МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 103/02.10.2019г.
, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 833/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против Т.Й.И. ***, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане
на подсъдимия и на защитника производството протече по диференцираната
процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено.
Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за безспорно
установена, с оглед направеното от подсъдимите признание на фактите в
обстоятелствената част на същия, а самопризнанието му намира за подкрепено в пълна
степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага
да му се наложи наказание лишаване от свобода около минималния размер на
предвиденото в закона, при условията на чл.54 от НК. Прокурорът пледира и за
ефективно изтърпяване на наказанието. По отношение на веществените
доказателства счита, че същите следва да бъдат върнати на техните собственици.
Подсъдимият,
редовно призован, участва лично в с.з., признава вината си, както и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съжаление за
стореното. Чрез служебния си защитник – адвокат пледира да му се наложи
наказание към предвидения в закона минимум и същевременно счита, че и най-лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подс. Т.Й.И.
***, бил осъждан осем пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ
характер, пет от които против собствеността – по НОХД № ***. на РС – К., по
НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***.
на РС – К., по НОХД № ***. на РС – Т., по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ****.
на ЯРС.
С присъдата по
НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на
06.06.2012г., му е наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на
10.01.2012г.
След влизане в сила на горната присъда – на 13.07.2015г., подсъдимият е
извършил друго престъпление от общ характер – по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК,
за което с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 08.10.2015г., също
му е наложено ефективно наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Видно от отбелязванията в справката за съдимост, подс. И. е изтърпял наложените
му с горепосочените две присъди наказания съответно на 03.12.2013г. и на
14.05.2016г.
На
17.09.2018г. подсъдимият решил да извърши кражба от къщата на ул. „***“ № 6 в
с. Б., обл. Я., в която знаел, че живеят ***граждани и предполагал, че там може
да намери скъпи вещи и п.. За целта взел метален лост тип „кози крак“ и около
03:00 часа на 17.09.2018г. отишъл до набелязаната къща на горепосочения адрес.
Прескочил сравнително невисоката ограда и влязъл в двора, след което се
приближил до двуетажната жилищна постройка. Без особени усилия се качил се на
тераса към западната стая на втория етаж, възползвайки се от обстоятелството,
ще терасата била без парапет. След това с металния лост разбил вратата към
стаята и през отвора проникнал във вътрешността. По същото време в другите две
стаи, намиращи се в източната страна на къщата, спели свидетелите Т.Р. и Д. Р.,
както и бащата на Дж. Л. Р., всички граждани на В.. Подсъдимият влязъл в стаята
на Т. и Д. Р.. Там намерил зелена чанта, от която взел: таблет марка „***“ за
839 лева, таблет марка „***“ за 742 лева, 1050 английски лири по 2,292 лева, с
левова равностойност 2406,60 лева, 2500 български лева, 800 евро по 1,95583 лева,
с левова равностойност 1564,66 лева, мобилен телефон марка „***“, златист на
цвят за 340 лева, заедно с калъфа, в който бил поставен, на стойност 10 лева.
На пода до спалнята подсъдимият намерил и взел мобилен телефон марка „***“, черен
на цвят за 170 лева. В друга чанта намерил и взел дамско портмоне за 8 лева,
ведно с намиращите се в него 95 български лева и 80 английски лири, с левова
равностойност 183,36 лева. Всички вещи били собственост на Т.Р. и Д. Р.,
граждани на В.. След това с вещите по обратния път подсъдимият излязъл от
къщата и двора. На улицата отворил портмонето, взел от него парите и го оставил
върху оградата, до колона на портална врата, а останалите вещи отнесъл в дома
си. По-късно дал на снаха си – св. А. У. от с. Б., таблета марка „***“ и тя го
скрила в дома си на ул. „***“ № 2 в с. Б..
На
06.10.2018г. подсъдимият Т.И. решил да извърши кражба и от къщата на ул. „***“
№ 4 в с. Б., обл. Я., в която знаел, че също живеят английски граждани. За
целта отново взел метален лост тип „кози крак“ и около 23:00 часа на
06.10.2018г. отишъл до набелязаната къща на горепосочения адрес, като носел в
себе си бутилка с бира „***“ и сак. През незаключената пътна врата влязъл в
двора на имота и отишъл до пристройка до къщата. В близост до нея намерил
пластмасов стол и го оставил до прозореца. Счупил стъклото на прозореца с
металтния лост, пъхнал ръка в отвора и отворил прозореца. Оттам влязъл в
помещението, претърсил стаята, но не намерил скъпи вещи, които да вземе и по
обратния път излязъл от пристройката. После подсъдимият отишъл до дървената
врата на мазето. С металния лост разбил катинара и на вратата на мазето и го
хвърлил на земята. Влязъл в мазето, претърсил го, но отново не намерил скъпи
вещи, които да открадне. След като излязъл от там, се насочил към прозореца на
западната стена на къщата. В двора намерил пластмасов стол и го поставил под
прозореца. Качил се на стола и достигнал до комарника, монтиран от външната
страна. Отворил комарника, след което с металния лост разбил заключващите
механизми на прозореца и оставил лоста до стола. През отворения прозорец влязъл
в кухнята на жилището, в което по същото време в друга стая спели св. Т.К.П. и
съпругът й, двамата граждани на В.. В кухнята подсъдимият намерил и взел таблет
марка „***г“, модел *** за 228 лева, мобилен телефон марка „***“, сив на цвят,
модел 2220 S със СИМ карта на *** за 45 лева и две шоколадови вафли по 0,12 лева.
След това отишъл в друга стая, обособена като хол. Там подсъдимият намерил и
взел преносим компютър марка „***“, модел *** 520, сер. № MP 1DAF80, за 799 лева, преносим компютър марка „***“
за 479 лева, два кръгли медала от сребрист метал по 19,99 лева, три
звездообразни медала от жълт метал с надпис „GRJ THE
AFRIKA STAR“ и „THE 1939-1945 STAR“ по 18,39 лева, ЛЕД-телевизор марка „***“, 43 инча, за 735
лева и джобен часовник марка „***“ с верижка от бял метал за 85 лева. Всички
вещи, които били собственост на св. Т.К.П.. подсъдимият сложил в сака, след
което отключил входната врата на къщата и оттам излязъл на двора. Отишъл до
беседката и изял двете шоколадови вафли, след което с вещите напуснал имота.
Впоследствие подсъдимият дал на св. У. мобилният апарат „.***“ 2220S
IME1 358280/04/781473/2,
джобния часовник „***“ и петте медала, която скрила вещите в дома си на ул. „***“ № 2 в с. Б..
Направеното от подсъдимите признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите Т.Р., Д.Р., Т.К.П.,
Св. Ш., А. У., Д. Д. и Я. И., от обективните находки, отразени в протоколите за
оглед на местопрестъпление от 17.09.2018г. и от 07.10.2018г. и приложените към
тях фотоалбуми, от данните в протоколите
за извършено претърсване и изземване от 07.10.2018г. и приложените към тях
фотоалбуми, от тези, съдържащи се в протокола за оглед на веществени
доказателства от 11.10.2018г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията
на вещите лица, изготвили назначените ДНК и оценителни експертизи, както и от
писмените и от веществените доказателства по делото, които, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се
кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
И от обактивна, и
от субективна страна, подсъдимият Т.И. е
осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и
т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода
17.09.2018 г. - 06.10.2018 г. в с. Б., обл. Я., от частен дом находящ се на ул.
„***“ № 6 и от частен дом, находящ се на ул. „Поп Желязко“ № 4, действайки в
условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 11 324,80 лева, от владението на
собствениците им Т.Р., Д. Р. и Т.К.П., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , както следва:
- на 17.09.2018г. около 03:00 ч., в с. Б., обл.
Я., от частен дом, находящ се на ул. „***“ № 6, действайки в условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот
- изкъртване ПВЦ-врата на тераса, и чрез използване на техническо средство
-метален лост тип „кози крак“, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 8858, 62 лева, от владението на собствениците им - Т.Р.
и Джоана -Лиса Р. - граждани на В., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, и
- на 06.10.2018г.около 23:00 ч. в с. Б., обл.
Я., от частен дом, находящ се на ул. „Поп Желязко“ № 4, действайки в условията
на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот - разбиване прозорец към западната стая на къщата, и чрез използване на
техническо средство - метален лост тип „кози крак“, е отнел чужди движими вещи
на обща стойност 2466,18 лева, от владението на собственика им Т.К.П., гражданка на В., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Обстоятелството,
че подсъдимият е автор на деянието се
установява по безспорен начин както от обясненията му, така и от показанията на
св. Ш., от заключението на вещото лице по назначената ДНК-експертиза и
обективните находки, отразени в протоколите за претърсване и изземване от
07.10.2019г., които, като хармонизиращи помежду си и кореспондиращи с
останалите гласни доказателства, се кредитират изцяло.
От обективна страна подсъдимият е извършил две деяния, всяко от които
поотделно осъществява признаците от състава на престъплението кражба по смисъла
на чл.194, ал.1 от НК, тъй като във всеки от случаите, вземайки вещите от
домовете на свидетелите Т. и Д.Р. и Т.К.П. и отнасяйки ги със себе си, е
извършил действия по прекратяване владението на собственика върху тях и
установяване на свое такова. Т.е., безспорно, и в двата случая е налице
прекратяване владението на собствениците върху вещите, което е настъпило
вследствие деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на
самите собственици. За да проникне в домовете на пострадалите и да си осигури
достъп до вещите, подсъдимият е изкъртил ПВЦ-врата на тераса в жилището на св. Т.Р.
и Д. Р. и е разбил прозореца към западната стая на къщата на св. Т.К.П.,
и по този начин е осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3,
предл.ІI от НК, тъй като и по естеството и по предназначението си, взломените врата
и прозорец служат за изключване достъпа на трети лица до вътрешността на
жилищата, респ. и до намиращите се в тях вещи. Подсъдимят е осъществил и
квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ от НК, тъй като за да изкъртване на вратата и за разбиването на
прозореца е използвал техническо средство – лост пит „кози крак“, която вещ по
своето естество е предназначена за извършване на технически операции.
От обективна страна, подсъдимият И. е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е извършил деянието
след като с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 06.06.2012г., е
бил осъден ефективно на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за тежко умишлено
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. При това положение след
като посоченият размер на наказанието лишаване от свобода не е по-малко от
година, изпълнението му не е отложено по чл.66 НК, и с оглед размера на
предвиденото наказание от три до десет години, престъплението се явява тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е извършено след навършване на
пълнолетие, обективно деянието осъществява признаците на престъпление извършено
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Обективно, деянието се явява извършено и в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” от НК, тъй
като отделно от горната присъда, И. е осъждан на лишаване от свобода за
умишлено престъпление от общ характер и с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, като от изтърпяване на наказанията по двете
присъди, съответно на 03.12.2013г. и на 14.05.2016г., до извършване на деянията предмет на настоящото
производство, не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ
приложението на чл.29 от НК.
От субективна страна и в двата случая подсъдимият е действал с предварителен пряк умисъл. Съзнавл е, че
вземайки вещите от домовете и отнасяйки ги със себе си извършва действия по
прекратяване фактическата власт на техния собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерението противозаконно да ги присвои, тъй като се е разпоредил с тях като
със свои, като е знаел, че действа без съгласието на собствениците им. Разбирал
е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирал е, че вратата
към терасата в жилището на сем. Р. и прозореца към стаята в дома на св. П. са
от естество да изключат достъпа на трети лица до вътрешността на имота, че
преодоляването на тези прегради съществено ще го улесни при осъществяване на
намеренията му, както и че използването на горепосоченото техническо средство,
ще улесни достъпа му до вещите, и е целял именно това. Също така, подсъдимият е
знаел, че върши деянието след като многократно е осъждан за престъпления от общ
характер.
Обективно и
субективно подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време –
от 17.09.2018г. до 06.10.2018г., т.е., в рамките на двайсет дни дни, е извършил
две деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на престъплението
кражба по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно
последващото такова се явява продължение на предходното.
