Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260262 23.09.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
девети септември Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1355 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от П.Р.Р. против ГД „Изпълнение на
наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща
възнаграждение за 200 часа положен от ищеца труд извън времето на дежурство
през периода 24.02.2017 г. - 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и работи на
длъжността „***” в Затвора Бургас, като е заемал тази длъжност през целия
процесен период. Твърди също така, че със Заповед № 453/ 14.08.2014 г.
началникът на затвора е определил за дежурните надзиратели режим на работа при
24-часови, 12-часови и 8-часови смени, с работно време от 08,00 ч. до 08,00 ч.
на следващия ден при 24-часова смяна, от 08,00 ч. до 20 ч. и от 20,00 ч. до
08,00 ч. при 12-часова смяна и от 08,00 ч. до 16,30 ч. при 8-часова смяна. На
следващо място се твърди, че практически всеки надзирател се явява на работното
си място в 7,30 ч., като през времето до 08,00 ч. се превежда в съответствие с изискванията
за униформено облекло, получава технически средства и средства за принуда,
участва в инструктаж, приема оръжие - ако постът му е въоръжен, след което
извършва действия по встъпване в дежурство, а след приключване на дежурството
остава още 45 минути, през което време извършва дейности по сдаване на
дежурството, сдава оръжието, участва в провеждането на отвод, след което
предава получените технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът
твърди, че обичайно полага извън времето за дежурство допълнителен труд минимум
1 час и 15 минути на смяна, което се извършва със знанието и без
противопоставянето на работодателя и което време не е вземано предвид от
работодателя и не е формирало заплащането на възнаграждението до 11.05.2019 г.,
а след тази дата е бил заплащан само половин час от това допълнително
отработено време, съгласно Заповед № Л-2271/2019 г. и Заповед № Л-2788/2019 г.
на гл. директор на ГДИН. В
съдебно заседание се явяват двама процесуални представители на ищеца, които
поддържат иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС,
а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен
отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и по размер, като моли
същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство са част от работното време, съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3
от ППЗИНЗС, и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар. „отработено време“, а съгласно чл. 16е, ал. 5 от
ППЗИНЗС 60-минутната почивка при непрекъснато 12-часово дежурство и
90-минутната почивка при 24-часово дежурство не представляват работно време и
не следва да се заплащат от работодателя, като аналогична е уредбата и по
отношение на обедната почивка. На следващо място ответникът твърди, че със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас за надзирателите,
освен време за отдих до 4 часа, са определени и почивки в размер на 180 минути,
от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки
четири часа, като искът би бил основателен единствено, ако ищецът докаже, че е
бил служебно ангажиран през нормативно установеното време за почивка и за това
време не му е бил отчитан и заплатен извънреден труд. В отговора също така е
посочено, че на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 и т. 7 от ЗМВР считано от 27.06.2014
г. за служителите, работещи на смени, се заплаща до 70 часа извънреден труд на
тримесечие, а положеният извънреден труд над тези часове не се компенсира. В съдебно заседание се явяват двама процесуални представители на ответника, които
поддържат отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представената по делото кадрова справка за ищеца, считано от 11.12.2017 г. същият e бил
назначен за държавен служител, като стажант на длъжност „***” в Затворническо
общежитие „Дебелт“ към Затвор Бургас; през периода 22.01.2018 г. – 23.03.2018
г. той е завършил курс за първоначална пенитенциарна подготовка; считано от 02.07.2018
г. ищецът е бил назначен на длъжността „***” в Затворническо общежитие
„Дебелт“, а считано от 27.04.2020 г. е назначен на същата длъжност в Затвор
Бургас. В проведеното на 09.09.2020 г. открито съдебно заседание и двете страни
са заявили, че въпреки така издадените заповеди, през целия процесен период
фактически ищецът е работил само в корпуса на Затвор Бургас, поради възникнала
служебна необходимост, но не и в затворническо общежитие „Дебелт“.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено
следното работно време за служителите от надзорно-охранителни
състав (НОС) на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 08,00 ч. и
край на работния ден в 08,00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна
смяна от 08,00 ч. до 20,00 ч. и нощна смяна – от 20,00 ч. до 08,00 ч. и
8-часови смени от 08,00 ч. до 16,30 ч. и от 06,00 ч. до 14,30 ч. С т. 9 на
същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в
затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно
място.
