№ 833
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500597 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 628/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 127/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Благоевград, четвърти състав, е развален поради не
плащането на 30 000 лв., отразена като „изплатена от продавача на купувача
при условията на предварителен договор от 2017 г.“, сключения между
продавача Л. Н. Х. и купувача Л. Г. Б., договор за покупко - продажба с
нотариален акт № 107/21 г., т.ІІ, рег. № 2892, д. № 280/21 г., съответно
ответникът е осъден да заплати на ищцата общо сумата от 3 145 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
ответника по делото са постъпили две въззивни жалби, подадени чрез
различни процесуални представители.
На 29.12.2022 г. в регистратурата на ОС-Благоевград е входирана
въззивна жалба от Л. Г. Б., подадена чрез процесуалния му представител
адвокат П. Н. с надлежно учредена представителна власт по делото с
пълномощно приложено по първоинстанционното дело л.84.
1
В тази въззивна жалба ответникът твърди незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Развиват се съображения по
същество на спора с обсъждане на събраните по делото свидетелски
показания.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендират се разноските.
На 29.12.2022 г. по имейл ответникът депозира втора въззивна жалба,
подписана и подадена чрез процесуален представител адвокат С. Д. надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към жалбата. Същата е подписана с
КЕП.
Във втората въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
при допускане на гласни доказателства с твърдението, че съдът е допуснал и
събрал свидетелски показания за обстоятелства, за които съществува законова
забрана да се установяват с гласни доказателства. Твърди се и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила при произнасянето на съда по
представените медицински документи относно здравословното състояние на
ищцата и отмяната на определението за нейния разпит по реда на чл.176 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендират се разноските.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили
отговори от въззиваемата страна-ищцата Л. Н. Х..
Отговорите са депозирани чрез адвокат Б. с надлежно учредена
представителна власт с пълномощно приложено към първоинстанционното
дело-л.105 и адвокат В. с пълномощно на л.29 от първоинстанционното дело.
Развиват се подробни съображения по съществото на спора. Искането
към съда е да остави без уважение въззивните жалби, да потвърди
обжалваното решение и да присъди на въззиваемата направените от нея
разноски.
Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител
2
поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея, както
и в депозираната писмена защита. Претендира разноски, съобразно
представения списък.
Въззиваемата в съдебно заседание чрез процесуалните си представители
оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски, съобразно
представения списък. Подробни съображения по съществото на спора развива
в представената пред въззивния съд писмена защита.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд Благоевград е бил сезиран с иск с правно основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД, предявен от Л. Н. Х. срещу Л. Г. Б. за разваляне на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 07.04.2021
г., обективиран в нотариален акт № 107, том II, рег.№ 2892, дело № 280/2021
г. на А. Б.-помощник-нотариус по заместване при И. К., Нотариус с район на
действие РС Благоевград, вписана в регистъра на НК под № ***, поради
липса на реално плащане на цената по
договора.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
На 07.04.2021 г. между ищцата в качеството й на продавач и действаща
чрез пълномощника си Т. Ц. Б. и ответника в качеството му на купувач, е
сключен договор за покупко-продажба на следния собствен на ищцата
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с предназначение
жилище, апартамент, заснет с идентификатор 04279.612.63.2.11, находящ се
на етаж 5 в сграда с идентификатор 04279.612.63.2, с предназначение
"жилищна сграда-многофамилна“, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.612.63 с площ 88,08 кв.м. по КК на град Благоевград, с
адрес на имота: гр. ***, бул „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.
Договорът е сключен в задължителната за действителността му
нотариална форма, с нотариален акт № 107, том II, рег. № 2892, дело №
3
280/2021 г. на А. Б.-помощник-нотариус по заместване при И. К., Нотариус с
район на действие РС Благоевград, вписана в регистъра на НК под № ***,
надлежно вписан в СВ с вх. рег. № 2075 от 07.04.2021 г., акт № 79, том VII,
дело № 718/2021. В нотариалния акт е посочено, че недвижимият имот се
продава за сумата от 30 000 лв., която сума е изплатена от купувача на
продавача при условията на предварителен договор от 2017 г.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на
пълномощника на ищцата Т. Ц. Б., който установява, че между ищцата и
ответника никога не е подписван предварителен договор, те не се познават.
Свидетелят установява, че изречението „сумата е изплатена от купувача на
продавача при условията на предварителен договор от 2017 г.“, било вписано
в нотариалния акт, за да може да изповядат сделката, защото когато
нотариусът разбрал, че парите не са платени, казал, че няма как да изповяда
сделката без да е платено.
Разпитаният свидетел А. С. Б. установява, че работи като помощник-
нотариус при нотариус И. К., както и че познава много отдавна Л. Х., тъй като
тя е клиент на кантората. Свидетелят установява, че тъй като сделката била
над 10 000 лв., а той и нотариуса имат задължение по ЗННД да проследяват
плащания над 10 000 лв., извършени с платежни документи, попитал и двете
страни по сделката има ли такова плащане и ако има да представят
платежните документи. Те му отговорили, че такова плащане няма и ще се
направи допълнително. Свидетелят установява, че до приключване на
обработката на нотариалния акт, документи за извършено плащане не му били
предоставени, като по желание на страните било заявено, че плащане ще се
извърши по предварителен договор. Свидетеля в качеството на помощник-
нотариус изискал този договор, но такъв не му бил предоставен, нито му били
предоставени документи за плащане. Установява, че в момента преди
подписването, Л. Б. издиктувал на свидетеля текста и лично свидетелят
извършил исканата корекция, след което унищожил първоначалния проект за
нотариален акт, защото там пишело друго. Добавката относно наличието на
предварителен договор от 2017 г. била направено по искане на Б..
Въззивният съд не обсъжда събраните пред първоинстанционния съд
свидетелски показания на свидетелите П. и К., в частта, с която свидетелите
установяват извършено от ответника купувач плащане на продажната цена от
4
30000 лв., съответно три плащания от по 10 000 лв., тъй като същите са
недопустими на основание чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, която разпоредба
установява писмена форма за доказване на плащането, когато за възникване
на задължението е съставен писмен акт, както е и в конкретния казус.
До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд,
не е представен предварителен договор от 2017 г., сключен между страните
по делото.
При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел основателност на исковата
претенция, тъй като по делото не е установено предварително заплащане от
приобритателя на така договорената цена: „при условията на предварителен
договор от 2017 г.“, като е обосновал този свои извод и го е извел от
показанията на свидетелите Б. и Б., които категорично изключват наличието
на такъв предварителен договор между страните. Не е обсъдил показанията на
свидетелите П. и К., приемайки, че е налице забраната на чл.164, ал.1, т.3 от
ГПК.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо, но незаконосъобразно.
Въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Основният аргумент на въззивника е, че решението на
първоинстанционния съд почива изцяло на недопустими свидетелски
показания. Това възражение е основателно, предвид следните съображения:
Решаващият извод на първоинстанционния съд, че продажната цена по
договора не е платена, почива единствено и само на свидетелските показания
на Т. Ц. Б. и А. С. Б., събирането на които е било недопустимо предвид
5
забраната на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, при изричното противопоставяне от
страна на ответника и при липсата на „начало на писмено доказателство“.
Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът
удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в
нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява
официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че
е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен
свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното
изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Поради това
съгласно практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК и
обективирана в решение № 403/10.01.2012 г. по гр. дело № 1543/2010 г. на
ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012 г. по гр. дело № 449/2011 г. на
ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на
ВКС, ГК, ІV г. о. и други, нотариалният акт за покупко-продажба на
недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за
заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на
разписка за плащане.
Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни
документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална
доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ
документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с
материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за
стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление.
В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е
осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в
съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато
обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице,
но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната
действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание.
Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното
обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността
6
на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която
твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил.
Най-често при продажба на недвижим имот симулацията засяга цената,
като страните декларират привидно пред нотариуса, че е по-ниска от
действителната или, че е изцяло платена, както е в настоящия случай-платена
преди нотариалната сделка. В този случай обаче разпоредбата на чл. 165, ал. 2
от ГПК позволява на страната да докаже привидността на изявлението, че
цената е платена с помощта на свидетелски показания при наличието на т.нар.
"начало на писмено доказателство". Изцяло в този смисъл Решение № 60274
от 09.12.2021 г. по гр. д. № 811/2021 г., ГК., ІІІ ГО на ВКС.
Такова писмено доказателство по делото ищцата не е ангажирала.
От друга страна ищцата е продала на ответника процесния недвижим
имот чрез пълномощник свидетеля Т. Ц. Б.. В пълномощното (л.70 на
първоинстанционното дело) се съдържа клауза пълномощникът да получи от
името на ищцата продавач сумата при продажбата на имота, както в брой така
и по банков път, по сметка посочена от упълномощеното лице, следователно
пълномощникът Б. е имал право да прави писмено изявление за получаване
на цената по договора. Той е имал пълномощно за получаване на цената по
сделката, поради което и изявлението му в нотариалния акт, че е получил
цената е изявление с представителна власт и има доказателствена стойност.
Ищцата, в чиято доказателствена тежест е било, не е провела пълно и
главно доказване на твърдяната от нея невярност на изявлението, че цената е
платена, поради което предявеният от нея иск е недоказан и неоснователен.
Ищцата не е ангажирала по делото непълен обратен документ, което е
предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК
недопустимост на свидетелските показания.
Според изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната се
домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно,
свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за
симулация, като под другата страна по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК се има
предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката.
От събраните пред първоинстанционния съд свидетелски показания се
7
установява индиция за съществуващи други правоотношения между страните,
поради което и така вписаното волеизявление на страните по сделката може
да е показателно за уговорен начин за погасяване на задължение на
продавача, произтичащо от друго правоотношение с купувача. Индиция за
това е и обстоятелството, че продажната цена е два пъти по-ниска от
данъчната оценка на имота, както и обстоятелството, че договорът е сключен
на 07.04.2021 г. и до датата на предявяване на исковата молба-22.02.2022 г.,
т.е. почти девет месеца ищцата е бездействала и не е потърсила правата си,
включително и чрез покана до ответника да й заплати продажната цена, което
чисто житейски е нелогично поведение и не съответства на обичайното
такова при така създала се ситуация.
От друга страна ищцата е действала чрез своя пълномощник, който е
упражнил представителната си власт и по този начин се е обвързал от договор
за поръчка с ищцата, със съдържание според извършените в рамките на
упълномощаването действия. По този начин пълномощникът и с
конклудентните си действия е изразил воля за това, която съвпада в изявената
от упълномощителя воля. Когато с упражняването на представителната власт,
пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни
поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е
получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му
предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи
това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в
чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за
поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение. В този смисъл
Решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г., ГК, ІV ГО на ВКС.
В случая представителят на ищцата е знаел, че продажната цена не е
платена, но въпреки всичко е направил неблагоприятно за ищцата
волеизявление, с което я е обвързал.
По така изложените аргументи, въззивният съд намира, че искът е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло,
поради което първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските в процеса:
При този изход на делото въззиваемата ищца ще следва да бъде осъдена
8
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на въззивника ответник
направените от него разноски и пред двете инстанции: в размер на 2000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
първоинстанционния съд, в размер на 322,39 лв. държавна такса за въззивно
обжалване и 5805,78 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата въззивна инстанция.
Въззивният съд и по възражение на въззиваемата намалява платеното от
въззивника адвокатско възнаграждение от 7 000 лв. на 5805,78 лв.-
минималният размер, съобразно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален
интерес в размер равен на данъчната оценка на имота от 64 447,20 лв., което и
цената на иска и обжалваемия интерес, съобразно нормата на чл.69, ал.1, т.4
във връзка с т.2 от ГПК, сумата от 5 805,78 лв. е минималният размер на
възнаграждението, в който размер следва да бъде присъдено на въззивника за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата въззивна
инстанция с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 628/24.11.2022 г., постановено по гр.д. №
127/2022 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, четвърти състав и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. Н. Х., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № *, ет.* срещу Л. Г. Б., ЕГН **********, гр.
***, ул. „***“ № * иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на
сключения на 07.04.2021 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот
между Л. Н. Х. в качеството й на продавач, действаща чрез пълномощника си
Т. Ц. Б. и Л. Г. Б. в качеството му на купувач за собствения на Х. недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище,
апартамент, заснет с идентификатор 04279.612.63.2.11, находящ се на етаж 5 в
сграда с идентификатор 04279.612.63.2, с предназначение "жилищна сграда-
многофамилна“, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.612.63
с площ 88,08 кв.м. по КК на град Благоевград, с адрес на имота: гр. ***, бул
„***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, който договор е обективиран в нотариален акт №
9
107, том II, рег.№ 2892, дело № 280/2021 г. на А. Б.-помощник-нотариус по
заместване при И. К., Нотариус с район на действие РС Благоевград, вписана
в регистъра на НК под № ***, поради липса на реално плащане на цената по
договор.
ОСЪЖДА Л. Н. Х., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *, ет.* да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Л. Г. Б., ЕГН **********, гр. ***,
ул. „***“ № * сумата от 2 000 лв. (две хиляди лв.) разноски направени пред
първоинстанционния съд и сумата от 6128,17 лв. (шест хиляди сто двадесет и
осем и 0,17 лв.) разноски направени пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10