.к. не е налице нито един от избронетите в обстоятелствената част на исковата молба пороци ,вписани и в петитумите. Завещанието според ВРС не е завет, т.к. волята на И. Я. е била записана от нотариуса лично и под диктовка на завещателя . Липсата на пълна индивидуализация на имуществото в завещанието, не е еквивалент на липса на предмет, т.к. самият Ив. Я-е заявил пред нотариуса ,че не разполага с документ за собственост и че принципно от наследството на родителите му би му се дължала една трета , както и че смята да се снабди с документ за собственост .

В обобщение, не е налице нито нищожност нито унищожаемост на завещателното разпореждане, извършено от Ив.Я-, поради което и същото не страда от нито един от инвокираните от ищците пороци а от там и е породило своето действие след открИ.е на наследството на Я-. Неоснователността на исковете за прогласяване на нищожността на завещанието или обявяване на унижощаемостта му не налага иначе дължимото се от съда произнасяне по акцесорните искания с правно осн. чл. 537 , ал.2 ГПК .

3.На последно място по предявения ревандикационен иск, съдът намира че независимо от това какъв размер на квота от наследството първоначалните две ищци претендират, този иск е останал напълно недоказан по основание .

По делото безспорно са налице доказателства затова че за процесния имот е съставен КНА от нот. К.И., при надлежно извършена и отразена обстоятелствена проверка , както и че КНА е в нотариална форма и вписан в АВ СВ Варна. Нотариалното производство е уредено в ГПК – Част Шеста, глава Четиридесет и девета и от всички приложени нотариални преписки не се извежда извод различен, че нотариус К.И. е извършил точно и според закона вменените му задължения ,по молба на молителя И. Я. .

Отделно от горното следва да бъде отчетено, че още с проекта за доклад по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните, като по ревандикационния иск е възложил на ищците че следва да установят пълната индивидуализация на имота, както и че върху техния имот ответниците упражняват фактическа власт.

Ищците обаче са ангажирали доказателства, които по никакъв начин не доказват, че точно имота за който е съставен КНА е имотът за който твърдят че техния праводател К.К., по време на брака си с В.           Г.са го придобили чрез т.нар. „бял договор „ през далечната  1956 г. Само на това основание ревандикационния иск се явява напълно неоснователен .

В условията на евентуалност, дори и да се приеме, че придобития през 1956 г. недвижим имот от К. Я. К. по време на брака му с В. Ц. Г., е същия имот който днес е с ид. № *.

От всички събрани по делото доказателства, с изключение на гласните доказателства в полза на ищците, не се установява, че ответницата упражнява фактическа власт върху този имот без правно основание .

Напротив – с последната разпоредителна действителна сдЕ.покупко – продажба именно ответницата С. се легитимира като надлежен носител на пълното право на собственост върху недвижимия имот и построената в имота сграда на основание завещание на ½ ид.ч. от И. Я. и покупко –продажба на останалата ½ ид.ч. от съсобственика си – починалия в хода на производството Н.Г.. Със смъртта на Н.Г. се е прекратила и т.нар. „гола собственост „ върху ½ ид.ч. от имота, поради което и ВРС приема, че ответницата е провела успешно пълно и главно доказване на основанията на които е придобила изцяло пълното вещно право на собственост върху целия имот.

При всичко изложено по-горе настоящият състав приема, че след като исковете не са доказани по основание, следва да бъдат отхвърлени изцяло в заявената поредност.

При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса с отговорността за разноски.

От процесуална гледна точка ВРС следва да приложи нормата на чл. 78, ал.3 ГПК, като обаче съобрази и следните два факта : С отмененителното определение на ВОС, с което е било върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия ОС Варна не е разглеждал въпроса за присъдените в полза на отв.С. разноски,липсва и диспозитив във въззивния акт за отмяна на частта от прекратителното определение на РС Варна досежно определените и присъдени в полза на отв.С. разноски . ВРС счита че това е така, т.к. ищците са обжалвали само прекратителната част на определението намирайки че ВРС неправилно е прекратил цялото производство , а не например само спрямо отв. Н.Г. *** не е бил сезиран с искане за отмяна на прекратителното определение в частта за разноските . Отделно от горното, РС Варна се е произнесъл и по нарочно искане на адв.Н.Т. за допълване на прекратиелното определение , да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство на Н. Г., като е оставил без разглеждане искането като недопустимо – недопустимо , т.к. Н.Г. е починал, не са конституирани правоприемници по чл.227 ГПК , а при определяне на размера на дължимите се разноски в полза на отв.С. ВРС е приел, че реално заплатените от двамата ответника разноски за процесуално представителство в полза на адв.Т. следва да бъдат разделени на две за да се получи дължимата се в полза на отв. С. сума за процесуално  представителство, т.к. вторият ответник със смъртта си е престанал да бъде правосубектен а и нито един от наследниците му по закон не конституиран по чл. 227  ГПК.Т.е. при факта, че на листи 493 и 413 са налични произнасяния на ВРС относно дължимостта на сумата от 1166,50 лв. присъдена в полза на отв.В.С. и в тежест на ищците , оставяне без разглеждане на искането по чл.248 ГПК от адв. Т. за присъждане на 1166,50 лв. за процесуално представителство и на отв.Г., ВРС не би следвало втори път да присъжда разноски в полза на ответната страна. Това е така, т.к. прекратителното определение е било отменено само в обжалваната част , но е и в частта по чл. 78 ГПК, а и акта с който е било оставено без разглеждане искането да се присъдят разноски за процесуално представителство на Н.Господивов също е влязъл в сила . Ето защо и ВРС не присъжда втори път съдебно – деловодни разноски в полза на отв.С..

На последно място на ТЛП не се дължат разноски, а и такова искане самото трето лице помагач не е и направило.

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

 

 

РЕШИ :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищците Л.Е.Г., ЕГН ********** ***, * и С.К.К., ЕГН **********,***, втората ищца починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си : К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** 16, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** 16, със съдебен адрес за всички ищци – този за процесуалните йм представители адв.Ил.Д. и адв.Т.С. *** * ПРОТИВ ответницата В.Г.С., ЕГН ********** , с адрес: *** , иск с правно основание чл.26, ал.2 изр.1, предл. последно във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД с ИСКАНЕ да бъде прогласена нищожността на сделката покупко-продажба обективирана в Нотариален акт № *, т. *, рег.№ *, дело №* от * год. на С. Ч. - Нотариус с район на действие - Районен съд гр.Варна, вписан под  № * на НК, акт вписан под № *, том *, н.д. №*г. на СВ – гр . Варна, за ½ ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна- еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № *.* по КККР на гр. Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна, кв. „*“, ул. „*“ №*, ПОРАДИ СИМУЛАТИВНОСТ на сделката ПРИКРИВАЩА ДАРЕНИЕ и при условия на евентуалност да бъде обявена за недействителна, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищците Л.Е.Г., ЕГН ********** ***, * и С.К.К., ЕГН ********** ***, втората ищца починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си :К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** *, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** *, със съдебен адрес за всички ищци – този за процесуалните йм представители адв.Ил.Д. и адв.Т.С. *** * ПРОТИВ ответницата В.Г.С., ЕГН ********** , с адрес: ***, искове  с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 26, ал. 2, пр. I от ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане, обективирано в нотариално завещание от 30.03.2017 г. - нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, дело № *-завещания от 2017 г.; извършено от И. К. Я. при нотариус К.И. – нот. с рег.№ *по описа на НК и район на действие РС Варна, поради : невъзможен предмет; поради това, че същото не отоваря на изискванията на чл.24 и 25 от ЗН, че не са присъствали свидетели; не е обявено по съответния ред и същото не е вписано в АП гр. Варна и подписа не е положен от завещателя, по отношение на ответницата В.Г.С. ЕГН ********** за 2/3 ид.ч. спрямо следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № *.* по КККР на гр. Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр. Варна кв. „*“, ул. *, като неоснователни и недоказани.

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищците Л.Е.Г., ЕГН ********** ***, * и С.К.К., ЕГН **********,***, втората ищца починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си :К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** *, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** *, със съдебен адрес за всички ищци – този за процесуалните йм представители адв.Ил.Д. и адв.Т.С. *** * ПРОТИВ ответницата В.Г.С., ЕГН ********** , с адрес: ***, иск с правно основание чл. 43, ал.1 б.“ а “ ЗН с искане за унищожаване на завещателното разпореждане извършено от И. К. Я. обективирано в нотариално завещание от 30.03.2017 г. - нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, дело № *-завещания от 2017 г. извършено от И. К. Я. при нотариус К.И. – нот. с рег.№ *по описа на НК и район на действие РС Варна, поради неспособността на завещателя да завещава по време на съставянето му, тъй като здравословното му състояние било влошено и той не бил в състояние да действа разумно - т.е. бил завещателно недееспособен, по отношение на ответницата В.Г.С. ЕГН*********, за 2/3 ид.ч. спрямо следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна- еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № *.* по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна кв. „*“, ул. „*“ №*, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищците Л.Е.Г., ЕГН ********** ***, * и С.К.К., ЕГН **********,***, втората ищца починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си :К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** 16, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** *, със съдебен адрес за всички ищци – този за процесуалните йм представители адв.Ил.Д. и адв.Т.С. *** *, ПРОТИВ ответницата В.Г.С., ЕГН ********** , с адрес: ***, ревандикационен иск, с исканията :

да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците и ответницата, че ищците Л.Е.Г. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН **********, заместена по чл.227 ГПК от правоприемниците си и нейни синове К.К.И., ЕГН ********** и И.К.И., ЕГН **********

СА СОБСТВЕНИЦИ на процесния имот, а именно:

ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № *.* по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в гр.Варна кв. „*“, ул. „*“ №*, като всяка една от тях притежава по 1/2 ид.ч. на основание наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К. Я. К., поч. на * г. и В. Ц. Г., поч. на *г., при квота на по ½ ид.ч. за всяка ищца, а в условията на евентуалност по 1/3 ид.ч., въз основа на наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К. Я. К., поч. на * г.и В. Ц. Г., поч. на *. и И. К. Я., поч. на * г. ,при квота на по 1/3 ид.ч. за всяка ищца,

като бъде осъдена ответницата В.Г.С. ЕГН********** да ПРЕДАДЕ на ищците ВЛАДЕНИЕТО върху целия процесен имот описан по-горе, а в условията на евентуалност да предаде на ищците владението на общо 2/3 идеални части от същия, на основание чл.108 ЗС, като неоснователен и недоказан.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на ответната страна, конституирано на осн. чл. 219 ГПК -нотариус К.И.И., нот. с рег. № *по описа на НК, с район на действие РС Варна, с адрес на кантората : *.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :