№ 343
гр. С.З., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000423 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 439/25.05.2022 г., постановено по гр.д
№3018/2021г. на Районен съд - С.З., в частта, с която ЗК „Л.И.” АД е осъдена
да заплати на Б. А. М. на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата над 500 лв. до
присъдените 20 000 лв., представляваща частична претенция за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта
на Й. А. М., настъпила при ПТП на 26.02.2020г., причинено от И.Д.И. при
управление на специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес",
модел 2628, рег.№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
в ЗК „Л.И.” АД София, застрахователна полица № BG/22/119003154416,
издадена със срок на валидност за периода от 13.11.2019г. до 12.11.2020г. ,
предявена като частичен иск от претенция от 40 000лв., ведно със законната
лихва от 16.04.2020г. до окончателното плащане.
Въззивникът ЗК „Л.И.” АД излага доводи за неправилност на решението
в обжалваната част и моли въззивният съд да отмени същото и да постанови
ново решение, с което да отхвърли предявеният иск. Алтернативно, ако се
приеме, че обезщтението от 20 000 лв. е правилно определено по размер, то
същото да бъде намалено с процента на съпричиняване на вредоносните
1
последици от страна на пострадалия Й. М.. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия, с който
се взема становище по въззивната жалба и изложените от въззивника доводи.
Направено е искане жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение потвърдено. Няма искания за събиране на доказателства.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ.
Ищецът Б. А. М. моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК
„Л.И.“ АД да заплати на Б. А. М. сумата от 20 000 лв., представляваща
частична претенция от 40 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството му на брат на Й. А. М., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.04.2020г. - датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД представя по делото писмен отговор, в който
взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране
пряката отговорност на ЗК „Л.И.” АД за настъпили неимуществени вреди за
ищеца Б. А. М., вследствие на смъртта на неговия брат – Й. А. М., причинена
при ПТП на 26.02.2020 г. По делото не е спорно и наличието на виновното и
противоправно поведение на водача на специализирания автомобил марка
„Мерцедес“ модел: 26 28 с рег.№ ***, И.Д.И., който не е изпълнил
задължението, регламентирано в нормата на чл. 40 от ЗДвП, съгласно която
водачът преди да започне движение назад, е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или
затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. В този смисъл районният съд е изложил
2
подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което
и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Основният спорен момент между страните е дали ищецът има
качеството пострадал от процесното ПТП и дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Й. А. М..
При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в
размер на 20 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните
свидетелски показания.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се
посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които
въззивният съд възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че между починалия и ищеца е създадена
много силна връзка, характеризираща се с обич, уважение, привързаност.
Братята са загубили баща си, поради което Й. А. М., който е бил най –
големият брат е поел ролята на баща и глава на семейството. Свидетелите
установяват, че Й. А. М. и ищеца били много задружни и сплотени - всички
израснали заедно в едно домакинство, поддържали ежедневен контакт и
много се разбирали, ищецът изцяло разчитал, както на моралната, така и на
финансовата подкрепа на починалия си брат. Това продължило и след като
ищецът Б. А. М., създал свое семейство и му се родили деца, тъй като самият
ищец нямал собствено семейство.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалия Й. А. М. и брат
му Б. А. М. е изградената твърде силна, емоционална връзка и следователно
3
преживените и търпени болки и страдания на ищеца от смъртта на брат му
следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на
разясненията и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк.
дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите
родственици. Въззивният съд приема, че отношенията ищец – починал /по –
голям негов брат/, разкриват белезите на отношения, като между син - баща,
който ищецът е загубил по – рано, и в този смисъл покриват изискването за
изключителност по смисъла обоснован в ТР № 1/2016г. Ето защо при така
събраните доказателства следва да се приеме, че ищецът е провел пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради това
съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца би била
справедлива сума в размер на 20 000 лв.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която
предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв., е
неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл.
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска
отговорност" да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се
отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, тъй
като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по въпроса и се е
произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България (чл.
633 ГПК), то няма основания размерът на обезщетението да бъде
ограничавано под действителния размер на претърпените неимуществени
вреди.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на Й. А. М., който без знанието на водача се е качил на степенката на
автомобила, знаейки, че предстои извършване на маневра „движение на заден
ход“.
Видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза в Книга за
инструктаж и двата ръкописни подписа положени от името на Й. А. М. не са
4
изпълнени от него. Поради това следва да се приеме, че на пострадалия Й. не
е проведен инструктаж за безопасност относно работата на процесния
автомобил. Освен това от свидетелските показания на св. И.Д.И. /управлявал
специализирания автомобил/ и К.С. става ясно, че фабрично тези камиони
имат датчици, които предупреждават за движение на заден ход и които
препятстват движението на заден ход на автомобила, ако на стъпенката има
човек, но тези датчици били премахнати и не са били налични за конкретния
автомобил по време на пътния инцидент. По делото не са представени и
доказателства, че има установена забрана, сметосъбирачите да се намират на
стъпенките, когато специализираният автомобил е в движение.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не
установи, че от страна на пострадалия са извършени действия, които се
намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Поради това
съдът намира, че направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на възражението, че Й. А. М. бил длъжен да слезе от
специализирания автомобил и да навигира водача за евентуални препятствия,
намиращи се зад него, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът счита, че посоченото задължение в разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП е на водача на превозното средство, а не на другите участници в
движението. В случая водачът, а не пострадалия, познавайки спецификите на
автомобила, е бил длъжен да обезопаси маневрата си, като осигури човек
който да наблюдава пътя зад автомобила, където видимост за шофьора не е
имало. Поради това съдът намира и това възражение за съпричиняване за
неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск от Б. А. М.
против ЗК „Л.И.” АД за заплащане на сумата над 500 лв. до претендирания
размер от 20 000 лв., представляваща частична претенция от 40 000 лв. за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта
на Й. А. М., настъпила при ПТП на 26.02.2020г., ведно със законната лихва от
16.04.2020г. до окончателното плащане е основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
5
От представените по делото доказателства се установява, че Б. А. М. е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай и с оглед обжалваемият интерес от 15 000 лв.
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 980 лв.
С оглед изхода на делото З. „Л.И.“ АД следва да заплати на адвокат С.
Т. адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 439/25.05.2022 г., постановено по гр.д
№3018/2021г. на Районен съд - С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА З. „Л.И. АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С.*** да заплати на адв. С. Т., с адрес: гр. С.З., *** адвокатско
възнаграждение в размер на 980 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7