Р Е
Ш Е Н
И Е
№330
03.08.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива
Атанасова и с участието на
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова
административно дело № 113 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК.
Образувано
е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт №
Р-16002419008381-091-001/ 19.11.2020г., издаден от Г.Н.Ч. на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 73/
26.01.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г. в общ размер на 1 163.70лв. и прилежащи лихви в
общ размер на 380.37лв., и установен дължим ДДС за периоди от 01.12.2014г. до
31.08.2015г. в размер на 2 098.33лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
1 176.09лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за издаването му в нарушение
и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че при определяне на задължения ревизиращите
органи не са взели предвид представените в хода на ревизията писмени доказателства
и обяснения, с което са нарушени принципите за обективност /чл.3 от ЗОПК/,
служебно начало /чл.5 от ДОПК/ и добросъвестност /чл.6 от ЗОПК/, при
установяване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване на
задълженията, което е довело до грешни изводи и необоснованост на РА. Сочи за
недоказано наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и на основание
за облагане по особения ред. Поддържа се, че след като не е налице основание по
чл.122, ал.1 от ДОПК, не е в сила и презумпцията за вярност на фактическите
констатации в РА по чл.124, ал.2 от ДОПК. Твърди се, че неправилно и в
противоречие с материалния закон приходните органи са начислили данък по чл.17
от ЗДДФЛ върху получени от жалбоподателя приходи от отдаването под наем на
паркоместа и гаражи, придобити в режим на СИО, в размера, определен в РА.
Приходните органи са установили, че по банковата сметка на РЛ са постъпвали
суми с основание „плащане на наем“ от физически лица, без обаче да е бил изследван
въпроса дали тези физически лица-наематели са упражнявали свободна професия и
дали те в качеството си на ФЛ или представляващи фирми, са заплащали наеми на
гараж, респ. паркомясто. В случая е следвало да бъде приспаднат удържан авансов
данък по чл.43 от ЗДДФЛ от платците на наеми – предприятия и самоосигуряващи се
лица, както и 10% разходи. На следващо място се твърди, че разделянето на
дейността по покупко-продажба на имоти от тази по отдаване под наем на
паркоместата пречи на обективното и законосъобразно определяне на приложимия
материален закон – ЗДДФЛ или ЗКПО, като последният е по-благоприятен, тъй като
може и да не възникнат задължения за данъци. Възразява се и срещу установените
с РА задължения за ДДС като се твърди, че неправилно приходните органи са
приели наличие на задължение за внасяне на ДДС за процесния период за отдадени
под наем паркоместа и гаражи. Сочи, че тези обекти са подземни и са част от
сграда, която въведена в експлоатация през 2006г., не е „нова сграда“ по см. на
§1, т.5 от ДР на ЗДДС, поради което и отдаването под наем на части от тази
сграда /в случая паркоместа/ е освободена доставка съгласно чл.45 от ЗДДС. По
изложените съображения се иска отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане
на разноските по делото.
Ответникът - Директор на Дирекция
ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че констатациите на органите по приходите за допълнително установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
2014г – 2018г., както и задължения за ДДС за периода 01.12.2014 до
31.08.2015г., са правилни и законосъобразни, като същите не се опровергават от
събраните в хода на съдебното производство доказателства. Твърди, че в
процесния случай било безспорно установено, че РЛ е получавало суми от отдадени
под наем гаражи и паркоместа, придобити в режим на СИО. Тези получени парични
суми е следвало, но не са намерили отражение
в Годишните данъчни декларации на РЛ, като за половината от този доход
се дължи и данък по ЗДДФЛ, който не е бил заплатен. Сочи, че причината за отмяна на част от РА и
връщането му за ново разглеждане е поради неточно определяне на разходите,
което не се отразявало върху облагаемия оборот от продажби на недвижими имоти и
отдаване под наем на недвижими имоти в това число и на паркоместа. При
определяне на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС са били включени всички
дейности на РЛ, които имат характера на облагаеми доставки по ЗДДС. С тези
доводи се иска обжалваният ревизионен акт, като законосъобразен и правилен, да
бъде потвърден. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Ревизионното производство,
приключило с издаването на процесния ревизионен акт, е образувано със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419008381-020-001
/ 19.12.2019г. /л.423, том 8 по делото/, издадена от Г.Н.Ч.
