РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Силистра , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20213400500160 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
АЛ. АЛ. М. обжалва Решение № 260003/17.02.2021 г., по гр.д. №
418/2020г. на Силистренски районен съд, с което е осъден да заплати на
“ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” с ЕИК *********, сумата от 6 771.22 лева,
представляваща възстановена от “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” сума за
изплатено обезщетение по щета № 120529/14.07.2015 г. на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи, което от своя страна е
заплатило на Националното бюро на Германия - DEUTSCHES BURO
обезщетение за имуществени вреди, причинени от АЛ. АЛ. М. на 15.10.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на
иска 05. 05. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата и деловодни
разноски в размер на 939.41 / деветстотин тридесет и девет лв. и 41 ст.
/лева.се:
Особеният представител адв. Н.П. – САК е обосновал правото на жалба
от името на въззивника, като счита, че постановеното от първата инстанция
решение е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че е неправилен
извода на съда относно приложението на давността с оглед възраженията му,
че претенциите на ищеца са погасени. За начален момент на изчисляването й
посочва първото плащане към увреденото лице, т.е. плащането от
1
Централното бюро на Германия на увреденото лице – немски гражданин, а не
този на изплащането на обезщетение от Гаранционния фонд на НББАЗ.
По същество моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Насрещната страна “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” с ЕИК ********* не
депозира становище по жалбата.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както
и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по
същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна.
С оглед предметните предели на въззивната жалба, спорният в
настоящето производство въпрос е за момента на изискуемост на вземането
на ГФ, заявено по реда на чл.288а, ал.2 във вр.с чл.288, ал.12 и ал.8 от КЗ
/отм./
За да остави без уважение правопогасяващото възражение на ответника,
първоинстанционният съд се е позовал за приложимост на разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД, тъй като за това вземане законът не е определил друг срок, а
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, т. е. от момента на изплащане на обезщетението от
Гаранционния фонд на НББАЗ на 28.07.2015 г.
Крайните изводи на първата инстанция следва да бъдат споделени
изцяло, като се имат предвид и следните съображения: По делото е безспорно
установено, че в изпълнение на регламентираните задължения по 288, ал. 1, т.
2, б. "а" КЗ/отм./ и чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, и при наличие на
предпоставките, уредени в цитираните разпоредби, ищецът е възстановил
обезщетението, изплатено от Националното бюро на Германия на лицето,
пострадало от процесното ПТП, тъй като е заплатил същото, ведно с
разноските за определянето му, на НББАЗ - 28. 07.2015 г., което последствие
дължи плащане в полза на компенсационния орган на държавата, на чиято
територия произшествието се е реализирало. Съгласно т.14 ППл№ 7/77 г. за
регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която
започва да тече от момента на изплащане на обезщетението. Това произтича и
от нормата по чл. 288, ал.12 КЗ (отм.), според която едва след изплащане на
съответното обезщетение ГФ встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ликвидация на щетите. Наред с това
препращащата разпоредба на чл. 288а ал. 3 от КЗ /отм./ предвижда, че след
изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14. Това
означава, че регресното вземане за Фонда възниква именно на 28. 07.2015 г. ,
когато ГФ е възстановил изплатеното в полза на увреденото лице
обезщетение , т. е. до предявяне на иска на 05.05.2020 г., давностният срок не
е изтекъл.
Изводите на въззивния съд относно основателността на главния иск
съвпадат с направените такива от първостепенния съд с обжалваното
решение, което като правилно следва да се потвърди.
2
Искане за присъждане на разноски въззиваемия не е направил и по
делото няма доказателства за сторени такива, поради което и съдът не
присъжда разноски с оглед изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС
Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003/17.02.2021 г., по гр.д. № 418/2020г.
на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3