№ 1119
гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110202109 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. АТ. АТ. ЕГН**********, депозирана чрез адв. А. Р., против НП
№158 / 15.04.2022 г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 178
"е" от ЗДП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила,визират се като нарушени нормите на чл.42т.4пр.2 и
чл.57ал.1т.5 пр.4 от ЗАНН, поради липса на описание на обстоятелствата на
нарушението, тъй като е посочено единствено, че водачът е паркирал
неправилно върху тротоар, сочи се, че нормата на чл.94 ал.3 от ЗДвП не е
забранителна, а съдържа общи правила за престой и паркиране, визира се
липса на посочване дали на процесната улица има определи места за
паркиране от собственика на пътя и какво е било отстоянието на автомобила
за да се направи извод за съставомерност на деянието, твърди се, че на
процесното място липсва тротоар, тъй като има вход за строителен обект и че
на процесната дата са извършвани разтоварни дейности и в този смисъл
процесното МПС не е било паркирано, алтернативно се излагат аргументи
относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, въз.А., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.Р., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
1
същество моли НП да бъде отменено на основанията, посочени в жалбата и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в с.з.
Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, излагат се
аргументи за съставомерност на извършеното нарушение и се иска НП да
бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 05.04.2022 г. въз.А. паркирал управлявания от него товарен
автомобил " Форд" с рег. №В 4926СА на тротоара на ул. "Паско Желев” до
пресечката с ул.”Г.А.” , където имало строителен обект.Жалбоподателят и
св.Б., негов приятел разтоварили от автомобила бои и ги внесли в обекта,
където останали известно време.
Същевременно бил подаден сигнал за неправилно паркираният лек
автомобил, като сигналът бил посетен от св.И. , служител на „Общинска
полиция” и негов колега.На место св.И. установил, че в действителност
товарният автомобил, посочен по-горе е паркиран на тротоара, в
непосредствена близост до огражденията на строителния обект и нямало
никаква възможност за преминаване на пешеходци.Св. И. решил, че за
нарушението следва да бъде съставен фиш, но в този момент въз.А.
пристигнал до управлявания от него автомобил и поискал да му бъде
съставен акт за установеното нарушение.Предвид горното на место св.И.
съставил против въз.А. акт за установяване на нарушение за това, че е
паркирал върху тротоара, като нарушението било квалифицирано като такова
по чл. 94, ал. 3 от ЗДП. При личното предявяване на акта въззивникът вписал
възражения, че автомобилът е бил паркиран на входа и изхода на строителен
обект, а не върху тротоар.Допълнителни възражения не били депозирани в
законоустановения срок, поради което въз основа на съставения акт на
15.04.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДП. За него на
основание чл. 178 "е" от ЗДП на въз. А. било наложено наказание "Глоба" в
размер на 50 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.И. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло, като искрени,
последователни и непротиворечиви.
Съдът не кредитира допуснатият до разпит свидетеля Б. единствено в
частта, в която същият посочи, че въззивникът е останал в строителния обект
около 5-6 минути, тъй като в тази им част твърденията му противоречат на
показанията на св.И., според които от момента на получаване на сигнала за
неправилно паркирания автомобил, до момента в който въз.А. се е върнал при
автомобила са минали 15-20минути, което е логично с оглед на
обстоятелството, че нарушението е установено в следствие на подаден сигнал
до ОДЧ, който изисква определено време за пристигането на служителите на
2
Общинска полиция до адреса.В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.Б., тъй като същите са последователни и непротиворечиви,
като следва да се отбележи, че и свидетелят, допуснат до разпит по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя потвърди, че товарният
автомобил е бил паркиран в близост до паната на строителния обект, като
част от автомобила е бил върху тротоара, а част от него върху пътното
платно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, както и от
събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства,коментирани от съда по-горе.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно приобщената по делото заповед на Кмета на Община Варна, като
АУАН също е съставен от компетентно лице, за което по делото също е
приложена заповед. НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по
смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
Обстоятелството, че превозното средство не е описано като маса, а само като
марка и модел, не води до извод, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. В НП и АУАН изрично се сочи, че МПС е паркирано на
тротоар, поради което как е било ориентирано превозното средство спрямо
пътното платно е ирелевантен въпрос.Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от
ЗДвП, паркирането на тротоар е само едно изключение и то само на
определените от собственика на пътя или администрацията места/
респективно принципно е забранено при липса на такова разрешение/, а
доказателства, че има такова разрешение, не са ангажирани, напротив,
събраха се гласни доказателства, че там паркирането не е било
разрешено.Възражения, че паркирането на процесното място е било
разрешено не са направени в нито един момент от хода на АНП.След като не
е разрешено паркирането върху тротоар на процесното място, въпросът как
точно е било паркирано МПС и имало ли е възможност за преминаване на
пешеходци е ирелевантен и факти в тази насока не се дължат. Нормата на
чл.94 ал.3 от ЗДвП реално визира изключения от общата забрана да се
паркира върху тротоар, санкционната норма визира санкция за водач на МПС,
който паркира на тротоари в населените места извън разрешените за това
места, поради което няма противоречие между фактическото описание на
нарушението, посочената като нарушена норма, допускаща изключение от
общото правило и нормата, визираща налагане на санкцията.Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на
защита на въз.А., с оглед на което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въз. А.. е паркирал ползвания от него
автомобил на тротоара на ул. "Паско Желев” до пресечката с ул.”Г.А.. Това
обстоятелство се доказва от събраните по делото гласни доказателства. От
показанията както на актосъставителя, така и на св.Б. се установява, че
автомобилът от въззивника, е бил паркиран в едната си част на тротоар/
поради габаритите на МПС/ и в другата си част на пътното платно/ също
поради габаритите на автомобил/.Местоположението на превозното средство
не се и оспорва. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДП предвижда, че престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,
5 тона върху тротоарите се допуска само на определените от собствениците
на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци. В настоящият казус може да се направи категоричен извод, че
автомобилът, управляван от въз.А., е бил паркиран на тротоара. Разпоредбата
на § 6, т. 6 от ДР на ЗДП дава легална дефиниция на понятието " тротоар" и
това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от
пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение
на пешеходци. В този смисъл въз. А. не е следвало да паркира автомобила си
на тротоара. При анализ на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДП може да се
направи извод, че тази норма не разрешава паркирането на тротоара, а само
указва, че това е допустимо само за местата, определени от собствените на
пътя при условията на разпоредбата, какъвто настоящия случай не е.
Неоснователни са и възраженията, че автомобилът не е бил паркиран, а са се
извършвали единствено разтоварни дейности първо, предвид факта, че в
автомобила не е имало водач след пристигането на полицейските служители,
на които е бил възложен подаденият в ОДЧ сигнал за проверка и второ,
предвид факта, че в продължение на около 20 минути автомобилът се е
намирал на процесното място.Нямало е и никаква пречка, ако причината
автомобилът да се е намирал на процесното място, да е била разтоварна
дейност, същият автомобил да се паркира в границите на строителния обект,
тъй като не е логично при наличие на строителен обект да няма достъп на
МПС, включително и товарни,2 до същия.Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 94, ал.
3 от ЗДП, като е паркирал управлявания от него автомобил на тротоара.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл. 178 "е" от
ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС, който
паркира на тротоари в населените места извън разрешените за това места,
каквото нарушение в случая е налице. Наложеното административно
наказание е в минималния предвиден от закона размер, поради което съдът го
намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
4
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, което
въз.А. е извършил, не се отличава по своята степен на обществена опасност
от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно
незначителна. От събраните по делото гласни доказателства, а и от
снимковият материал е видно, че възможността за преминаване на пешеходци
е била напълно ограничена, а и времето, през което е бил паркиран
автомобила, съвсем не е било кратко, след като се е стигнало до подаване и на
сигнал от граждани.Поради това съдът намира, че не следва да прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал.
1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради
това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът
прецени, че следва да определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., тъй като процесуалното представителство
се свежда единствено до изготвяне на писмено становище.
Предвид основанията за потвърждаване на НП искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава НП №158 / 15.04.2022 г. на Зам. Кмет на Община Варна,
с което на Г. АТ. АТ. ЕГН********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 178 "е" от ЗДП за нарушение на
чл.94 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. АТ. АТ. ЕГН********** да заплати на ОД на МВР-
Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5