Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№747 / 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №45 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Жалбоподателят
Р.Т.Т.-Я, в качеството й на ЕТ „АЛБИОН – Р.Я.“ ЕИК *********, с адрес в
гр.Камено, ул.“Георги Кондолов“ № 55, чрез адв. Я.С., БАК и със съдебен адрес ***
е оспорил мълчалив отказ на директора на ТД на НАП – Бургас да се произнесе по
жалбата на процесния жалбоподател срещу разпореждане с изх. № С200002-137-0009173/17.11.2020г.
по изпълнително дело № **********/2014г.
В
жалбата се твърди, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Жалбоподателят
счита, че след като органът не се е произнесъл писмено по жалбата, той не е
спазил законово изискуемата форма. Твърди още, че са нарушени основни принципи
в ДОПК, тъй като с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
0553/2014/000041/24.06.2015г. е наложен запор на безналични ценни книжа, които
лицето не притежава и не е притежавал преди датата на налагане на запора.
Счита, че дори да се приеме, че запора е бил наложен, то това е довело до
прекъсване на давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, а не до неговото
спиране. Иска от съдът да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен, а
преписката да бъде върната на административния орган с указания за произнасяне.
Претендира разноски, за които представя списък.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Депозира писмено становище (л.138) в което уточнява, че от
представените доказателства с административната преписка се установява, че
издадените по-късно разпореждания за присъединяване от 24.11.2017г. и
последващото, не са връчени на жалбоподателя, поради което последното действие
по принудително изпълнение е извършено на 24.06.2015г. и към датата на
становището петгодишния давностен срок за всички вземания по изпълнително дело
№ **********/2014г. е изтекъл и същите са погасени по давност.
Ответникът
по оспорването, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Факти:
Със
съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК с изх.№
3382-000001/15.06.2009г. (л.114), публичен изпълнител при Регионална дирекция–
Бургас при Агенцията за държавни вземания е уведомил жалбоподателя ЕТ „Албион –
Р.Я.“, че в 7 дневен срок от датата на получаване следва да плати доброволно
описаните задължения ведно с лихвите. Посочено е още, че в Регионалната
дирекция – Бургас е образувано изпълнително дело № 3382/2009г. за неплатени
публични вземания. Съобщението е получено от жалбоподателя на 18.06.2009г.
(л.115).
С
разпореждане за присъединяване от 31.01.2011г. публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас е допуснал присъединяване в производството по събиране на публични
вземания по изпълнително дело № 3382/2009г. на Районен съд – Бургас (публичен
взискател) за вземането му към ЕТ „АЛБИОН – Р.Я.“ (л.113). Няма данни за
получаването му.
На
02.04.2014г. от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас на основание
чл.182, ал.1 от ДОПК (отм.) е изготвена покана за доброволно изпълнение до Р.Т.Т.-Я(л.133),
с която е уведомена, че в 7 дневен срок от получаване на поканата следва да
плати доброволно описаните задължения (ведно с лихвите до окончателното
изплащане). Няма данни за получаването й.
На
02.09.2014г. е изготвена нова покана на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК
(отм.), която е получена от съпруга на Р.Т.Т.-Яна 05.09.2014г. (л.132).
С
разпореждане за присъединяване от 18.09.2014г. публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас е допуснал присъединяване в производството по събиране на публични
вземания по изпълнително дело № 553/2014г. на ТД на НАП – Бургас (публичен
взискател) за вземането му към Р.Т.Т.-Я(л.108). Същото е получено от нея на
06.10.2014г. (л.112).
На
28.10.2014г. на основание чл.182, ал.1 от ДОПК (отм.) отново е изготвена покана
за доброволно изпълнение (л.124), получена от Р.Т.Т.-Яна 06.11.2014г. (л.127).
На
19.01.2015г. на основание чл.182, ал.1 от ДОПК (отм.) е изготвена поредната покана
за доброволно изпълнение (л.118), получена от Р.Т.Т.-Яна 26.01.2015г. (л.123).
