№ 10315
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110105578 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да се приемат.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т. като трето лице –
помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него
документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за
правнорелевантни за спора факти.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза по делото със задачи, посочени в исковата молба, което искане е основателно
предвид направените от ответниците оспорвания.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ответника Ч., направено по реда
на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи акт за кубатурата на процесния имот,
доколкото по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която ще следва да даде
отговор на въпроса, към който е насочено доказателственото искане, а отделно от това не се
касае за установяване на факт в доказателствена тежест на ответника. Не следва да се
уважава и искането й за задължаване на ищеца по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК да представи
оригинал на договор, сключен между ЕС на сфрада, в гр. С., доколкото не се оспорва
истинността на документа. Неоснователно при наведените в исковата молба твърдения се
явява възражението за недопустимост на предявените искове за установяване на вземания за
цена на услугата дялово разпределение.
Без уважение следва да се остави и искането на адв. И., обективирано в молба с вх. № .
от 05.09.2023г., за увеличаване на размера на внесения депозит за назначаване на особен
1
представител от сумата от 419,56 лв. до сумата от 1900 лв., евентуално 850 лв., тъй като в
случая се претендират няколко вземания, произтичащи от едно правоотношение, поради
което размерът на възнаграждението следва да се определи върху сбора от сумите по
отделните искове, както е сторено по делото.
Делото следва да бъде насрочване за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т. с посочен в исковата молба адрес на управление.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т. в едноседмичен срок от получаване
препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи,
касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за инсталация № . за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., в това
число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния
период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на
служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/,
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА,
че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба при депозит
в размер на 300 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М. А. Т., със специалност „топлотехника”, с адрес:
гр. София, ул. „Г.: **********.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 250 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б. – С..
УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготвят заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 10081/2021г. на СРС, 145 състав, към производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Ч. по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК и
по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. за увеличаване размера на определения
2
депозит за особен представител.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.04.2024г. от 10.00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответниците.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки от ответниците М. Т. Ч. и Ю. Ц. Ч. дължи на ищеца „Т. сумата от
1109,66 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот – магазин № 2, находящ се в гр. С., инсталация № ., за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., сумата от 18,73 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 163,92 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. и сумата от 3,25 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 10081/2021г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди за процесния топлоснабден имот, като въпреки поканата от страна на ищеца изричен
договор за продажба на топлинна енергия не е сключен между страните. Твърди, че е
доставил до топлоснабдия имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. С.,
инсталация № ., топлинна енергия на стойност от общо 2219,32 лв. за периода от м.05.2017г.
до м.04.2020г. Твърди, че поради липсата на подписан договор, страните не били обвързани
с договорна връзка, но с фактическото получаване на доставената топлинна енергия на
посочената стойност ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца,
поради което всеки от ответниците му дължи половината от стойността на получената
топлинна енергия от общо 2219,32 лв. за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г. и цена на
извършената услуга дялово разпределение за претендирания период общо в размер на 37,46
лв. за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава
съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ на ищеца от 2007г. за продажба на ТЕ за стопански нужди след
20-о число на месеца, следващ месеца на доставката и след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. Отделно от това твърди, че изпратил до ответниците покана за
плащане на дължимите суми, но плащане не последвало, поради което претендира и
обезщетение за забава върху всяка от главниците в размер и период, посочен в исковата
молба. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
3
разноски за производството.
Ответникът М. Т. Ч. е подала отговор на исковата молба чрез назначения й особен
представител адв. И., с която оспорва предявените искове. Оспорва да е обвързана с
договорна връзка с ищеца, като оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот,
както и да е сключвала изричен писмен договор или да е встъпвала в договорна връзка с
ищеца чрез конклудентни действия. Оспорва и фактически да се е обогатила за сметка на
ищеца чрез използване на доставена топлинна енергия за процесния имот, като твърди, че не
е ползвала реално недвижимия имот през исковия период, който е ползван от трето за спора
лице. Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение, която се дължи на ФДР. Отделно оспорва
сключването на договор с ФДР от лица с представителна власт по отношение на ЕС, както и
същият договор да е действал за процесния период. Счита, че по делото липсват
доказателства и за уговорената цена за извършване на услугата дялово разпределение.
Ответникът оспорва да е изпаднал в забава както по правилата, разписани в ОУ на ищеца,
при които продава топлинна енергия, така и да е получил покана за плащане на главните
вземания, поради което счита и исковете за установяване на вземания за обезщетение за
забава върху главниците за неоснователни. Евентуално прави възражение за погасяване по
давност на вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответникът Ю. Ц. Ч. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове с доводи, че между него и ищеца не съществува нито
договорно, нито извъндоговорно правоотношение, тъй като ответникът няма задължение да
заплаща цена на топлинната енергия и не е потребявал доставена от ищеца енергия, поради
което не е налице обедняване на ищеца с процесната сума, представляваща определена от
трето лице цена, която не обвързва ответника. Счита за неприложими ОУ на ищеца, тъй като
не е налице договорна връзка между страните, а отделно от това липсват доказателства за
надлежното им одобряване и влизане в сила. Ответникът Ч. оспорва и претендираното
вземане за дялово разпределение с довод, че то се дължи на ФДР, а не на ищеца, а извод за
обратното не следва от цитираната от ищеца разпоредба на чл. 36 от ОУ, като евентуално
прави възражение за недействителност на същата. Оспорва да е определен и ред, и начин за
заплащане на претендираната услуга. Счита, че не се дължат обезщетения за забава върху
главниците с оглед неоснователността на исковете за главните вземания, както и с оглед
липсата на покана за плащане. Евентуално прави възражение за погасяване по давност на
вземанията. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
да докаже, че е доставил до процесния топлоснабден недвижим имот топлинна енергия на
посочената стойност, че имотът е ползван от ответниците за процесния период, с оглед на
което същите са се обогатили със стойността на ползваната топлинна енергия за сметка на
ищеца, че за процесния период е извършена услугата дялово разпределение за имота,
ползван от ответниците, като последните са се обогатили с цената на извършването й, която
не са платили и обогатяването е за сметка на обедняването на ищеца, че е налице причинна
4
връзка между обогатяването и обедняването.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да установи съществуване на главните вземания, изпадането на ответниците в забава за
плащането им и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е да установи и обстоятелства, довели до прекъсване и/или спиране
течението на погасителната давност през посочения период.
В тежест на ответниците при установяване на горните обстоятелства е да докажат, че
са платили вземанията.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства
ответниците да са ползвали процесния имот през исковия период.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответниците, че не сочат доказателства за
плащане на претендираните вземания.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на останалите факти,
тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5