№ 174
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600331 по описа за 2023 година
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №
11/05.09.2023г., постановена по НОХД № 261/23 г. на Окръжен съд Добрич, с
която подс. И. Г. М. бил признат за виновен в извършени престъпления по чл.
198 ал. 1 от НК, за което с приложение на чл. 58 а ал. 1 от НК му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем
месеца, при частично оправдаване по първоначалното обвинение; и по чл. 249
ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което с приложение на чл. 58 а ал. 1 от НК му
били наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба
в размер на 40лв. По чл. 23 от НК съдът постановил като общо за изтърпяване
по-тежкото от така определените наказания при първоначален общ режим,
към което присъединил и наказанието глоба. Съдът зачел периода на взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, разпоредил се с
веществените доказателства и възложил на подсъдимия разноските по делото.
Делото във въззивния съд е образувано по жалба на служебния
защитник на подсъдимия, насочен срещу присъдата в частта на наложеното
наказание лишаване от свобода, което се счита за явно несправедливо.
1
Изложени са обстоятелства, които според защитника обосновават определяне
на минималните наказания по всяко от обвиненията, които с приложение на
чл. 58 а ал. 1 от НК биха довели до подлежащо на изтърпяване по чл. 23 от
НК наказание за срок от две години. Иска се присъдата да бъде изменена с
намаляване на наказанието лишаване от свобода, като се счита за справедливо
определянето на минималния размер и за двете престъпления. В с.з. пред
въззивната инстанция служебният защитник поддържа жалбата. Счита за
прекомерно наложеното наказание, тъй като подсъдимият е съдействал за
разкриване на престъплението, възстановил е по-голямата част от вещите, и
предвид младата му възраст, пледира за определяне на минималните размери
на наказанието по двете престъпления.
Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че в хода на проведената процедура материалният и
процесуалният закон са били приложени правилно. Като неоснователно
преценява становището за налагане на минималните наказания, доколкото от
материалите по делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, присъдата потвърдена.
Подс. М. заявява, че съжалява за стореното. В последната си дума
моли за намаляване на присъдата.
Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена
проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:
Допуснати са съществени процесуални нарушения в хода на съдебното
производство.
В разпоредителното заседание по делото на 05.09.2023г., съдът не е бил
сезиран и служебно не е установил допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия. С
оглед искането на подсъдимия и защитника за производство по реда на гл. 27
от НПК, а именно по чл. 371 т. 2 от НПК, пристъпил към незабавното му
разглеждане и постановил обжалваната присъда.
Съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК е
приложимо, когато подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал. 4 от
2
НПК съдът следва да установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните
в ДП доказателства и с определението си обявява, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По този
начин съдът обвързва описаните в обвинителния акт и признати от
подсъдимия, факти, с присъдата, която ще постанови и нейните мотиви. Тази
процедура ангажира и въззивната инстанция, която следва да извърши
проверката си по същите фактически положения без да има възможност да ги
промени.
В конкретното производство, чрез внесения обвинителен акт, са били
вложени изключително съществени непълноти и неясноти по отношение на
фактическите положения, свързани с повдигнатите обвинения.
Предприемайки процедурата по гл. 27 от НПК, съставът на ДОС е
възпроизвел изцяло обстоятелствената част на обвинителния акт, без да
отстрани проблемите с фактическата рамка на обвиненията.
По отношение на първото обвинение, чл.198, ал.1 от НК, в обвинителния
акт и в мотивите на съда е вложено противоречиво твърдение – „Мобилните
телефони , по негови думи начупил и изхвърлил, но по делото са налични
данни, че са били заложени/-продадени на свидетеля С.И..“. Тъй като фактите
в обстоятелствената част са в две посоки – че телефоните са унищожени, и че
те са били заложени/продадени на свидетеля Иванов, не е възможно да се
приеме категорично коя от двете несъвместими алтернативи е призната от
подсъдимия М.. В тази насока по делото има достатъчно писмени и гласни
доказателства, които не са описани в обвинителния акт, съответно в мотивите
на съда. И в двата акта не е отразено, че част от вещите е възстановена на
пострадалата, включително чрез посочване на мястото, където са били
изхвърлени и чрез протокол за доброволно предаване от подсъдимия.
По отношение на обвинението по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
в обвинителния акт няма нито един факт, който да разкрива конкретните
действия на подс. М. по осъществяване на деянието. Посочва се:
„Взел парите, а чантата и портмонето хвърлил в контейнер, малко по-
надолу по улицата. Взел и някакви бележки и хартийки, които впоследствие
хвърлил в шахта на английско дворче, в близост до
кооперацията….Откраднатото решил да проиграе в игрална зала „Ефбет“,
3
където прекарал около 30-40 минути, а после се прибрал у дома.
След извършена проверка в системата на организатора на хазартни игри
онлайн чрез сайта www.efbet.com е установено, че с ДК № 516907******1730,
собственост на свидетелката С., са били осъществени 2 броя депозити на
01.12.2022г., в 03:06ч. и в 03.07ч. на суми от по 10 лева, от следния
потребителски акаунт – Simo447, регистриран на 2 името на свидетеля С.И.А..
Последният заявил, че има профил в „Ефбет“, направен от свидетеля Р.А.. И
двамата са категорични, че не знаят откъде подсъдимият М. има профила и
паролата, и че нямат нищо общо с направените от него депозити….
За нуждите на разследването, на 06.12.2022г. е бил извършен със
съдействието на извършителя допълнителен оглед на местопроизшествие на
адрес в гр. Добрич, ул. „Климент охридски“ № 31, където в тревна площ пред
вход „А“ е била намерена част от дебитна карта, на която е щамповано името
на М. С.., а пред вход „В“ – две части от дебитна карта с щампован №
5169070010441730. Установено е, че всички части са от една дебитна карта,
издадена от Пощенска банка, с титуляр М. С..“.
В тази фактическа основа напълно липсва описание на конкретни
действия от подсъдимия спрямо банковата карта на свид. С. – взел ли я е,
съхранил ли я е и докога, ползвал ли я е, счупил ли я е, кога я е изхвърлил на
мястото, което е показал и е била намерена. Това, че с картата е имало
операции от профила на свид. А. не може да определи единствено
подсъдимия като ползвател на данните по картата. Видно е от материалите
към писмото на Brobet Limited, Malta, л. 74 от делото, че в инкриминираните
по обвинението моменти картата е ползвана от IP адрес, идентичен с този, от
който чрез профила на свид. А. платформата е била достъпена в същия ден в
по-късен час – 07:32:48ч.(съответстващ на минус 2 часа от българското
време.).
Ползвайки фактологията по обвинителния акт, приемайки, че всички
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, съдът не е могъл
да изпълни задължението се да изготви мотивите към присъдата в
съответствие с изискуемите стандарти, допускайки редица неясноти,
противоречия и съществени пропуски при обследване на фактическите
граници на предмета на доказване.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС – подобен
4
недостатък при формиране рамката на обвинението в обстоятелствената част
на обвинителния акт и проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2
от НПК с признаване на същите фактически положения, категорично
ограничава процесуалните права на подсъдимия.
Съответно, въззивната инстанция не е в състояние да провери
правилността на взаимнопротиворечиви и отсъстващи изводи, които са от
изключително съществено значение, тъй като касаят предмета на доказване и
обосноваността на обвиненията срещу подс. М..
С оглед на допуснатите нарушения, които са съществени и
неотстраними в тази фаза, присъдата следва да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В предстоящото разпоредително заседание съдът следва да прецени
налице ли е отстранимо съществено процесуално нарушение, свързано с
правото на подсъдимия да узнае фактите, поставени в основата на
обвиненията срещу него, и по какъв ред следва да премине съдебното
производство.
Предвид съществуващото процесуално основание за отмяна на
присъдата, аргументите на страните досежно анализа и правната оценка на
фактите не могат да бъдат обсъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2
вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 11, постановена на 05.09.2023 г. по НОХД №
261/23 на Окръжен съд гр. Добрич, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6