на длъжност Началник сектор, с която на основание чл. 112
и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на И.Д.Д., с обхват
годишен авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.;
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2018г.; Данък върху добавената стойност за периода от
26.09.2018г. до 31.12.2018г. и за периода от 29.06.2014г. до 31.08.2015г; ДОО –
за самоосигуряващи се, ЗО за самоосигуряващи се и УПФ – за самоосигуряващи се,
за периода 01.021.2013г – 31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на
Р. Б. М. – главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Д. Димитрова А. -
главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена
в срок от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е направено
по електронен път на 02.01.2020г. С последващи Заповеди за изменение на Заповед
за възлагане на ревизия № Р- 16002419008381-020-002 / 02.04.2020 и №
Р-16002419008381-020-003 / 04.08.2020, спирана със Заповед №
Р-16002419008381-023-001 / 08.04.2020, възобновявана със Заповед №
Р-16002419008381-143-001 / 10.07.2020г., е продължен срокът за извършване на
ревизията, като е определено, че тя следва да завърши до 04.09.2020г. Заповедта
за възлагане на ревизия , ЗИЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване
на ревизията, са издадени в електронен
вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г.Н.Ч. в посоченото му
длъжностно качество, валиден към датата на подписване, установено при направена
справка в представения от ответника оптичен носител.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от проверяваното лице – ИПДПОЗЛ №№
Р-16002419008381-040-001/ 31.03.2020г., Р-16002419008381-040-002/ 02.04.2020г.,
Р-16002419008381-040-003/ 05.08.2020г.; изискано е представяне на документи и
писмени обяснения от трети лица; приобщени са документи по извършена проверка
по съпоставка на имуществото и доходите на ФЛ И.Д.И. за периода 2013-2018г.,
приключила с протокол № ПФ-16002419000869-073-001/ 19.12.2019г. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са
подробно описани в РД.
В законоустановения срок е съставен
РД № № Р-16002419008381-092-001 / 18.09.2020 г. от Р. М. –главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и от Д. А. – главен инспектор по
приходите. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и е подписан с електронни подписи от неговите издатели, като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като
разпечатка на оптичен носител.
В РД се сочи, че физическото лице И.Д.Д.
е задължено лице по смисъла на чл.14 от ДОПК, като физическо лице носител на
задължения за данъци или ЗОВ. Лицето няма регистрация като Едноличен търговец и
няма регистрация по ЗДДС като физическо лице. За ревизираните периоди и към
датата на издаване на РД, Д. е едноличен собственик и управител на капитала на
„Фиг Д.“ЕООД с Булстат *********; съдружник в „Д.“ООД с Булстат ********* и
едноличен собственик и управител на капитала на „Търговска компания - Д."
ЕООД с Булстат *********. Посочените дружества са с основна дейност
покупко-продажба и отдаване под наем на имоти; хотелиерство; посреднически
услуги при търговски сделки с имоти на трети лица. За ревизирания период лицето
е самоосигуряващо се лице във „Фиг Д." ЕООД. За периоди 2013 г., 2014 г.,
2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. има подадени от РЛ ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
След извършен анализ на събраната в
хода на ревизията информация, в т.ч. представени документи от „Алианц Банк
България“ АД, и „Прокредит Банк“АД, установяващи постъпили по банковата сметка
на РЛ плащания от физически лица, с посочено основание за извършения превод
„наем за паркинг, гараж“, както и писмени обяснения, дадени от физическите лица
– вносители на паричните суми /посочени поименно на стр.23-25 от РД/,
проверяващият екип е приел за установено, че през ревизирания период И.Д. е
получил доходи от отдадени под наем паркоместа/гаражи, намиращи се в гр.Стара
Загора, кв.“Железник“ /в режим на СИО/, които не са били декларирани в
подадената от него ГД по чл.50 от ЗДДФЛ в приложение № 4 Доходи от наем или от
други възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, получени суми
по отдадени под наем паркоместа/гаражи, както следва: за 2014г. – 3 720.00лв.,
за 2015г – 4010.00лв., за 2016г – 5 400.00лв, за 2017г – 5 320.00лв и
за 2018г – 7 400лв. Посочено е, че
цитираните доходи са облагаеми, доколкото не намират отражение в изброените
такива необлагаеми по чл.13 от ЗДДФЛ. Те се включват към общата данъчна основа
по см. на чл.17 от ЗДДФЛ, която е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,
30, 32 /годишна данъчна основа на местни физически лица от наем/, чл.34 и
чл.36, намалена с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения. Получените парични
суми от наем на ФЛ в режим СИО е следвало да намерят отражение в ГД, ведно с
тези от наем на ЮЛ.
Приходните органи приемат, че са
налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи, за определяне на основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода
2014г-2018г., по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК.
На основание чл. 124, ал.
1 от ДОПК на ЗЛ е връчено Уведомление № Р-16002419008381-113-001/
31.03.2020г. и Уведомление изх. № Р-16002419008381-139-001/ 31.03.2020г., по
реда на чл. 17, ал.
1, т. 2 от ДОПК, с което е уведомено за констатирани обстоятелства,
визирани в чл. 122, ал.
1 от ДОПК.
Извършен е анализ на изброените в чл. 122, ал.
2 от ДОПК точки, като в констативната част на ревизионния доклад са
посочени кои от същите са относими и кои не при определяне на данъчната основа.
С оглед направения анализ, при
ревизията е определена данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз
основа на установените недекларирани доходи, след приспадане на нормативно
признатите разходи /НПР/ от 10% и удържания данък. Върху така изчислената
годишна данъчна основа са определени допълнителни задължения на РЛ за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г –
данък за довнасяне в размер на 167,40лв., ведно с прилежаща лихва в размер на
91,55лв; за 2015г – данък за довнасяне в размер на 180,45лв. с прилежаща лихва
от в размер на 80,31лв.; за 2016г – данък за довнасяне в размер на 243лв. и
прилежаща лихва в размер на 83.50лв.; за 2017г – данък за довнасяне в размер на
239.40лв и прилежаща лихва в размер на 57.99лв и за 2018г – данък за довнасяне
в размер на 333.45лв. и прилежаща лихва в размер на 46.96лв.
С РД са установени и задължения за
авансов и годишен размер на данъка по ЗДДФЛ за дейност на РЛ като ЕТ за 2013г,
2014г, 2016г, 2017 и 2018г, включително за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г, задължения за вноски ДОО, ЗО и ДЗПО –УПФ за 2013г
до 2018г. Като дейност на ЕТ са квалифицирани сделките по покупко-продажба на
недвижими имоти и отдаване под наем на недвижими имоти на ЮЛ.
На следващо място е прието, че приходите
от отдадените под наем недвижими имоти, собственост на ЮЛ и ФЛ, които не са за
жилищни нужди , в т.ч. паркоместа е гаражи, през ревизираните периоди, участват
при формиране на облагаем оборот по см на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Сочи се за
установено, че лицето е достигнало облагаем оборот към 31.07.2017г., вкл. от
извършваната и стопанска дейност като ЕТ, в размер на 78 484.24лв. В тази
връзка е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.08.2014г., като се
счита за регистрирано по ЗДДС на основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС до
31.08.2015г., тъй като от м.септември 2015г. до края на ревизирания период облагаемият оборот, считано за 12-месечен
период назад, пада под 50 хил.лв. Направен е извод, че на основаниечл.102,
ал.3, т.2 от ЗДДС, чл.82 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, за всички извършени от
ФЛ И.Д.И. облагаеми доставки за периода 29.08.2014г – 30.09.2015г. се дължи
ДДС. Въз основа на това е определено задължение за ДДС за този период в общ
размер на 2 098.33лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
1 176.09лв.
РД е връчен електронно на 25.09.2020г.,
установено от удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС“Контрол“ /л.34, том 6 от делото/. Срещу РД е подадено възражение с вх.№ 94-00-7008/
06.11.2020г., към което няма представени допълнителни доказателства.
На
19.11.2020 г. е издаден процесният РА № 16002419008381-091-001, подписан с квалифициран електронен подпис от Г.Н.Ч.,
на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, като доказателства за датата и начина на подписване и
такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото на оптичен носител.
С РА, в обжалваната
му част, неразделна част от който е РД, са установени допълнителни задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в общ размер на 1 163.70лв. и
прилежащи лихви в общ размер на 380.37лв., и дължим ДДС за периоди от
01.12.2014г. до 31.08.2015г. в размер на 2 098.33лв., ведно с прилежащи
лихви в размер на 1 176.09лв.
В срока по чл.152,
ал.1 от ДОПК ревизираното лице е обжалвало издадения РА по административен ред
с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в
Дирекция ОДОП на НАП с вх.№ 20-31-110/ 16.12.2020г.
С Решение № 73/ 26.01.2021г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, на основание чл.155,
ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002419008381-091-001/ 19.11.2020г. е потвърден в частта
за допълнително установени по отношение на И.Д. Ивано задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014-2018г. и задължения
за ДДС за периода 01.12.2014г – 31.08.2015г.
РА е отменен в частта, с която са начислени
авансов и годишен размер на данъка по ЗДДФЛ за дейност като ЕТ за 2013г, 2014г,
2016г, 2017 и 2018г, включително за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г, за установените задължения за вноски ДОО, ЗО и ДЗПО
–УПФ за 2013г до 2018г. Като дейност на ЕТ са квалифицирани сделките по
покупко-продажба на недвижими имоти и отдаване под наем на недвижими имоти на
ЮЛ. За доходите от отдаване под наем на паркоместата е преценено, че е приложим
реда и основанието по чл.17 вр. с чл. 31 от ЗДДФЛ – обща годишна данъчна основа
от доходите, които не са от стопанска дейност като едноличен търговец. Въпреки
това обаче за доставките с предмет цена по наемни правоотношения за
паркоместата е преценено, че се дължи ДДС с оглед достигнатия оборот от
извършваната и стопанска дейност като едноличен търговец, без лицето да се е
регистрирало по ТЗ.
Решението е връчено
на И.Д.И. по електронен път на 27.01.2021г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за
валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен
подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР.
По искане на жалбоподателя по делото са назначени
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. Вещото лице – строителен инженер, изпълнило СТЕ дава заключение, че
паркоместата, находящи се в кв.“Железник“, ул.“Младост“ № 25, са в подземен
паркинг с 18 бр. паркоместа, ситуиран на кота 3.25м.и са прилежаща част от
сградата, тъй като са част от разгърнатата й застроена площ. Сградата е била
въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
Уве-И-467/ 27.12.2007г., поради което след 31.10.2011г. не е „нова сграда“ по
см. на §1, т.5 от ДР на ЗДДС.
Вещото
лице, изпълнило съдебно-счетоводната експертиза, заявява, че доколкото с
Решение № 73/ 26.01.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив частта от
ревизионния акт, с която са определени приходи от дейност на като Едноличен
търговец, е била отменена и върната за нова ревизия, експертизата не може да
даде категоричен отговор относно началната дата на регистрация по ЗДДС, до
приключване на повторната ревизия и окончателното определяне на облагаемия
оборот по месеци. За да се определи началната дата за регистрация по ЗДДС
трябва да се изследват всички облагаеми сделки, извършени от И.Д.И.. Според
вещото лице ако физическо лице е построило или придобило чрез покупко-продажба
значителен брой имоти с цел отдаване под наем, може да се приеме, че лицето,
без да е регистрирано като ЕТ, извършва дейност на търговец по смисъла на чл.1,
ал.1, т.15 от Търговския закон и съответно следва да се облага по реда,
приложим за ЕТ, като облагаемия доход следва да се определя по реда на ЗКПО.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения ревизионен акт
намира за установено следното:
Оспорването на РА № 16002419008381-091-001/
19.11.2020г в частта му, потвърдена с Решение № 73/ 26.01.2021г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, относно допълнително установени задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в
общ размер на 1 163.70лв. и прилежащи лихви в общ размер на 380.37лв., и
установен дължим ДДС за периоди от 01.12.2014г. до 31.08.2015г. в размер на
2 098.33лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 176.09лв., като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия съобразно Заповед
№РД-09-2428/13.12.2019г на Директор ТД НАП Пловдив за утвърждаване на ново
разпределение на органите по приходите, съгласно Приложение №1. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от
органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори
на обжалваното произнасяне са Г. Ч. – възложител на ревизията и Р. М. –
ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е
спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност
и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като
са част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан
от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен
подпис.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на
ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства
по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с
необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
По съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция
за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за
това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на
РА издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да е приложима презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са
подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат
към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите приели, че за ревизирания период по отношение
на ревизираното лице са установени основания по 122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни
за укрити приходи, обосновано от фактическа страна с констатациите в хода
ревизията, че за ревизирания период И.Д.И. не е декларирал по реда на чл.50 от ЗДДФЛ получени суми по отдадени под наем на физически лица паркоместа/гаражи /в
режим на СИО/.
Правната регламентация на облагането на доходите на физически
лица се съдържа в ЗДДФЛ. Според чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са
доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през
данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на
закон. Съгласно чл.8, ал.6 ЗДДФЛ от източник в Република България са и изрично
изброени доходи, изчислени/изплатени от местни лица, от търговски
представителства, както и от място на
стопанска дейност или определена база в Република България, в т.ч. и по т.5 –
доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо
имущество. По силата на чл.16, ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа
се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този
закон.
В случая не е спорно, че
жалбоподателят е местно физическо лице и подлежи на облагане за доходите си от
източници в страната.
Нито в хода на ревизионното
производство, нито в настоящото съдебно производство, жалбоподател оспорва, че
през ревизирания период е получил и не е декларирал в подадените от него
декларации по чл.50 ЗДДФЛ доходи от отдадени под наем паркоместа и гаражи /в
режим на СИО/, както следва: за 2014г- 1 860лв /1/2 от 3 720лв/, за
2015г -2 005лв /1/2 от 4 010лв/ за 2016г -2 700лв/ ½ от
5 400лв/, за 2017г.- 2 660лв /1/2 от 5 320лв/, 2018г
-3 706лв /1/2 от 7 410лв/. Паркоместата се намират в сграда за
търговия в град Стара Загора, ул. „Младост“ и са отдавани под наем на физически
лица, изброени на стр. 23 до 25 от РД.
На всички физически лица, наели паркоместа в посочените годишни данъчни периоди
е била извършена насрещна проверка, като част от тях представят запазени
платежни нареждания и съобщават за формата на договора – устен или писмен.
Установен е месечния размер на наема, начина на плащане и сключването му от РЛ,
в чиято банкова сметка ***а паркоместата /видно от представените документи от
„Алианц Банк България“ АД за движението по откритите банкови сметки на И.Д./.
Въз
основа на това съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство
писмени доказателства установява наличието на предпоставките по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК – „данни за укрити приходи“, като основание за провеждане на
ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124 от ДОПК.
Жалбоподателят
не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че именно наемателите
на сочените паркоместа/гаражи, в качеството си на самоосигуряващи се лица,
съотв. представляващи ЮЛ, са имали задължение да внасят годишния авансов данък
по ЗДДФЛ, както и този по чл.17 от ЗДДФЛ.
В съставения РД и издадения въз основа на него РА изрично се сочи, че
наемателите на гаражи и паркоместа към сградата за търговия в ***, са физически
лица, поименно изброени на стр.23-25 от РД, като тази констатация се
потвърждава при извършените насрещни проверки на тези лица /л.1-148, том 7 от
делото/. Ето защо съдът приема, че по пътя на пълното
насрещно доказване жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК. Констатациите на приходната администрация почиват на надлежно събрани
доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство.
Неоснователен е и поддържания от жалбоподателя довод,
споделян и от вещото лице, изпълнило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че доходите реализирани от наеми на паркоместа и гаражи са с
източник търговски сделки по см. на чл.1, ал.1, т.15 от ТЗ и основата за
облагането на тези доходи е следвало да се формира по реда и механизма,
предвиден за едноличните търговци. Съгласно чл. 26, ал. 7
от ЗДДФЛ по реда на ал. 1 - 6 се
облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по
смисъла на Търговския
закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Според чл. 1, ал. 1,
от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от посочени в т.
от 1 до 15 сделки. В случая отдаването под наем на паркоместата е дейност по
обикновено управление и при липса на надлежни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя, не може да се приеме, че съществуващото правоотношение
между И.Д.И. и наемателите на паркоместа – физически лица, се основава на сключени
договори за лизинг, по см. на легалното определение, дадено в чл.342, ал.1 от ТЗ. Следователно не може да бъде
направен извод, че реализираните през ревизирания период приходи от наем на
паркоместа са с източник търговски сделки.
Правилно приходният орган е определил
годишна данъчна основа на доходите /от наеми на паркоместа/гаражи/ за облагане
по ЗДДФЛ на физическото лице за 2014г., 2015г, 2016г., 2017г. и 2018г., като е
съобразено обстоятелството, че получените наеми са доходи в режим на СИО и са
взети ½ от тях, извършено е приспадане на нормативно признатите разходи
в размер на 10%, както и приспадане на внесения от И.Д. данък по ЗДДФЛ през
ревизирания период.
Доколкото не се оспорват конкретните изчисления по РА
за определения допълнителен данък върху годишната основа за облагане по чл.17
от ЗДДФЛ по възприетите от приходните органи данъчни основи за всеки от
ревизираните периоди и спрямо тях правилно са приложени съответните ставки,
респективно са начислени прилежащи лихви, съдът намира за правилно определени
размерите на главници и лихви за забава за всяка година.
По
тези съображения съдът приема, че
процесният РА в частта му относно допълнително установени задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, е законосъобразен, а жалбата
в тази част, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Обжалваният
ревизионен акт обаче е незаконосъобразен в частта, в която на основание чл.102,
ал.3, т.2 от ЗДДС е определен дължим ДДС за извършените от РЛ сделки по
отдаване под наем на гаражи и паркоместа на физически лица – наематели, за
данъчни периоди от м.12.2014г. до м.08.2015г. За да определят оспорените
задължения за косвен данък органите приходите са приели, че към 31.07.2014г. РЛ
е достигнало облагаем оборот в размер на 78 484.24лв., и е следвало да
подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Направен е извод, че
извършваните от И.Д.И. дейности по отдаване под наем на недвижими имоти СИО
/апартаменти, магазин, кафе-аперитив, търговски обекти/ на юридически лица –
наематели, както и отдаването под наем на гаражи и паркоместа към сградата за
търговия в ***, на физически лица – наематели, представляват облагаеми доставки
на услуги по чл.9 от ЗДДС, като същите не попадат в обхвата на освободени
доставки по чл.45, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и формират облагаем оборот по
чл.96, ал.1 от същия закон, поради което следва да се начисли ДДС в размер на
2 098.33 лв. Така направения извод е неправилен.
Доходите
от наем на имот, който е в режим на СИО, но не е включен в предприятието, чрез
което се извършва стопанска дейност, какъвто е настоящия случай, не са предмет
на облагаеми доставки – тези доставки не са в рамките на независимата
икономическа дейност на РЛ, противно на твърдяното от органите на приходната
администрация. След като в случая е прието, че доходите от отдадените под наем
на физически лица паркоместа/гаражи са облагаеми на основание чл.31 и по реда
на чл.17 от ЗДДФЛ, то по отношение на тях не следва да се начислява ДДС. Ето
защо в тази му част РА противоречи на приложимия материален закон и следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата
е частично основателна. Оспореният РА № Р-16002419008381-091-001/
19.11.2020г, в частта, с която по отношение на И.Д.И.
е установен дължим ДДС за периоди от 01.12.2014г. до 31.08.2015г., в
размер на 2 098.33лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
1 176.09лв., се явява издаден при неправилно приложение на материалния
закон, поради което следва да се отмени като незаконосъобразен. В останалата обжалвана част – относно допълнително
установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в общ размер на 1 163.70лв. и
прилежащи лихви в общ размер на 380.37лв., ревизионният акт е законосъобразен,
поради което жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски
следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на
жалбата. На жалбоподателя се следва присъждане на разноски пропорционално на
уважената част от жалбата в размер на 756.50 лева /от общо направените такива в
размер на 1112.50
лева, съгласно представения по делото списък на разноските/. На ответника се следва присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1 т.3 от Наредба
№1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на
отхвърлената част на жалбата - в размер на 181.53 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ревизионен акт № Р-16002419008381-091-001/ 19.11.2020г., издаден от Г.Н.Ч. на
длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта за начислен ДДС в
размер на 2 098.33лв. и прилежаща лихва в размер на 1 176.09лв, за
данъчни периоди от 01.12.2014г до 31.08.2015г., като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Ревизионен акт № Р-16002419008381-091-001/ 19.11.2020г., издаден от Г.Н.Ч.
на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта за
допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., в общ размер на
1 163.70лв. и прилежащи лихви в общ размер на 380.37лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на
Националната агенция за приходите, да заплати на И.Д.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 756.50 /седемстотин петдесет и шест лева и петдесет ст./
лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски,
съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, сумата от 181.53 /сто осемдесет и един лева и петдесет и три
ст./ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: