Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
гр.Пловдив, 11.03.2019г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 477 по описа за 2018г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 38 от 12.04.2018г по
т.д. № 104/2016г по
описа на Окръжен съд – Х. е постановено:
„ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от М.С.О.П.” ЕООД, ЕИК ***,
гр. С.П.о., ул.“К.“ * против "***"
ООД, ЕИК:*** гр. ***, ***, ул. „***осъдителен
иск с правно основание чл.134 ал.I от
ЗЗД за изплащане на сумата от 84 351, 03 лева, /равностойността на 43 128евро/,
представляваща част от заложено вземане от „Т.В.Б." ООД, произтичащо от
договор за доставка ***. в общ размер на 404 171, 35лв. с вкл. ДДС, по което
заложено вземане за неговата част до 352 049,40 лева, /с равностойността на 180
000 евро/ "М.С.О.П." ЕООД е пристъпило към изпълнение, отразено в
ЦРОЗ,както и осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху главницата 84 351, 03 лева от момента на подаване на
молбата за увеличение на иска /24.Х.2016 г/ до окончателното изплащане на
задължението.
Решението е постановено при участието на съищеца „Н.Г.“
ЕАД,ЕИК***,гр.******и на третите лица Д.Д.Б.,ЕГН:**********,*** и „М.п.“ ЕООД, ***.
ОСЪЖДА М.С.О.П.” ЕООД, ЕИК***, гр. С.П.о.,ул.“К.“ * да
заплати на "***" ООД,ЕИК:*** гр. ***,
***,ул. „******сумата 3 672 лв. разноски по делото.“
Против постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „М.С.О.П.” ЕООД – гр.******, ЕИК ***. Първото
оплакване на жалбоподателя е, че съдът не се е произнесъл по предявения иск, с
който жалбоподателят защитава свои права на основание чл.44а от ЗОЗ, а съдът го
е квалифицирал с правно основание чл.134 от ЗЗД, макар двукратно да има
указания от АС – П. в обратния смисъл. Пак поради неправилна правна
квалификация съдът е подменил посочените по делото страни като е конституирал
като съищец „Н.Г.“ ЕАД – гр.Е.. Оспорва и всички направени в решението
правни изводи на съда по подробно изложени съображения в жалбата като моли
решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което претенциите му
се уважават. Претендира разноски.
Към въззивната жалба на „М.С.О.П.” ЕООД се е
присъединил съищеца в първоинстонционното производство „Н.Г.“ ЕАД – гр.Е., ЕИК***, който
в молбата си за присъединяване променя застъпеното в пърноинстнационното
производство становище и заявява, че предявените искове са основателни, като е
налице задължение за плащане към него от "***" ООД
по процесните фактури, които не са му платени. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба "***" ООД
– гр.***, ЕИК *** я счита за неоснователна, тъй като правната
квалификация на иска е съобразно дадените указания във второто постановено
определение от АС – П., а изложените в обжалбаното решение мотиви са правилни.
Моли постановеното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като
депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от
закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази
оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбата
на чл.271 от ГПК и предвид задължението му да следи служебно за валидността на
съдебния акт, приема за установено
следното:
Пред окръжния съд
не са били спорни настъпилите правоприемства и промени в наименованията на
дружествата, както следва – „МКБ Ю.“ АД е с правоприемник „***“ ЕООД се преобразува в „Н.Г.“ ЕАД, „***“ ЕООД е с променено наименование на „М.п.“ ЕООД.
С подадената пред
окръжния съд от „М.С.О.П.” ЕООД против „***"ООД искова молба се
сочи, че между „***"ООД
и „Н.Г.“
ЕАД е сключен договор за доставка
***, по силата на
който „Н.Г.“
ЕАД се е задължил да
достави, а „***"ООД да купи и
заплати метали и други изделия от цветни и черни метали, като за всяка
конкретна поръчка ще се конкретизират вида, количеството, стоката, условията на
доставка, цената, условията на плащане. Въз основа на договореното между двете
дружества са извършени няколко търговски продажби, за които са издадени фактури
№ ************** в периода 21.11.2013г – 15.01.2014г на обща стойност от 404 171,35лв, която „***"ООД следва да заплати на „Н.Г.“ ЕАД. Това свое вземане „Н.Г.“ ЕАД е заложило в полза на „*******“ АД, която вписва особен залог
конкретно върху него в ЦРОЗна 14.11.2013г, за залога уведомява длъжника „***"ООД с уведомлание, получено на
01.09.2014г.
На 17.12.2015г
между „*******“
АД и „М.С.О.П.”
ЕООД се сключва възмезден договор за продажба на вземане (цесия), по силата
на който Банката прехвърля на „М.С.О.П.” ЕООД
вземанията, които тя има към „Н.Г.“ ЕАД в
размер на 180 000евро, ведно с всички обезпечения, описани в договора за
цесия, вкл. учредения и вписан особен залог върху вземанията, произтичащи от
горепосочения договор с „***"ООД – т.В.1 от договора за цесия. Извършената цесия е съобщена на всички
длъжници. След сключване на договора „М.С.О.П.” вписва
настъпилата промяната в заложния кредитор на „Н.Г.“
ЕАД в ЦРОЗ на 22.01.2016г, а на 18.02.2016 вписва и
пристъпване към изпълнение, като връчва на 15.03.2016г, чрез нотариус,
съобщение на „***"ООД, че е пристъпил към
изпълнение, посочил е името на депозитаря и е отправил покана за плащане на
задължението.
След получаване на поканата за плащане „***"ООД отговаря, че то вече не е длъжник на „Н.Г.“
ЕАД, поради погасяване на задълженията му на основание съставен на 02.09.2014г
тристранен протокол за прихващане между него, „Н.Г.“
ЕАД и „М.П.“ООД. В него трите лица са се съгласили, че:
„М.п.“ ЕООД дължи на „***"ООД общо 406606,98лв, а„***"ООД дължи
на „Н.Г.“ЕАД 404171,35лв. Поради
това „М.П.“ ООД ще дължи на „Н.Г.“ЕАД сумата от 404 171,35лв, с нея ще
бъде намалено задължението му към „***"ООД, на
когото ще дължи разликата между 406606,98лв и 404171,35лв, т.е. 2435,63лв, а „***"ООД вече няма да има задължение към „Н.Г.“ ЕАД. Според „***"ООД това
прихващане има действие по отношение на заложния кредитор „М.С.О.П.”, който към момента на прихващането не е бил
пристъпил към изпълнение, както и на „***"ООД не била съобщена вписаната в ЦРОЗ промяна в заложния кредитор. След като „***"ООД няма задължение към „Н.Г.“ЕАД, то „***"ООД няма задължение и към заложния кредитор на „Н.Г.“ЕАД – „М.С.О.П.”
Ищецът пред окръжния съд е изложил мотиви в исковата си молба, че всички
направени от „***"ООД възражения за
недължимост нямат действие по отношеие на него, като „***"ООД
продължава да дължи на „Н.Г.“ЕАД цената
по процесните фактури. След като не е налице доброволно изпълнение на
задължението то ищецът „М.С.О.П.” в
качеството си на процесуален субституент иска от съда да осъди „***"ООД да заплати на „Н.Г.“ЕАД
дължимите суми.
Така предявената искова молба е намерена за нередовна от от ответника „***"ООД, който с депозирания пред окръжния съд отговор е
направил подробни възражения в този смисъл. Посочил е, че предявеният от „М.С.О.П.” иск е
недопустим, тъй като това дружество не разполага с активна процесуална
лагитимация – с договора за цесия той не е бил придобил вземане, каквото към
момента на цесията вече не е съществувало. Прави искане за конституиране на
негова страна на трети лица помагачи – „М.п.“ ЕООД и физическото лице Д.Д.Б.,
която е управител на „М.С.О.П.” и
поради това прави и искане на ищеца „М.С.О.П.” да му
се назначи особен представител, на разноски на „М.С.О.П.”.
Правният си интерес от исканото конституиране на третите лица обосновава с мотив,
че те заедно с „Н.Г.“ ЕАД отговарят солидарно за задълженията на „Н.Г.“ ЕАД по кредита към „*******“ АД, респ. сега към „М.С.О.П.”.
Поради това с предявения от „М.С.О.П.” иск всъщност
се целяло събиране на задължението от основия длъжник „Н.Г.“ЕАД и ако „***"ООД бъде осъдено да плати, то на практика то ще е
изпълнило цялото задължение. Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД погасяването на
задължението следва да се извърши поравно от солидарните длъжници и след като
задължението ще е платено само от „***"ООД, то ще
има право на обратни искове против тях. Със същите мотиви „***"ООД предявява по делото две искови молби против „М.п.“
ЕООД и физическото лице Д.Д.Б., която е управител на „М.С.О.П.” – те
са възприети от съда като предявени на основание чл.219, ал.3 от ГПК, са
оставени първоначално без движение като нередовни от съдията-докладчик с негово
определение от 26.08.2016г, а с второ определение от същата дата е конституирал
като трети лица помагачи на страната на ответника поисканите от него „М.п.“
ЕООД и Д.Д.Б., които били солидарни длъжници по предявената претенция и имали
интерес решението да се постанови в полза на ответника. С това определение
съдът не се е произнесъл по това как ще се осъществява занапред по делото представителството
в процеса на „М.С.О.П.”, който има качеството ищец, а
неговият управител добива качеството на насрещна страна. При последващите
действия по делото физическото лице Д.Д.Б. е продължила да участва едновременно
и като представител на първоначалния ищец и като трето лице помагач на страната
на ответното дружество. След отстраняване нередовностите по двете искови молби
съдът е започнал процедура по размяната им.
С подадената от „М.С.О.П.” на 13.09.2016г допълнителна ИМ изцяло е оспорена тезата на ответника и са
изложени подробни съображения за недопустимост и неоснователност на искането за
привличане от ответника на негова страна на трети лица помагачи, като е
посочено, че управителят Д.Б. има пълното право да прецени как да упражнява
защитата и разноските за нея, а в случая е нарушено правото ѝ на защита в
процеса.
С определение от 01.12.2016г
окръжният съд е прекратил производството по исковата молба на „М.С.О.П.” като е посочил, че дружеството не разполага с
възможност да упражнява права от името на „Н.Г.“ЕАД, тъй
като събирането на вземането се извършва по специален ред, по ЗОЗ, вземането е
възложено за събиране на „М.С.О.П.” като
заложен кредитор на основание чл.44а, ал.2 от ЗОЗ и той разполага с право на
иск за защита на собствено право, а не действа като процесуален субституент за
защита на чуждо право.
Това определение е отменено с определение по ч.т.д.№ 69/2017г по описа на
ПАС, в което са изложени мотиви, че исковата молба на „М.С.О.П.” е нередовна и следва да бъде оставена без движение, за да се изложат
обстоятелства и да се формулира петитум, които да си кореспондират.
Апелативният съд е приел, че е налице противоречие между тях, тъй като
едновременно ищецът твърди самостоятелни права, а иска осъждане в полза на
трето за спора, неучастващо лице.
В изпълнение указанията на АС – Пловдив са извършени няколко уточнения на
исковете от „М.С.О.П.”, по дадените му от окръжния
съд указания и в крайна сметка е налице уточняваща молба от 13.04.2017 – л.279
от делото на окръжния съд, в която се формулира нов петитум, с който „М.С.О.П.” иска от съда да осъди „***"ООД да му
плати дължимата сума по фактури.
При това положение с определение от 28.04.2017г окръжният съд е прекратил
производството като недопустима като е приел, че страните нямат нито активна,
нито пасивна процесуална легитимация, тъй като законово няма скрепено право на
подобна искова защита за очертаните обстоятелства.
Прекратяването на производството е отменено с определение по ч.т.д.№ 393/2017г
по описа на ПАС, в което са разграничени предпоставките по допустимост и
основателност на иска, очертаните са страните по материалното и процесуалното
правоотношение, които страни по конкретния спор са различни и по-конкретно
фигурата на процесуалния субституент и интересът му от търсената по този ред
защита.
След връщане на делото от ПАС окръжният съд е прекратил производството по
двете подадени насрещни искови молби от „***"ООД и е
върнал подадената от дружеството частна жалба против прекратяването, като е
насрочил делото за разглеждане в открито заседание. За същото по делото
постъпва молба от „Н.Г.“ ЕАД да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца - „М.С.О.П.”. В проведеното на 27.11.2017г съдебно заседание съдът
е констатирал, че на основание чл.134, ал.1 от ЗЗД „Н.Г.“ ЕАД следва да бъде конституиран като съищец, а не
като трето лице помагач и го е конституирал. Това процесуално действие на съда
е оспорено от ищеца „М.С.О.П.”, който
заявява, че от него не се предявява иск по реда на чл.134 от ЗЗД, тъй като
изложените от АС – Пловдив мотиви в определението му по ч.т.д.№ 69/2017г по
описа на ПАС не са в този смисъл и окръжният съд не ги е изпълнил.
При това положение в изготвения от окръжния съд доклад в съдебно
заседание на 18.12.2017г е посочил, че е сезиран с иск с правно основание
чл.134, ал.1 от ЗЗД, с който „М.С.О.П.” иска
да бъде осъдено „***"ООД да му заплати дължимите
суми по фактури, за които „М.С.О.П.” е
пристъпило към изпълнение. Идентично е произнасянето на съда и в диспозитива на
съдебното му решение.
При проверка допустимостта на обжалваното съдебно решение въззивната
инстанция констатира, че по делото продължава да е налице несъответствие между
изложените от първоначалния ищец „М.С.О.П.”
обстоятелства и формулирания петитум, поради което с подробно протоколно
определение от съдебно заседание от 31.10.2018г, преди даване ход на делото за
разглеждане на жалбата му, анализира изложените от него до момента
обстоятелства, които във всеки един момент от делото са били едни и същи.
Твърденията на жалбоподателя са за сключен между „***"ООД и „Н.Г.“ ЕАД договор
за търговска продажба, по който двете дружества не спорят, че „Н.Г.“ ЕАД е
изпълнил своите задължения като е продал метали и поради това за „***"ООД е възникнало задължението да плати цената им,
индивидуализирана по посочените от „М.С.О.П.” фактури, но плащане липсва. От „Н.Г.“ ЕАД не са предприети действия по принудително
събиране на дължимите суми от този конкретен длъжник, вземанията от който е дал
като обезпечение с вписан особен залог върху тях в полза на „*******“ АД, прехвърлила правата си на „М.С.О.П.” ЕООД. Последното дружество е предприело действия по
принудителното му удовлетворяване по реда на ЗОЗ с първоначалното му вписване
като нов заложен кредитор и последващо вписване за пристъпване към изпълнение.
Въпреки предприетите действия по ЗОЗ, „М.С.О.П.”
ЕООД не е получил удовлетворяване на вземането си от „***"ООД, което дружество твърди настъпило погасяване на
задължението му към „Н.Г.“ ЕАД.
Следователно е налице спор по отношение изискуемост на плащане по договор
за търговска продажба между „***"ООД и „Н.Г.“ ЕАД, като
нито на основание постигната договореност, нито по силата на закона, „М.С.О.П.” ЕООД участва в облигационната връзка от търговска
продажба, т.е. налице е материално правоотношение, възникнало и развило се
преди гражданския процес и страни по това материално правоотоншение са „***"ООД и „Н.Г.“ ЕАД. Ако „Н.Г.“ ЕАД беше решило да търси съдебна защита на правото
си да получи дължимата му цена то страните по материалното правоотоншение щяха
да преминат и в страни по процесуалното правоотношение като добият качеството
на ищец и ответник. В случая обаче има едно трето за материалното
правоотоншение лице - „М.С.О.П.” ЕООД, което
въпреки, че не е страна по договора за продажба излага пред съда обстоятелства,
с които счита, че установява интереса си да иска дължимата цена да бъде
получена от „Н.Г.“ ЕАД, тъй като на свой ред, по силата на вписания особен залог, той ще се
удовлетвори от това именно плащане, получено от „Н.Г.“ ЕАД. По силата на вписания особен залог полученото
от „Н.Г.“ ЕАД ще
постъпи при „М.С.О.П.”
ЕООД.
При тези сложили се отношения, „М.С.О.П.” ЕООД разполага с надлежно право да сезира съда, т.е. има активна процесуална
легитимация, има право на иск, произтичащо от качеството му на заложен
кредитор, пристъпил към изпълнение конкретно върху учредения залог върху
вземанията на „Н.Г.“ ЕАД. Това право произтича от разпоредбата на чл.44а
от ЗОЗ, съгласно която с пристъпване към изпълнение от кредитора, вземането,
ако е парично, му се счита възложено за събиране, без да е необходимо
овластяването или оторизирането от друг орган или процедура, т.е. за заложния
кредитор от този момент възниква правото на иск за заплащане на цена и поради
това той става страна в гражданския процес, но с предявяването на иска „М.С.О.П.” не става страна, не встъпва в облигационното
правоотношение по продажба, което продължава да съществува между двете страни,
въз основа на чиито договорки то е възникнало. При това положение единственото
качество, което „М.С.О.П.” има в процеса е това на процесуалния
субституент, тъй като той действително защитава своето право да се удовлетвори
като заложен кредитор и това право го реализила именно чрез предявяване на иск,
но с този иск той претендира плащане от името и в полза на „Н.Г.“ ЕАД, на
когото това плащане се дължи в качеството му на продавач. В този смисъл са
постановените например Решение № 138 от 05.01.2016г на ВКС по т.д.№ 1727/2014г,
II т.о., Определение № 383 от 16.08.2016г на ВКС по
ч.т.д. № 1312/2016г, I т.о.,
Определение № 3983 на САС по в. гр .д. № 5490/2016г, Определение № 1303 на САС по в.гр.д.№
906/2016г.
По тези мотиви въззивната инстанция даде възможност на жалбоподателя да
конкретизира петитума си, в отговор на което от него постъпи молба на л.80 от
делото, с която заяви, че претендира „***"ООД да бъде осъдено да заплати на „Н.Г.“ ЕАД
дължимите суми, а при условията на евентуалност претендира „***"ООД да му заплати на него, на „М.С.О.П.” същите
суми, тъй като „М.С.О.П.” претендира собствено материално
право – правото на заложния кредитор.
Пред въззивната инстанция беше поставен въпросът за наличие на правен
интерес у „М.С.О.П.” ЕООД за подаване и
поддържане на въззивната жалба, тъй като 5-годишния срок на вписания на
14.11.2013г особен залог върху вземанията на „Н.Г.“
ЕАД към „***"ООД изтече в хода на
въззивното производство - на 14.11.2018г
и от представеното пред съда от „***"ООД удостоверение от ЦРОЗ е видно, че същият не е подновен. В тази връзка от „***"ООД се направи искане за прекратяване на
производството, тъй като „М.С.О.П.” ЕООД е
загубил качеството си на заложен кредитор, като се позова и представи съдебна
практика. Действително така представените съдебни актове коментират действието
на залога и последиците от липсата на подновяването му, но това е все в
хипотезите, в които не е вписано
пристъпване към изпълнение от заложния кредитор. С вписването на пристъпването
към изпълнение вписаният залог вече е изиграл своята охраняваща, обезпечителна
функция за кредитора, като се е трансформирал в действия по удовлетворяването
на кредитора по реда и процедурите по ЗОЗ. Следователно, от значение е
единствено обстоятелството дали залогът е бил действащ към момента на
пристъпването към изпълнение, тъй като единствено лице, имащо качеството на
заложен кредитор може да инициира изпълнение по ЗОЗ, а веднъж вече инициирал го
той разполага с уредените от ЗОЗ възможности за действия и защита, вкл.
предявяване на иск. Дружеството „М.С.О.П.” ЕООД е
вписало пристъпване към изпълнение на 18.02.2016г по залог, вписан на
14.11.2013г, т.е. срокът му на действие от 5 години не е бил изтекъл и
дружеството е иало качеството на заложен кредитор, поради което има правен
интерес от разглеждане по същество на настоящия спор.
На следващо място все във връзка с
дължимата от въззивната инстанция проверка на произнасяне от съда по редовна
исковата претенция, прецени, че така не е ясно формулиран осъдителният иск като
размер - ищецът „М.С.О.П.” ЕООД в
първоначалната искова молба претендира сумата от: „…. 15 000 евро с левова
равностойност от 29337,45лв (частичен иск, представляващ част от взеането по
фактура ***от 21.11.2013г, цялата на
стойност 56084,80лв с ДДС), която фактура представлява част от цялото заложено
вземане в размер на 180 000евро с левова равностойност от 352049,40лв“ –
така заявеното може да се възприеме като предявен частичен иск. По същия начин
е индивидуализирана по размер претенцията му и в утоняващата му молбана на
л.225 от делото на окръжния съд, с която е увеличен размера на иска му „ …от 15
000 евро на 34 128 евро с левова равностойност от 84 351,04лв,
представляваща част от заложеното вземане в общ размер на 404171,35лв с ДДС,
обективирано в следните фактури - ***от 21.11.2013г за сумата от 56084,80лв с
ДДС, ***от 29.11.2013г за сумата от 323,16лв с ДДС и ***от 29.11.2013г за
сумата от 27943,49лв с ДДС…“ и е уточнено, че тези конкретни фактури, ведно с
останалите фактури, издадени по договора за продажба формират вземането, за
което „М.С.О.П.”
ЕООД е пристъпило към изпълнение.
По делото пред окръжния съд са били подадени няколко уточняващи молби от
ищеца „М.С.О.П.” ЕООД, в които размерът от 84351,04лв
е формиран от различни обстоятелства, като например в молбата му на л.279 се
претендира заплащане на сумата от 84351,04лв, представляваща част от заложеното
вземане в общ размер на 404171,35лв с ДДС без посочването на конкретни фактури.
Въззивната инстанция намира за нередовна исковата молба по отношение изложениято
на конкретните суми, които формират размера на иска от 84351,04лв с ДДС, като не може да се прецени
дали е налице предявен частичен иск или е налице осъдителна претенция за
заплащане на дължими суми, но по конкретни фактури, по които „***"ООД дължи „Н.Г.“ ЕАД и които конкретни фактури са издадени по процесния договор за търговска
продажба, обект на учреден особен залог. За уточняване на това обстоятелство
производството беше оставено без движение от въззивана инстнация със задължение
към жалбоподателя „М.С.О.П.” ЕООД да го уточни, вкл. като
представи изискуемата се по търговски спорове справка по чл.366 от ГПК.
Уточнението беше извършено с нарочна молба на л.80 и следващите от
делото, в която „М.С.О.П.” ЕООД отново посочи
и изброи по номера и суми, издадените фактури на основание рамковия договор за
доставка и това са същите фактури, вече сочени вече в производството - № **************,
издадени в периода 21.11.2013г – 15.01.2014г на обща стойност от 404
171,35лв с ДДС. В молбата си посочва, че размерът на цялото му
обезпечено със залог вземане възлиза на 352049,40лв, представляващи
левовата равностойност на 180 000евро, за тази сума той е пристъпил към
изпълнение и от нея претендира частично сумата от 84351,04лв. Видно от
приложената към молбата справка по чл.366 от ГПК размерът от 84351,04лв не е
формиран като сбор от предявена частична сума от всяка една от преждеизброени 8 фактури, а е резултат от
сбора на пълните стойности на конкретно посочени фактури:
- ***от 21.11.2013г за сумата от 56084,80лв
с ДДС,
- дебитно известие ***от 29.11.2013г за сумата от 323,16лв с ДДС,
издадено към фактура ***от 21.11.2013г и
- фактура ***от 29.11.2013г за сумата от 27943,49лв с ДДС.
С оглед това уточнение въззивната инстанция намира, че „М.С.О.П.” ЕООД не предявява частичен иск, а иска да бъде осъдено
„***"ООД да
заплати „Н.Г.“ ЕАД сумата от 84351,04лв с ДДС,
ведно със законната лихва, представляваща дължима цена на стоки, по издадени
фактури ***от 21.11.2013г за 56084,80лв с ДДС, дебитно известие ***от
29.11.2013г за 323,16лв с ДДС, издадено към фактура ***от 21.11.2013г и
фактура ***от 29.11.2013г за 27943,49лв с ДДС, които фактури са издадени
на основание сключен между „***"ООД и „Н.Г.“ ЕАД договор за доставка, за
вземанията на „Н.Г.“ ЕАД по който договор е учреден
особен залог в полза на „М.С.О.П.” ЕООД.
Останалите, издадени на основание договора за доставка фактури и сочени
от „М.С.О.П.” ЕООД в молбите по делото са извън
претенцията му, следователно и извън предмета на спора, което следва да бъде
съобразено от първоинстанционния съд при произнасянето му.
С определение № 261 от 26.08.2016г окръжният съд е
конституирал като трети лица помагачи на страната на ответника „***"ООД
поисканите от него „М.п.“ ЕООД и Д.Д.Б., против които ответникът е бил предявил
насрещни искове. Макар производството по последните да е било прекратено съдът
не е ревизирал определението за тяхното конституиране, което е необжалваемо, но
е оттегляемо. Последното е без особено значение, тъй като поначало, за да бъде
привлечено трето лице - помагач е необходимо страната, отправила искането
да обоснове правен интерес от
привличането. Конкретният спор пред съда е за дължимост на цена на стоки по
договор за търговска продажба, дължимостта, респ. погасяването на която няма каквато
и да било връзка с изложените от „***"ООД обстоятелства по
задълженията на „Н.Г.“ЕАД към „*******“
АД, по които третите лица и други лица са солидарни
длъжници. Отделно от това по отношение физическото лице Д.Б. е налице
процесуална невъзможност тя да участва в процеса като трето лице помагач на
страна на ответника, тъй като тя в качеството ѝ на управител на
дружеството ищец „М.С.О.П.” вече е преценила какъв е интересът ѝ и в
какво качество тя ще го упражни пред съда като е предявила иск и е заела
позицията на представляваща ищеца.
Поради това въззивната инстанция намира, че
липсва правен интерес по смисъла на чл. 218 от ГПК за привличането в процеса на трети лица помагачи на страната на
ответното дружество, а определението, с което е допуснато привличането следва
да бъде отменено от настоящата инстанция - в този смисъл Решение № 106 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4088/2017 г., III г. о., ГК.
По всички изложени мотиви въззивната нистнация
намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовен иск и при
неправилно конституирани страни, поради която постановеното от него решение като
недопустимо следва да бъде обезсилено и делото се върне за ново произнасяне по
съществото на спора по иск с правно основание чл.44а, ал.2 от ЗОЗ във вр чл.134
от ЗЗД и чл.327 от ТЗ и цена от 84351,03лв, ведно със законната лихва. Страни
по делото са „М.С.О.П.”
и „Н.Г.“ЕАД като ищци, а ответник - „***"ООД.
С оглед произнасянето от въззивната инстанция – обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, не се
слага край на производството пред настоящата инстанция с акт по съществото на
спора и тя не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на направените по
делото разноски. Същите ще бъдат определени и присъдени в зависимост от изхода
на делото при новото разглеждане с постановяването на съдебно решение.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 38 от 12.04.2018г по т.д. № 104/2016г по описа на Окръжен съд – Х. и ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане при съобразяване на
всички дадени указанията в мотивите на настоящото решение и при определените
страни.
ОТМЕНЯ определение № 261 от 26.08.2016г по т.д. № 104/2016г по описа на Окръжен съд –
Х., с което съдът е конституирал като
трети лица помагачи на страната на ответника „***"ООД поисканите от него „М.п.“ ЕООД и Д.Д.Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.