Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 7025 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № II - 61 - 354357 от 06.03.2018 г., постановено по гр. д. № 16898/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Е.Н.А. ***, ж. к. „********“, бл. ********, със заявен постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН ********** за установяване вземането на „Т.С.“ ЕАД за сумата от 288.80 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена до обект, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, бл. ********, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2016 г., до окончателното плащане на сумата, сумата от 6.12 лв., представляваща такса за дялово разпределение, сумата от 1.33, представляваща обезщетение за забава запериода от 15.09.2015 г. до 28.09.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.11.2017 г. по чл. гр. д. № 59477/2016 г. на Софийски районен съд. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.с.” ЕООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата от 288.80 лв., представляваща главница за консумираната топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до 09.09.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, като са изложено твърдения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът твърди, че неправилно районният съд бил приел, че ответникът не бил потребител на топлинна енергия, тъй като същият се явявал потребител по смисъла на закона. Посочва се още, че съгласно чл. 64, ал. 1 от общите условия от 2008 г. купувач на топлина енергия можел да бъде и физическо лице, наемател на имот, собственост на юридическо лице, като в този случай партидата се откривала на името на наемателя. Посочва се още, че не било спорно, че ответникът бил наемател на общинско жилище за периода м.05.2014 г. до 09.09.2014 г., за който период именно били задълженията предмет на настоящото производство. Пред въззивния съд претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна Е.Н.А., не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Пред въззивния съд страната моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Т.с.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства. Пред въззивния съд страната не изпраща представител и не взема становище.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „Т.С.“ ЕАД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 61 състав, решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност във връзка с изложеното във въззивната жалба намира следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 3360 от 04.09.2002 г. сключен между представител на етажната собственост на процесната сграда и „Т.с.” ЕООД за извършване на измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

По делото е представена заповед № ЖН-77-Е-5/08.10.1999 г. издадена от кмета на район „Илинден“ съгласно, която Е.Н.А. е настанен заедно със семейството си в жилище, находящо се в гр. София, кв. „********“, бл. ********, като в заповедта е посочено, че срокът на настаняването е безсрочен. По делото е представена и заповед № ЖН77-Д-1/10.09.2014 г. издадена от кмета на район „Илинден“ съгласно, която Д.П.П.заедно с двете ѝ деца са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. София ж.к. „********“, бл. ********. По делото е представено и удостоверение с № ЖН-7000-2/1/ от 25.02.2015 г., издадено от кмета на район „Илинден“ до ищеца, съгласно, което район „Илинден“ дава съгласие Д.П.П.да бъде титуляр по сметка на абонатен пост на процесното жилище, като е посочено, че до 09.09.2014 г. титуляр на партидата бил Е.Н.А.. По делото са представени и индивидуални справка за отопление и топла вода, както и главен отчет, от който е видно, че за претендирания период от м.05.2014 г. до 09.09.2014 г. титуляр на партидата се явява Е.Н.А..

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. С оглед на гореизложеното доколкото по делото е представена настанилена заповед № ЖН-77-Е-5/08.10.1999 г., съгласно която ответникът за процесния период е бил настанен в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. ******** и от представените доказателства се установява, а не се спори по делото, че същият е бил титуляр на партидата до 09.09.2014 г., то настоящият състав намира, че същият е имал качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди на основание договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Пред въззивния съд е била приета комплексна експертиза в две части – съдебно техническа и съдебно счетоводна, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена. От експертизата се установява, че в процесния имот не е имало отоплителни тела и същото е било с отопляем обем от 159 куб. м., като била начисляване ТЕ за БГВ. Съгласно експертизата ФДР е извършвала дялово разпределение за процесния имот и за процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба. Експертизата е посочила, че при отчета на показанията бил осигурен достъп до имота. Съгласно комплексната експертиза за процесния период от м.05.2014 г. до 09.09.2014 г. общия размер на задължението възлизал на сумата от 308.84 лв., която сума 85.09 лв. за топла вода и сумата от 223.75 лв., представляваща доплащане от изравняването, което изравняване се отнасяло само за периода от 01.05.2014 г. – 09.09.2014 г.

Настоящият въззивен състав намира, че заключението по комплексна експертиза в две части – съдебно техническа и съдебно счетоводна е дадено от компетентни вещи лица с притежавани специални знания в науката топлотехника и счетоводство, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещите лица са дали и категоричен отговор на поставените им от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещите лица по приетата комплексна експертиза съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника на процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по комплексна експертиза съдът приема за установено по делото, че има технически данни за постъпилата топлинна енергия в сградата, където се намира отопляемият имот, за което са представени отчетни формуляри, като правилното разпределение на топлинната енергия от дружеството за дялово разпределение се потвърждава от техническата част на комплексна експертиза. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме комплексна експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество, която съгласно комплексна експертиза възлиза за процесния период на 308.84 лв., като по делото ищецът претендира сума в по-малък размер от 288.80 лв., поради което тази му претенция следва да бъде изцяло уважена.

При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено в обжалваната част, в която искът предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, следва да бъде уважен за сумата от 288.80 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена до обект, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, бл. ********, за периода 01.05.2014 г. – 09.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2016 г., до окончателното плащане на сумата.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № II - 61 - 354357 от 06.03.2018 г., постановено по гр. д. № 16898/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав в частта, в която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.Н.А. ***, ж. к. „********“, бл. ********, със заявен постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН ********** иск, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 288.80 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена до обект, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, бл. ********, за периода 01.05.2014 г. – 09.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2016 г., до окончателното плащане на сумата, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.Н.А. ***, ж. к. „********“, бл. ********, със заявен постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН ********** иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Е.Н.А. дължи на Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 288.80 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена до обект, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, бл. ********, за периода 01.05.2014 г. – 09.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № ч. гр. д. № 59477/2016 г. на Софийски районен съд, 61 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.с.” ЕООД.

В останалата си част решение № II - 61 - 354357 от 06.03.2018 г., постановено по гр. д. № 16898/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.