РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. В. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
********** против решение № 260346/08.02.2021 г. по гр.д. № 18722/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявения от него
против „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №159 иск за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2515,70 лв. - главница,
представляваща сума за допълнително начислена електроенергия по корекционна
фактура № **********/30.10.2019 г. за периода от 25.07.2019 г. до 25.10.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като неправилно е
приложен материалният закон. Счита, че ПИКЕЕ като подзаконов нормативен акт не
създават основания за едностранна корекция на сметки в полза на ответника и че
ответното дружество, което има лицензия за разпределение на електрическа енергия не
притежава материалноправна легитимация на титуляр на процесното вземане, тъй като
не е страна по договора за продажба на ел.енергия, а страна по същия е „ЧЕЗ Електро
България” АД. Поддържа, че по делото не е доказано наличието на манипулация на
процесния електромер. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго решение по същество, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се
разноските за двете инстанции.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение България” АД оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за инстанцията.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима.
По същество:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Ищецът Й. В. В. е основала иска си на твърдението, че при проверка относно
текущите задължения по негова партидата за измерване на ел. енергия в
електроснабден имот установил, че от ответника е издадена фактура №
**********/30.10.2019 г. за сумата от 2515,70 лв. - главница, представляваща стойност
на допълнително начислена електроенергия за периода от 25.07.2019 г. до 25.10.2019
г.
Поддържа, че ответното дружество не притежава материалноправна
легитимация да претендира сумите по процесната фактура, тъй като има лицензия само
за разпределение на електрическа енергия и не е страна по договора за продажба на
ел.енергия, а страна по същия е „ЧЕЗ Електро България” АД; констатациите на
ответника не обвързват ищеца, тъй като не е присъствал при извършената проверка,
нито е бил уведомен за процедурата за извършената корекция; отговорността му не
може да бъде ангажирана при неточно измерване на СТИ, тъй като липсва извършен
нерегламентиран достъп до електромера от негова страна; не е потребил посоченото
във фактурата количество ел. енергия.
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България” АД оспорва иска като
неоснователен.
Безспорно е по делото, че ответникът е издал процесната фактура №
**********/30.10.2019 г. за сумата от 2515,70 лв. - главница, представляваща стойност
на допълнително начислена електроенергия за периода от 25.07.2019 г. до 25.10.2019 г.
за електроснабден обект на ищеца Й. В. В. Същата е приложена на л. 12 от делото на
РС, като видно от същата, сумата от 2515,70 лв. е начислена на основание чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35 от 2019 г. /, въз основа на констативен
протокол.
Относно спорния въпрос по делото за вида и характера на отговорността за
корекция на сметка на потребител на ел. енергия от страна на крайния снабдител или
доставчик от последна инстанция има промяна в законодателната рамка – нова т.6 от
ал.2 на чл. 98а от ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./ и приети ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г. -
отменени/. Така че след тази законодателна промяна старата практика на ВКС,
обобщена в решение № 115/20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014г. на IV ГО на
ВКС, за периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ
бр. 98/2013г./, според която не съществува законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
2
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото, размерът на реално
консумираната ел. енергия и неправомерно поведение от страна на потребителя за този
период, губи силата си за новите правоотношения развили се след 16.11.2013 г. При
нова правна база се създава и нова съдебна практика. За правоотношенията, настъпили
след 16.11.2013г. е създадена нова съдебна практика – например решение
№111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о., решение №118/18.09.2017 г. по т.д.№
961/16г. на IІ т.о., решение №115/20.09.17г. по т.д.№1156/16г. на I т.о. Според тази
практика крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след
влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г. В тази практика се приема, че с
изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз
основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./
е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената,
но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на
потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди
и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели въстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността
на потребителя за негово виновно поведение.
Съдът намира обаче, че вземането на ответника „ЧЕЗ Разпределение
България” АД не е доказано по основание.
Безспорно е между страните, че ищецът е краен клиент – потребител на
електрическа енергия за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на
ниво ниско напрежение. Ответното дружество е лицензирано да осъществява
дейността по "разпределение на електрическа енергия" на обособена територия, в
границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца. Снабдяването с
електрическа енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от
друг субект – „ЧЕЗ Електро България” АД, като в отговора на исковата молба
ответникът изрично се позовава на това обстоятелство.
Безспорно е също, че ответното дружество е начислило процесната сума като
дължима – с посочената по-горе фактура, вследствие едностранна корекция на сметка
за неизмерено количество електрическа енергия, извършена на основание и по реда на
ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г.). Според настоящата инстанция това е сторено
при липса на основание цената за доставено и неотчетено количество електрическа
3
енергия да се начислява посредством корекция на сметка като дължима в полза на
ответното дружество, което е лицензирано за извършване разпределяне, а не
снабдяване с електрическа енергия.
Доставката на ел.енергия на крайните клиенти се извършва по договор,
сключен между тях и крайния снабдител, който в случая е „ЧЕЗ Електро България”
АД, а не ответното дружество. В чл.98а, ал. 2, т.6, букви „а“ и „б“ от Закона за
енергетиката се посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва
корекция на сметката по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост
ПИКЕЕ/ и това са или крайният снабдител за потребена ел. енергия, или клиента на
потребената енергия.
Правните субекти продаващи /доставящи/ ел. енергия на крайните клиенти по
чл.92 - чл.96 от ЗЕ са крайният снабдител, търговецът на електрическа енергия и
доставчикът от последна инстанция, като само тези правни субекти могат да продават
електрическа енергия на потребителите. Ето защо само тези правни субекти могат по
правилото на чл.98а, ал.2 т.6 от Закона за енергетиката да извършват корекция на
сметката в своя полза по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
Съобразно новите ПИКЕЕ, издаден от КЕВР /ДВ бр.35 от 30.04.2019г./ като
титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на потребителя не е посочен
доставчикът на ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа - чл.56
ал.1 от ПИКЕЕ, с едно изключение за доставчика - чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. Но според ЗЕ
операторът на мрежата няма право да продава електрическа енергия на потребители.
Съобразно §1, т.34б, буква “а” от ДР на ЗЕ, операторът на електроразпределителната
мрежа осъществява разпределението на ел. енергия по електроразпределителната
мрежа и отговаря за функционирането й и нейната поддръжка и развитието й, както и
за връзката и с другите мрежи.
Или, налице е противоречие между закона - чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона
за енергетиката и подзаконовия нормативен акт – чл.56, ал.4 от правилата по чл.83 ал.1
т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/, относно това кой субект в системата на
енергетиката има право да извърши корекция в сметката на потребителя на
електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа
енергия. На основание чл.15 ал.3 от ЗНА при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен правораздавателния орган прилага нормативния
акт от по-висока степен. Или в случая следва да се приложи нормата на чл.98, ал. 2,
т.6, буква „а“ от Закона за енергетиката, като в случая правният субект, имащ право да
извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, е доставчикът на ел.
енергията, а не операторът на електроразпределителната мрежа - „ЧЕЗ Разпределение
България” АД .
Ето защо незаконосъобразно ответникът „ЧЕЗ Разпределение България” АД в
качеството му на оператор на мрежата е издал фактура за исковата сума за
неизмерена електроенергия. Същата не се дължи на него, а на доставчика на ел.
енергия.
По тези съображения съдът приема предявения иск за основателен и като
такъв същият следва да се уважи.
Решението на районния съд, с което искът е отхвърлен, е неправилно, поради
което ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество в
казания смисъл.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
4
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално
направени в първата инстанция в размер на 100,63 лв. за заплатена държавна такса и
506 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските пред въззивния съд са за
50,31 лв. за държавна такса и 506 лв. - лв. за адвокатски хонорар. Или общо
дължимите се на жалбоподателя разноски пред двете инстанции са в размер на 1162,94
лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260346/08.02.2021 г. по гр.д. № 18722/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Й. В. В. с
ЕГН **********, с адрес: гр. *************** не дължи на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Цариградско шосе“ №159 сумата от 2515,70 лв. - главница, представляваща стойност
на допълнително начислена електроенергия по корекционна фактура №
**********/30.10.2019 г. за периода от 25.07.2019 г. до 25.10.2019 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №159 да заплати
на Й. В. В. с ЕГН **********, с адрес: *************** сумата от 1162,94 / хиляда
сто шестдесет и два лв. и 94 ст./ лв. за разноски по делото пред двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5