На
24.06.2015г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки, публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас след като е взел предвид, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
553/2014г. в размер на 110 321.26лв. – главница и 36 467.84лв. -
лихва и нелихвена част – 6 880 лв., е наложил запор върху притежаваните от
Р.Т.Т.-Я (ЕТ „АЛБИОН – Р.Я.“) безналични ценни книжа (л.84). Постановлението е
получено от Р.Т.Т.-Яна 02.07.2015г. (л.92). Във връзка с постановлението на
основание чл.203, ал.3 от ДОПК е изпратено запорно съобщение до „Централен
депозитар“ АД (л.80 и л.82). Приложено е удостоверение, издадено от „Централен
депозитар“ АД за наличието на вписан залог върху финансови инструменти към
30.06.2015г. - върху 25 броя ценни книжа в „Черноморски холдинг“ АД с номинална
стойност 4 лв. (л.81).
На
29.06.2015г. на основание чл.182, ал.1 от ДОПК (отм.) отново е изготвена покана
за доброволно изпълнение (л.116), получена от
Р.Т.Т.-Я на 03.07.2015г. (л.117).
С
разпореждане за присъединяване от 13.07.2015г. публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на
публични взискатели за 459 вземания към Р.Т.Т.-Я в общ размер на 92 025.96
лв. – главница, 1 500 лв. – нелихвоносна главница и 29 445.46 лв. –
лихви (л.100). Същото е получено от нея на 16.07.2015г. (л.107).
С
разпореждане за присъединяване от 16.10.2018г. публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на
публичен взискател за 68 вземания към Р.Т.Т.-Я в общ размер на 5 967.30
лв. – главница и 4 320.65 лв. – лихви (л.93). Същото не е получено от нея,
тъй като писмото се е върнало с отбелязване „непотърсена“ (л.97).
С
разпореждане за присъединяване от 20.11.2017г. публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на
публичен взискател за 3 вземания към Р.Т.Т.-Я в общ размер на 87.67 лв. –
главница и 26.40 лв. – лихви (л.98). Същото не е получено от нея, тъй като
писмото се е върнало с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“
(л.99).
С
възражение вх.№ 94-Р-248/11.09.2020г. (л.66) до публичния изпълнител, Р.Т.-Я е
направила възражение за изтекла погасителна давност за 496 задължения (л.66).
С
разпореждане изх.№ С200002-137-0009173/17.11.2020г. публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас е прекратил, поради изтекла погасителна давност събирането на 10
задължения в общ размер на 382.35 лв. – главница и 522.83 лв. – лихва и не е
прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на останалите 484
задължения в общ размер на 108 245.31 лв. – главница, 2 500 лв. –
нелихвоносна главница и 104 049,99 лв. – лихва (л.49).
С
жалба вх. № ИТ-00-9797/25.11.2020г. (л.44) Р.Т.Т.-Я в качеството й на ЕТ
„АЛБИОН – Р.Я.“ е оспорил пред директора на ТД на НАП – Бургас разпореждането
на публичния изпълнител (л.44). Жалбата е получена на 25.11.2020г., видно от
известие за доставяне на л.28.
На
27.11.2020г. публичния изпълнител при ТД на НАП – Бургас е изготвил становище
до началник отдел при ТД на НАП – Бургас по подадената жалба против
разпореждането (л.43).
Произнасяне
по жалбата не е последвало, поради което с жалба вх.№ 130/06.01.2020г. Р.Т.-Яв
качеството й на ЕТ „АЛБИОН – Р.Я.“ е оспорила пред Административен съд –Бургас
мълчаливия отказ.
По
делото от ответника е представено разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудителното изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК от
02.03.2021г., с което частично е прекратено производството по изпълнително дело
№ **********/2014г. за 12 задължения в общ размер от 10 765.27 лв. –
главница и 22 505.45 лв. – лихва (л.41).
Правни
изводи:
Жалбата
против Разпореждане с изх. № С200002-137-0009173/17.11.2020г., е подадена на
23.11.2020г. с вх. № ИТ-00-9797 от 25.11.2020г., като административният орган е
следвало да се произнесе по нея в 14-дневен срок, съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК, а именно до 09.12.2020г. вкл. От следващият ден за жалбоподателя е
започнал да тече едномесечният срок за обжалване на мълчалив отказ – чл.149,
ал.2 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК, доколкото в ДОПК има уредба на мълчаливият
отказ, но само във връзка с конкретни институти и процесуални действия (спиране
на производството, административно обслужване, издаване на АПВ), а в гл.ХХVІІ
„Защита срещу принудително изпълнение“ липсва такава уредба.
Жалбата
до Административен съд – Бургас е подадена на 06.01.2021г., т.е. в
законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.267, ал.2 от ДОПК, решаващият орган следва в 14-дневен срок от
постъпване на жалбата да се произнесе с решение. В процесния случай
административния орган е мълчал. От представените доказателства, представляващи
административната преписка се установява, че жалбата против разпореждане с изх.
№ С20000-137-0009173/17.11.2020г. е постъпила при решаващият орган на 25.11.2020г.,
видно от положения върху нея входящ номер (л.44), както и от представеното от
жалбоподателя известие за доставянето й (л.28). Установява се още, че на
27.11.2020г. публичния изпълнител издал обжалваното разпореждане е изготвил
становище до началник на отдел ТД на НАП – Бургас относно подадената жалба. Не
е спорно, че след подаване на жалбата с вх. № ИТ-00-9797 от 25.11.2020г. не е
налице произнасяне по нея от решаващия орган, поради което е формиран и
мълчалив отказ. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК,
непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт. Отказ за
издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при посочени
обстоятелства в хипотезата на определена правна норма за административния орган
възниква задължение за издаване на акт с определено съдържание, т.е. когато по
искането на жалбоподателя за овластения от закона административен орган се
вменява задължение да издаде индивидуален административен акт.
Отделно
от това от представените доказателства, се установява, че публичният изпълнител при
ТД на НАП – Бургас, който е издал оспореното пред директора на ТД на НАП –
Бургас разпореждане е приел, че с издаването на постановление №
0553/2014/000041/24.06.2015г., с което е наложен запор върху притежаваните от
лицето безналични ценни книжа давността за посочените 484 задължения е спряла
съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и за същите не е изтекла
абсолютната 10 годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.
От
представените доказателства не може да се прецени дали действително
жалбоподателят е притежавал безналични ценни книжа (едно от основните му
възражения), върху които с постановление с изх. № 0553/2014/000041/24.06.2015г.
е наложен запор върху тях. В постановлението за налагане на запор не е посочено
в кое дружество жалбоподателят притежава безналични ценни книжа, какъв е техния
брой и номинална стойност. Информация за това обаче може да бъде изведена от
приложеното по делото удостоверение за наличието на вписан залог върху
финансови инструменти притежавани от Р.Т.Т.,където се сочи, че броя на акциите
е 25 в „Черноморски холдинг“ АД и с номинална стойност 4 лв.
В
процесният случай това възражение е неоснователно, защото постановление №
0553/2014/000041/24.06.2015г., с което е наложен запор върху притежаваните от
лицето безналични ценни книжа е влязло в сила още на 10.07.2015г. То е било
съобщено на жалбоподателя на 02.07.2015г. (л.92) и не е било обжалвано в срока
по чл.197, ал.1 от ДОПК. След като е влязло в сила, всички възражения относно
неговата законосъобразност се преклудират.
Неоснователно
е и възражението, според което действието по налагане на обезпечение извършено
чрез издаване на постановление № 0553/2014/000041/24.06.2015г., за наложен
запор върху притежаваните от жалбоподателя безналични ценни книжа е довело до
прекъсване на давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, а не до неговото
спиране.
Според чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Според чл.198, ал.1
от ДОПК обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим
имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със
запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. В
случая е била предприета обезпечителната мярка по чл.198, ал.1, т.2 ДОПК. След
като всяка наложена обезпечителна мярка води до спиране на давността, то в
конкретния случая тя е спряла след влизане в сила на постановление №
0553/2014/000041/24.06.2015г., за наложен запор върху притежаваните от
жалбоподателя безналични ценни книжа – на 10.07.2015г. След тази дата няма
твърдения нито доказателства за извършено плащане, не е изтекла и абсолютната
давност по чл.171, ал.2 ДОПК за задълженията, които не са били прекратени с
оспореното разпореждане.
С
оглед изложеното съдът намира, че сезиращата жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.268 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Т.Т.-Я, в качеството й на ЕТ „АЛБИОН – Р.Я.“ ЕИК *********, с
адрес в гр.Камено, ул.“Георги Кондолов“ № 55 против мълчалив отказ на директора
на ТД на НАП – Бургас да се произнесе по жалбата на същото лице срещу
разпореждане с изх. № С200002-137-0009173/17.11.2020г. по изпълнително дело №
**********/2014г.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: