Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 08.04.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
пети април две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 540 по описа
на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.21, ал.1 от ЗНЗ /Закон за насърчаване на заетостта/.
Адв.Л.Н.А.
*** като пълномощник на К.Г.П., ЕГН ********** със съдебен адрес:***,
пл.“Демокрация“ № 1 чрез адв.А. обжалва решение от 10.11.2020г. на директора на
Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил. Релевира основанието за
незаконосъобразност по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с болничен ангажимент, представляващ обективно
препятствие за контакт с трудовия посредник. Моли за отмяна на решението.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата. Не претендира
деловодни разноски.
В
писмени бележки пълномощникът на ответния директор оспорва жалбата като
неоснователна, т.к. жалбоподателката не е уведомила трудовия посредник при
срещата на 16.11.2020г. за уважителната причина за неизпълнение на препоръките
му и не е подала заявление-декларация за възстановяване на регистрацията по
реда на чл.16, ал.3 от ППЗНЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В
последвалия писмен отговор пълномощникът прави искане за прекратяване на
производството по делото поради липса на разглеждане на жалбата от
по-горестоящия административен орган, респ. преразглеждане на спора от
органа-издател на акта и моли на основание чл.130, ал.3 от АПК за предоставяне
възможност на органите да преразгледат случая. С протоколно определение от
05.04.2021г. съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на
производството по делото поради наличие на изборен ред за оспорване на акта по
см. на регламентацията на чл.21, ал.2 от ЗНЗ във вр. с чл.148 от АПК. Това ще
рече, че липсва предвиден задължителен контрол пред по-горестоящия орган, като
жалбоподателката е избрала оспорване на акта направо пред съда. По този начин
съдът е разрешил въпроса в искането по чл.130, ал.3 от АПК. Нормата на чл.130,
ал.2 от АПК забранява разрешаване на спора от органа, респ. по-горестоящия
такъв при висящото съдебно производство, но това не е лишило органа от
възможността за оттегляне на оспорения акт по реда на чл.156 от АПК, което не е
сторено.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
Въз
основа на заявление-декларация рег.№10030756/08.05.2020г. жалбоподателката К.Г.П.
е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил към АЗ. С
регистрацията П. е поела задължение да изпълнява препоръките за действие на
трудовия посредник/стъпките от Плана за действие и сроковете за тяхното
изпълнение, вписани в регистрационната й карта и се е запознала с възможността
за възстановяване на регистрацията при наличие на уважителна причина, за което
следва да представи документ в срок от 7 работни дни от нейното отпадане.
Регистрацията е с №10030756/08.05.2020г. В изготвения План за действие на
безработно търсещо работа лице от 08.05.2020г. са вписани конкретни препоръки
и/или действия за изпълнение с дати на възлагане, срокове на изпълнение,
резултати и подписи за трудовия посредник и безработното лице. Всички са
отбелязани като изпълнени, с изключение на последната препоръка с дата на
възлагане 08.10.2020г. и дата на изпълнение 09.11.2020г. относно
„Информиране за СРМ –
камериер/камериерка, хотел – Парк х-л „Кюстендил“, която е отбелязана като
неизпълнена с подписи на трудовия посредник и безработното лице. Идентично
отбелязване е направено и в Регистрационната карта на лицето – в графа
„препоръка за действие/стъпка“ е записана датата 09.11.2020г. без подпис за
изпълнено в графа „срок на изпълнение“.
С
оспореното решение от 10.11.2020г. директорът на Дирекция „Бюро по труда“
–Кюстендил на основание чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ е прекратил регистрацията на П.,
считано от 09.11.2020г. по мотиви: „не изпълнил препоръките на трудовия
посредник или действията и сроковете в плана за действие“. Посочено е правото
на лицето за нова регистрация след 09.05.2020г.
Решението
е връчено на адресата на 16.11.2020г., а жалбата по делото е подадена на
30.11.2020г.
Като
писмено доказателствено средство в съдебния процес е приета медицинска бележка
от 09.11.2020г., издадена от д-р Цветанка Драганова, съгласно която жалбоподателката
е била със заболяване В34.9 – Вирусна инфекция, неуточнена и издаден
Амбулаторен лист №004477/10.11.2020г. с нужда от домашно лечение през периода
09.11.2020г. – 13.11.2020г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от представител на надлежен правен субект с право на обжалване по
чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.21, ал.2 от ЗНЗ, пред компетентния за
разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Решението
е издадено от оправомощен орган.
Нормата
на чл.21, ал.1 от ЗНЗ възлага в компетентност на ръководителя на поделението на
Агенцията по заетостта прекратяването на регистрацията, като подобно е
правилото на чл.16, ал.1 от ППЗНЗ, съгласно което правомощието принадлежи на
директора на дирекция „Бюро по труда“. Съгласно чл.25, ал.1 от Устройствения
правилник на Агенцията по заетостта, дирекциите „Бюро по труда“ са териториални
поделения на агенцията, като седалищата и териториалния им обхват са посочени в
Приложение №3 към правилника. Видно от т.79 от Приложението, териториалният
обхват на Дирекция „Бюро по труда“ със седалище Кюстендил включва общините
Кюстендил, Трекляно и Невестино. Т.к. адресът на жалбоподателката е в рамките
на териториалния обхват на издателя на решението, то същият се явява
компетентен по място, време и степен административен орган. Страните не спорят
относно компетентността.