По
делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на
ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори,
затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М.
Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да
е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да
бъде 15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на
служителите. В мотивите на заповедта е посочено, че същата се отнася за всички
постове, подържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на
01.07.2019 г., с която е отменена предходната заповед от 13.05.2019 г. и с
която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в
рамките на 45 минути, във всички останали затвори, затворнически общежития,
арести в затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ №
42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките
до 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Със
Заповед № 139/12.02.2019 г. началникът на Затвора Бургас е назначил комисия в
състав от 7 души, която да извърши замерване и да документира колко е
необходимото време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство като се отчетат особеностите на всички
постове, поддържани при 8, 12 и 24 часа в Затвора Бургас и прилежащите му
общежития. Резултатите от дейността на комисията са отразени в приложения по
делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г., върху който липсват подписите на
трима от членовете на комисията, а автентичността на подписите на останалите
лица е оспорена от ищеца, като се твърди, че те не са положени от тях. Ищецът е
оспорил и верността на съдържанието на протокола, като твърди, че отразените в
него факти относно това, че комисията е заседавала в такъв състав, както и
относно това, че комисия в такъв състав е извършила замерване на времето, са
неверни.
Въз
основа на резултатите от дейността на горепосочената комисия, началникът на
Затвора Бургас е издал Заповед № 436/01.07.2019 г., с която е наредил времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15
минути.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 186 бр. положени
дежурства, от които 65 бр. 24-часови дежурства, 117 бр. 12-часови дежурства (79
дневни и 38 нощни) и 4 бр. 8-часови дежурства. Вещото лице също така е
установило, че за периода 24.02.2017 г. – 30.06.2019 г. в начислените суми за
трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. са му
били платени суми, съответстващи на отработено време съответно на 30 минути –
за 24- и 12-часови дневни смени и 15 минути – за 12-часови нощни смени и
8-часови смени, съгласно Заповед № 436/01.07.2019 г. на директора на Затвора Бургас.
В заключението си вещото лице е изчислило размера на нетното и увеличеното
трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на основното му трудово
възнаграждение и броя работни часове за всеки месец от процесния период, както
и е изчислило размера на допълнителното възнаграждение за полагане на труд при
приемане и сдаване на дежурство, използвайки посочената от ищеца
продължителност на този труд, а именно 1 час и 15 минути на дежурство, като е
приспаднало начисления и платен от ответника труд след 01.07.2019 г. При така
извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че при положените от
ищеца 186 дежурства през процесния период и при условие, че дейностите по
приемане/сдаване на дежурство продължават по 1 час и 15 минути на дежурство
(както се твърди в исковата молба), на ищеца се дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1 543,94 лв. за 207 часа извънреден труд. В
съдебно заседание вещото лице отново е посочило, че изчисленията в експертизата
са направени след приспадане на часовете извънреден труд, платени от ответника
на ищеца за периода след 01.07.2019 г.
По
делото са разпитани свидетелите Х. Г. Г.(воден от ищеца) и Д. Д. М. (воден от
ответника).
Свидетелят
Г. заявява, че работи като надзирател в Затвора Бургас, като двамата с ищеца са
колеги и работят в едно отделение. Твърди, че надзирателите отиват в затвора в 07,30
ч., тъй като трябва тогава да са там, като според него главните надзиратели и
началникът на затвора са им казвали, че трябва да са в затвора 15 минути преди
началния час на инструктажа. Заявява, че през времето до 07,45 ч. надзирателите
се подготвят за наряда - обличат си униформите, разписват се в нарядна книга и
във ведомост за проведен инструктаж, като тези действия не са част от
инструктажа. Инструктажът започва в 07,45 ч. и продължава различно време – до
08,00 ч., 08,05 ч. или 08,10 ч., като на него присъстват различен брой
служители – между 18 и 25 човека. След приключване на инструктажа надзирателите
отиват на постовете си. Встъпващият и отстъпващият надзирател си предават
постовете, като за всеки пост времето за предаване е различно, а най-дълго е това
време в ареста и на третия етаж в корпуса на затвора – средно около 20 минути. Според
свидетеля, след предаването на постовете се провежда т.нар. отвод, който
започва в различно време – между 08,20 ч. и 08,30 ч., като на него присъстват
всички отстъпващи надзиратели и встъпващият главен надзирател, съответно
отводът не може да започне, докато не се съберат всички отстъпващи надзиратели.
Свидетелят твърди, че отводът обикновено приключва не по-рано от 08,30 ч., като
понякога приключва и в 08,40 ч. или в 08,45 ч., след което надзирателите са свободни
и си тръгват от затвора. Заявява, че горното се отнася и за 12-часовите смени,
въпреки, че при нощните дежурства на отвода присъстват по-малко надзиратели –
около 15-18 човека, но независимо колко човека присъстват, времето за
провеждане на отвода е едно и също. Свидетелят също така заявява, че
горепосочените действия се извършват от всички надзиратели, включително и от
ищеца. Твърди, че през процесния период никой от ръководството на затвора не се
е противопоставял на времето, в което надзирателите отиват на работа и в което
напускат затвора. Заявява, че надзирателят не може да изпълнява служебните си
задължения преди провеждане на инструктажа, освен в извънредни случаи, когато
не може да присъства на инструктажа – например при необходимост да се конвоира
болно лице до болницата. Според свидетеля, ищецът отива на работа в затвора
между 07,20 ч. и 07,30 ч., като понякога се случва на входа да се образува
опашка от служители, които влизат в затвора. Заявява също така, че ищецът е
ходил на работа и цивилен, и облечен с униформа, като ако е отишъл униформен,
през времето до инструктажа той си лъска обувките, взема си снаряжението,
подписва се в нарядната книга, където се получава голяма опашка. На следващо
място свидетелят заявява, че не знае какво е положението при 8-часовите смени,
но знае, че надзирателите, които работят на такива смени, си тръгват от затвора
в 16,30 ч. Свидетелят твърди, че през 10 месеца от процесния период е работил в
Общежитие от закрит тип „Кремиковци“ – гр. София, а през останалото време е
работил в затвора Бургас. Заявява също така, че той също е водил дело против
ГДИН със сходен предмет, което е приключило в негова полза.
Свидетелят
М., който работи в Затвор Бургас на длъжност Началник Сектор „***“, е бил
разпитан както на 03.07.2020 г., така и на
09.09.2020 г.
В
проведеното на 03.07.2020 г. открито съдебно заседание св. М. заявява, че той е
изготвил приложения по делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г., като подписът
срещу № 2 от членовете на комисията е негов, а останалите членове на комисията
също са се подписали лично в негово присъствие. Твърди, че той е извършил едноседмично
замерване в корпуса на Затвора Бургас, а останалите служители са извършили
замервания в затворническите общежития, в които работят, след което са му
предали данните от замерванията и той е изготвил протокола. Твърди също така,
че инсп. Я. Ж. е извършил замервания в общежитие „Дебелт“, но не е подписал
протокола, като свидетелят не знае причината за това. Заявява, че П. К. работи
в ГД „ИН“ и не е участвал в никакви замервания, нито при изготвяне на
протокола, а А. К. е инспектор ТРЗ и също не е участвала в никакви замервания.
При
изслушването му в съдебно заседание на 09.09.2020 г. свидетелят заявява, че няма
писмено или устно разпореждане служителите да се явяват на работа в затвора в
07,30 ч. или в 19,30 ч. Същият твърди, че към момента сутрешната смяна се явява
за инструктаж в 07,50 ч., а нощната смяна – в 19,50 ч., като на сутрешния
инструктаж присъства цялата застъпваща смяна – работещите на 24-часов режим, на
12-часови и на 8-часови смени. След инструктажа 8-часовите смени встъпват на
пост, като след приключване на работния ден те не участват в отвод, а само
докладват устно или по телефона на главния надзирател, след което са свободни и
напускат територията на затвора в 16,30 ч. Заявява, че всички служители трябва
да бъдат инструктирани преди застъпване на смяна, като ако даден служител не
може да присъства на общия инструктаж, поради някакви извънредни обстоятелства,
той се инструктира от главния надзирател индивидуално преди застъпване на
поста. Свидетелят заявява, че продължителността на инструктажите сутрин и вечер
е различна, тъй като присъстват различен брой служители. Твърди, че няма изискване
как надзирателите да отиват на работа – дали цивилни или облечени с униформа,
но те обикновено отиват на работа униформени. Твърди също така, че най-дълго
протича смяната на постовете на третия или четвъртия етаж в корпуса на затвора,
като тя продължава не повече от 10 минути. Заявява, че след сдаването на
постовете отстъпващите надзиратели се събират в стаята за инструктаж, където
главният надзирател ги освобождава и това освобождаване продължава не повече от
2-3 минути. Свидетелят също така заявява, че работното време на надзирателите
започва с инструктажа в 07,50 ч., а преките им задължения започват след
приемане на поста в 08,00 ч. Твърди, че при 24-часова смяна надзирателите се
освобождават в 08,20 ч., след което те нямат задължения към затвора; при
12-часовите нощни смени инструктажът започва в 19,50 ч., на следващия ден в
08,00 ч. служителят сдава поста и в 08,20 ч. е освободен; при 12-часовите
дневни смени освобождаването става в 20,20 ч.; при 8-часовите дежурства, чието работно
време е от 08,00 ч. до 16,30 ч., служителите се явяват на инструктаж в 07,50
ч., а след приключване на дежурството те не се събират и не правят т.нар.
отвод, като в 16,30 ч., когато е краят на работното им време, те напускат
територията на затвора. Свидетелят заявява, че преди м. юли 2019 г.
инструктажът е започвал в 07,45 ч. Заявява, че на инструктажа надзирателите
трябва да се явят униформени, като обличането на униформата, обуването на
обувки и вземането на снаряжение се извършва преди инструктажа. Заявява също
така, че му е било възложено в продължение на една седмица да извършва
замервания в затвора на необходимото време за сдаване на дежурствата вечер, но
не си спомня дали е присъствал при сдаване на дежурство от ищеца. Твърди, че е
виждал ищеца П.Р. да отива на работа облечен с униформа.
При
така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
По делото безспорно се установи, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е работил
на длъжността „***” в Затвор Бургас, като нормите, уреждащи правоотношението
им, се съдържат ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д, ал. 2 работното
време се изчислява сумирано за тримесечен период. По същия начин е предвидено
да се изчислява работното време и в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по
силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични
почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по
време на разположение (активен период на разположение в поделението), времето
за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят
в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В тази връзка следва да
бъде посочено, че с цитираната по-горе в решението Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното
време за конкретното работно място, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното
си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му.
Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6
този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на
времето, което е необходимо за извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са били издадени приложените по делото
Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, като главният директор на
ГДИН е определил считано от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това
време да е до 30 минути, а със заповедта на началника на Затвор Бургас за
работещите в затвора са определени следните времеви критерии: при 24-часови и
12-часови дневни смени - 30 минути, а при 12-часови нощни смени и 8-часови
смени – 15 минути.
Назначеното
по делото вещо лице е установило, че от 01.07.2019 г. на ищеца е било изплащано
възнаграждение за времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство,
съгласно заповедта на началника на затвора Бургас, като тези суми са били
приспаднати от вещото лице.
С оглед на горното и тъй като от събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че преди началния час и
след крайния час на всяко дежурство (независимо от неговата продължителност)
ищецът извършва дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на
дежурството, като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив –
издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези
дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на
този факт, съдът намира, че и за периода преди 01.07.2019 г. на ищеца е било
дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на
дежурство, но такова не му е било заплащано. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на времето, което следва да
бъде отчетено като положен от ищеца труд извън времето на дежурство, съдът
намира следното:
Досежно началото на дежурствата воденият от ищеца свидетел заяви, че всички надзиратели се
явяват в затвора в 07,30 ч., а според свидетеля на ответника те се явява в
затвора за началото на инструктажа (съгласно Заповед № 453/14.08.2014 г.
началото на инструктажа е 15 минути преди началото на работното време). По
делото обаче не се установи за надзирателите да е налице нормативно установено
задължение да се явяват за изпълнение на служебните си задължения 15 минути
преди началото на инструктажа, както твърди свидетелят на ищеца, нито
задължение да се явяват на работа цивилни и да се преобличат в униформа на
място в затвора. Поради това според съда през времето преди инструктажа (от
07.30 ч. до 07.45 ч.) надзирателите, дори да се намират на територията на
затвора, не изпълняват служебни задължения и за това време не им се дължи заплащане
на трудово възнаграждение. Ето защо съдът счита, че на ищеца се следва
възнаграждение за 15 минути положен труд преди началото на всяко от дежурствата
му през процесния период.
Що
се отнася до действията по сдаване на 24-часови и 12-часови дежурства и
освобождаване от наряд, съдът намира, че въз основа на дадените от св. Г.
показания следва да се приеме за установено, че тези действия продължават
средно 30 минути и сутрин продължават от 08,00 ч. до 08,30 ч., а вечер от 20,00
ч. до 20,30 ч. и едва след това надзирателите си тръгват от затвора. Съдът
намира, че в тази им част тези показания са достоверни, тъй като обемът на
описаните от свидетеля действия, които се извършват при сдаване и приемане на
наряда (проверка и преброяване на всички лишени от свобода, проверка на спалните
помещения, вписвания в тетрадка, предаване на снаряжение) е такъв, че те
обективно не могат да бъдат извършени за посоченото от другия свидетел време от
20 минути сутрин и 10 минути вечер. Още повече, че след това е необходимо и
време за придвижване на надзирателите от различните части на затвора до стаята
за инструктаж, където всеки от тях докладва на главния надзирател и едва след
това ги освобождават. С оглед на това съдът намира, че при 24-часовите и при
12-часовите дежурства в корпуса на затвора (дневни и нощни) ищецът е полагал
допълнително 45 минути труд (15 минути преди началото на времето на дежурството
и 30 минути след неговия край), като до 01.07.2019 г. не му е изплащано никакво
допълнително възнаграждение за това отработено време, а след тази дата са му
плащани по 30 минути за 24-часово и за 12-часово дневно дежурство и по 15
минути за нощно дежурство. Поради това и за тези дежурства следва да му бъде
присъдено възнаграждение за положен труд за остатъка над това време до приетото
от съда време от 45 минути - след 01.07.2019 г., както и за по 45 минути на дежурство преди тази дата.
Що
се отнася до 8-часовите дежурства, по делото не се доказа, че и след тези
дежурства ищецът е извършвал дейности по предаване на дежурството и
освобождаване от дежурство, както и че продължителността на тези действия е по 45
минути след всяко дежурство, тъй като свидетелят на ищеца заяви, че не знае какво
е положението при тези дежурства, но работещите на такива смени надзиратели си
тръгват в 16,30 ч., а свидетелят на ответника също заяви, че служителите на
тези постове не се събират на т.нар. отвод и си тръгват от затвора в 16,30 ч.,
когато е краят на работното им време. Поради това съдът счита, че при
8-часовите дежурства на ищеца се следва възнаграждение за допълнително
отработени 15 минути – времето преди началния час на дежурството, което време е
признато за работно време със Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на
ГДИН и със Заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас. Установи
се, че след 01.07.2019 г. на ищеца е било заплащано допълнително възнаграждение
за тези 15 минути, поради което в настоящото производство следва да му бъде
присъдено единствено възнаграждение за положен от него труд с продължителност
от 15 минути за всяко 8-часово дежурство, положено от началото на процесния
период до 30.06.2019 г.
Видно
от експертизата, през периода от м. декември 2017 г., когато е първоначалното
назначаване на ищеца на длъжността „***“, до 30.06.2019 г. ищецът е положил
общо 129 дежурства, от които 49 бр. 24-часови дежурства, 50 бр. 12-часови дневни
дежурства, 27 бр. 12-часови нощни дежурства и 3 бр. 8-часови дежурства.
Съобразно приетото по-горе в решението, за всяко от положените през този период
24-часови и 12-часови дневни и нощни дежурства на ищеца следва да се присъди
допълнително възнаграждение за 45 минути труд извън времето на дежурството, а
за всяко от 8-часовите дежурства следва да му се присъди възнаграждение за 15
минути труд извън времето на дежурството.
През
периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. ищецът е положил общо 57 дежурства, от
които 16 бр. 24-часови дежурства, 29 бр. 12-часови дневни дежурства, 11 бр.
24-часови нощни дежурства и едно 8-часово дежурство. При всяко от 24-часовите и
12-часовите дежурства ищецът е отработил допълнително по 45 минути извън
времето на дежурството, а му е било платено възнаграждение за 30 минути при
24-часовите и 12-часовите дневни дежурства и за 15 минути при 12-часовите нощни
дежурства, поради което съдът намира, че следва да му бъде присъдено
възнаграждение над така платените до действително отработените по 45 минути на
дежурство. За отработеното 8-часово дежурство през този период на ищеца на са
дължи допълнително възнаграждение, тъй като за отработените от него 15 минути
извън времето за дежурство му е било платено възнаграждение, съгласно заповедта
на директора на затвора.
В
резултат на всичко изложено до тук, следва да се приеме, че през целия процесен
период ищецът е положил общо 137,50 часа труд извън редовното му
работно време, формиран както следва: по 45 минути за всяко от положените общо
182 бр. 24-часови и 12-часови дежурства, или общо 8190 минути, равняващи се на
136,50 часа, както и по 15 минути за всяко от положените общо 4 бр. 8-часови
дежурства, или общо 60 минути, равняващи се на 1 час (136,50 часа + 1 час =
общо 137,50 часа). Видно е, че през никое от тримесечията той не е отработил
допълнително над 70 часа, поради което на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за допълнително положения
от него труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд,
размерът на което следва да бъде изчислен от съда съобразно посочените от
вещото лице в графа № 4 на Приложение № 1 ставки на нетното трудово
възнаграждение за извънреден труд (на час) за всеки месец от процесния период.
След извършване на съответните изчисления,
съдът намира, че общо дължимото и неплатено възнаграждение за положения от
ищеца извънреден труд през целия процесен период е в размер на 809,28 лв., поради
което искът следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част до
предявения размер от 1 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото
възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
809,28 лв. за периода от предявяването на иска на 24.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на направеното от ищеца
оспорване истинността на представения по делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г., съдът намира същото за недоказано,
тъй като св. М. установи, че подписите върху протокола са положени от
участващите в комисията лица, поради което следва да се приеме, че този
протокол е автентичен документ.
Предвид частичното уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от
161,86 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото (200
лв. - платено адвокатско възнаграждение), съответна на уважената част от иска.
С оглед частичното отхвърляне на иска
и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от
19,07 лв., представляваща
съответна част от дължимото с оглед цената на предявения иск юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., като след извършване на прихващане между
насрещните задължения за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 142,79 лв., като с това
прихващане задължението на ищеца към ответника за разноски е погасено изцяло.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и разноски в размер на 161,86
лв., представляващи част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице (200 лв.), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати на П.Р.Р., ЕГН **********,***, сумата от 809,28 лв. (осемстотин и девет лв. и двадесет и
осем ст.), представляваща
възнаграждение за положен от ищеца и неплатен извънреден труд извън времето на
дежурство през периода 24.02.2017 г. - 24.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано 24.02.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 142,79 лв. (сто
четиридесет и два лв. и седемдесет и девет ст.), представляваща част от
направените от ищеца разноски по делото, като в останалата му част над уважения
до предявения размер от 1 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 161,86
лв. (сто шестдесет и един лв. и осемдесет и шест ст.), представляващи част от
платеното възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 23.09.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА