№ 1042
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110126994 по описа за 2022 година
Предявен е от В. В. А. против Частна детска градина “****” ЕООД иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 93 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 150 лева, представляваща невъзстановено капаро за запазване на
място при ответното дружество, ведно със законна лихва за период от 17.01.2022 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от
03.02.2022 г. по гр.д. № 2130/2022 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и в молба от 01.07.2022 г., че е заплатил на
14.05.2021 г. сума в размер на 150 лева като капаро на ответното дружество за
запазване на място в Частна детска градина “****” ЕООД. Било уговорено, че ако до
края на м.09.2021 г. се освободи място, то същото ще бъде запазено за детето на ищеца
и същият следва да бъде уведомен за свободното място от ответното дружество, след
което детето да започне да посещава детската градина. В уговорения между страните
срок ищецът излага, че не е уведомен за свободното място. С имейл - покана е поискал
връщане на процесната сума.
Ответникът в срока по чл. 130 ГПК депзира писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Не спори, че е получил като капаро сумата на сочената дата.
Излага, че уговорките между страните обаче били различни, а именно, че сумата се
дава за гарантиране /пазене/ на налично място в детската градина за учебната 2021 г.,
считано от м.09.2022 г. за детето на ищеца. Уговорката била чрез заплащане на
капарото мястото да се пази до м.11.2021 г., което било сторено, като ищецът направо
да доведе детето през м.09.2021 г., за постъпване на градината с необходимите
документи и вещите на детето. Въпреки, че ответникът пази мястото до м.11.2021 г., то
ищецът не довел детето. Ищецът е подписал декларация, че при отказ от мястото
сумата се задържа от ответника. Във възражението ответникът твърди, че ищецът се е
отказал изрично от мястото в детската градина. Ответникът оспорва да е имало
1
уговорка да кани ищеца изрично да води детето или да го уведомява за място.
В първото с.з. и двете страни уточняват, че не се твърди от която и да е от тях да е
налице изричен отказ от мястото от страна на ищеца. Ищецът поддържа заявеното от
него, че е следвало да го уведомят дали и когато е освободено място, което не е
сторено; ответникът поддържа тезата си, че мястото е било пазено, свободно, от м. 09.
до м. 11. 2021 г., но ищецът не е довел детето си да започне посещение на градина.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Определение № 27140 от 14.10.2022 г., изменено с Протоколно определение №
7875 от 14.11.2022 г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 14.05.2021 г. между страните е сключен неформален договор, по
силата на който ответното дружество се е задължило да гледа детето на ищеца в детска
градина за учебната 2021 г., считано от м.09.2021 г., срещу което ищецът дължи
месечно възнаграждение, както и че ищецът е дал на ответното дружество капаро в
размер на 150 лева на 14.05.2021 г.
При така предявената искова претенция в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи, че уговорките между страните са били, че
ответникът изрично следва да уведоми ищеца когато и ако се освободи едно място за
дете за учебната 2021 година.
В тежест на ответното дружество е да докаже, че уговорките между страните са
били, че Частна детска градина “****” ЕООД пази място за детето на ищеца, считано
от м.09 до м.11.2021 г., като през м. 09.2021 г. ищецът следва направо да доведе детето
с необходимите документи и вещите на детето, за постъпване в градината за
отглеждане; че ответното дружество е било готово да престира точно по договора,
считано от 01.09.2021 г.; че е пазил мястото незаето/имало е свободно място до
30.11.2021 г.
Ответникът е ЕООД – частна детска градина.
Според чл. 35 от Закона за предучилищното и училищното образование, детските
градини са общински или частни. Съгласно чл. 40, ал. 1 от този закон частни са детските
градини и училищата, които се учредяват от физически и/или юридически лица като търговски
дружества, юридически лица с нестопанска цел или кооперации или като дружества по
законодателството на държава членка. Според чл. 55 от същия закон предучилищното образование
полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното,
езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата,
отчитайки значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие. Предучилищното
образование се осъществява от детските градини – чл. 56, ал. 1. Според чл. 63 от закона
предучилищното образование се организира в учебни години. Учебната година в
предучилищното образование започва на 15 септември и е с продължителност 12
месеца. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен
ден. Учебната година включва учебно и неучебно време.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното
образование, записването и отписването на децата в частните детски градини и
училища се извършват при условията и по реда, определени от детската градина и в
договора за обучение. В чл. 7, ал. 5 от Наредбата е разписано, че записването и отписването на
децата в частните детски градини се извършват при условията и по реда, определени от детската
градина и в договора за обучение. По см. на чл. 11, ал. 2 от Наредбата учебната година в
предучилищното образование започва на 15 септември и е с продължителност 12 месеца. В случай
2
че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.
Според чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания
към детските градини, към заявлението за записване се прилага освен акт за раждане на
детето и редица други документи – здравно – профилактични карти и резултати от
медицински изследвания на детето и родителите, като последните имат недълъг
период на валидност.
Следователно според законовата уредба отглеждането на дете в частна детска
градина се извършва по силата на договор, като учебната година започва от 15.09 на
съответната година. Също така, преди детето да постъпи в градината следва да се
представи набор от редица документи – изследвания, картони и контактна бележка от
личния лекар.
По делото не е спорно, че ищецът е заплатил сумата в размер на 150 лева,
представляваща капаро, което е видно и от квитанция от 14.05.2021 г. на л. 6 по
делото. Страните не спорят и че между тях е сключен през м. 05.2021 г. неформален
договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да гледа детето на
ищеца в детска градина за учебната 2021 г., считано от м.09.2021 г., срещу което
ищецът дължи месечно възнаграждение. Ищецът е дал на ответното дружество
капарото именно във връзка с този договор, като същото е служело за запазване на
място, а при постъпване на детето в градината е следвало да се приспадне от месечната
такса.
Не е формиран спор между страните и относно обстоятелството, че ищецът е
запознат и е съгласен с условието, при което заплаща сумата в размер на 150 лева, а
именно, че ако се откаже изрично от мястото, то приетата сума (капаро) не се
възстановява. Това се доказва и от представеното по делото писмено доказателство -
Декларация от 14.05.2021 г. /л. 24 по делото/, подписана от ищеца. Ответникът обаче
не твърди да налице изричен отказ от мястото.
Спорно между страните е на първо място какви са били уговорките между тях във
връзка с даденото капаро. Ищецът поддържа заявеното от него, че е следвало да го
уведомят дали и когато е освободено място, което не било сторено; ответникът
поддържа тезата си, че мястото е било пазено, свободно, от м. 09. до м. 11. 2021 г., но
ищецът не е довел направо детето си да започне посещение на градина, каквато е била
уговорката. Спорни са и обстоятелствата относно действително направените между
тях уговорки във връзка с момента на постъпване на детето на ищеца за отглеждане
при ответното дружество в качеството му на частна детска градина.
Дадената сума за пазене на място представлява капаро/задатък/ по см. на ЗЗД.
Според чл. 93 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и
обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни
задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка.
Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата
страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Задатъкът би
могъл да се приспадне от дължими суми от далата го страна при изпълнение на
договора.
В случая страните не спорят, а и се установява, че изпълнението по договора е
започнало считано от 01.09.2021 г., от когато, според твърденията и на двете страни,
ответникът е следвало да осигури/пази място за детето на ищеца в градината.
Във връзка с уговорките между страните и изпълнението на задълженията им е
допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата
3
свидетели - по един доведен от всяка страна.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетеля К.П.. Същата живее във
фактическо съжителство с ищеца и е майка на детето, което е следвало да посещава
градината, с оглед на което тези гласни доказателства ще се ценят при условията на чл.
172 ГПК. Показанията на свидетеля са без съществени противоречия, логични,
последователни и намират опора в писмените доказателства. Установява се от
показанията, че първото посещение на частната детска градина през м.05.2021 г. било
само информативно с цел тя и ищецът да разберат повече за условията и да изградят
наблюдения за това как изглежда отвътре. След като харесали детското заведение,
както и с оглед на това, че същото се намирало в близост до личния им адрес,
служителка при ответното дружество ги уведомила, че за да имат запазено място при
първото освободено такова, то следва да заплатят капаро. Заявява, че към момента на
посещението им всички места са били заети, поради което служителката, с която са
разговаряли, ги уверила, че ще се свържат с ищеца при освобождаването на място.
Ищецът оставил телефонен номер. Свидетелката твърди, че е имала желание детето й
да започне да посещава детска градина през м.09.2021 г., тоест първата възможна
учебна година. Никой не се обадил на ищеца да го уведоми за освободено място през
2021 г., поради което тя и ищеца са записали детето в друга детска градина през
следващата 2022 г., а до постъпването на детето в градината свидетелката сочи, че то е
отглеждано вкъщи.
Изслушани са и свидетелските показания на свидетелката П., която е служител
при ответното дружество и тези показания също са ценени по см. на чл. 172 ГПК.
Съдът дава вяра на нейните показания също при липсата на съществени противоречия
и логична връзка на заявеното от нея. Свидетелят сочи, че майката и бащата на детето
дошли на оглед в градината и изявили желание детето да започне действително да я
посещава от м. 09.2021 г. Процедурата по записване на дете в процесното детско
заведение е в зависимост от наличието на свободни места към определен момент.
Свидетелят сочи, че ако има свободни места, детето може и веднага да започне да
посещава. При липса на свободно място трябвало да се заплати капаро с цел запазване
на първото освободено място, като родителите можело да чакат и „месеци напред“.
