Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.01.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело № 860 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.
266, ал. 1 33Д вр. чл.
79, ал. 1 33Д вр. чл. 286 ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът „С.П.“
ЕООД твърди против „В.-В.Х.“ ЕАД, че на 12.03.2018 г. са сключили договор
за изработка, доставка и монтаж, с предмет по чл.1 от Договора и Приложение №1 - Оферта
от 09.03.2018 г. Твърди, че е изправна страна по договора и е изпълнил
възложената работа, че на 25.10.2019 г. бил издаден и подписан
акт обр.19 за установяване на извършването и за заплащане на натурални СМР,
описани по вид, за сумата от 58 497,
87 лв. с ДДС. В отговор с електронно писмо законният представител на
търговското дружество възложител посочил, че незавършени и неприетите работи с
акт 19 видове СМР са на стойност 48 748 лв. Възоснова на акта, за дължимата се
сума за възнаграждение изпълнителят „С.П.“ ЕООД съставил
проформа фактура № 1033/29.10.2019 г. на стойност 58497, 84 лв. Ответникът заплатил частично
само сума от 15 796, 26 лв. по банков път, тъй като задържал останалата сума за неустойка по чл.50 от договора. Ищецът
твърди, че не е задължен за неустойка, тъй като не е налице неизпълнение по
негова вина. Затова издал ново кредитно известие за сумата от 40 264, 15
лв., получена като разлика между дължимата от възложителя сума и гаранция по
чл.13, ал.3 от договора (1750, 62 лв.)
Също така твърди, че съгласно чл.6, изр.2 от
договора, в случай на разлика в количествата
посочени в Приложение №1 – оферта и действително изпълнените работи,
съответната промяна се отразява в актовете образец 19. На 12.11.2019 г.
ищцовото дружество издало окончателен акт обр.19 за допълнително извършени СМР
и проформа фактура № 1038/12.11.2019 г. Ответникът не еизпълнил
задължението си за заплати сумите по фактурите, поради което съгласно чл.51 от
договора дължи и неустойка за забавено плащане в уговорения размер.
ИСКАНЕТО
е да бъде осъден ответника „В.Х.” ЕАД, да заплати на „С.П.” ЕООД сумата от 40 264, 15 лева с включено ДДС по
фактура проформа № 1037/12.11.2019 г., издадена въз основа на Акт обр. 19 № 5
от 25.10.2019г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, ведно с
договорна неустойка, в размер на 4201,
48 лева, както и сумата от 22 295,
87 лева включено ДДС за допълнително извършени СМР, за която е издадена
фактура проформа № 1038/12.11.2019г. и лихва за забава върху тази сума в размер
на 135 лева, считано от 12.11.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба,
вьзоснова на Акт обр. 19 за допълнителни СМР от 12.11.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, като недоказани и
неоснователни. Поддържа, че забавата не е по вина на възложителя и че е налице
основание за възникване на вземането за неустойка, с което е извършил
извънсъдебно прихващане и исковата претенция за възнаграждение е била частично
погасена до неговия размер. Дължимият остатък от възнаграждението бил заплатил
с платежно нареждане от 31.10.2019 г., поради което исковата претенция е изцяло
неоснователна. При евентуалност – прави възражение за съдебно прихващане със
сумата от 39776, 69 лв. –неустойка, и сумата от 2 924, 89 лв.- гаранция за
качествено изпълнение в размер на 5 %. Оспорва и исковата претенция за
възнаграждение за допълнителни СМР, като твърди че не са били извършени от изпълнителя
и не са били приети. Сочи доказателства.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по свое убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е,
че страните търговци са в правоотношения възоснова на сключен възмезден Договор за
изработка, доставка и монтаж, сключен на
12.03.2018 г., по силата на който ищецът е поел задължението да извърши
доставка и монтаж на алуминиева дограма ЕТЕМ, вентилируема окачена фасада,
самоносещ стъклен парапет по балкони и алуминиеви интериорни врати, съгласно
уговореното в чл.1 от договора, по вид и спецификация, количество и цени
описани в Приложение №1 – Оферта от 09.03.2018 г . Общата стойност на
договорените работи е в размер на 397 766, 94 лв. без ДДС, съгласно
количества и единични цени, посочени в приложение 1 – чл.5 от договора. Безспорен
е и доказан от платежно нареждане от 14.03.2018 г. е факта на плащането на аванс
в размер на 30 % от уговореното и дължимо възнаграждение, както и на сумата от
15 766, 26 лв. с платежно нареждане от 31.10.2019 г. Сроковете за
изпълнение на договорените работи е определен в Приложение №3 – Календарен
график. Така част от уговореното възнаграждение в размер на 40 264. 15 лв.
