Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на десети юни през април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: В.П.
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
53 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН
Образувано
е по жалбата на „М.Т.“ ООД срещу Наказателно постановление № 11-0001264
издадено на 17.01.2020 г. от инж. М.М.- Директора на Дирекция "И.Т."
със седалище в гр.Л., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, изразяващо се в това, че дружеството, в качеството си на
работодател не е изпълнило предписание, дадено му под № 2 с протокол за
извършена проверка с № ПР1931208 съставен на 30.09.2019 г., а именно: да
изплати дължимото обезщетение на работничката А.И.Е., дължимо на основание чл.
224, ал. 1 КТ в размер на 90.55 лева в срок до 28.10.2019 г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че съгласно
НП предписанието се е изразявало в нареждане за изплащане на посочената в него
сума на визирания работник на „М.Т.“ ООД в определен срок. Сочи се, че в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е предвидено наказание за неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган за спазването на трудовото
законодателство. От описания в атакуваното наказателно постановление
доказателство Протокол за даване на задължителни предписания на основание чл.
404, ал. 1, т. 1 КТ с изх. № ПР 1931208/ 30.09.2019 г. се установява, че при
извършена проверка в обект „Шивашки цех“ в гр.Л., са констатирани нарушения на
трудовото законодателство, които са описани в 8 отделни точки, като всички
посочени констатации касаят едно и също по вид нарушение на трудовото
законодателство, а именно това по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ,
изразяващо се в не плащане на дължимо обезщетение след прекратяване на трудовия
договор на осем работника. За отстраняването на констатираните нарушения по чл.
221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е било предписано на работодателя да изплати
на всеки работник дължимото му обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ /за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор/ и чл. 224, ал. 1 КТ /за
неизползван платен годишен отпуск/, като всичките 15 предписания са със срок на
изпълнение до 28.10.2019 г.
Твърди се, че цитираното предписание не е
било обжалвано и е влязло в сила. В последствие, от страна на Дирекция „И.Т.“ –
Л. са били издадени 15 броя АУАН с дата 05.12.2019 г. за всяка отделна точка от
предписанието, за установените нарушения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал.
1 от КТ за всеки за всеки отделен работник. Издадени са и 15 броя наказателни
постановления срещу „М.Т.“ ООД като с всяко едно от тях е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева или общо санкцията за работодателя възлиза на 22
500 лева и тя значително надвишава размера на дължимото от него обезщетение към
всички те си работници и служите ли. Извеждат се разсъждения, че при буквалното
тълкуване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ се установява, че същата касае
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага
санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа
нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се в издадения индивидуален
административен акт - предписание, във всички или някои негови части. Това
нарушение следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на
предписанието, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото
законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в
определения срок, да се налага отделна санкция. Противното тълкуване води до
налагане на множество наказания за едно и също нарушение все по чл. 415, ал. 1 КТ, за неизпълнение на предписание, което не е целта на разпоредбата и е
недопустимо и незаконосъобразно. Така наложените множество наказания за едно и
също нарушение противоречи и на целите на административното наказание по ЗАНН,
тъй като с незаконосъобразното налагане на 15 имуществени санкции от 1500 лева
работодателят не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да
изпълни задълженията си към работниците и служителите.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. А.С. ***, която поддържа жалбите и исканията за отмяна на
атакуваните НП по изложените съображения.
Въззиваемата страна ДИТ – Ловеч се
представлява от директора – инж. Митев, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
По делото е постъпило и писмено становище
от АНО, в което се излагат доводи за неоснователност на възражението на
дружеството-жалбоподател, за това, че е наказан 15 пъти с обща санкция от 22
500 лева за едно административно нарушение. В тази връзка се излагат разсъждения,
че всяко предписание, засягащо отделните работнички, има самостоятелен
характер, независимо от обстоятелството, че са инкорпорирани в един документ -
протоколът от извършената проверка. Самата структура на протокола не буди
никакво съмнение, че инспекторите от ДИТ - Ловеч, в рамките на правомощията си
по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ са дали общо 15 предписания, въз основа на
констатираните преди това осем групи нарушения, засягащи правата и интересите
на 8 работнички. Затова и неизпълнението на всяко предписание, независимо от
останалите, съставлява самостоятелно нарушение, което на основание чл. 18 ЗАНН
изисква налагане на наказание (санкция) за всяко нарушение и изтърпяването му
отделно, за разлика от принципът в наказателното право, че при множество
престъпления извършени в реална съвкупност, се налагат отделни наказания, но се
изтърпява само едно - най-тежкото от съответния вид. Твърди се, че налагане на
самостоятелни имуществени санкции за всяко отделно нарушение не е в разрез с
целите на закона - Кодекса на труда и ЗАНН. Всяко предписание преследва целите
по чл. 1, ал. 3 КТ - закрила на труда. Тази закрила може да бъде осъществена
само ако работодателят изпълнява законовите си задължения спрямо всеки един
работник. Затова и неизпълнението на всяко предписание, засягащо правата и
интересите на отделни работници, съставлява самостоятелно нарушение, което
следва да бъде санкционирано.
В
обобщение се претендира от съда да остави жалбата без уважение и потвърди
издаденото наказателно постановление.
Съдът след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Дружеството
жалбоподател „М.Т.“ ООД към момента на издаване на НП е съществуването в
правния мир като правен субект, като този факт е изследван служебно от
наказващия орган преди издаване на НП, което е видно от приложената справка от
Търговски регистър – л. 23 от делото. Същото притежава предприятие - обект
„Шивашки цех“ находящ се в гр.Л., ул. „М.“ № **.
На 30.09.2019 г.
служители на ДИТ – Л. – свидетеля Е.Н.И. и И.Д.Б. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и условията на труд в експлоатирания от „М.Т.“
ООД обект – „Шивашки цех“ находящ се в гр. Л. на ул. „М.“ № **. В хода на
проверката били проверени предписания от предишни проверки, част от които не
били изпълнени, както и били установени нарушения, засягащи правата на 8
работнички да получат обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения
по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Констатациите са направени в
Протокол за извършената проверка с изх. № ПР1931208, в т. 2 от който е описано
нарушението относно А.И.Е..
С протокола на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ за предотвратяване и отстраняване на
констатираните нарушения и на вредните последици от тях, на работодателя са
дадени 15 предписания. Предписанието по т. 2 е да се изплати дължимото
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ на А.И.Е. в брутен размер на 90.53 лева.
Определеният краен срок за изпълнение на всички предписания е 28.10.2019 г.
На 12.11.2019 г.
служителите на ДИТ – Ловеч Е.И. и В.Ц.извършили проверка в шивашкия цех за това
изпълнени ли са предписанията от 30.09.2019 г., като изискали с призовка от
работодателя да представи писмени доказателства за това.
На 21.11.2019 г.
в ДИТ – Ловеч се явила управителката на дружеството – Т.М., която депозирала
писмено обяснение, че не е изпълнила предписанията, поради финансова
невъзможност в момента. Изготвен бил Протокол за оглед с изх. № 11-0-04-130. На
същата дата й била връчена покана на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН да се яви в
ДИТ – Л.на 05.12.2019 г. в 10.00 часа за съставяне на актове във връзка с
установените нарушения – неизпълнение на дадените предписания с Протокол №
ПР1931208 от 30.09.2019 г. с поредни номера – 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14
и 15 – нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
На 05.12.2019 г.
срещу „М.Т.“ ООД били съставени общо 15 акта, включително процесният АУАН №
11-0001264, в който са описани горните обстоятелства по проверките и
неплащането на обезщетение на работничката А.И.Е..
Процесният АУАН № 11-0001264 е съставен от свидетеля Е.Н.И., заемащ длъжността
главен инспектор при ДИТ – Ловеч, в присъствието на свидетеля И.Д.Б.. Актът е
подписан без възражения от управителя на дружеството Т.М., която срещу подпис е
получила препис от него. Като нарушена правна норма е посочена чл. 415, ал. 1 КТ макар и без посочена връзка към чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Актосъставителят
е приел, че нарушението e извършено на 29.10.2019 г., а е констатирано на
21.11.2019 г.
Въз основа на
така съставения АУАН на 17.01.2020 г. наказващият орган инж. М.М. – Директор на
ДИТ – Л., е издал атакуваното наказателно постановление, е което са повторени
констатациите от съставения акт, нарушената норма на чл. 415, ал. 1 КТ и на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 КТ на дружеството – жалбоподател
са наложени имуществени санкции от по 1500.00 лева.
Атакуваните НП
са две от общо петнадесетте НП, издадени срещу дружеството – жалбоподател във
връзка с констатираните неизпълнения на петнадесетте предписания за изплащане
на дължими обезщетения на осем работнички.
На 22.01.2020 г.
наказателното постановление било връчено на представител на жалбоподателя
/видно от приложеното „проследяване на пратка № PS550000L7N5 B“ – л. 10 от делото/, който на 29.01.2020 г.
недоволен от същото депозирал жалба в Дирекция „ИТ” – Л., изпратена в Районен
съд – Луковит с изх. № 20005739/ 04.02.2020 г. против НП предмет на разглеждане
в настоящото производство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от приобщените по делото като писмени
доказателства: Наказателно постановление № 11-0001264 от 17.01.2020 г. на
Директора на Дирекция „И.Т.“ гр. Л.; Писмо с изх. № ИЗХ20002397/17.01.2020 г.
на Дирекция „И.Т.“ гр. Л.; Известие за доставяне № ИД PS 5500 00L7N5 B; АУАН №
11-0001264 от 05.12.2019 г.; Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1931208
от 30.09.2019 г. на ДИТ гр. Ловеч; Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на производство; Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК; Протокол
за оглед изх. № 11-С-04-130 от 21.11.2019 г.; Писмени обяснения от Т.И.М.;
Покана с изх. № ИЗХ19092787/ 21.11.2019 г. на Дирекция „И.Т.“ гр. Л.; Разписка
за получаване; Справка от търговски регистър; Заповед за териториална компетентност
№ 0048-0204/ 30.01.2014 г.; Заповед № ЧР-877/ 07.07.2017 г.; Длъжността
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „И.Т.“ със седалище
Л.; Служебна карта на Е.Н.И.; Пощенски плик № P RS 5800 01C0B9 R, изисканите от
съда: заверени копия от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на А.И.Е.,
трудов договор № 26/ 08.05.2013г., ведомост за заплати към месец юни 2019 г. и
списък за изплатени банкови плащания и придружително писмо на ДИТ гр. Л., както
и гласните такива чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Е.Н.И. и И.Д.Б.. Съдът кредитира събраната
доказателствена съвкупност, тъй като намира, че писмените и гласните
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, допринасяйки за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което
е санкционирано/. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по
следните съображения:
Актосъставителят Е.Н.И. е заемал
длъжността "главен инспектор" в Дирекция "И.Т." – Л., видно
от представените служебна карта и длъжностна характеристика, и на основание чл.
21, ал. 4, т. 3, вр. ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ и т. 11 от
Заповед № З-0035/ 29.01.2014 г. на изпълнителния директор ИАГИТ е разполагала с
материална и териториална компетентност.
Наказващият орган – инж. М.М., видно от
представената Заповед № ЧР-877/ 07.07.2017 г., заема длъжността Директора на
ДИТ – Л., ръководител на съответния контролен орган по чл. 399, 400 и 401 КТ и
също е действал в рамките на своята компетентност.
Актовете и наказателните постановления са
издадени при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и са връчени на дружеството
жалбоподател. Спазени изискванията, уредени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН
относно формата и съдържанието на акта и наказателното постановление, при пълно
съответствие между обстоятелствата на обвинението (акта) и санкционният акт.
По отношение неизпълнението на
предписанието обективирано в т. 2 от протокол № ПР1931208 от
30.09.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч, в указания срок,
страните не спорят. Принципно, неизпълнението на задължително предписание е
противоправно поведение, за което компетентния административен орган има
правомощие да наложи на търговското дружество – работодател имуществена
санкция.
Процесното предписание е дадено на
основание нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ/, която
постановява, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
КТ както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401
по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни
предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
В посочената разпоредба /чл. 404, ал. 1,
т. 12 КТ/, законодателят императивно е указал, че компетентни да дават
задължителни предписания са контролните органи по инспекцията по труда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” /обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от
29.01.2014 г./, при и по повод изпълнение на служебните си задължения
инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, ЗЗБУТ, ЗНЗ,
ЗДС и други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията.
Предвид заеманата длъжност, съдът формира
безпротиворечив извод, че при изпълнение на служебните си задължения,
свидетелите Е.Н.И. и И.Д.Б. са действали в качеството на контролен орган на
инспекцията по труда с правомощия установени /в конкретния случай/ в КТ. Едно
от правомощията на контролните органи, установени в КТ, е именно да дават
задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство.
Предвид това съдът намира задължителното
предписание дадено т. 2 от протокол №
ПР1931208 от 30.09.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч, съставен
от посочените по-горе свидетели, за дадено от компетентен орган по смисъла на
чл. 404, ал. 1 КТ и в предвидената в закона писмена форма за действителност.
Видно от разпоредбата на чл. 404, ал. 1,
т. 12 КТ, за да приложи принудителна административна мярка – даване на
задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане
на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на
трудовите правоотношения, компетентният контролен орган, следва да установи, че
с деянията си /действия или бездействие/, конкретен работодател ще наруши или
вече е нарушил правни норми, уреждащи трудовите правоотношения между работник
или служител и работодател.
В хода на проверката извършена на
21.11.2019 г. в ДИТ – Ловеч е установено, че с поведението си работодателят е
извършил противоправни деяния, под формата на бездействие – не е изпълнил
предписанията дадени с Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г. с поредни номера –
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14 и 15, което е възприето от контролните органи
като нарушения на трудовото
законодателство по чл. 415, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е
погасено по давност. Същото се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение – чл. 224, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по раздел III от гл. X КТ /в който попада процесното
обезщетение/, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат
не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок.
Съдът намира, че в хода на проведеното
административно-наказателно производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което неправомерно
е ангажирана отговорността на санкционираното дружество
От доказателствата по делото се
установява, че административно-наказателната отговорност на дружеството е
ангажирана, за това, че към 29.10.2019 г. не е изпълнил дадено задължително
предписание по т. 2 от Протокол № ПР1931208/ 30.09.2019 г. и в качеството си на
работодател не е изплатил дължимото обезщетение на работничката А.И.Е., дължимо
на основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 90.55 лева - в срок до 28.10.2019 г.
Установява се, че първоначалната проверка
за спазване на трудовото законодателство е извършена на 30.09.2019 г., като за
същата е съставен Протокол за извършена проверка № ПР1931208/ 30.09.2019 г., с
който на дружеството жалбоподател е дадена възможност с конкретни предписания,
касаещи установените нарушения, да предприеме действия, така че да изплати
дължими трудови обезщетения на осем работници, на основание чл. 228, ал. 3, вр.
с чл. 221, ал. 1 КТ и основание чл. 228, ал. 3, вр. с чл. 224, ал. 1 КТ, със
срок на изпълнение – 28.10.2019 г. Извършена е и повторна проверка по
документи, при която е установено, че дължимите трудови обезщетения не са
изплатени на работниците в определения от контролния орган срок, то ест
предписанията не са изпълнени. За така констатираното са съставени 15 броя АУАН
и са издадени 15 броя НП - в т. ч. и процесното НП, за това, че дружеството
жалбоподател като работодател не е изплатил дължимото обезщетение на
работничката А.И.Е., дължимо на основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 90.55
лева в срок до 28.10.2019 г.
Безспорно е, че са били налице осъществени
състави на нарушения поради неизпълнение на предписаното в т. т. 1-15 с
Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г., при което е следвало да бъде ангажирана
отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото
законодателство. Неизпълнението на така дадените предписания по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
Санкционираното дружество обаче по
неправомерен начин е ангажирано с административна отговорност със съставяне на
процесното НП. Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя,
съгласно които е следвало дружеството да бъде санкционирано само по веднъж за
неизпълнение на всяко от двете предписания.
Както се отбеляза по-горе, от събраните по делото писмени
доказателства е видно, на 30.09.2019 г. с Протокол № ПР1931208 от ДИТ - Ловеч е
издадено предписание на дружеството в качеството му на работодател в срок до
28.10.2019 г. да изплати дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл.
221, ал. 1 от КТ на осем работници, чиито трудови правоотношения са прекратени
на 28.06.2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Няма данни по делото
описаните по лица и размер обезщетения да са изплатени в посочения срок. Също
така, безспорно е от доказателствата по делото, че към датата на издаване на
процесното неизпълнено предписание, както и към датата на съставяне на АУАН, не
са били налице данни за затруднено финансово положение на работодателя /освен
неподкрепени с доказателства твърдения/, тъй като нито процесното предписание е
оспорено, нито са подадени възражения срещу така съставения/съставените АУАН.
При извършената проверка на
21.11.2019 г. служители на ДИТ – Ловеч са установили, че предписанието не е
изпълнено в срок. На 05.12.2019 г. е съставен АУАН № 11-0001264 против „М.Т.“
ООД за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ изразяващо се в неизпълнение
на дадено задължително предписание № 2 по Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г.
На същата дата са съставен още 14 броя АУАН против „М.Т.“ ООД за извършено
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ изразяващо се в неизпълнение на дадени
задължителни предписания с номера 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14 и 15 по
Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г. Въз основа на 14-те броя АУАН са издадени
още 14 броя НП подробно описани в писмо с изх. № ИЗХ20002397 от 17.01.2020 до „М.Т.“
ООД /л. 9 от делото/. Процесният АУАН, както и останалите 14 броя АУАН са съставени
за неизпълнение на две различни предписания – едното за изплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, а другото за изплащане на обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ.
При извършените действия на
контролните органи и при издаване на 15-те броя НП е допуснат процесуален
пропуск, който в настоящия случай съществено е рефлектирал върху преценката за
приложимия материален закон. Наказващият орган преди да издаде процесното НП
очевидно не e извършил правилната преценка относно вида и броя на извършените
нарушения от дружеството работодател, при което неправомерно го е санкционирал
за извършени 15 броя административни нарушения по чл. 415, ал. 1 КТ.
На съда е служебно известно,
че по повод жалби на „М.Т.“ ООД срещу издадените 15 броя наказателно
постановление в Районен съд – Луковит са образувани АНД, някои от които дела са
обединени /на настоящия състав са разпределени за разглеждане три дела – АДН №
43, 46 и 53 / 2020 г./. На дружеството жалбоподател са съставени и издадени по
15 броя АУАН и НП за неизпълнение на предписанията, дадени с протокол №
ПР1931208 от 30.09.2019 г., като по всяка точка от Протокола от страна на АНО е
прието, че е налице отделно предписание и отделно неизпълнение на
предписанието. В Протокола за извършена проверка са констатирани нарушения,
изброени в 8 точки и се съдържат предписания, дадени в 15 точки за изплащане на
неизплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и на обезщетения чл. 221, ал. 1 от КТ, с конкретно изброени лица с прекратени
трудови правоотношения, с еднакъв срок за изпълнение – 28.10.2019 г. С
протокола за извършена проверка на 21.11.2019 г. е установено неизпълнение на
дадените предписания.
В мотивите изложени по-горе
вече се отбеляза, че даването на задължителни предписания по КТ е вид
принудителна мярка, която се обективира в съответния административен акт, в
случая Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г. Дадените предписания за изплащане
на дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ от една страна, и за изплащане на
дължимите обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ от друга страна, макар и
конкретизирани в отделни 15 точки, представляват реално само два
административни акта по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК макар и материализирани в един протокол, две предписания с оглед
предмета им и задълженото лице. За изпълнение на всяко от предписанията санкционираното
дружество е следвало да извърши различни правни и фактически действия и тяхното
неизпълнение представлява отделно административно нарушение. Предписанията не
са били оспорени, влезли са в сила, поради което търговецът е дължал тяхното
изпълнение. Административно-наказващият орган е следвало да проведе само по
една административно-наказателна процедура със съставянето по един АУАН за
всяко от предписанията – за изпълнение на чл. 221, ал. 1 от КТ и за изпълнение
на чл. 224, ал. 1 от КТ, и съответно издаването на две НП за всяко от
предписанията, като в съответствие с тежестта на нарушението /броя засегнати
лица и общия размер на неизплатените обезщетения/ е следвало да определи и
размера на санкцията, с оглед на което законодателят е предвидил размери от
1500 до 10000 лева.
Анализирайки действията на контролните органи, съдът намира, че от тяхна страна са дадени - едно предписание за изпълнение на чл. 221, ал. 1 от КТ и едно предписание за изпълнение на чл. 224, ал. 1 от КТ, макар и разбити в отделни точки и подробно описани в съставения Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г. Пълното или частично неизпълнение на всяко от тях следва да се счита за едно нарушение и да се наложи една санкция. Издадените 15 бр. НП /в т. ч. и процесното/ за неизпълнение на дадените две предписания по всяка от отделните им точки, обособени по отделни работници, противоречат на материалния закон и на неговите цели. Налице е хипотезата на допуснато нарушение на принципа non bis in idem, като за неизпълнение на предписанието за изпълнение на чл. 221, ал. 1 от КТ и за неизпълнение на предписанието за изпълнение на чл. 224, ал. 1 от КТ, на дружеството са наложени по няколко санкции. С отмяната на незаконосъобразните НП се премахва това нарушение на основен принцип в правото /в този смисъл Решение № 158 от 25.07.2017 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 128/ 2017 г., Решение № 221 от 31.10.2018 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 175/ 2018 г., Решение № 125 от 8.06.2017 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 45/ 2017 г. и др./.
Съобразявайки се с
гореизложените доводи, съдът намира, че оспореното НП е издадено в противоречие
с материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид горното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 11-0001264/ 17.01.2020г., издадено от Директора на Дирекция „И.Т.“
– Л., с което на „М.Т.“ ООД ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „П.“ № **, ап. *, с управител Т.М., е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че
дружеството, в качеството си на работодател не е изпълнило предписание, дадено
му под № 2 с протокол за извършена проверка с № ПР1931208/ 30.09.2019 г. – да
изплати дължимото обезщетение в размер на 90.55 лева на работничката А.И.Е.,
дължимо на основание чл. 224, ал. 1 КТ в срок до 28.10.2019 г. - като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението до
страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: