№ 344
гр. П., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103500 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. И.. Б., Г. И.. Б., М.. Д. Ц. и
С.. Г. АЛ. срещу „Топлофикация П.” АД, с която се иска поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение да се признае за установено, че ищците не
дължат, в качеството си на наследници на В.Д. Ц.а, всеки от тях съобразно
наследствения си дял сумата от 149,66 лева – ¼ от общия размер на задължението
598,63лв., представляващо главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2009 г. до 30.04.2012г.
В исковата молба се посочва, че за вземането срещу наследодателката им е
издаден изпълнителен лист от 28.10.2013 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-П.. Въз
основа на този изпълнителен лист било образувано изп. д. № 45/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Д.. Изложени са подробни доводи, че правото на принудително изпълнение на
претендираното вземане е погасено по давност.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по изложени подробно съображения.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Представена е по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.03.2013
г.,издадена по ч.гр.д. № ********** г. по описа на РС-П., с която е разпоредено
длъжникът В.Д. Ц.а да заплати на ответното дружество сумата от 598, 63 лв. –
1
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2012г. за
имот находящ се в гр. П., ул. „К.М.“ № **/*/**.
С определение от 20.10.2016 г., постановено по гр.д. № *** г. на ОС-П., е прието
възражението на М. И.. Б. и Г. И.. Б. против заповед от 07.03.2013 г., издадена по
ч.гр.д. № **** г. и е спряно изпълнението й, съответно изпълнението по изп. д. №
45/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Делото е върната на РС да продължи разглеждането
на ч.гр.д. № ****г., като даде указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК. С
определение от 24.01.2017 г. по гр.д. № **** г. на ПРС, влязло в сила на 09.02.2017 г. е
прекратено производството по делото, като недопустимо – насочено срещу
ненадлежен ответник – починало физическо лице, и е обезсилена заповед за
изпълнение от 07.03.2013 г., издадена по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че наследници на
В.Д. Ц.а, починала на 23.01.2014 г. са М.. Д. Ц. – брат, СТ. Г. АЛ. – племенник, по
право на заместване, М. И.. Б. и Г. И.. Б. – племенници по право на заместване.
Наследствената квота на всеки от тях е ¼ ид. част.
От приложеното изп. д. № 45/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
същото е образувано въз основа на посочения изп. лист от 28.10.2013г. по молба на
взискателя „Топлофикация П.” АД от 14.01.2014 г. Съдебният изпълнител е изпращал
покана за доброволно изпълнение до длъжника и извършвал справки относно
постоянния и настоящ адрес на същия. След установяване на факта на смъртта на
длъжника са извършени проверки за вписан отказ от наследство. С разпореждане от
05.04.2015 г. съдебният изпълнител е конституирал като наследници по изп. дело на
мястото на Василка Ц.а – ищците. Изпращани са покани за доброволно изпълнение. С
молба от 22.08.2018г. взискателят „Топлофикация П.“ АД е представил вносна бележка
за платена ДТ за удостоверения за наследници и е поискал конституиране на
наследниците на длъжника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Съдът квалифицира спорното право въз основа на фактическите
твърдения, изложени с исковата молба. В случая с исковата молба ищците въвеждат
факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
2
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок..
Към 14.01.2014 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 45/2014 г. на ЧСИ С.Д., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая след
подаване на молбата за образуване на изп. производство до постановяване на ТР до
26.06.2015 г. не са изминали две години и изп. производство не е било перемирано,
поради което постановките на ТР намират приложение.
До постановяването на ТР давността е била прекъсната и от този момент е
започнала да тече новата 5 годишна давност за вземанията. След като изпълнителният
лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парични задължения,
настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на
взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на
самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това
е така защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
С образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до
постановяване на тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26. 06.2015 г. От този
момент съгласно постановките на т. 10 от същото в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.
Действително след молбата за образуване от 2014 г. взискателят не поискал
извършването на други действия и е настъпила перемция след изтичане на две години
3
от подаването й – 15.02.2016 г.. Извършването на изпълнителни действия, поискани от
взискателя, при настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното дело по
право, не е невалидно. Докато изпълнителният лист е при съдебния изпълнител, той е
длъжен при поискване от взискателя да осъществява принудително изпълнение чрез
предвидените изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно диспозитива на т. 10 от цитираното тълкувателно решение когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, което означава, че макар и прекратено производството не се заличават с
обратна сила всички извършени изпълнителни действия, докато същото е било висящо.
В случая действия, годни да прекъснат давността не са предприети. От
26.06.2015 г. – приемането на ТР по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС, от когато
започва да тече новата давност до предявяване на исковата молба – 05.07.2021 г. е
изтекъл петгодишният давностен срок за принудително събиране на вземането.
Това са мотивите на съда, ако той бе ограничен единствено до въведените от
страните факти. Следва да се държи сметка, че независимо, че не е въведено от
страните като факт, от приложените доказателства по делото се установи, че
постановеното определение на ОС-П. от 20.10.2016 г. изп. производство е било спряно
до 09.02.2017 г., когато е прекратено по силата на закона, поради обезсилване на
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изп. лист, послужил като
основание за образуване на изп. дело.
Видно от представените съдебни актове е уважено възражение по чл. 423 ГПК
срещу издадената срещу наследодателя на ищците заповед за изпълнение и е спряно
изп. производство. Впоследствие са дадени указания на ответника за предявяване на
установителен иск относно вземането, който не е предявен срещу надлежните
ответници и заповедта за изпълнение и изп. лист са обезсилени. Определението е
влязло в сила на -09.02.2017г., когато на осн. 433, ал.1, т. 4 ГПК изп. производство е
прекратено. Преди това то е било спряно с определението на окръжния съд от
4
20.10.2016г., така че не може да се извършва преценка за активност на взискателя в
хода на това из. производство, което е било спряно, впоследствие прекратено.
Отменено е с обратна сила изпълнителното основание, въз основа на което ответникът
се е снабдил с изп. лист и предприел действия по принудително изпълнение. В този
смисъл предприетите действия не са годни да прекъснат давността – те не са
извършени в рамките на валидно образувано изп. производство. Вземането на
ответника не е съдебно признато.
С ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите
на ТЕ са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл.
111, б. В ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от ОУ на “Топлофикация
- П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения
за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е налице е установен падеж на
вземанията. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането
на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, то следва извод, че
изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период м.03.2009 г. е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.05.2009 г. Изискуемостта
на главницата за последния месец от процесния период м.01.2013 г. е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 03.03.2013 г.. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изп. лист не е могло да прекъсне действието на давността по
чл. 111, б. В ЗЗД. И в този смисъл вземането е погасено с тригодишна давност, която за
последното месечно задължение е през март 2016 г.
Предявените искове са основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски
за ДТ и адв. възнаграждение. Всеки от тях е сторил разноски за ДТ в размер на 50 лв. и
адв. хонорар в размер на 300 лв., чието заплащане е удостоверено в представените
договори за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И.. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „С.”, бл. 4, ап. 17, в качеството си на наследник на В.Д. Ц.а НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност сумата от 149,66 лева
–1/4 част от 598,63 лева - стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2009г. до 30.04.2012г., за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1335 по описа за 2013 г. на Районен съд – П., обезсилен впоследствие с определение
от 24.01.2017 г., постановено по гр.д. № **** г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на М. И.. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „С.”, бл. 4, ап. 17 сумата в размер на 350 / триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски в производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. И.. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Р.Д.”, бл* ап**, в качеството си на наследник на В.Д. Ц.а НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност сумата от 149,66 лева
–1/4 част от 598,63 лева - стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2009г. до 30.04.2012г., за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1335 по описа за 2013 г. на Районен съд – П., обезсилен впоследствие с определение
от 24.01.2017 г., постановено по гр.д. № **** г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Г. И.. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Р.Д.”, бл* ап** сумата в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски в производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „К.М.”, бл. ** ап**, в качеството си на наследник на В.Д. Ц.а НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност сумата от 149,66 лева
–1/4 част от 598,63 лева - стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2009г. до 30.04.2012г., за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1335 по описа за 2013 г. на Районен съд – П., обезсилен впоследствие с определение
от 24.01.2017 г., постановено по гр.д. № **** г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „К.М.”, бл. ** ап** сумата в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски в производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Т.,
ул. „Р.” № **, в качеството си на наследник на В.Д. Ц.а НЕ ДЪЛЖИ на
6
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност сумата от 149,66 лева
–1/4 част от 598,63 лева - стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2009г. до 30.04.2012г., за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1335 по описа за 2013 г. на Районен съд – П., обезсилен впоследствие с определение
от 24.01.2017 г., постановено по гр.д. № **** г. по описа на РС-П...
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. Т., ул. „Р.” № **, сумата в размер на 350 /триста и петдесет/
лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7