по фактура №1037/12.11.2019 г. е останало неплатено от ответника. Безспорно е
и, че той не е заплатил сумата в размер на 22 295. 87 лв. с ДДС за допълнително
извършени СМР, за които ищецът издал фактура № 1038/12.11.2019 г.
Съгласно тежестта на доказване, която
носи по предявения иск освен наличието на облигационна връзка по твърдяното
търговско правоотношение между страните, ищецът доказа, че е изправна страна по
договора. Посредством събраните по делото писмени доказателства фактура № 1033/29.10.2019 г.; извлечение по
банкова сметка; *** № 1034/31.10.2019г.; фактура проформа № 1037/12.11.2019г.;
акт Обр. 19 за допълнително извършени СМР от 12.11.2019г.; фактура проформа №
1038/12.11.2019г.; писмо с изх. № 11/12.11.2019г.; електронно писмо от 20.10.2019г.
относно допълнителни количества еталбонд с приложена таблица за измерени
количества; електронна кореспонденция между страните от дати: 30.04.2018г.,
06.06.2018г„ 30.08.2018г., 23.10.2018г., 14, 15 и 23 октомври 19г.,
01.11.2019г., 12.11.2019г. и гласните доказателства – заключение на вещото лице
по СТЕ и показанията на свид. З. и свид.М. се установи и факта на извършването
и приемането на възложената работа. Това, че СМР са извършени е видно и от съставен
акт обр.19. В случая такъв е съставен на 25.10.2019 г. е представен като
доказателство по делото. В клаузата на чл.22, ал.3 от договора е предвидено, че
изпълненият обем на СМР, подлежащи на заплащане, ще се отчита и заплаща с
представянето на Количествено – стойността
сметка (акт обр.19) за подлежащи на разплащане СМР и сертификат за
вложени материали. Съгласно чл.6 от договора, в случай на разлика в количествата
посочени в приложение №1 – оферта и действително изпълнението количества
работи, съответната промяна се отразява в акт обр.19.
Относно спорния
въпрос дали е спазен срока за изпълнение на възложените работи се установява,
че ищецът не е спазил графика съгласно Приложение №3 от договора. Съгласно клаузата
на чл.3 от договора изпълнителят не носи отговорност за спазване на сроковете
по линейния план на обекта, ако не са изпълнени всички външни зидарии на обекта
и не са готови изменения на техническия проект относно окачените фасади. От
показанията на свид. М.З. и прилагайки разпоредбата на чл.190, ал.2 вр. с
чл.161 ГПК и липсата на водена документация за обекта (заповедна книга,
двустранни протоколи и др.) съдът приема за установено, че предвидените
съгласно архитектурния проект (вж.
заключението на вещото лице по СТЕ) подзид от долната страна на дограмата с
височина 25 съм и надзид с височина от
15 см. не са изпълнени своевременно от страна на ответинка. Вещото лице също
изяснява, че няма документ, от който да е видно изпълнението им и оттам - от
коя дата е бил осигурен фронт на ищцовото дружество за монтаж на окачената стъклена
фасада. Неоснователно ответникът се позовава на удостоверение за степен на
завършеност от 16.03.2018 г., тъй като същото първо – не е годно да установява
действителното състояние на светли отвори за дограма, освен това под- и над- зидовете
са предвидени в приетия по-късно изменен
проект в част „Архитектурна“ (м.април
2018 г.).
Представено е писмо
от 30.04.2018 г. от ищеца, с което се уведомява ответника, че липсва зидарията
по детайли от арх. проект (на арх. Е.С.) и че за завършване на останалата част
от дограмата е необходимо скеле или платформа. Не се представиха доказателства
за своевременното им монтиране. От разменената между страните кореспонденция е
видно че и след това- многократно, последно
на 23.11.2018 г., ищецът е уведомявал възложителя ответник, че не са монтирани
скеле и метална греда за изпълнението на конкретни видове СМР. На 05.06.2019 г.
ищецът уведомява „В.В.Х.“ ЕАД, че не е довършена облицовка от камък по бордове
на използваеми тераси, което препятства монтажа на самоносещи парапети. Протоколът за
извършен първоначален инструктаж от 12.06.2018 г. и Инструкция за безопасна
работа на електрическа платформа и показанията на свид.Пенчев не опровергават
тези изводи. Електрическата платформа е била необходима само за полагане на
стъклена окачена фасада, а и при съпоставката на датата на инструктажа с
линейния календарен график е видно, че инструктажът е извършен след предвидения
период на монтаж. Т.е. дори да се приеме, че към момента на извършването му
платформата е била монтирана, забавата
на ищеца е изначално обусловена от ненавременното изпълнение на това задължение
на ответника.
На 07.10.2019 г. е съставен двустранен
приемо-предавателен протокол, с която извършените дограми, парапети и
вентилируема фасада от еталбонд са приети без забележки. От заключението
на вещото лице е видно, че липсата на коректно водена документация на обекта
(заповедна книга и др.) е причина да не може да се установи точното време на
започване на изпълнение, периода на изпълнението и завършването на
подзижданията под- и над- зида на дограмата, доставката и монтажа на
строителното скеле, полагането на хидроизолация под каменна облицовка по
бордове и монтажа на каменна облицовка на бордове. Следователно и не може да се
докаже кога ответникът е спазил договорното си задължение съгласно чл.47, част VII от договора и е осигурил възможност за започване
на изпълнение на отделни дейности по предмета на договора от 12.03.2018 г., възоснова
на чието забавено изпълнение ответникът претендира договорна неустойка - предмет
на възражението му за прихващане. Ответникът не доказа при условията на пълно и
главно доказване, че е изправна страна по сключения между страните договор като
предпоставка по чл.92 ЗЗД за възникване на задължение за неустойка, както и да е
предприел всички изискуеми действия, за
да има възможност ищеца да осъществи СМР, поради което забавата не е по вина на
изпълнителя и не са налице основания за заплащане на неустойка по чл.50 от
договора. В този смисъл съдът намира, че вземането му за неустойка не е
възникнало и липсват основания за прихващане с претендираното с исковата молба насрещно
вземане.
От заключението на
вещото лице се установи, че количеството на изработената, доставена и монтирана
вентилируема окачена фасада от еталбонд е по-голямо от количеството по Приложение
№1 от Договора с 125. 80 кв.м. като изяснява, че това е количество съответства
на работния архитектурен проект на сградата и е действително изпълнено в
сградата. Единичната уговорена цена на
фасадата е 147. 60 лв . Съгласно чл.6, изр. 2 – от договора в случай на разлика
в количествата, посочени в приложение 1- оферта и действително изпълнените количества
работи, съответната промяна се отразява в актовете обр.19. Ето защо и доводите за липса на анекс към
договора са несъстоятелни. За извършените СМР в случая е съставен Акт обр.19 от
12.11.2019 г.
Съдът намира, че
изводът че работите се считат
за договорени и приети произтича и от необорената презумпция на чл. 301 ТЗ, която намира приложение както при сключването на търговски сделки, така
и при потвърждаването на тяхното изпълнение. Приложението на презумпцията на
чл. 301 ТЗ предполага изследване на
конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е
узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име действия. Те съставляват факти, които сочат на липса на
противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. При извършване на действия от
името на ненадлежно представляваният търговец, не се изисква изрично
потвърждаване, а то се счита извършено, ако търговецът не се противопостави
веднага след узнаването, т.е. потвърждаването се счита извършено чрез
бездействие. По делото липсват каквито и да е твърдения и доказателства, че
ответното дружеството се е противопоставило на приемане на работата и на
констатциите в акт обр.19.
Напротив – вземането за възнаграждение, в т.ч. за положените
допълнителни количества еталбонд е признато от него, но той оспорва същото да е
погасено чрез изявление за прихващане, което по изложените по-горе съображения
съдът намира за неоснователно и не е прозвело погасителния си ефект. Тъй като
насрещно вземане за неустойка не е възникнало и не същестува, то такова прихващане
не може да бъде направено и в хода на съдебното производство по настоящето
дело.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявения главен иск за основателен. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД договорът за изработка, чиито предмет е един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация - уговореното възнаграждение, възниква, след като възложената и извършена работа бъде приета от възложителя - арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Спрямо
сключения договор за изработка, приложение намират и разпоредбите на ТЗ, когато учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, какъвто е настоящия казус. По силата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Възнаграждение се дължи само за
изпълнената и приетата работа, а по силата на чл.
264, ал. 1 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме само извършената съгласно
договора работа, т. е. само тази работа, която е съответна на уговореното -
арг. чл.
264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо
получаване на изработеното и 2) признанието,
че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото
изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора – да я
е одобрил. В този смисъл, изискуемостта на правното задължение за заплащане на
уговореното възнаграждение по договор за изработка възниква едва при приемането
на работата.
По делото се установи,
че възложената съгласно сключения договор работа е изпълнена и приета и за
ответника е възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение, което
след извършеното частично плащане се равнява на исковите суми, за които са
издадени и двете процесни фактури. След изтичане на уговореният в чл.13, ал.2
от договора срок за плащане, ответникът е в забава по отношение на задължението
си да заплати възнаграждение, съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.162 от ГПК
върху дължимата сума по фактура №1038/12.11.2019 г. за периода от издаването й
до предявяване на исковата молба размерът на претендираното обезщетение за
забавено плащане възлиза на 1135 лв.
Исковата претенция за присъждане на
неустойка за забава е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойка се дължи ако: А/ е била уговорена от страните или да е
установена от закона; Б) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил
готов да го изпълни при двустранните договори, но не и ако е изключително
виновен за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът виновно да не е
изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава. С оглед на
установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира че в случая
са налице всички предпоставки за присъждане на договорената неустойка върху
непогасената част от вземането на ищеца. Така
- предвид установената забава от страна на ответника
–следва да бъде ангажирана отговорността му за
заплащане на неустойка, дължима на основание чл.51 от
договора, върху дължимата и непогасена (чрез плащането) част от него.
Като законна последица ответникът следва
да бъде осъден да заплати и законна лихва върху главниците, каквато ищецът
претендира от датата на постановяване на решението до окончателното изплащане
на сумите.
Следва в тежест на ответника да бъдат
възложени и направените от ищеца и доказани по делото разноски за държавна
такса 2715. 86 лв. и адвокатско възнаграждение 2640 лв. и за възнаграждение на
вещо лице, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за
плащането им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.-В.Х.“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати на „С.П.“ ЕООД с ЕИК ********сумата в
размер 40 264,
15 лева с включено ДДС дължимо възнаграждение по Договор за изработка,
доставка и монтаж от 12.03.2018 г. -
фактура проформа № 1037/12.11.2019 г., издадена въз основа на Акт обр. 19 № 5
от 25.10.2019г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 14.05.2020
г. до окончателното й заплащане, сумата от 4201, 48 лева - договорна
неустойка за забавено изпълнение по чл.51 от Договора за изработка, доставка и
монтаж от 12.03.2018 г.; сумата от 22
295, 87 лева с включено ДДС за допълнително извършени СМР, за която е
издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019г., вьзоснова на Акт обр. 19 за
допълнителни СМР от 12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от датата на 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както
и законната лихва за забавеното й плащане в размер на 1135 лева, начислена за
периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 г..
ОСЪЖДА „В.-В.Х.“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати на „С.П.“ ЕООД с
ЕИК ********сумата 6 305. 86 лева разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: