РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100502033 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
Бургас, подадена чрез пълномощник юрк.Златева, против Решение №
261082/19.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 7183/2020 г. по описа на РС-Бургас, с
което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. П. от гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.* че същият дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, Бургас,
сумата от 454.66 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена
вода, за периода от 04.09.2017 г. до 29.10.2019 г., в обект на потребление, находящ се
на горния адрес, с абонатен № *, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до
окончателното плащане, и сумата от 118.40 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода от 25.02.2018 г. до 02.09.2020 г., без времето от 13.03. до 13.05.2020 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5327/2020 г. на РС
Бургас, като исковете по чл.422, ал.1 ГПК са ОТХВЪРЛЕНИ за разликите над
установените суми до пълните им предявени размери от 574.45 лв. за главницата
(119.79 лв. за времето от 10.05.2016 г. до 03.09.2017 г.) и до 146.98 лв. за мораторната
лихва (28.58 лв. – обезщетение за забавено плащане върху отхвърлената главница от
119.79 лв. за периода 25.02.2018 г. – 02.09.2020 г., без времето от 13.03. до 13.05.2020
г.), поради погасяване на вземането по давност.
1
С въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас
първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, в която
същото се счита за неправилно. Според въззивника, съдът неправилно е уважил
възражението на ответника за погасяване на част от главницата по давност, като е
приел, че длъжникът изпада в забава от началния момент на отчетния период, а не от
деня, следващ датата на фактурирането. В тази връзка се сочи, че потребителите следва
да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактурата, от този момент длъжникът изпада в забава и настъпва изискуемостта на
вземането, т.е. настъпването на падежа на задължението за плащане на цената е
обусловено от издаването на фактурата, поради което районният съд не е имал
основание да приема друга по-ранна дата за релевантна към давността извън датата на
падежа по процесната фактура и неправилно е приел, че давностният срок е изтекъл.
Според въззивника, именно фактурата в качеството си на счетоводен документ
установява факта на предявеното от нейния издател искане за плащане към получателя,
поради което същата индивидуализира претендираното вземане по осъдителната
претенция като основание за възникване на вземането, което не е отчетено от районния
съд. Сочи се, че в случая давността започва да тече с изтичане на 30-дни от издаване на
фактурата от ВиК, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, а именно от 25.01.2018 г., поради което
предвиденият в закона тригодишен давностен срок не е изтекъл към датата на подаване
на исковата молба, респ. на заявлението по чл.410 ГПК. Сочи се също, че издадената
фактура е за цялото количество, доставено на ответника в процесния период и дори на
е налице нередовно отчитане на показанията на водомера, това не следва да води до
освобождаване на потребителя от задължението му да заплати стойността на
консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена. Моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и да
уважи изцяло исковата претенция. Не са направени доказателствени искания.
Претендира се присъждане на пълния размер на направените пред двете съдебни
инстанции разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.
И. П., подаден чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител – адв.Гергана Иванова, в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея доводи. Изразява се съгласие
с изводите на районния съд и се моли за потвърждаване на решението на БРС в
обжалваната част. Не са направени доказателствени искания.
С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на
страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна
2
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано
лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Производството по гр.д.№ 7183/2020 г. по описа на БРС е образувано по
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против С. И. П. за
приемане за установено, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 574.45
лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени
фактури в периода 25.01.2018 г. – 25.11.2019 г., за отчетен период 10.05.2016 г. –
29.10.2019 г. за водоснабден имот с абонатен № *, находящ се в гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, и сумата от 146.98 лв. – лихва за забавено плащане върху главницата за
периода от 25.02.2018 г. до 02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2357/08.09.2020 г. по ч.гр.д.№
5327/2020 г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът като собственик на
процесния имот е абонат и клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по
отношение на водоснабден обект с адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с
абонатен № *, като има неизплатени задължения към дружеството в посочените
размери. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
5327/2020 г. на БРС, но длъжникът бил уведомен за заповедта при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен и настоящия иск.
На основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника С.П. е назначен от съда особен
представител – адв.Г.И., депозирала в срок писмен отговор на исковата молба, с който
исковата претенция е оспорена като неоснователна, за което са изложени съображения.
Направено е възражение за погасяване на част от вземането по давност.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесният
недвижим имот е придобит от ответника и съпругата му, в режим на СИО, по силата на
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 118/15.05.2002 г., том І, рег.№
1322, дело № 102/2002 г., поради което като собственик на жилището, е имал
качеството на потребител на ВиК услуги през исковия период и е следвало да ги
заплаща. Прието е за безспорно между страните, че представените по делото фактури
са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено и
съобразно разпоредбата на чл.182 ГПК следва да се ценят като доказателство, досежно
отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите. Прието е също,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищцовото дружество
дължимите суми за предоставените му услуги по доставка, отвеждане и пречистване на
3
вода за процесния период. В тази връзка, съдът е счел за основателно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на част от
вземанията– за периода от 10.05.2016 г. до 03.09.2017 г. /заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 04.09.2020 г./, в размер на 119.79
лв., по фактура № **********/25.01.2018 г. Поради това, БРС е уважил като
основателен иска за главница до размера от 454.66 лв., като за разликата над тази сума
до претендираната главница от 574.45 лв. е отхвърлил иска, поради погасяване на
вземането по давност. С оглед частичното уважаване на главния иск, съдът е уважил
частично акцесорната претенция за лихва за забава за периода от 25.02.2018 г. до
02.09.2020 г., без времето от 13.03. до 13.05.2020 г., в размер на 118.40 лв. За разликата
над тази сума до претендираната лихва от 146.98 лв., претенция е отхвърлена, поради
погасяването на главното задължение по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за основателна, а
първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част.
Между страните не се спори по фактическата обстановка и същата се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена
от БРС фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят събраните пред първата
инстанция доказателства.
Спорът по делото е относно началния момент на погасителната давност. В тази
връзка, настоящият съд намира за основателни изложените във въззивната жалба
възражения, като не споделя изводите на БРС за погасяване на част от вземането по
давност.
Както правилно е приел и районния съд, задълженията на потребителите на
ВиК услуги представляват задължения за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж, поради което по отношение на тях е приложима кратката
тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР
№ 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. По делото не спори, че посоченият във
процесната фактура № **********/25.01.2018 г. отчетен период от 10.05.2016 г. до
4
04.01.2018 г. е периодът, през който ищцовото дружество е изпълнявало задълженията
си за доставяне на вода и ответникът е консумирал вода в отразеното в справката
количество. Следва да се има предвид обаче, че задължението на потребителя по това
облигационно отношение не е станало изискуемо само с доставката на услугите, тъй
като за това следва да са осъществени и други факти – отчитане на ползването и
фактуриране на задължението. Преди настъпването на тези факти задължението за
плащането на доставената вода не е изискуемо, съгласно клаузите на чл.32 и чл.33 от
ОУ на ВиК-Бургас – доставянето на питейна вода, отвеждането и пречистването на
отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходена вода,
като при наличието на консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури и
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, съгласно чл.33,
ал.2 от ОУ с издаването на фактурата задължението става изискуемо, а изтичането на
30-дневния срок за плащането му го поставя в забава и от тогава следва да се начислява
мораторната лихва върху задължението. Предвид тези клаузи в ОУ, с които ответникът
е обвързан, настоящият съд намира за неоснователно направеното от него възражение
за погасяване на вземането по давност, тъй като същата започва да тече от момента, в
който задължението стане изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД, което в случая е датата на
фактурирането – 25.01.2018 г. и до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
04.09.2020 г. кратката тригодишна давност за главницата и лихвите не е изтекла. Ето
защо, вземането по фактурата от 25.01.2018 г. не е частично погасено по давност, а е
дължимо в пълния фактуриран размер от 150.29 лв., съответно дължима в пълен размер
е лихвата за забава върху тази сума. С оглед на това, въззивният съд намира, че
предявените искове са основателни и доказани изцяло и следва да бъдат уважени в
претендираните с исковата молба размери от 574.45 лв. за главницата и 146.98 лв. за
мораторната лихва. Приетият в обратния смисъл извод от районния съд е неправилен,
като изложените в тази връзка възражения в жалбата са основателни.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно в обжалваната част, с която исковете по чл.422, ал.1 ГПК са
отхвърлени за разликите над установените суми до пълните им предявени размери от
574.45 лв. за главницата (119.79 лв. за времето от 10.05.2016 г. до 03.09.2017 г.) и
146.98 лв. за мораторната лихва (28.58 лв. – обезщетение за забавено плащане върху
отхвърлената главница от 119.79 лв. за периода 25.02.2018 г. – 02.09.2020 г., без
времето от 13.03. до 13.05.2020 г.), поради погасяване на вземането по давност, като
вместо това исковата претенция следва да бъде уважена в предявените размери.
С оглед на крайния инстанционен резултат, на ищеца се дължат направените от
него разноски в заповедното производство и в исковото производство пред БРС в
пълния им размер от общо 405 лв., с включено ю.к.възнаграждение, поради което
следва да му се присъдят още 82.88 лв. за разноски, платими от ответника. С оглед
5
изхода на делото, въззиваемият следва да заплати на въззивното дружеството и сумата
от 300 лв. за направените в настоящото производство разноски, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261082/19.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 7183/2020
г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1
ГПК за разликите над установените суми от 456.66 лв. – главница и 118.40 лв. – лихва
до пълните им предявени размери от 574.45 лв. за главницата (119.79 лв. за времето от
10.05.2016 г. до 03.09.2017 г.) и 146.98 лв. за мораторната лихва (28.58 лв. –
обезщетение за забавено плащане върху отхвърлената главница от 119.79 лв. за
периода 25.02.2018 г. – 02.09.2020 г., без времето от 13.03. до 13.05.2020 г.), поради
погасяване на вземането по давност, КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. П., ЕГН **********, с
адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, че същият дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД-Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо
Тенев, и сумата от 119.79 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и
пречистена вода, за периода от 10.05.2016 г. до 03.09.2017 г., в обект на потребление,
находящ се гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с абонатен № *, ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2020 г. до окончателното плащане, и сумата от 28.58 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 25.02.2018 г. до 02.09.2020 г., без
времето от 13.03. до 13.05.2020 г., които вземания са част от предмета на издадената
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2357/08.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 5327/2020 г.
на РС Бургас,
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Бургас, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ №
3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, и сумата от 82.88 лв. за направените разноски
по ч.гр.д.№ 5327/2020 г. на БРС и гр.д.№ 7183/2020 г. на БРС, както и сумата от 300 лв.
за разноски по възз.гр.д.№ 2033/2021 г. на БОС).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7