№ 5700
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20221100512672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.07.2022г., постановено по гр. дело № 52747/2021г. по
описа на СРС, ГО, 63 състав е уважен предявеният от ЗД “Б.И.“ АД срещу Г.
Г. В. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и ответникът е осъден да
заплати сумата от 652, 83 лева, представляваща регресна претенция за
изплатено от ищеца /в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“/ застрахователно обезщетение в размер на 627, 83
лв. и 25 лв. – ликвидационни разноски за определянето му, за вреди на МПС
марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *******, причинени от ПТП,
настъпило на 05.05.2019г. в гр. Плевен, на ул. „Шейново“, при което
ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
1
ГПК въззивна жалба от ответника Г. Г. В., в която са изложени оплаквания за
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от съда изводи. Конкретно се
поддържа, че в мотивите на решението неправилно е прието, че при липсата
на съгласие между участниците в ПТП, обективирано в двустранен
констативен протокол, е налице хипотеза на задължително посещение на
органите на МВР – чл. 125, т. 7 от ЗДвП, което обуславя и възникване на
регресна отговорност на виновния водач. В жалбата са наведени доводи, че
това тълкуване на посочената разпоредба е разширително, доколкото
законодателят не е вменил изискване за съставяне на двустранен протокол в
случаите на изразено съгласие за фактите относно настъпване на ПТП. Счита,
че напускането на местопроизшествието може да бъде санкционирано по друг
административен ред, но не може да е аргумент за задължително посещение
на органите на Пътна полиция по смисъла на чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Напускането на местопроизшествието не е достатъчно за да породи в полза на
застрахователя право на регрес срещу виновния водач, тъй като това право е
налице само при наличие на всички кумулативни предпоставки на нормата на
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Жалбоподателят излага, че от събраните по делото
доказателства не може да се обоснове извод, че е било налице разногласие
относно причините за настъпване на произшествието, което изключва
задължителното посещение на органите на МВР. Освен това поддържа, че
първоинстанционният съд е обсъждал обстоятелства, които са ирелевантни за
основния спорен факт по делото, а именно дали процесното
местопроизшествие е следва да бъде посетено задължително от органите на
МВР. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Ответникът по жалбата ЗД “Б.И.” АД изразява становище за
неоснователност на същата. Счита първоинстанционното решение за
правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на правилата за
доказателствена тежест. Поддържа, че в случая е било безспорно установено
обстоятелството, че ответникът е напуснал произшествието, както и че не е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Като е напуснал мястото
на ПТП ответникът препятствал установяването на контакт с увреденото лице
непосредствено след деянието и постигане на съгласие относно
2
обстоятелствата, свързани с ПТП. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
По правилността на същото и по наведените във въззивната жалба
оплаквания съдът приема следното:
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на
основанията, изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ дава право на застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя,
застрахован по договора за застраховка "Гражданска отговорност", когато
последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач. При наличието на така
предвиденото в закона основание застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава
от задължението си да престира на увреденото лице. Налице е хипотеза на
изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като регресното право на
застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това по
смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, а възниква по силата на закона при наличието на
вече прекратено застрахователно правоотношение.
Възникването на регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т.
3
3 от КЗ срещу отговорния за деликта е обусловено от наличието на следните
правопораждащи факти, а именно: 1/. ищецът да е бил застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на моторно превозно средство; 2/. в
срока на покритие на застраховката ответникът, като водач на застрахования
автомобил, да е предизвикал ПТП; 3/. ответникът да е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; 4/. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице,
установени по вид и размер в производството; 5/. заплащането на
обезщетение за претърпените от ПТП вреди на третото увредено лице.
На етапа на въззивното производство между страните не са спорни
следните обстоятелства: 1) механизма на ПТП, а именно – на 05.05.2019г. в
гр. Плевен ответникът управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*******, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия и
извършване на маневра завой надясно загубил контрол над автомобила и
ударил челно в предната част паркирания лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № ******* – нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; 2) че след настъпване
на ПТП ответникът е напуснал мястото на ПТП; 3) вида, обема и стойността
на вредите по МПС марка „Шкода“, модел „Октавия“; 4) изплащането на
застрахователно обезщетение от ищеца на увреденото лице в посочения в
исковата молба размер, както и обстоятелството, че това обезщетение
съответства на действителната стойност на щетите, за определянето на което
е направил ликвидационни разноски в размер на 25 лева; 5) наличието на
твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Единственият спорен между страните въпрос по същество във
въззивното производство е свързан с обстоятелството дали в процесния
случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата е било задължително.
Бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е
налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила
присъда за това деяние, но то може да бъде установено в производството по
4
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ /в т.ч. със съставен от контролния орган протокол за
ПТП или с признание на водача на МПС/. В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП и
чл. 201 ППЗДвП е установено правилото, че когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди и ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. Т.е. отклоняването от
местопроизшествието като фактическо действие, без да е постигнато съгласие
между участниците в произшествието /което изисква на първо място
физическо присъствие на мястото на инцидента на всички участници в него/
нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно /ако не е
осъществено обратно доказване/.
В чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009г., в сила от 30.01.2009г./,
издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3,
т. 3 и ал. 5 КЗ, са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1 констативен протокол за ПТП с пострадали лица
– приложение № 1; 2 протокол за ПТП с материални щети – приложение № 2
и 3 двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3 /чл. 2, ал. 1/.
Съответно в чл. 99, т. 4 от издадената на основание чл. 30, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5
ЗМВР Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /издадена на
основание чл. 30, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 ЗМВР, Обн. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014г./ е
предвидено, че когато са причинени само материални щети и ПТП не се
разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да изясни обстоятелствата и причините
за неговото настъпване, като задължително изпробва участниците в ПТП за
употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични вещества или техни
аналози. Резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед
нормативно установеното съдържание на протокола за ПТП, се отразява в
него. В този смисъл императивният регламент на тези правоотношения води
до извода, че са налице предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ в случаите,
когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че
5
напускането на мястото на ПТП се дължи на обстоятелство, изключващо
неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен характер –
например при спасяване на пострадали /чл. 200 ППДвП/ или при получена от
него телесна повреда и т.н.
В разглеждания случай фактът, че ответникът е напуснал мястото на
произшествието не се оспорва от него, напротив направено е изрично съдебно
признание на този факт. Поради това и с оглед установеното напускане от
ответника на мястото на ПТП непосредствено след настъпването му, както и
при съобразяване на императивната нормативна уредба относно дължимото
поведение на деликвента и органите на МВР при ПТП, настоящият съдебен
състав намира за установени фактите, релевантни за основателността на
предявената регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
В настоящия случай не е спорно между страните, че увреденият при
процесното ПТП лек автомобил е бил паркиран и към момента на
настъпването му водачът му не е бил на местопроизшествието, а и същото
обстоятелство се установява от представеното и неоспорено от ответника
уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ от
07.05.2019г. Твърдения или данни за обратното не са ангажирани от
въззивника. Следователно съгласие от страна на собственика/водача на
увредения автомобил обективно няма как да е било дадено, съответно да е
постигнато такова между страните относно обстоятелствата, свързани с ПТП,
съответно липсата му обуславя приложението на хипотезата на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. "в" от ЗДвП, съгласно която разпоредба ответникът без да напуска
мястото на произшествието е следвало да уведоми съответната служба за
контрол на МВР. Липсата на постигнато съгласие /макар и поради
обстоятелството, че такова обективно не е могло да бъде постигнато предвид
факта, че собственикът на увредения автомобил не е бил на
местопроизшествието към момента на настъпването му/ е достатъчно
основание, за да се приеме, че в случая ответникът е бил длъжен да не
напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието /по аргумент от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ и чл. 125, т. 7 от
ЗДвП/.
Като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
6
произшествие, ответникът е предотвратил всяка възможност за контакт с
увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на съгласие
между тях относно обстоятелствата, свързани с произшествието.
Недопустимо е от това си поведение ответникът да черпи благоприятни за
себе си последици.
Поради изложените съображения въззивният съд приема, че са налице
предвидените в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ основания за
реализиране на регресната отговорност на ответника, поради което
предявеният иск е основателен.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид
цената на предявения иск и ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8157 от 15.07.2022г., постановено по гр.
дело № 52747/2021г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА Г. Г. В., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. „*******, ап. 4 да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
– гр. София, бул. „******* *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.3 и ал.
8 от ГПК, сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
7
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8