Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „М.” О., със седалище и адрес на управление гр.Г. О.,ул.”Б.”, №19,В.А, .4, А.10, с представител М. Т. М., с жалбата си до съда, подадена от пълномощника му по делото адв.А. Ч., оспорва Решение № .../11.03.2011 г., постановено по гр.д.№ .../2010 г. по описа на Районен съд гр.Г. О., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу П. „П.” с.Д., община Л., БУЛСАТ ....,представлявана от председателя й А. И. Д. , иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ за сумата от 13680 лв,представляваща неоснователно обогатяване поради погасяване по давност на неплатен запис на заповед с падеж 30.07.2004 г., издаден без протест в с.К., община Л. на 15.03.2004 г. от М. Й. И. в качеството му на председател на П.”П.” с.Д., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба-29.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и ищецът е осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението в няколко насоки.На първо място жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел,че записът на заповед от 15.03.2004 г. е издаден във връзка със сключения между страните по делото Договор þа съвместна дейност №1/02.03.2004 г. за да служи като обезпечение на изпълнението му.Счита, че от представените по делото документи- договор за съвместна дейност и запис на заповед е видно, че те нямат връзка помежду си.Съдът, според жалбоподателя, е стигнал до неправилен извод в тази насока позовавайки се на свидетелските показания на разпитания С. Г. М.-неправилно кредитирани от съда, тъй като свидетелят е член на УС на ответната кооперация и в този смисъл заинтересован от изхода на делото.На второ място, сумата по записа на заповед- 13680, лв не равни със сумата на доставените количества амониева селитраи пшеница- 10800 лв. Жалбоподателят счита, че връзката между двата документа не би трябвало да бъде изследвана, тъй като записът на заповед е абстрактна сделка и основанието за издаването му е встрани от предмета на делото и без значение за уважаването на иска по чл.354, ал.1 от ТЗ.За да бъде защитена абстрактната сделка не е необходимо да бъде изследван въпросът за каузата –основание за сключването й.Необходимо е само да бъдат спазени правилата за сключването й, в конкретния случай -формата. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за липса на неоснователно обогатяване поради това, че не е настъпило разместване на имуществени блага за двете страни- намаляване имуществото на ищеца и увеличаване имуществото на ответника, при което да е налице причинна връзка между двете.Цитира съдебна практика в тази насока.Такава размяна на блага не може да има поради специфичността на менителничните правоотношения.Да се търси неоснователно получена облага въз основа на липса на първоначално основание, отпаднало основание или неосъществено основание означава да се обезсмисли съществуването на самия иск по чл.534 от ТЗ и да се приеме предварително неговата неоснователност.Жалбоподателят счита, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска, а именно:действителен от формална страна менителничен ефект- в случая запис на заповед, съдържащ всички реквизити, изискващи се от закона- чл.535 ТЗ;държане на ценната книга-оригиналът се намира у ищеца;правото по записа на заповед да е преклудирано-в случая записът на заповед е с падеж на 30.07.2004 г. и поради изтеклата 3-годишна погасителна давност ищецът е изгубил възможността си да предяви специалния иск по чл.531, ал.1 от ТЗ, като не е извършил и необходимите действия за запазване правото си по него, т.е. поради прескрибирането му; налице е неоснователно обедняване на ищеца поради невъзможността му да увеличи имуществото си със сумата по записа, респ. обогатяване на ответника със спестяването му да плати дължимата сума, за която безусловно се е задължил, а причинната връзка между двете е очевидна.Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и касае обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал и подробно обсъдил посочените от страните писмени и гласни доказателства, изслушал е заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.От представения оригинал на запис на заповед с дата на издаване 15.03.2004 г. е приел за установено ,че ответната страна по делото П. „П.” с.Д., представлявана от тогавашния председател М. Й. И. се е задължила да плати безусловно по този запис на праводателя на ищеца „М. М.-Л.”, представляван от М. Т. М.,или на негова заповед, сумата 13680 лв на датата 30.07.2004 г., като се е задължила, в случай на забава, да заплати неустойка за забавено изпълнение в размер на 0,3% от сумата по записа за всеки ден забава.Записът на заповед е бил авалиран от М. Й. И. и е бил предявен за плащане на 30.07.2004 г. Във връзка с постъпиÙия писмен отговор от ответната страна и дадените от съда указания на страните за разпределяне на доказателствената тежест, е прието заверено копие от Договор за съвместна дейност №1/02.03.2004 г., сключен между страните.От него се вижда, че между тях е постигната договореност да осъществяват съвместна дейност в областта на производството на селскостопанска продукция-хлебна пшеница.Съгласно договора, „М. М.-Л.” се е задължил да достави на П. „П.” 30000 кг амониева селитра за наторяването на хлебната пшеница, срещу което ответната кооперация се е задължила да му предостави 57000 кг хлебна пшеница, отговаряща на изискванията на БДС.Уговорено е , че в случай на непредоставяне на пшеницата от страна на кооперацията-производител, последната се задължава да заплати на насрещната страна паричната й равностойност по цени, определени от държавата, или по цените на Стоковата борса, след приключване на жътвата.Представено е и заверено копие от справка- извлечение от счетоводна с-ка 411 „Клиенти” на ответника за 2004 г., от която е видно, че кооперацията е предоставила пшеница на стойност 10800 лв срещу амониева селитра доставена от ищеца на стойност 10800 лв. Съдът е изследвал въпроса дали е счетоводно отразено задължение на кооперацията към ищеца в размер на 13680 лв .От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че такова задължение за 2004 г.не е осчетоводено от ответната кооперация.Вещото лице установява, че счетоводството на ответника е редовно водено.В същото време експертизата установява по счетоводните записвания при ищеца, че със сумата 10800 лв е кредитирана с-ка 411-„Клиенти” за предоставената от „М.М.-Л.” амониева селитра и е дебитирана при ответника със същата сума с-ка 411 „Клиенти” с клиент „М. М.-Л.” с.К. От заключението на вещото лице се прави категоричен извод за изпълнението на задължението на двете страни по договора за съвместна дейност от 02.03.2004 г. Разпитаният като свидетел С. Г. М.-член на УС на ответната кооперация, установява, че през 2004 г., поради липсата на достатъчно средства, кооперацията е подписала договор за съвместна дейност с „М. М.-Л.” за предоставяне на амониева селитра от негова страна, срещу което тя се е задължила да му се издължи като му предаде пшеница от реколтата за тази година.Във връзка с това било взето решение на УС на кооперацията да се издаде запис на заповед, който да обезпечи изпълнението на договора. Договорът бил изпълнен и пшеницата- издължена.Съдът е дал вяра на този свидетел ,като е отчел съответствието на показанията му с другите доказателства по делото-писмени такива и главно заключението на вещото лице.В същото време не са кредитирани показанията на разпитания като свидетел Д. Т. М.-съдружник в ищцовото дружество и брат на неговия управител, който установява,че през 2004 г.ищецът дал в заем на ответната кооперация около 14000 лв за изплащане на работни заплати,рента, осигуровки и други задължения.Сумата не била върната от кооперацията, поради което се взело решение да се претендира връщането й.Свидетелят заявява, че не му е известно да е бил подписван договор за заем, но знае за сключения между страните договор за съвместна дейност.Счита, че тези неща би следвало да бъдат отразени счетоводно.Експертизата обаче, не установява осчетоводяване на задължение в такъв размер произхождащо от договор за заем в счетоводството на ответника, нито пък отразено счетоводно вземане на ищеца към ответната кооперация в този размер, произхождащо от договор за заем.От направената проверка по разплащателните сметки на ищеца в банките Хеброс и Райфайзенбанк също не се установяват плащания и финансови осчетоводявания на сумата 13680 лв. При така установените обстоятелства, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че възникналите от договора за съвместна дейност задължения са изпълнени от двете страни и правоотношението е приключило като сметките между страните са уредени.Въз основа на показанията на разпитания свидетел и съществуващите счетоводни записвания при двете страни, прави извод, че издадения от ответника запис на заповед за посочената в него сума е за обезпечение на изпълнението на договора.Настоящата инстанция споделя мотивите в тази насока и препраща към тях по силата на чл.272 от ГПК. В този смисъл не възприема аргумента на жалбоподателя, че сумата по записа на заповед 13680 лв не е равностойна на осчетоводените при страните 10800 лв-стойността на предоставената амониева селитра и предадената от ответника пшеница.Записът на заповед е издаден да гарантира изпълнението по сключения договор, в който се говори за прогнозни цени, поради това не може да се предвиди точната сума.От друга страна, абстрактният характер на сделката не изключва изследването на въпроса какво каузално правоотношение той гарантира.След като се касае до иск за неоснователно обогатяване, следва да бъде установено дали ищецът действително е обеднял, а ответникът-действително се е обогатил.Издаването на менителницата е винаги свързано с някаква кауза и когато се установи тя и изпълнението на задължението, то искът за неоснователно обогатяване се явява неоснователен. Неоснователен е и аргументът, че щом оригиналът на документа се намира в държане на ищеца, то правоотношението, което се обезпечава с него не е приключило.Сочи се, че нормалната търговска практика е когато отношенията по даден договор са приключили и записът на заповед е издаден за обезпечаването на този договор, страната, изпълнила задълженията си, следва да поиска оригиналът на документа да й бъде предаден.Това в случая не е направено.От това се прави извод, че задълженията по договора, по повод на който е издаден записът, не са приключили , поради което кооперацията- ответник не е поискала оригинала на записа на заповед. Настоящата инстанция не приема този довод.Държането на оригинала на записа не е доказателство за неизпълнени задължения по договор, който този документ обезпечава.В случая меродавно е установяването от ответната страна какво правоотношение точно обезпечава документът от една страна и изпълнението на задълженията по него- от друга.А това е установено по делото с писмени доказателства-договор за съвместна дейност с близка до датата на записа дата, със заключението на вещото лице, проверило счетоводните записвания и при двете страни и направило съответните изводи въз основа на редовно водени счетоводства, както и от показанията на разпитания свидетел Ст.М., кореспондиращи на останалите доказателства по делото.От друга страна твърдяната от ищеца сделка- паричен заем, обезпечен с издадения запис на заповед , не беше доказана нито с писмени доказателства /договор/ нито със счетоводни записвания. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд не е приел за достоверни показанията на разпитания свидетел Д. Т. М., не само защото е заинтересован като брат на управителя на ищцовото дружество и съдружник в него, но главно поради несъответствието им с останалите доказателства по делото. С оглед на всичко изложено, изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основание на иска по чл.534, ал.1 от ТЗ се явяват правилни, а постановеното решение –законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../11.03.2011 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№ ... по описа на съда за 2010 г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |