№ 40029
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110139708 по описа за 2025 година
С искова молба с вх. № 236544/07.07.2025г. ищецът Т. Б. Б. е предявил против *******
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия Договор за
потребителски кредит № 1235108/27.01.2025 г., сключен между страните поради
противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави,
Ищецът твърди, че на 27.01.2025г. е сключил с ответника ******* Договор за
потребителски кредит № 1235108/27.01.2025 г., по който в полза на ищеца е отпуснат заем в
размер 1600 лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума на 8 броя вноски, като
лихвеният процент по кредита бил в размер на 50%, а годишният процент на разходите
(ГПР) в размер на 63.48%. Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено, че в срок от три
дни задълженията по договора е следвало да бъдат обезпечени с банкова гаранция или
поръчители, като са поставени множество условия за това, конкретно посочени в клаузата,
като в чл. 11 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по чл. 5 да се дължи
неустойка в размер на 1346.54 лева. Поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била
начислена неустойка в общ размер на 1346.54 лева, която сума била дължима към месечната
погасителна вноска. Поддържа, че сключеният между страните договор имал
характеристики на потребителски договор, като същият бил нищожен поради противоречие
с императивни правни норми. Навежда довод, че с уговорената неустойка се цели да се
заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане
формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде
включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита,
че с начисляването на неустойката се накърняват добрите нрави, което излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
неоснователно обогатяване за другата страна по договора. Неустойката съставлявала
допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не
бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, така и клаузата не била индивидуално уговорена в
нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10, тъй като лихвеният процент, годишният
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя не съответстват на
1
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Според ищеца целия
договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като в него не бил посочен действителният размер на ГПР, доколкото при неговото
изчисляване не е била взета предвид процесната неустойка за непредставяне на обезпечение.
Навежда довод, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият договор да се
обяви за нищожен на основание чл.22 ЗПК. Поради сочените основания поддържа, че
процесният договор е недействителен. Моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца
бъдат присъдени разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******, в
който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за
кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, като
твърди, че оспорената клауза от договора е валидна. Поддържа, че вземането за неустойка по
договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на
размера на ГПР. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като
клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора
и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, от
което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което ищецът предварително
е бил наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора по чл. 7 от същия, както и в Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан
по никакъв начин от посочената неустойка, както и че е имал възможност за удължаването
на тридневния срок за предоставяне на обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба
до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на
запис на заповед. Излага, че в периода 2021 г. - 2025 г. ищецът е сключил с ответното
дружество общо девет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита, с оглед на което ищецът е целял начисляването
на неустойката, за да обоснове формалното си право на иск от водене на настоящото
производство, както и същото е в пряко противоречие с принципа на добросъвестността в
преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че не е налице противоречие на
договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените аргументи, свързани с
индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства
върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и върху отпадането на това
вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора
от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна
кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е
дал на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да
не заплаща неустойка. Оспорва да е налице някоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като излага,
че клаузите в процесния договор са уговорени индивидуално с потребителя. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е отрицателен установителен иск с правно
2
основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК,
под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия Договор за потребителски
кредит № 1235108/27.01.2025 г.;
2. Отделя за безспорни и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: 1)
че между ******* и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит №
1235108/27.01.2025 г. с твърдените клаузи, по който е отпусната сума в общ размер на
1600лв. за главница и същата е получена от ищеца; 2) че в договора се съдържа клауза,
предвиждаща заплащането на ГЛП от 50.00%, при посочен ГПР в размер на 63.48%, като е
била начислена по чл. 11 от договора и неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.5 в
размер на 1346,54 лева, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване
размера на ГПР; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като
разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ и процесната клауза по чл. 11
от договора за неустойка. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, респ.
на клаузата за заплащане на неустойка, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузата
не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и не се
надвишава законовия размер на ГПР, както и че не представлява конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.10.2025 г. от 11,45 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца се изпрати и
препис от отговора на исковата молба и приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4