Сочи, че при посещението си родителите заявили желание детето им да бъде записано
в градината през м.09.2021 г., с оглед на което заплатили сума в размер на 150 лева за
запазване на място, тъй като към този момент нямало свободно. Допълва, че при
заплащането на капарото е уведомила лично родителите, че през м. септември ще има
свободно място за тяхното дете. Уточнява, че ответното дружество не процедира да се
обажда на родителите в кой точно ден от желания от тях месец следва да доведат
детето. Сочи, че след като ищецът и жена му са заплатили процесната сума и са били
уведомени, че ще има място за детето им през м. септември, то е следвало да се обадят
ден-два преди желания от тях ден за постъпване за да уведомят детската градина за
това. В уговорения ден следва да носят и необходимата медицинска документация за
приема. Сочи, че от м. 09.2021 г. е имало свободно място, понеже има деца, които се
отписват и започват да посещават общинска градина; има и деца, които напускат по
друга причина. За конкретния случай обаче не може да се сети по какъв повод се е
освободило мястото. Сочи, че м. 09 се прехвърлят свободни места, понеже има
отписвания на посещаващи деца.
След извършен анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира исковата претенция на ищеца за основателна.
На първо място, следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът
4
самостоятелно е инициирал посещение в процесната частна детска градина, като с
оглед на това, че детското заведение е отговаряло на неговите изисквания като условия,
външен/вътрешен вид и предоставената услуга, е изразил готовност да запише детето
си при ответното дружество. Израз на избора и сериозното му намерение е и
заплащането на капаро в размер на 150 лева за запазване на място за м. 09.2021 г., през
който родителите са искали детето да започне посещение на детската градина.
Доказателствата по делото сочат на това, че при първото посещение на детската
градина през м. 05.2021 г. не е имало свободни места за приемане на детето на ищеца.
От изложеното дотук следва, че ищецът, в качеството си на родител, е предприел
необходимите и зависещи от него действия по започване на процедура за прием на
детето му, а именно - оглед на детското заведение и заплащане на капаро за запазване
на място поради липсата на такова свободно към датата на посещението.
Не се доказа уговорката между страните да е била ищецът сам да се интересува
дали и от кога е освободено място. Съвкупният анализ на доказателствата според
настоящия състав води на извода, че именно ответникът / който е страната по
договора, която има правомощия да разкрива, разпределя и определя брой на местата в
градината/ е следвало да уведоми ищеца по телефона ако и когато се освободи място.
Не може да се вмени в тежест на ищеца като родител задължение да извършва
проверка в определен и неизвестен момент дали и кога ще се освободи място за детето
му, предвид че е заплатил сума за запазване на такова. Със заплащането на процесното
капаро ищецът е обективирал избор за детско заведение, което да бъде посещавано от
неговото дете. Не е оправдано, а и не се доказа да са му вменени допълнителни
изисквания да се обажда за сведение кога ще се освободи място. Ответното дружество
в качеството си на институция в системата на предучилищното образование е следвало
да положи дължимото изпълнение на задълженията си, едно от които е да сътрудничи
с родителя и съконтрахент, както в началната фаза - преди постъпване на детето в
детска градина, така и в последващата такава - след приема. Съдът приема, че
задължение на ответника е било да информира ищеца, че за желания от него месец се е
освободило място, както и за необходимите медицински документи при приемането на
детето.
Също така като допълнителен аргумент не се доказа пълно и главно твърдението
на ответника действително да е пазил свободно едно място от м. 09. до м. 11 на
процесната година. Свидетелят П. е възпитател; има пълноценен контакт с децата след
постъпването им и сочи, че по принцип места се освобождават м. 09 на съответната
година.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че исковата претенция на ищеца с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 93 ЗЗД е основателна и като такава следва да
бъде уважена изцяло. Ищецът е дал капаро/задатък/ по договор; изпълнението е
започнало през м. 09. на съответната учебна година, когато постъпват децата; ищецът
не е бил уведомен дали и кога е налице свободно място. Ищецът претендира задатъка в
единичен размер.
Относно доводите на ищеца, че се заплащат 150 лв. капаро когато няма сигурно
място, а съществува и капаро от 300 лв. според практиката на ответника – тези
твърдения останаха недоказани, а и не биха променили извода на съда. В случая са
дадени 150 лв. като задатък при горепосочените условия.
По разноските. Съгласно дадените разяснения в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
5
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. В този смисъл и съобразно изхода на делото, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, предмет на издадената ЗИ. Възражението на ответното
дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
последното не е определено над минимума, установен с разпоредбите на Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата в размер на 325 лв., представляваща направени от последния разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
Договорът съставлява и разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 93 ЗЗД от В. В. А. ЕГН **********, с адрес: гр. **** срещу Частна детска
градина “****” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 150 лева, представляваща
невъзстановено капаро за запазване на място при ответното дружество за отглеждане
на дете, ведно със законна лихва за период от 17.01.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от 03.02.2022 г. по гр.д. №
2130/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Частна детска градина “****” ЕООД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на В. В. А.
ЕГН**********, с адрес: гр. **** сумата от 325 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 325 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6