№ 9713
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря В.М. ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110145434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „СМП-Бухово“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бухово, ж.к. „София-Кремиковци“, срещу Столична община, Булстат:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, за признаване за установено между
страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: 3000 кв. м. (три
хиляди квадратни метра), представляващи част от поземлен имот с идентификатор
07140.8111.260 /седем хиляди сто и четиридесет,точка,осем хиляди сто и единадесет, точка,
двеста и шестдесет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-60 от 14.09.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 11.07.2014 г., с адрес на
поземления имот: гр. Бухово, район Кремиковци, Бухово, местност САДИНАТА, с площ от
5013 /пет хиляди и тринадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята: 6/шеста/,
предишен идентификатор-няма, номер по предходен план: 001260/хиляда двеста и
шестдесет/, при съседи на имота : имоти с идентификатори 07140.8111.225 и 07140.8111.440,
която част от 3000 кв.м. се намира в средата на ПИ с идентификатор 07140.8111.260,
при граници на частта: от запад, север и изток – общински терени, а от юг – път.
Претендират се разноски.
В исковата молба се поддържа, че с разпореждане на Министерски съвет, считано от
01.10.1991 г. било преобразувано „Строително-монтажно предприятие - Бухово“ /поделение
на ДФ „Редки метали“ – Бухово/ в „СМП-Бухово“ ЕООД с държавно имущество, а
впоследствие това дружеството било преобразувано в ЕАД, отново с държавно имущество.
Твърди се, че за процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост № 3100 от
09.01.1992 г., като този имот винаги бил част от активите на ищцовото дружество. Ищецът
поддържа, че имотът бил актуван като общински с Акт за общинска собственост №
1586/2011 г., като въпреки отправените искания за отписването му от актовите книги,
общината продължавала да се легитимира като собственик. Наред с това в кадастралната
1
карта било посочено, че процесният имот е публична общинска собственост и представлява
земеделска земя, макар реално същият да бил асфалтиран и да имал функция на помощно
стопанство с построени върху него сгради. Твърди се, че с писмо от 12.07.2022 г. общината
поканила ищцовото дружество да освободи процесния имот, а отделно от това АГКК
отказвала издаването на скица за него, тъй като Столична община била вписана за
собственик. Предвид гореописаното, ищецът счита, че ответникът оспорва и смущава
правото му на собственост, поради което иска да бъде признато за установено, че
последният не е собственик на процесния имот.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че е собственик на процесния имот на основание Решение №
211/10.02.1998 г. на ПК „Кремиковци“, с което му е възстановена собствеността върху
имота, чрез план за земеразделяне, в приложение на чл. 19 ЗСПЗЗ. Посочва, че на 30.11.2023
г. е извършен оглед на място, при който е установено, че имотът не е ограден, няма пазач и
влизането в него е безпрепятствено по всяко време, а наличните постройки са
полуразрушени, като същите не фигурират в скиците на АГКК. Моли искът да бъде
отхвърлен, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Д., която поддържа предявеният
иск и моли съда да го уважи. Претендира разноски по списък. По делото са постъпили
писмени бележки.
Ответника се представлява от юрк. С., която поддържа писмения отговор и моли съда
да отхвърли иска. Претендират разноски.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е съдебно-
техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С Решение №КЗ-15/20.12.1978г. на Министерство на земеделието и хранителната
промишленост, Комисията по земята е отчуждила за нужди на Министерството на
метлургията и минералните ресурси за изграждане на помощно стопанство 3 дка
необработваема земя от 4 категория на АПК „Средец“-София. Решението е взето въз основа
на Справка КЗ-801/м.декември 1978г., с което Министъра на металургията е предложил на
Комисията за земята, да се отчуждат тези 3дка необработваема земя, в землището на гр.
Бухово, на АПК „Средец“ София, за изграждане на помощно стопанство към ДСО „Редки
метали“.
С Разпореждане № 22 на Министерски съвет, „Редки метали“ –Бухово и дъщерните й
фирми, са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество, като с
Решение на СГС от от 19.12.1991 г. е регистрирано „СМП-Бухово“ ООД, а с Решение на
СГС от 05.08.1996 г., дружесвтото е преобразувано в „СМП-Бухово“ АД. Предствени са
документ за уреждане на имуществени взаимоотношения, Държавен вестник бр. 26 от
31.03.1992 г., Протокол за резултати от оценка на дълготрайни материални активи, скица на
терен.
Предствени са АДС №3100/09.01.1992г., АДС №3101/09.01.1992г., АДС
№3102/09.01.1992г., АДС №3103/10.01.1992г. и АДС №3104/10.01.1992г., всички
съставени на основание Решение №КЗ-15/1978г. на Комисията по земята , за застроено
дворно място с площ от 3000 кв.м. и сграда за угояване на свине (новопостроена 1992г.),
кланнични помещения и стая за специалиста(новопостроена 1992г.), фуражна кухня
(новопостроена 1992г.), сграда за подрастващи майки свине (новопостроена 1992г.), сграда
за родилки и кърмещи свине майки (новопостроена 1992г.).
По делото е приета в цялост адм. преписка вх. №Ю-11/04.03.1992г. на ОСЗ
„Източна“, въз основа на която е издадено Решение №211/10.02.1998г. С последното ПК,
район „Кремиковци“ е възстановила правото на собственост на СО- гр. Бухово върху друг
вид селскостопанска територия от 5.014 дка, шеста категория, м. „Садината“, имот №001260
по плана за земеразделяне.
С Акт за частна общинска собственост №1586/03.08.2011г. СО е актувала ПИ с
2
идентификатор №07140.8111.260, с площ от 5014 кв.м., с номер по предходен план 001260.
По делото са допуснати и разпитани, като свидетели М.Ѝ.Б. и А.М.М..
Свидетеля Булянски посочва, че процесният имот се намира в м. „Водни бик“, край
Бухово. От 1981 г. до 2020 г. бил служител на ищецаи знае за местоположението на имота,
който бил предвиден за свинестопанство на ДП „Редки метали“, а СМП „Бухово“ го
построил. Били построени 5 сгради, с изградени канализация и водопровод, с асфалтирани
пътища и площадки. Строителството започнало около 1985 година. Обектът не бил
завършен и затова по разделителния протокол на „Редки метали“, след ликвидиране на това
обединение, имота бил включен в активите на ищеца и от тогава до сега ищецът го владеел.
През 2014 г. разбрали, че ответника актувал този имот, като земеделска земя. В момента, от
около 7-8г., имота имал наемател, който се грижел, за да не се разграбва обекта. От 1998
година до сега, никой не бил предявявил претенции, че този имот не е на ищеца, освен
общината.
Св. Митов посочва, че е роден в района и знае къде е имота, почти всяка събота и
неделя минавал покрай него. Не бил виждал имота да се обитава. Преди 6-7 години спирали
хладилни камиони от време на време, но напоследък не бил виждал никой. Сградите били
необитаеми. Не бил виждал охрана. Имота нямал ограда. В имота имало 5 сгради, три от
които големи халета, които са били за животни.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че процесния имот е частично идентичен, с имота, за който е издаден Акт за
частна общинска собственост,както и че имота от 3 дка, за който е издадена скицата на
Комисията по земята към МЗХП, е идентичен с имота, който е описан в АДС
№3100/09.01.1992г. Вещото лице дава заключение, че от 1991г. до настоящия момент имота
е бил застроен, като не е установило имота да е бил включен в ТКЗС или други подобни
организации, както и че от 1992г. до сега няма данни имота да е променял предназначението
си. Вещото лице е изготвило скица в два варианта на границите на имота от 3 дка.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
При отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно
претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства
упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от предявяването на иска
е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В разглежданата
хипотеза ищецът обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с
твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот, за което представя АДС
№3100/09.01.1992г. и с твърдения, че правото му се оспорва от ответника.
Съгласно дадените с ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ВКС- ОСГТК задължителни
разяснения, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: 1/ ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, или 2/ позовава се на фактическо състояние, или 3/ има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая е налице първата хипотеза,
доколкото ищецът заявява самостоятелно вещно право върху процесния имот, оспорено от
ответника. В производството по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес и което в случая е доказано, а ответникът-
фактите, от които произтича правото му.
По делото е представен АОС №1586/03.08.2011г., с който на основание чл. 2, ал.1, т.
3, вр. чл. 3, ал. 3 ЗОС, е актуван за частна общинска собственост ПИ с идентификатор
№07140.8111.260, с площ от 5014 кв.м., с номер по предходен план 001260.
АОС нямат правопораждащо действие. Съставен по определените в закона ред и
форма и утвърден от посочените в закона длъжностни лица, АОС е официален
удостоверителен документ. В акта е посочено, че същия е съставен на основание чл. 2, ал.1,
3
т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, съгласно които разпоредби общинска собственост са имотите,
чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон,
а публична общинска собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Фактът на
актуването на имотите като държавни или общински не ги прави такива, защото актуването
няма конститутивно действие, а само декларативно /чл. 5, ал. 3 от ЗОС и чл. 5, ал. 3 от ЗДС/.
Следователно, Столична община трябва по несъмнен начин да установи в процеса на
доказване, че са възникнали всички материални предпоставки, при чието проявление
правото на собственост е придобито от нея.
От събраните по делото доказателства (Решение №КЗ-15/20.12.1978г. на МЗХП), се
установява по категоричен начин, че процесният имот от 3 дка, е бил държавна собственост,
като за същия е съставен АДС №3100/09.01.1992г. В заключението си вещото лице посочва,
че към 1992г. имота е застроен, с предназначение за отглеждане на свине, като не са
установени данни имота да е бил включен в ТКЗС или други подобни организации. От това
следва да бъде направен извода, че имота не е имал характер на земеделска земя по см. на
чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, същия е бил държавна собственост, не е бил частна собственост, не е бил
отнеман и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на физическо или юридическо
лице, поради което и съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ е останал държавна собственост. По
делото липсват каквито и да било доказателства, които дори и косвено да навеждат на
извод, че теренът, в който попада процесния имот, е имал изобщо друг собственик освен
Държавата.
Предвид гореизложено, съдът намира, че общината не се легитимира като собственик
на процесните части от имота и не е било налице основание за съставяне на акта за частна
общинска собственост. Искът е основател и като такъв следва да бъде уважен изцяло, като
бъде постановено, че ответника не е собственик на 3000 кв. м. (три хиляди квадратни
метра), представляващи част от поземлен имот с идентификатор 07140.8111.260 /седем
хиляди сто и четиридесет,точка,осем хиляди сто и единадесет, точка, двеста и шестдесет/,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-60 от
14.09.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот, е от 11.07.2014 г., с адрес на поземления имот: гр.
Бухово, район Кремиковци, Бухово, местност САДИНАТА, с площ от 5013 /пет хиляди и
тринадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята: 6/шеста/, предишен
идентификатор-няма, номер по предходен план: 001260/хиляда двеста и шестдесет/, при
съседи на имота : имоти с идентификатори 07140.8111.225 и 07140.8111.440, която част от
3000 кв.м, съгласно комбинирана скица-Приложение №3 към СТЕ на заключението на
вещото лице С. Б. К., находяща се на лист 126 от делото и представляваща неразделна част
от настоящото решение, представлява показаната с червен контур на точки
1,2,3,А,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и която е част от актуваната с АОС №1586/03.08.2011г. част от
имот с идентификатор №07140.8111.260 по КККР.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски за ДТ и вещо лице, като с оглед направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, същото следва да бъде присъдено до размера от 1500 лв.,
на основание чл. 7, ал. 5 Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „СМП-БУХОВО“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бухово, ж.к. „София-Кремиковци“,
срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33,
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е
собственик на 3000 кв. м. (три хиляди квадратни метра), представляващи част от
поземлен имот с идентификатор 07140.8111.260 /седем хиляди сто и
четиридесет,точка,осем хиляди сто и единадесет, точка, двеста и шестдесет/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-60 от 14.09.2010
4
г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот, е от 11.07.2014 г., с адрес на поземления имот: гр. Бухово, район
Кремиковци, Бухово, местност САДИНАТА, с площ от 5013 /пет хиляди и тринадесет/ кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, категория на земята: 6/шеста/, предишен идентификатор-няма, номер по
предходен план: 001260/хиляда двеста и шестдесет/, при съседи на имота : имоти с
идентификатори 07140.8111.225 и 07140.8111.440, която част от 3000 кв.м, съгласно
комбинирана скица-Приложение №3 към СТЕ на заключението на вещото лице С. Б. К.,
находяща се на лист 126 от делото, представлява площта показана с червен контур на
точки 1,2,3,А,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и която част е актуваната с АОС №1586/03.08.2011г. част от
имот с идентификатор №07140.8111.260 по КККР.
Комбинирана скица-Приложение №3 към СТЕ на заключението на вещото лице
С. Б. К., находяща се на стр. 126 по настоящото гр.д. №45434/2022г. по описа на СРС,
приподписана от състава на съда представлява неразделна част от настоящето
решение.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на „СМП-БУХОВО“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бухово, ж.к. „София-Кремиковци“, сумата от 2150,00 лв. (две
хиляди сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски, от които сумата
от 50 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 600 лв. за депозит за вещо лице, а сумата от
1500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5