Определение по дело №347/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 471
Дата: 5 февруари 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500347
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   471

 

гр.Бургас,    05.02.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на пети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №347 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2096/31.01.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №3633 от 17.12.2019г., постановено по гр.д. №6395/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати на И.В.Я., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1649,99 лева (хиляда шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 240,53 часа извънреден труд, за периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2019 г., до окончателното изплащане

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати на И.В.Я., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 414 лева (четиристотин и четиринадесет лева) за направените по делото разноски.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати по сметка на БРС сумата от 246 лева (двеста четиридесет и шест лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 66 лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент. Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.

Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.В.Я., чрез пълномощника адв. С.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.  Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №347 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     2.