О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1093
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на дванадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 192 по описа
за 2019 година.
С Решение № 877/11.05.2018г.,
постановено по гр. дело № 2701/2017г. по описа на Районен съд - Бургас е
осъдено „Животозастрахователен институт“ АД със седалище гр. София да заплати
на О. Вадимовна Ч. сума в размер от 1 204, 12 лева, представляваща
дължимата на ищеца ½ част от застрахователното обезщетение в размер на
2 408, 24 лева по застраховка „Злополука“ – Полица №
2610200219980/27.09.2016г., сключена за застрахованото лице – наследодател Зинаида
Петровна Новогрудская, починала на 27.05.2017г., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1 204, 12 лева,
начиная от подаване на иска – 13.04.2017г. до окончателното й изплащане.
С цитираното
решение е осъдено „Животозастрахователен институт“ АД със седалище гр. София да
заплати на В. Яковлиевич Н. сума в размер от 1 204, 12 лева,
представляваща дължимата на ищеца ½ част от застрахователното
обезщетение в размер на 2 408, 24 лева по застраховка „Злополука“ – Полица
№ 2610200219980/27.09.2016г., сключена за застрахованото лице – наследодател
Зинаида Петровна Новогрудская, починала на 27.05.2017г., ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1 204, 12 лева,
начиная от подаване на иска – 13.04.2017г. до окончателното й изплащане. С Определение № 333 от 14.01.2019г.,
постановеното по гр. дело № 2701/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е
оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК на ответника –
„Животозастрахователен институт“ АД, обективирана във въззивната му жалба от
02.07.2018г., с която молба се претендриа изменение на Решение №
877/11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2701/2017г. по описа на Районен съд
– Бургас в часттта му за дължимите от ответника деловодни разноски в общ размер
от 848, 83 лева.
Против
постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от
„Животозастрахователен институт“ АД със седалище гр. София, като се претендира
то да бъде отменено като неправилно, неоснователно и несъответстващо на
релевантните обстоятелства, установени в производството и вместо него да бъде
постановено ново решение, по силата на което да бъдат отхвърлени предявените
искове от ищцовата страна. В жалбата се посочва, че в хода на
първоинстанционното производство ищцовата страна не е успяла да докаже при
условията на пълно и главно доказване основателността на своята претенция,
наличието на покрит риск по сключения застрахователен договор и наличието на
причинно-следствена връзка на извършените разходи за лечението на
първоначалната ищца. В жалбата се твърди, че ищците не са успели да докажат в
хода на производството, че разходите, извършени в хоспис са били необходими и
са били предназначени за продължаване лечението на пострадалата, тъй като по
делото не са представени документи и доказателства за провеждане на предписано
лечение – рехабилитация и лечебни процедури, които да са свързани с лечението
на заболяването при първоначалната ищца. Въззивникът посочва, че в сключения
застрахователен договор никъде не е постигната изрична договореност за
застрахователно покритие, а именно – възстановяване на разходи на
застрахованите лица за лечение и болничен престой при съществуващи, хронични
заболявания на осигурения и възстановяване на разходи за ползвани здравни
услуги, потребността от които е възникнала вследствие на минали заболявания, а
първоинстанционния съд не е взел под внимание специалните и общи условия по
сключената застраховка, в съответствие с които отговорността на застрахователя
не би следвало да бъде ангажирана.
Отправено е
искане от въззивното дружество да бъде допусната повторна съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която да отговори на формулираните пред първата
инстанция въпроси – въпрос 2 (били ли са необходими описаните манипулации,
процедури, лекарства и хоспис) и въпрос 3 на ищцовата страна (има ли в
медицинските документи данни за наличие на предходни заболявания), както и
допълнителната задача, съгласно определение на съда от 22.01.2018г., въпрос 4
по отговора на исковата молба от 15.06.2017г. (с оглед епикризата от
06.02.2017г. при изписването от болничното заведение било ли е налице спешно
състояние при Зинаида Новогрудская) и молба от 27.03.2018г. (имат ли посочените
в резултата от компютърната томография заболявания пряка и непосредствена
връзка с настъпилия исхемичен мозъчен инсулт и вследствие на какво е настъпил
исхемичния мозъчен инсулт при починалата).
Депозираната
въззивна жалба е против решение, което подлежи на въззивно обжалване и от лице,
което има право да го атакува, постъпила е в преклузивния срок за атакуването
му (видно от представения системен бон за изпращане на пратката до съда) и
дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната
страна по въззивната жалба – В. Яковлиевич Н. и О.В.Ч. са депозирали отговор на
въззивната жалба, в който посочват, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. В
депозирания отговор се изразява становище, че съдът следва да извърши проверка
относно спазването на преклузивния срок за депозиране на жалбата. Посочва се,
че основните мотиви в депозираната жалба са, че не е налице спешно състояние и
че не е доказана причинна връзка между направените разходи и заболяването.
Излагат се съображения за неоснователност на наведените в жалбата доводи.
Посочва се и обстоятелството, че искането за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза е несвоевременно направено и не следва да бъде уважавано. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
По отношение на
направеното искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, съдът
намира следното: По делото е безспорно, че ищцовата страна в исковата молба, а
ответната страна в депозирания по делото писмен отговор на исковата молба са
отправили искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза и съдът е допуснал
извършването й с нарочно определение от 04.12.2017г. По делото е депозирано
заключение за извършената съдебно-медицинска експертиза на дата – 12.01.2018г.
и на дата – 14.02.2018г. в проведеното открито съдебно заседание съдът е приел
заключението на вещото лице. Заключението на вещото лице е оспорено от
ответната страна с нарочна молба от 13.02.2018г. и е отправено искане да бъде
допусната повторна съдебно-медицинска експертиза от друго вещо лице, което да
отговори на същите въпроси, както и са поставени допълнителни въпроси към вече
извършената експертиза. С нарочно Определение от 26.02.2018г., съдът е допуснал
допълнителни задачи на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,
формулирани в т. 1, стр. първа и втора от депозирана молба на ответната страна
от 15.02.2018г. и е оставил без уважение молбата на ответното дружество за
извършване на повторна съдебно-медицинска експертиза. По делото на дата –
21.03.2018г. е депозирано заключение по допуснатата допълнителна съдебно-медицинска
експертиза и това заключение е прието от страна на съда в открито съдебно
заседание на дата – 25.04.2018г. В деня преди проведеното открито съдебно
заседание – 24.04.2018г. по делото е постъпила молба от ответното
застрахователно дружество, в която се посочва, че се поддържа искането от
27.03.2018г. за допускане на два уточняващи въпроса към вещото лице относно
наличието на пряка и непосредствена връзка посочените резултати от компютърна
томография с настъпилия исхемичен мозъчен инсулт и вследствие на какво е
настъпил този инсулт. В съдебно заседание от 25.04.2018г. вещото лице обсъжда и
тези два поставени въпроси от ответното дружество, поради което и с нарочно
определение от 25.04.2018г., съдът е оставил без уважение искането на ответната
страна за поставяне на допълнителни въпроси към съдебно-медицинската
експертиза, като съдът е изложил мотив, че по тези въпроси вещото лице е
изложило отговори в проведеното съдебно заседание. На проведеното открито
съдебно заседание представител на ответното дружество не е присъствал и не са
заявени нови искания по доказателствата.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че вещото лице е дало своите отговори
включително и по отношение на последните два допълнителни въпроса, намира, че
не се налага допускането на съдебно-медицинска експертиза в настоящото
производство, тъй като и по отношение на поставените допълнителни въпроси вещото
лице вече е отговорило в открито съдебно заседание и не се налага тези въпроси
отново да бъдат поставяни. От друга страна – изрично в своето заключение,
вещото лице е посочило, че е работило с медицинската документация, касаеща
починалото лице и е мотивирала своите изводи именно с обстоятелствата от
документите, които касаят състоянието на заболялото лице. Нещо повече –
допълнителни пояснения вещото лице е дала и в проведените открити съдебни
заседания, при приемане на депозираните заключения. Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че искането на въззивното дружество за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба от „Животозастрахователен институт“ АД със
седалище гр. София против Решение № 877/11.05.2018г., постановено по гр. дело №
2701/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивното дружество – „Животозастрахователен институт“ АД със седалище гр.
София за допускане на съдебно-медицинска експертиза с въпроси, формулирани във
въззивната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.