№ / ….2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и
при участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 816 по
описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.К.Т. *** срещу
Решение № 260318/05.03.2021 година, постановено по НАХД № 3077/2020 година на
Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-002580/21.07.2020
година на Началника на група към Областна дирекция – Варна на Министерство на
вътрешните работи, Сектор “Пътна полиция”.
В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно,
излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за неговата отмяна и
отмяна на НП.
Ответникът – ОД МВР Варна оспорва жалбата с писмено
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за основателност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
Административен съд- Варна установи:
С Наказателно постановление № 20-0819-002580 от
21.07.2020г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“ на А.Т. са наложени следните административни наказания:
- на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и
- на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП.
С Решение № 260318/05.03.2021г.,
постановено по НАХД №3077/2020 година на Районен съд - Варна, е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0819-002580/21.07.2020 година на началника на
група към Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи,
Сектор “Пътна полиция”.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд приема от фактическа страна, че санкционираното
лице
Т. на 09.05.2020г.
около 14,30 часа в гр. Варна, управлява лек автомобил „Мерцедес 200 Д“ с рег. №
*******. Същият предприема навлизане в паркинга на ул. „Братя Миладинови“, зад.
бл. 63, където в този момент се поставя маркировка за синя зона. На мястото се
намира св. П. Ц. П. – инспектор в
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, облечен със
светлоотразителна жилетка и поставен бадж.
Същият е инструктиран да отклонява движението с цел да не се наруши
пътната маркировка. На процесната дата и час към паркинга се насочва лекия
автомобил „Мерцедес 200 Д“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя А.К.Т.. Св. П. Ц. П.
моли жалбоподателя да отклони автомобила
по ул. „Витоша“, тъй като в момента се поставя маркировка за синя зона.
Жалбоподателят Т. отказва, при което св. П. се обърща с гръб, в който момент усеща, че гумата
на автомобила опира в десния му крак, при което се опира с десния си лакът на левия калник
на автомобила и пада на земята. В резултат на удара св. П. получава леко ожулване и леко зачервяване на
десния прасец на крака.
Полагащите маркировка св. Б. Ю. Б. и св. Д. Ю. Д. виждат падналия служител на Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, при което веднага се приближават
до мястото на инцидента.
Жалбоподателят Т. не слиза от автомобила, а продължава
и паркирва между паркинга и блока, след което влиза в блока и се показва на
една от терасите с изглед към паркинга.
На място пристига св.П. Д. Г., който установява
свидетелите П. , Б. и Д., които в същия ден, 09.05.20г., възпроизвеждат събитието,
на което са очевидци в писмено
сведение. Св.Г. извършва оглед на автомобила и установява отнемане на прах в
предната му лява част. Св. П. , който е блъснат, отказва медицинска помощ. Св. Г.
съставя протокол за ПТП, прави снимки и снема сведения от намиращите се на
място очевидци. По-късно съставя констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
На жалбоподателя А.К.Т. е съставен АУАН за нарушение
по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП, който
подписва без възражения.
При тази фактическа обстановка ВРС приема, че НП е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя,
което е реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
По първи пункт, ВРС приема, че от събраните по делото доказателства
се установява, че Т. от обективна страна не е изпълнил задължението на чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП, тъй като на 09.05.2020г. около 14,30 часа в гр. Варна, на
паркинг зад бл. 63 на ул. „Братя Миладинови“ управлявал лек автомобил „Мерцедес
200 Д“ с рег. № *******, където блъснал пешеходеца П. Ц. П. , който вследствие
на удара паднал на земята.
От субективна страна нарушението е извършено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на нарушението. Същият е съзнавал, че пред автомобила му има пешеходец
и въпреки това го е привел в движение напред, при което настъпило
съприкосновение с тялото на пешеходеца св. П. .
По изложените съображения ВРС приема за правилно
ангажираната административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.К.Т.
за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
По пункт втори - нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „в“ ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП всеки водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора, до пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на
движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност
за него.
Предвид
наличието на ожулване и зачервяване по десния крак на св. П. настъпилото събитие е квалифицирано като
пътно-транспортно произшествие съгласно дадената в закона дефиниция. Посочените
наранявания, макар и леки попадат в хипотезата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
поради което за водача на пътното превозно средство е възникнало задължение да
укаже помощ на пострадалия, което не е сторил, с което е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП.
Санкционната
разпоредба предвижда за това нарушение наказание глоба в размер от 50лв. Санкцията е
определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за
нейната промяна по този пункт от НП. В този смисъл ВРС приема, че правилно
административно-наказващият орган е приложил установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и
обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства.
Касационното производство е средство за отстраняване
на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е
налице, ако той е приложен неправилно, т. е. не е приложена съответната правна
норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен
законът, който е трябвало да бъде приложен. В касационното производство не са
налице доказателства районният съд да е допуснал такива нарушения. Не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Атакуваният
съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства,
издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и
е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При
постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и
факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички въпроси от въззивната жалба.
По възраженията в касационната жалба съдът приема
следното:
Първо: Дали процесния път е в частен имот или е в общински е ирелевантно за спора по делото, тъй като
ЗДвП вменява задължения за всички водачи на МПС, независимо дали се движат по
частен или общински път. В тази връзка ВРС правилно е оставил без уважение,
като неотносимо, искането на жалбоподателя за събиране на доказателства за
собствеността на пътя.
Второ: Неправилни са твърденията на касатора, че
прокурорската преписка не е приета и ценена като част от материалите по делото.
Видно от протокол от с.з. от 26.01.21г. са приети материалите по прокурорска
преписка №6326/20г. на РП-Варна. Същите са обсъдени и са част от
доказателствата по делото. В мотивите на съдебното решение ВРС сочи кои
доказателства кредитира, за да го постанови. В тази връзка ВРС дава вяра на
показанията на св. П. Д. Г., св. Б. Ю. Б.,
св. Д. Ю. Д., св. П. Ц. П. и св. П. С. С. (частично) и писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН, протокол за ПТП; констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; прокурорска преписка № 6326/2020г. по описа на Районна
прокуратура – Варна и веществени доказателства – 2 бр. снимки. Според протокола
за ПТП № 1741521 от 09.05.20г. по МПС на Т. е установен „отнет прах на преден
капак в лява част.“ Видно от показанията
на Б. Б., дадени в деня на нарушението – 09.05.21г. и приложени по
административната преписка, „Мерцедесът тръгна да кара върху инспектора от Сина
зона П. Ц. “. Св. Д. Д. съобщава: „Мерцедеса
кара върху човека“, а пострадалият П.П. заявява: „автомобилът подава газ и умишлено ме
блъсна в десния крак с цел да ме прегази. Повали ме на земята, а на помощ ми се
отзоваха тримата служители от „Пътна сигнализация“. В съвкупност посочените
доказателства свидетелстват за безспорната вина на Т..
Трето : По възражението за
противоречие между фактическата обстановка описана в АУАН и НП,
касационната инстанция установи, че такова противоречие не е налице.
Четвърто: Касационната инстанция не споделя твърдението на
касатора за неправилно разпределена доказателствена тежест от въззивната инстанция. В
административнонаказателния процес, както и в наказателния, изцяло в тежест на
санкциониращия орган е да установи по несъмнен начин извършеното нарушение от
обективна и субективна страна, като същото не се предполага само въз основа на
съставен АУАН. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя мотивите от
първоинстанционния съдебен акт, според които нарушението се подкрепя от приложените
по делото доказателства. Следва да се посочи, че въззивният съдия разполага със служебно начало, което е
предвидено в чл.13 НПК. Това е основополагащ принцип в наказателния процес,
според който в пределите на своята компетентност съдът е длъжен да вземе всички
мерки за установяване на обективната истина. Т.е. в рамките, компетенциите и
предвидените в НПК правомощия, съдът служебно предприема предвидените от закона
действия: да ръководи процеса; да слага начало и да приключва
съдопроизводствени действия; да се произнася в предвидените в закона случаи с
необходим процесуален акт; да бъде инициативен с оглед доказателствените
материали за изясняване на обективната истина. В тази връзка въззивната
инстанция преценява кои доказателства и доказателствени средства са допустими и
относими с оглед изясняване на правния спор.
Наказателното постановление не страда от съществени
процесуални пропуски. Актът, както и наказателното постановление, са съставени
в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен
в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се
запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в
АУАН, така и в НП е налице подробно и ясно описание на коментираното нарушение
и фактическите обстоятелства на неговото извършване, поради което липсва
неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно няма
нарушение на правото му да организира и осъществява защитата си в пълен обем.
Що се касае до справедливостта на наложените административни наказания, както
правилно сочи и районният съд в решението си, те се определят от законодателя
във фиксиран размер, под който размер нито административнонаказващият орган,
нито съдът могат да определят наказания.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното,
като от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила с допустимите
процесуални способи. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът, при преценката
на валидността на АУАН намира, че същият е съставен от компетентен орган,
съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е
извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни и при съставянето
му жалбоподателят не е вписал обяснения/възражения по него. Административното
нарушение е ясно и непротиворечиво индивидуализирано със своите обективни и
субективни признаци както в АУАН, така и в НП. В тази връзка, санкционираното
лице не е било затруднено да разбере за както точно деяние е наказано и не е
накърнено правото му на защита срещу наказателното постановление. Следва да се
посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират
доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган,
така както са заложени в АУАН и НП. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага несъмненият фактически извод, до който достига и
районният съд, че в случая по безспорен начин се установява извършено от Т.
нарушение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Съдът намира, че на ответника не следва да
се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът не е
представляван в с.з., а представената писмена защита не обосновава в достатъчна
степен становището му за неоснователност на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260318/05.03.2021 година, постановено по НАХД № 3077/2020 година
на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1………… 2………..