№ 23428
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110121321 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от Г. Н. К. против /фирма/, с която e предявен отрицателeн установителeн иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично
задължение, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 25 889/2016 г., на СРС, 77 състав, с които същият е осъден да заплати на
/фирма/ сумата в размер на 842,77 лв. цена на доставена потребена вода за периода от
11.01.2012 г. - 24.04.2016 г., мораторна лихва в размер на 99,52 лв. за периода от
11.02.2012 г. до 24.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 14.05.2016 г. до
изплащане на вземането и 325,00 лв. разноски по делото. Твърди още, че било
образувано изпълнително дело № 20248630400602 по описа на ЧСИ С.Х.. Счита,
процесните суми за недължими, поради изтекла погасителна давност. Твърди още, че
вземанията на ответника били погасени с кратката тригодишна давност по чл. 111, б.
„в” ЗЗД съобразно практиката на ВКС. Претендира разноски в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Със същия счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Поддържа, че по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността по
отношение на процесното вземане. Навежда твърдения, че правото на принудително
изпълнение, въз основа на издадения изпълнителен лист се погасява с изтичане на
петгодишна давност, съобразно нормата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът е
приобщил към делото като допустими, относими и необходими, от значение за
правилното решаване на делото.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146
ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 25889/2016 г. по описа на СРС, 77 състав, не съществува,
респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено
поради изтичането на тригодишна погасителна давност, който факт настъпил след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК) и въведените от страните твърдения, ответникът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че е
легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо ищецът и е образувал
посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни
факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона
срок за извършване на изпълнителни действия.
С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на правопогасяващ
факт - давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или
прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената главница и
лихви.
Не е спорно между страните, че между ответника и ищеца е възникнало
облигационно правоотношение, като за ищеца, в качеството потребител на „В и К“
услуги/, е възникнало задължение да заплати стойността в размера, обективиран в
издадения по гр.дело № 25889/2016 г. по описа на СРС, 77 състав, изпълнителен лист.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от
11.08.2016 г. /л. 10 между кориците на делото/, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е констатирано, че длъжникът е
осъден да заплати следните суми: 842,77 лева, представляваща незаплатена сума за
потребена вода през периода 11.01.1912 г. – 24.04.2016 г., ведно със законната лихва за
периода от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 99,
52 лв. за периода от 11.02.2012г. до 24.04.2016г. и 325, 00 лв. разноски по делото.
Приета по дело делото е и депозираната от /фирма/ молба, на 14.11.2016 г.
видно от която, е образувано изпълнителното производство. Взискателят е поискал от
държавния съдебен изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело действия, сред които проучване на имущественото състояние на
2
длъжника и определяне начина на изпълнение. По изпълнителното дело на
29.11.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца, видно от
представеното по делото запорно съобщение с изх.№ 155610/29.11.2016г., а на
09.11.2018 г. частният съдебен изпълнител е поискал вписване на възбрана с изх.№
59622/09.11.2018г., наложена с постановление от 16.11.2018г. върху недвижим имот
собственост на ищеца в настоящото производство.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и
да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети
по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания/. Поради това нова давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие.
В случая се установи, че взискателят е предприел изпълнителни действия
спрямо длъжника, като е поискал налагане на запор върху вземанията му по банкови
сметки. От представените доказателства по делото се установява, че с постановление
на частния съдебен изпълнител от 09.11.2018 г. е наложена възбрана на ищеца по
изпълнително дело № 3309/2016г. по описа на ЧСИ С.Х., с което действие е годно да
прекъсне течащите в образуваното изпълнителното производство перемптивни и
давностни срокове, поради което образуваното на 14.11.2016г. и.д.№ 3309/2016г. се е
перемирало на 09.11.2020 г., поради бездействието на взискателя – ответник в
настоящото производство. Ответникът нито твърди, нито е ангажирал доказателства
за осъществяването на следващи изпълнителни действия – например постъпления от
наложения запор, прилагане на нов изпълнителен способ/способи. От посочения краен
срок /09.11.2018 г./ е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
който е изтекъл през 09.11.2020 г., а на 09.11.2023г. процесното вземане предмет на
принудително събиране по изпълнителното дело е следвало да се погаси с изтичането
на общата петгодишна погасителна давност. Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП спират да
3
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти, процесното вземане се е погасило с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност на 16.01.2024г. преди образуването на 26.02.2024г. на
изпълнително дело № 20248630400602 по описа на ЧСИ С.Х., тъй като след
09.11.2018г. реално срещу ищеца в настоящото производство не са извършвани и/или
поискани годни да прекъснат течащите в изпълнителното производството давностни и
перемптивни преклузивни срокове изпълнителни действия. Следователно,
изпълнителното производство спрямо длъжникът е било висящо към 26.06.2015 г., на
която дата е постановено ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед приетото от съда относно въпроса от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.
по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, се налага
извод, че до 26.06.2015г. давността по отношение на сумите, дължими от Г. К., е била
спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително
производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. /решение по гр. дело
№ 3173 по описа за 2021г. на СГС, ГО, II А състав/.
В посочения период – от 26.06.2015г. до изтичането на петгодишния период по
чл. 117, ал. 2 ГПК на 16.01.2024 г., не е установено прекъсване на давността по
отношение на вземанията срещу длъжника Г. К. /а доказателствената тежест в тази
насока е била на ответника/, поради което и предявените отрицателни установителни
искове са основателни. Съдът следва да зачете изтеклата погасителна давност в хода на
процеса, тъй като същата не е била прекъсната с депозиране на исковата молба, с която
са предявени отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид гореизложените аргументи и позоваването на изтекла погасителна
давност от страна на ищеца, се налага изводът, че ответникът не е титуляр на
подлежащи на принудително изпълнение вземания срещу длъжника, поради което
образуваното изпълнително производство се явява лишено от основание, а правото на
ответника на принудително изпълнение на оспорените вземания – отречено с
решението по настоящия спор.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора с право да претендират присъждането на разноски
разполага ищеца. Такова искане е своевременно изявено, представен е списък по чл.
80 ГПК, като от наличните между кориците на делото доказателства в тази връзка се
установява, че размерът на сторените от ищците разноски възлиза на 551,85 лв. – за
заплатени държавна такса, банков превод и адвокатско възнаграждение. Същите
следва да бъдат присъдени в цялост.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от Г. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/ адв. П. М.,
против /фирма/ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, не
дължи на /фирма/ сумата от 842,77 лева, представляваща незаплатена сума за
потребена вода през периода 11.01.1912 г. – 24.04.2016 г., ведно със законната лихва за
периода от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 99,
52 лв. за периода от 11.02.2012г. до 24.04.2016г. и 325, 00 лв. разноски по делото,
представляваща претенция за задължения към ответника, за които суми е образувано
изпълнително дело № № 20248630400602 по описа на ЧСИ С.Х..
ОСЪЖДА /фирма/ ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Г. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/ адв. П. М.,
сумата 551,85 лева /петстотин петдесет и един лева и 85 ст./, представляващи сторени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5