Предвид изложеното, съдът
намери, че подсъдимият И. действително е съществил състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което с присъдата си го призна за
виновен по предявеното му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от подсъдимия И. престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода от три до петнадесет години. При това положение, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи
при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки
се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс. И. наказание от ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния размер на предвиденото в закона, при
лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – сравнително младата
възраст, обстоятелството, че в хода на ДП е признал отчасти вината си и е дал
обяснения по обвинението, с което е допринесъл за разкриване обективната истина
по делото, и проявената критичност към извършеното. От друга страна, при
определяне размера на наказанието съдът отчече завишената степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, от високата стойност на отнетите
вещи, възлизаща общо в размер на 11 324,80 лева, от обстоятелствата, че
деянията са извършени нощем и по време, когато собствениците са спяли в
домовете си, че същите са квалифицирани по два квалифициращи признака, както и
поведението на подсъдимия преди и по време на извършване на деянието – след предварително
набелязване домовете на лица, за които се предполага, че притежават п. и скъпи
вещи, и набавяне на средства, което налага извод за предварителен умисъл като
форма на вина, както обстоятелството, че при извършване на кражбата от дома на
св. П. подсъдимият е проявил грубо незачитане правото на собственост - след
отнемане на вещите от дома, в който спели св. П. и съпругът й, И. седнал на
беседката в двора, където изял намерените в кухнята им вафли и хвърлил
опаковките на земята, като по този начин е демонстрирал липса на всякакъв
респект от стопаните на дома. Освен това, подсъдимият се характеризира и със
завишена лична степен на обществена опасност. Както вече се посочи, към момента
на извършване на деянието същият е бил осъждан шест пъти с влезли в сила присъди за тежки умишлени
престъпления от общ характер, включително и за престъпления против
собствеността, без да се имат предвид присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***.
на ЯРС, водещи до квалифициране на извършеното в условията на
опасен рецидив. Гореизложените
обстоятелства налагат извод, че се касае за лице с трайно установени престъпни
навици и сочат, че спрямо подсъдимия е необходимо по-продължително
наказателноправно въздействие, и респ. не е оправдано определяне по-леко по
размер наказание, тъй като очевидно, предходните осъждания на лишаване от
свобода не са оказали необходимото поправително и възпиращо въздействие върху
личността му. Затова съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание от три години лишаване от свобода и не
дават основание за определяне на по-леко по размер наказание.
След
като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата
част на НК, съдът определи на подс. И. наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА (шейсет месеца), съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК
намали така определеното му наказание с една трета, т.е., с двайсет месеца, и
му наложи наказания от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
(четиридесет месеца).
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед предходните осъждания на подсъдимия И. на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер с присъдите по НОХД № 432/2012г. на ЯРС и по НОХД № ***. на
ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института
на условното осъждане. Затова, и тъй като от изтърпяване на наложените му с
тези присъди ефективни наказания не са изминали пет години, на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
ЧЛ.59 ОТ НК
Съобразно разпоредбата на
чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът приспадна времето, през което подс. И. е бил
задържан и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
29.11.2018г.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.53, АЛ.1, Б. „А“ ОТ НК
На основание
чл.53, ал.1, б. „а“ от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на
вещественото доказателство по делото – щанга тип „кози
крак“, собственост на подс. И., която е послужила за извършване
на престъплението, тъй като с оглед приетата за установена фактическа
обстановка и предвид правната квалификацията на деянието по т.4 на чл.195, ал.1
от НК по делото е безспорно установено, че същата е използвана от подсъдимия за
извършване на умишлено престъпление.
ПО ВЪПРОСА
ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
При
обсъждане на въпросите по чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът счете, че
веществените доказателства по делото – 1 бр. дамско
портмоне и 1 бр. „***“ със сребрист капак да се върнат на собствениците им Т.Р.
и Д.Р., веществените доказателства - 1 бр. мобилен телефон марка „***“ със СИМ
карта, 1 бр. джобен часовник с ланец, 3 бр. жълти шестлъчеви медали и 2 бр.
бели кръгли медали да се върнат на собственика им Т.К.П., а веществените доказателства
1 бр. мобилен телефон марка „***“ черен на цвят, мобилен телефон марка „***“ и
мобилен телефон марка „***“ да се върнат на Я. Й.И. и А. У., двамата от с. Б., обл.
Я..
Вещественото
доказателство стъклена бутилка „***“ 500 мл, като вещ без стойност, следва да
се унищожи следва
да бъдат унищожени по реда на ПАС.
ПО
ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха
присъдени и направените в досъдебната фаза на делото разноски за изготвяне на
експертизи и за изплащане възнаграждение на преводач общо в размер на 626,16,
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: