№ 4066
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100501283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20125 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1588 по
описа на СРС за 2023 г. са отхвърлени предявените от „ЗД Е.“ АД, с ЕИК
******* срещу „С.“ АД, ЕИК *******, искове за заплащане на следните суми
- 195 лв., представляващи незаплатен остатък от регресно вземане за
заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на
увреденото лице по щета № **********/2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда 03.06.2023г. до
окончателното изплащане на дължимото, както и 16,63 лв. - мораторна лихва
върху сумата от 195 лв. за периода от 10.03.2022г. до 10.01.2023г., на
основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът „ЗД Е.“ АД, който в
законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която излага
становище за неговата неправилност. Счита за необоснован изводът на
райониия съд, че по делото не са събрани доказателства за провеждане на
рекламационно производство, поради което е искът се явява неоснователен.
Отделно намира, че съдът неправилно е приел, че отговорността на „С.“ АД
1
се ограничава само до посочените в ОУ на договора с подателя на пратката
размери, а именно 15 лв. В тази връзка навежда, че доколкото по делото няма
спор, че процесната пратка е застрахована и че същата е повредена до степен
на неизползваемост по време на транспортираните й от „С.“ АД, то за него е
възникнала отговорност по застрахователния договор към подателя на
пратката. Тази отговорност следва да е в пълен размер и да покрива реално
причинените вреди, като предвидените в т.71.2 от ОУ на куриерското
дружество ограничени размери не следва да се прилагат. Обосновава тези си
твърдения като поддържа, че в ЗПУ е уредено единствено правото на
обезщетение, като за конкретните условия и размери на същото нормите
препращат към ОУ на куриерските фирми. В общите условия на ответника
обаче също не били установени условията и вида на вредите, за които се
дължи обезщетение, а са посочени само и единствено твърди размери на
обезщетението за различни категории пратки, поради което следва да се
приеме, че е налице празнота в закона и съответно същата следва да се
запълни с общите правила за репариране на вреди, произлезли от договорни
отношения. Съответно в конкретния случай застрахователното дружество
правилно е изплатило обезщетение в пълен размер на установените вреди, а
не в ограничения от договорните условия такъв, поради което С. АД следва
да му върне заплатените суми в пълен размер. Намира, че приемането на
противното би довело до неоснователно обогатяване на пощенския оператор,
като същевременно ще е налице и недопустимо предварително ограничаване
на неговата договорна отговорност. При така изложеното моли съда да
отмени решението като неправилно и да уважи предявените искове с правно
основание чл. 410 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претендира и разноски.
В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на
„С.“ АД, с който се излагат доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Сочи се, че правилно съдът е приел, че отговорността
му е ограничена до предвидените в общите условия към договора с
потребителя размери. Посочва, че не е налице празнота в закона, която да
следва да се попълва от общите правила за репариране на договорни вреди,
установени в ЗЗД. Навежда, че съдът правилно е приел, че доколкото
конкретните размери на обезщетенията съобразно чл. 85, ал.4 ЗПУ се
определят от ОУ на договорите с потребителите, не е налице законова
празнина, а препращане от страна на законодателя към индивидуалните
2
уговорки между страните. Съответно в отношенията между последните се
прилагат именно тези договорки, което означава, че когато пратката не е с
обявена стойност, размерът на обезщетението при увреждането й е в
установения в договора размер от 15 лв. и не зависи от реалния размер на
причинените имуществени вреди. Предвид това и отговорността на
застрахователя като функционално обусловена от тази на оператора, следва
да е в размер на 15 лв., а не на 210 лв., каквато сума е заплатил въззивника. С
оглед изложеното моли съда да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Във въззивното производство страните не спорят за това, че „Б.“ ЕООД
е предало на „С.“ АД пратка за доставяне до краен клиент, съставляваща
полигранитна мивка 48/79/17 корито и плот с автоматичен сифон черна със
смесител (Trynastika-sbpa711t) на стойност 210 лв. без ДДС. Няма спор и за
това, че е налице сключен договор между „Б.“ ЕООД и „С.“ АД за превоз на
процесната стока, както и за това, че при сключването му потребителят не е
заявил услуга ,,Обявена стойност“. Страните не спорят и за това, че пратката
е повредена по време на превоза й от „С.“ АД, както и за това, че същата е
застрахована въз основа на Договор за застраховка на товар. Безспорно е и
това, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение на
потребителя на куриерската услуга „Б.“ ЕООД в размер на действително
установените вреди от 210 лв. без ДДС, както и че „С.“ АД е признало
3
настъпването на застрахователното събитие и изплатило на застрахователя
сумата от 15 лв. по регресна претенция, като е отказало да изплати остатъка
до пълния размер на изплатеното обезщетение от 210 лв. с довода, че в
настоящия случай отговорността за повреда на пратката е ограничена до
размера от 15 лв., съобразно т.71.2 от ОУ към договора, сключен с
потребителя на услугата. Страните не спорят и за това, че при транспорта
превозваната стока е напълно увредена до степен на неизползваемост, което
се потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като
няма спор и по действителния размер на вредите от 210 лв. без ДДС.
Спорен въпрос между страните е дали отговорността на „С.“ АД за
увредената пратка в процесната хипотеза е ограничена до размера от 15 лв.,
установен в т.71.2 от ОУ към договора с потребителя на куриерската услуга
или следва да е в пълен размер от 210 лв. без ДДС съобразно правилото на чл.
82 ЗЗД.
По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира
следното:
Производството по настоящето дело е образувано въз основа на
предявен иск с правно основание чл. 410, ал 1, т. 1, предл. 2 от КЗ –
суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение
застраховател по имуществена застраховка "Товари по време на превоз" за
вреда, причинена от превозвача по сключен между него и застрахователя
договор за превоз, и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
обезщетение за забава за посочения период.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Обхватът на правото на
застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ зависи от размера на платеното на
застрахования застрахователно обезщетение, а то е функционално свързано с
дължимото такова от куриерското дружество- застрахователят дължи
репариране на вредите в размерът, в който това задължение е възникнало за
С. АД.
Съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се
включват в общите условия на договорите с потребителите. Законовата
4
делегация не урежда, нито начина на определяне на обезщетението, нито вида
на подлежащите на възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова
делегация в своите Общи условия „С.“ АД е определил размера на
отговорността си при пратка без „Обявена стойност“ на сумата от 15 лв.(
т.71.2), като така отговорността на оператора е уредена в ОУ единствено с
посочването на конкретния й размер, без обозначаване на характера на
вредите, които подлежат на обезвреда, както и на предпоставките за
пораждане и обхвата на задължението за възстановяването им. При
съобразяване на посоченото следва да се приеме, че е налице празнота в
правната уредба, която се запълва от общото правило на чл. 82, ал. 1, изр. 1
ЗЗД за договорното неизпълнение – обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението. Недопустимо е куриерската фирма предварително да
ограничава размера на договорната си отговорност като допускането на
подобно поведение би противоречало на замисъла на законовата делегация,
заложена в чл. 85, ал.4 ЗПУ и би довело на първо място до неоснователно
обогатяване на едната страна в отношението, а на следващо и до
несъответствие в отговорността на потребителя на предоставяната куриерска
услуга и нейния изпълнител. В тази връзка от разпоредбата на чл. 89, ал.1
ЗПУ е видно, че законодателят е предвидил подателите на пощенски пратки
да носят отговорност пред пощенските оператори за всички повреди,
причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки.
Съответно при така установеното в ОУ на оператора ограничаване на
неговата отговорност се стига до неравновесие в правата и задълженията на
изпълнителя на услугата и нейния потребител, което противоречи на
логиката, заложена от законодателя в редица други законодателни актове.
С оглед приетото горе, съдът намира, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на ограничена отговорност на
пощенския оператор в случай на подадена пратка без обявена стойност са
неправилни. Отговорността на същия за причинените при транспорта на
пратката вреди се определя от правилото на чл. 82 ЗЗД и обхваща пълния
размер на причинените имуществени вреди, съответно доколкото по делото
няма спор за него, обезщетението, което дължи „С.“ АД е в размер на 210 лв.
Тъй като отговорността на застрахователното дружество е функционално
5
свързана и предопределена от тази на действителния причинител на вредата,
то същото правилно и законосъобразно е изплатило на пострадалото лице
сумата 210 лв. и по правилата на чл. 410, ал.1, т.1 КЗ има право да получи
обратно изплатеното в този размер. В тази връзка следва да се съобрази, че
извънсъдебно „С.“ АД вече и изплатило на въззивника сумата от 15 лв.,
предвид което дължима остава сумата от 195 лв. или искът е основателен в
пълния предявен размер.
Задължението за връщане на изплатеното от застрахователя на
пострадалия е безсрочно, предвид което длъжникът изпада в забава след
покана съобразно правилото на чл. 84, ал.2 ЗЗД. Такава е отправена от
застрахователното дружество до „С.“ АД и получена от последното на
09.03.2022 г., предвид което основателна се явява претенцията за законна
лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. до 10.01.2023 г. в размер на 16,63
лв., доколкото действително дължимата такава за сочения период е в размер
на 16,73 лв., изчислени служебно с https://www.calculator.bg. Основателна се
явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззивникът има право на направените
от него разноски в хода на първоинстанционното и въззивното производство
на основание чл. 78, ал.1 ГПК. От събраните по делото доказателства се
установява, че същият е реализирал разноски в рамките на
първоинстанционното производство в размер на 100 лв. за заплатена
държавна такса 300 лв. депозит за експертиза и 480 лв. адвокатско
възнаграждение, на които има право в пълен размер, т.е. разноски в размер о
общо 480 лв.. Във въззивното производство въззивникът е реализирал
разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение /общо 450 лв./, на които също има право в пълен размер.
Така мотивиран, Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20125 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. №
1588 по описа на СРС за 2023 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, „С.“ АД,
ЕИК *******, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД,
ЕИК *******, сумата от 195 лв., представляваща незаплатен остатък от
регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време
на превоз“ на увреденото лице по щета № **********/2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда
11.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и 16,63 лв. - мораторна
лихва върху сумата от 195лв. за периода от 10.03.2022г. до 10.01.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „С.“ АД, ЕИК ******* да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК *******
сумите от 880 лв. разноски за първоинстанционното производство и 450 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7