Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при
закрити врати на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 157/2020 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят И.Р. ЕООД, ЕИК: ******** твърди, че е кредитор
на Е. ЕООД, ЕИК: ******** и има от ответника изискуеми и непогасени
парични вземания. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, евентуално - свръхзадълженост.
Ответникът, редовно уведомен, не се ангажира със
становище по молбата по чл. 625 ТЗ.
Молителят
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на
вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в
молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от
търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е
налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в
невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания,
начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има
достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см.
на чл. 629б
ал. 2 от ТЗ в производството по
несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ,
съответно - състояние на свръхзадълженост.
Ответникът
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/че затрудненията му са
временни или 2/че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му,
без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява
задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
На първо място, следва да се посочи, че
ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо
които може да се открие производство по
несъстоятелност.
На второ място, съдът намира за доказано и
обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от
представените по делото доказателства. Видно от договор за изработка от 31.01.2019
година, ответникът е поел задължение за извършване на възложените
строително-ремотни дейности – изпълнение на сгради до фаза груб строеж в
срокове, съобразно График за строителните работи. В Констативен протокол от
18.04.2019 година се съдържа извънсъдебно писмено признание на ответника
относно изпълнените и неизпълнените в срок СМР, поради което и има противопоставима
на него доказателствена стойност. Документът установява забава на ответника за
изпълнение на възложените работи. От представената и неоспорена от ответника
електронна кореспонденция се установява и че ищецът е отправил писмено
изявление за разваляне на договора, съобразно договореното в чл. 28 от договора
и посочените там електронни адреси, като е предоставен и срок за изпълнение. Ответникът
не установи изпълнение, поради което следва да се приеме, че за ищеца е
възникнало потестативното право да развали договора поради виновно неизпълнение
на ответника, а за последния е възникнало задължение за заплащане на
договорената неустойка по чл. 26 от договора, което е изискуемо, а предвид
изпратената и получена от ответника покана за плащане същият е изпаднал и в
забава за плащането му. Доказателства за погасяване не са представени.
Установява се от заключението на вещото лице и неоспорените от ответника
счетоводни документи и извършени по чл. 21 от договора авансови плащания, които
на основание чл. 88 ЗЗД и доколкото не са възнаграждение за част от извършените
работи, подлежат на връщане от изпълнителя.
Ето защо молителят притежава срещу ответника изискуеми
парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т.
1 ТЗ, поради което притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за
откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния
на длъжника: неплатежоспособност - общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници и свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния
случай молителят са е позовал на
наличието и на двете, предвидени в закона основания за откриване на
производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността
е посочена като предпочитано основание.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане. Според чл. 742 ТЗ,
свръхзадълженост е налице, когато имуществото на търговско дружество не е
достатъчно да покрие паричните му задължения. Едновременно с това, за наличието
на неплатежоспособност/свръхзадълженост, предвид нормата
на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или
че той не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията
с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за
неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай
не са приложими тези по ал. 2 и ал. 4 от ТЗ, но се установява втората
презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял
плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си
задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуми парични задължения по търговската
сделка и във връзка с нея към молителя, така и на публични задължения.
Презумпцята не е оборена в процеса.
Неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът
следва да установи, че разполага с
налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се
преобразуват в парични средства /при това на
цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и
което да не доведе до преустановяване
на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми
вземания. Релевантните за
платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които
се категоризират на материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова
продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/,
краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по
банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо
предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив
като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните
регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в
тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от
счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от
значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и
ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е
неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни
активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида
на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така,
състоянието на неплатежоспособност/съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по
делото. Относно неплатежоспособността, това означава към този
момент да се установи че длъжникът не разполага с
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми
парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича
от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в
продължителен период назад/. Неизпълнението
на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние, както беше посочено.
От събраните по делото доказателства – заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано, в обхвата на специални
знания на вещото лице и представените по делото доказателства, се установява,
че към датата на устните състезания е налице посоченото
основание за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ –
неплатежоспособност.
На първо място, съгласно заключението на вещото лице, ответното
дружество има просрочени публични задължения в общ размер от 77 801,86
лева /дължими суми за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, за
универсален пенсионен фонд, данъци и др./ и лихва за забава от 3119,64 лева,
като най-старото от тях е с падеж на 26.08.2019 година и не е погасено. Макар в
счетоводството на ответника единствено да са отразени публичните задължения, с
оглед горните изводи – налице са и непогасени изискуеми задължения във връзка с
облигационните отношения с ищеца, които следва да бъдат взети предвид –
съответно и вариантът на вещото лице, при което същите са отчетени.
На второ място, според вещото лице, към края на 2019
година собственият капитал на дружеството е отрицателна стойност, като през
2017 година то не е извършвало дейност, през 2018 година е реализирало печалба,
а през 2019 година е с отрицателен финансов резултат. Не се установява и
наличието на дълготрайни материални активи към началото на 2020 година.
Анализът на вещото лице относно коефициентите на ликвидност сочи, че те са с
добри показатели в края на 2018 година, но основно поради наличието на парични
средства по разплащателната сметка на търговеца и силно влошени в края на 2019
година, когато дружеството вече не разполага и с достатъчно дълготрайни активи
за покриване дори на публичните си задължения и е финансово зависимо от
кредиторите си /като включително се е разпоредило и с шест броя транспортни
средства, открити на негово име в системата на КАТ – СДВР/.
Видно от заключението, дружеството не разполага с налични
парични средства по сметки или на каса.
Следователно, доказа се, че в края на изследвания период
дружеството вече е със силно влошени показатели относно финансовото състояние и
в невъзможност с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си
задължения и поеме дължимите плащания, или – е в невъзможност предприятието му
да функционира нормално. И към устните състезания не се установи ответното дружество да разполага с бързо ликвидни активи, достатъчни за изплащане на всички
изискуеми парични задължения. Може да се
направи извод и за това, че състоянието е трайно и тенденцията за влошаване на
показателите е необратима. Съгласно
заключението от 2020 година в дружеството вече няма наети по трудово
правоотношение лица, както и не разполага с налични машини и оборудване, като
дори не води и счетоводство и няма движение по сметките. Тоест, липсва
възможност за подновяване и на стопанската дейност, която би генерирала приходи
и активи за търговеца.
Следователно се установи състояние на
неплатежоспособност, което е относимо и към момента на даване ход на устните
състезания. Ответникът е в състояние на
трайна невъзможност за изпълнение на изискуемите си парични задължения чрез
наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи, както и неговото имущество не е достатъчно да ги покрие. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подобряване на
финансово-икономическото си състояние, нито пък погасяване на изискуемите
задължения, вкл. тези възникнали от договора с молителя.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността/свръхзадължеността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранната дата е 26.08.2019 г., към който момент е установено, както наличието
на изискуеми непогасени парични задължения, тоест-
спиране на плащанията, така и влошени стойности, под референтните, на коефициентите за ликвидност /или, настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност да
се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не
моментно финансово затруднение/.
При извод за основателност на молбата поради настъпила
неплатежоспособност на длъжника, не е налице условие за разглеждане на
евентуално наведеното основание – свръхзадълженост.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични
активи на търговеца. Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични
средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността
за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на
събранието на кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ
налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е
заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с
откриване на производството по несъстоятелност/. В настоящия случай са наложени
обезпечителни мерки по ДОПК чрез налагане на запор върху всички суми по всички
банкови сметки, поради което, дори да са налични парични средства, то те не
биха могли да бъдат използвани за покриване на началните разноски на
производството.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на
кредиторите да предплатят сумата от 5000 лв. за началните разноски, като им е
указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата
по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не е предплатена от
кредиторите определената сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
При този изход на делото длъжникът следва да бъде осъден
да заплати на молителя доказаните разноски от 1050 лв, представляващи държавна
такса и разноски за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Е. ЕООД, ЕИК: ******** и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 26.08.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Е. ЕООД, ЕИК: ********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Е. ЕООД, ЕИК: ********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Е. ЕООД, ЕИК: ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Е. ЕООД, ЕИК: ********.
СПИРА
производството по несъстоятелност на Е. ЕООД, ЕИК: ********.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Е.
ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на И.Р., ЕИК: ******** сума в размер на 1050 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която
се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ: