Решение по КНАХД №763/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 423 от 25.07.2025 г., постановено по НАХД № 258 по описа за 2025г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 808275-[рег. номер] от 16.01.2025г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Сила 1417“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от Д. Н. Н., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС са наложени поотделно по пет точки пет имуществени санкции от по 1000лв, общ размер 5000лв, за извършени пет нарушения по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 и ал.4 т.4 от ЗДДС, като е намалил размера на всяка една от наложените имуществените санкции от 1000лв на 500лв, общ размер на наложените санкции 2500лв. Със същото решение „Сила 1417“ ЕООД гр.Плевен е осъдено да заплати на ЦУ на НАП-София разноски в размер на 80лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Сила 1417“ ЕООД гр.Плевен, чрез адв.О. Б., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че е налице съществено нарушение на административно-наказателното производство, което е основание да се отмени НП. Посочва се, че видно от АУАН и НП, органите по приходите са установили извършени плащания по банков път, направени от ПОС терминал, за които е установено, че не е издадена касова бележка, каквото е изискването на чл.3 ал.1 и чл.25 от Наредба №Н-18/2006г. Счита се, обаче, че правната норма определя условията при които следва да се издаде фискална касова бележка, а именно при продажба на стоки или услуги, в или от търговски обект. В тази връзка се сочи, че липсват констатации, че извършените плащания през ПОС терминала са свързани с продажба на стоки или услуги, като от проверяващите не са направени проверки относно този факт. Твърди се, че установяването само на плащания чрез ПОС терминала, без да е установена връзката им с конкретни продажби не изпълнява хипотезата на правната норма на чл.25 от наредбата и на чл.185 от ЗДДС. Сочи се още, че е налице маловажен случай, което също е основание за отмяна на НП. Посочва се, че дори формално да се приеме, че е налице нарушение, то разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Твърди се, че конкретният случай не води до укриване на приходи, нито възпрепятстване на данъчните органи да установят всички факти и обстоятелства относно правилното определяне на данъчните задължения. Направено е позоваване на заключението на счетоводната експертиза, според което приходите, платени чрез ПОС терминала, за които не е издадена касова бележка, са отразени като приход в счетоводството на дружеството по счетоводна сметка 7022“Приходи от продажба на стоки на дребно“. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна изцяло на обжалваното НП.

Срещу решението е подадена касационна жалба и от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез юрисконсулт Н. М., в която са наведени доводи, че съдът е допуснал нарушение на закона при определяне на санкцията. Твърди се, че съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС минималната санкция за нарушение, за което е издадено НП, е 1000лв. Сочи се, че независимо от последното, съдът е определил санкция в размер на 500лв., което е под законоустановения минимум и противоречи на закона. Счита се, че това представлява нарушение на чл.27 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на наказаното лице.

По касационните жалби не са депозирани писмени отговори.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касационната жалба на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, „Сила 1417“ ЕООД се представлява от адв.Б., която поддържа подадената касационна жалба и моли същата да бъде уважена. Посочва, че става въпрос за плащане чрез ПОС терминал, което е отразено в банковата сметка и са налице три източника на информация за този период. Посочва още, че е допусната техническа грешка с неиздаването и на касова бележка сочеща, че самата продажба е извършена чрез ПОС терминал, но това представлява маловажен случай, който не води до укриване на приходи. Претендира разноски, за които са представени доказателства.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касационната жалба на „Сила 1417“ ЕООД, Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново се представлява от юрисконсулт М., която поддържа подадената касационна жалба и счита, че районният съд е извършил нарушение като е определил санкция под законовия минимум. Твърди, че касационната жалба на „Сила 1417“ ЕООД е неоснователна, предвид факта, че са извършени продажби от търговски обект, за което следва да бъде издадена касова бележка. Счита също, че не следва да се приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба на „Сила 1417“ ЕООД е неоснователна, тъй като се касае за пет нарушения, за които не се изисква настъпването на вредоносен резултат и с оглед отчетността при проверка на продажбите счита, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Относно касационната жалба на наказващия орган счита същата за основателна, тъй като районният съд е определил размер на санкциите под законовия минимум. Предлага да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на районния съд и да се потвърди обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадена в законоустановения срок и от надлежни страни, при удостоверена представителна власт, поради което са допустими за разглеждане.

По съществото на спора, касационната инстанция съобрази следното:

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Сила 1417“ ЕООД гр.Плевен затова, че при извършена проверка на 27.11.2024г. в 13:22часа в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „Lusy“, находящ се в гр.Плевен, [улица], стопанисван и експлоатиран от дружеството, документирана с протокол за извършена проверка в обекта обр.Кд 184 сер.АА №0000872/27.11.2024г., е констатирано, че в обекта има налично, монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, както и налични и монтирани два броя ПОС терминални устройства, свързани към Уникредит Булбанк и ОББ. След изискване на разпечатки от банкови извлечения и предоставени на 13.12.2024г. такива за периода от 01.11.2024г. до 02.12.2024г. от Уникредит Булбанк и за периода от 01.11.2024г. до 29.11.2024г. от ОББ, и направен техен анализ е установено следното: т.1 – На 05.11.2024г. има извършено плащане с карта чрез налично в обекта ПОС терминално устройство, свързано към Уникредит Булбанк, в размер на 170лв., но за извършеното плащане няма издадена фискална бележка от фискалното устройство в обекта; т.2 – На 05.11.2024г. има извършено плащане с карта чрез налично в обекта ПОС терминално устройство, свързано към Уникредит Булбанк, в размер на 299лв., но за извършеното плащане няма издадена фискална бележка от фискалното устройство в обекта; т.3 – На 05.11.2024г. има извършено плащане с карта чрез налично в обекта ПОС терминално устройство, свързано към Уникредит Булбанк, в размер на 169лв., но за извършеното плащане няма издадена фискална бележка от фискалното устройство в обекта; т.4 – На 06.11.2024г. има извършено плащане с карта чрез налично в обекта ПОС терминално устройство, свързано към Уникредит Булбанк, в размер на 299лв., но за извършеното плащане няма издадена фискална бележка от фискалното устройство в обекта; т.5 На 06.11.2024г. има извършено плащане с карта чрез налично в обекта ПОС терминално устройство, свързано към Уникредит Булбанк, в размер на 149лв., но за извършеното плащане няма издадена фискална бележка от фискалното устройство в обекта. От описаното е видно, че дружеството „Сила 1417“ ЕООД не е изпълнило задължението си да издава фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта за всяко извършено плащане с банкова, дебитна или кредитна карта, осъществено чрез наличното в обекта ПОС терминално устройство, свързано към Уникредит Булбанк. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18 от 2006г.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено по безспорен начин описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това длъжностни лица, както и че съдържат всички реквизити, описани в ЗАНН. В тази връзка за неоснователно е приел възражението, че са нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е посочил, че в акта и НП в достатъчна степен е описано вмененото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискални касови бележки от фискално устройство в обекта, в който има извършено плащане с карта чрез налично ПОС терминално устройство за конкретните продажби. Счел е, че нарушението е правилно квалифицирано, ясно и достъпно формулирано, поради което не е нарушено правото на защита на санкционираното дружество. Цитирайки нормите на чл.3 ал.1 и чл.25ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г., както и на чл.118 ал.1, ал.4 т.4 и чл.185 ал.1 от ЗДДС, съдът е направил извод, че за всяко извършено плащане, включително и чрез ПОС терминално устройство, задължително следва да бъде документирано с издаване на фискална касова бележка, като това изискване следва да се спазва и не зависи от наличието на допълнителни доказателства за връзка между плащането и конкретна продажба, тъй като самото плащане през ПОС терминално устройство представлява извършена продажба. Посочил е, че отговорността за спазване на изискванията по издаване на фискални документи и за правилното документиране на всяка продажба лежи върху търговеца, като неспособността да бъдат предоставени допълнителни доказателства за връзка между плащанията и конкретни продажби не освобождава санкционираното лице от задължението за издаване на касова бележка. Приел е, че отчетите от ПОС терминалното устройство потвърждават извършените плащания и са достатъчно основание за констатиране на нарушение при липса на издадени касови бележки. Посочил е още, че плащанията с карта в търговски обект е фактическо действие, което предполага реализация на приход и предвид, че съгласно §1 т.4 от ДР на Наредба №Н-18/2006г. плащането с карта е приравнено на плащане в брой, то в конкретния случай задължително е било издаването на фискална касова бележка при всяко плащане на ПОС терминално устройство. Направил е извод, че при липсата на касова бележка е налице извършено нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г., което не може да бъде оправдано с последващо отчитане в годишната данъчна декларация на приходите. Посочил е, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват доказателства, че нарушението се отличава от останалите от своя вид с по-ниска степен на обществена опасност, и е изложил подробни мотиви в тази насока. По отношение размерът на наложената санкция, съдът обаче е счел, че същият е завишен, като в НП липсват мотиви за наложените над минималния размер санкции. Приел е, че санкция в минимален размер ще постигне в пълнота целите на генералната и на специалната превенции, предвидени в чл.12 от ЗАНН. Предвид последното, съдът е изменил всяка една от наложените пет имуществени санкции от 1000лв. на 500лв, като общият размер на наложените санкции е 2500лв.

Касационната инстанция намира, че решението е неправилно, като съображения за това са следните:

На първо място следва да се посочи, че се споделят правните изводи на районния съд относно наличието на безспорно установено и доказано нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 и ал.4 т.4 от ЗДДС, изразяващо се в това, че за всяко едно от петте извършени плащания с карта чрез ПОС терминално устройство в обекта, не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство. Районният съд е отговорил на направените възражения в жалбата, касаещи извършеното нарушение, които са наведени и в касационната жалба, и които правни изводи се възприемат от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят на основание чл.221 ал.2 от АПК.

Районният съд е приел обаче, че наказващият орган неправилно е определил размера на наложените имуществени санкции. Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС, в приложимата редакция на ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024г, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Т.е. минималният размер на предвидената по закон имуществена санкция е 1000лв. за юридически лица, каквото е санкционираното дружество, а не както е приел районният съд в размер на 500лв. Според чл.27 ал.1 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като в ал.5 е регламентирано, че не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи. Видно от последното е, че районният съд е определил наказание под минималния размер предвиден в закона, с което е нарушил забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН.

Въпреки изложеното, че в процесния случай фактическият състав на административното нарушение е осъществен, касационната инстанция намира, че са налице основания за пълна отмяна на обжалваното наказателно постановление, като съобрази Решение на СЕС от 03.07.2025г. по дело С-733/2023г. и предхождащото Решение от 04.05.2023г. по дело С-97/2021г. С тези решения се установява недопустима национална правна уредба по отношение на невъзможност за кумулиране на принудителна административна мярка и имуществена санкция, и определяне на санкция под минимума, така че в своята цялост да съответства на нарушението, а не да води до прекомерност и несъразмерност. В производството по дело С-733/23г. е разгледано преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, чл.49 и чл.50 от Хартата на основните права. В решението по това дело е прието, че чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. и чл.49, §3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не се допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуалната възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

В конкретният случай, за процесното нарушение наказващият орган е наложил минималната имуществена санкция, предвидена в закона, а именно 1000лв. При съобразяване с решението по дело С-733/23г. на СЕС обаче, касационната инстанция счита, че тази минимална санкция се явява значителна по размер, поради което и обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено, като противоречащо на чл.49 ал.3 от Хартата на основните права и предвид липсата на възможност за съда да определи санкция под предвидения в закона минимум. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата изисква налаганите санкции (една/кумулативно наложени) да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. От събраните по делото доказателства, вкл. заключение по съдебно-счетоводна експертиза, се установява по безспорен начин, че установените приходи, платени чрез ПОС терминала и за които не са издадени касови бележки, подробно описани в НП, са отразени като приходи в счетоводството на дружеството. Също така, съотношението между дължимия по всяка една от петте покупки ДДС от 20% /или предполагаемата облага за дружеството във финансово изражение/ и наложените пет санкции от по 1000лв., е очевидно несъразмерно Паричната санкция в нейния минимум от 1000лв. действително надхвърля границите на необходимото, за да се постигне един поправително-възпиращ ефект. Допълнителен аргумент за тази несъразмерност се явява и общият размер на петте имуществени санкции.

С оглед на изложеното, съдът счита, че тежестта на наложените пет имуществени санкции се явява непропорционална на извършените пет нарушения. Както е възприето и в решението по дело С-733/23г. на СЕС, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения В това решение се посочва още, че за да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на полека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление. Санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението. В настоящият случай, съгласно сега действащата нормативна уредба - ЗАНН и ЗДДС, размерът на имуществената санкция за това формално нарушение не може да бъде по-нисък от 1000 лева, респ. няма възможност за замяна на наказанието с по-леко по вид. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - "освен в предвидени в закон случаи", също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон.

Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка със забраните по чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗАНН, за конкретния казус, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата. Иначе казано, не е налице нормативно установен механизъм в българското законодателство, за изменение на НП от съда в санкционната му част, в производството по неговото обжалване, поради което и касационната инстанция приема, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Касационната жалба на „Сила 1417“ ЕООД се явява основателна, но не по изложените в нея основания, а касационната жалба на наказващия орган е неоснователна.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на „Сила 1417“ ЕООД да се присъдят направените по делото разноски в размер на 360лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 423 от 25.07.2025 г., постановено по НАХД № 258 по описа за 2025г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 808275-[рег. номер] от 16.01.2025г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Сила 1417“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от Д. Н. Н., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС са наложени поотделно по пет точки пет имуществени санкции от по 1000лв, общ размер 5000лв, за извършени пет нарушения по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 и ал.4 т.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на „Сила 1417“ ЕООД гр.Плевен, [улица], [ЕИК], разноски в размер на 360лв. /триста и шестдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.