Решението
обаче нарушава общите изискванията за форма на акта по чл.59, ал.2 от АПК. В
съдържанието му има посочени правно основание за издаване, органът - издател,
адресатът на акта, датата на издаване, налице е разпоредителна част с ясно
формирано волеизявление на органа, посочен е реда за оспорване и фигурира
подпис на издателя, но липсват конкретни фактически основания за издаване на
акта, съгласно изискването на чл.59, ал.2, т.4, пр.1 от АПК. Посочените такива
формално покриват законовото изискване на чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, т.к.
дословно повтарят посоченото в закона основание за прекратяване на
регистрацията, но не носят конкретна информация за съдържанието на неизпълнените
от лицето препоръки на трудовия посредник, респ. конкретните неизпълнени
действия и точния срок за изпълнението им. Без тази конкретика на разпореденото
волеизявление не е възможен контрола за материална законосъобразност на акта,
респ. е налице неяснота за адресата във връзка с правото му на защита срещу
акта. Недопустимо е само по предположение съдът да формира изводи, свързвайки
датата на прекратяване 09.11.2020г. с датата на настъпване на съответното
прекратително обстоятелство по арг. от чл.16, ал.2 от ППЗНЗ.
Нарушението
на формата е съществено и на самостоятелно основание води до незаконосъбразност
на оспореното решение.
При
издаване на решението не са спазени административнопроизводствените правила.
Органът е нарушил рамките на доказването по чл.35 от АПК и чл.36 от АПК, като
не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал
всички относими доказателства. Твърдението на органа в писмените бележки на
л.15 от делото, че при срещата с посредника на 16.11.2020г. /при връчване на
решението/ лицето не е представило документ във връзка с уважителната причина
за неизпълнение на препоръките не е подкрепено с ангажиране на каквито и било доказателствени
искания в рамките на проведеното съдебно производство по делото, като в същото
време медицинска бележка е съществувала, т.к. е с дата на издаване 09.11.2020г.
Няма данни за поведение на лицето по укриване наличието на това доказателство,
имащо значение за правния спор. При това положение е нарушен принципа за
истинност по чл.7 от ЗАНН.
Решението
нарушава изискванията и на материалния закон.
Материалноправна
предпоставка за прекратяване на регистрацията е нормата на чл.20, ал.4, т.1 от
ЗНЗ. Това е случаят, когато безработното лице не изпълни препоръките на
трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие.
Липсата
на конкретни фактически основания за издаване на решението, както бе посочено
по-горе, препятства проверката за материална законосъобразност на акта, т.к. не
е ясна волята на органа за кое неизпълнение на коя препоръка от коя дата е
постановено прекратяването на регистрацията.
Независимо
от горното, ако по предположение се приеме, че в издадената на лицето регистрационна
карта и изготвения индивидуален план по реда на чл.15, ал.3 и ал.5 от ППЗНЗ
трудовият посредник е вписал конкретна препоръка с дата на изпълнение
09.11.2020г. за информиране за наличие на свободно работно място, която
препоръка не е изпълнена, то неизпълнението е в резултат на извинително за
лицето обстоятелство – установено заболяване в рамките на датата на изпълнение.
Заболяването и срокът за възстановяване са обективирани в официален писмен
документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена в рамките на
съдебното производство по делото. Нещо повече – в писмените бележки и писмения
отговор по оспорването органът признава достоверността на документа и го
разглежда като доказателство за наличие на уважителни причини за възстановяване
на прекратената регистрация по см. на чл.20, ал.6 от ЗНЗ във вр. с легалната
дефиниция за „уважителни причини“ по §1, т.26 от ДР на ЗНЗ, включваща
заболяване, удостоверено с официален документ. При това положение,
представената медицинска бележка е релевантно писмено доказателствено средство,
което дори да се приеме за нов факт, установен след издаване на решението, по
правилото на чл.142, ал.2 от АПК има значение за делото. Документът налага
извод за незаконосъобразност на акта, т.к. съществуването му по време на
издаване на решението води до отпадане на предпоставката по чл.20, ал.4, т.1 от
ЗНЗ. Систематичното и логическо тълкуване на чл.20, ал.4, т.1 и чл.20, ал.6 от
ЗНЗ налага извод, че прекратяване на регистрацията е дължимо само при отсъствие
на уважителни причини. Т.к. установяването на извинителните причини не е в
резултат на производството по чл.20, ал.6 от ЗНЗ, а в рамките на съдебното
такова по оспорване на акта, дължима е отмяна на решението без връщане на
преписката на органа.
Изводът
от изложеното е за отмяна на решението като незаконосъобразно.
Въпреки
изхода от спора съдът не присъжда разноски за жалбоподателката, т.к. такива не
се претендират.
Поради
изхода от спора ответния орган няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 10.11.2020г. на
директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил, с което на основание чл.20,
ал.4, т.1 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на К.Г.П. с
рег.№10030756/08.05.2020г. от 09.11.2020г.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: