Присъда по дело №224/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 13
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20213330200224
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Разград , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
СъдебниАТАНАСКА ИВАНОВА
заседатели:БОЕВА
СТОЯН ШИШЕВ ШИШЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
и прокурора Недка Петрова Георгиева (РП-Разград)
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20213330200224 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. М. И., роден на 22.04.1955 година в с. Самуил, обл.
Разград, адрес за призоваване с. ********, общ. Самуил, обл. Разград, ул. **********,
български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 16.03.2011 година до 30.10.2016 година в
гр. Разград, в с. ********, общ. Самуил и в с. Самуил, общ. Самуил, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –
експертно решение № 0427/23.02.2011 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, представен:
На 16.03.2011 г. в гр. Разград, пред П.И.И. – служител на Районно управление
„Социално осигуряване“-Разград /сега ТП на НОИ/
На 30.09.2011 г. в с. Самуил, общ. Самуил, пред Е.А.И. – служител на Дирекция
„Социално подпомагане“ с. Самуил, е получил в с. ********, общ. Самуил и в гр.
Разград без правно основание чуждо движимо имущество:
Пари, на обща стойност 4 626.58 лева, представляващи изплатени лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност,
собственост на НОИ-София и
Пари, на обща стойност 594,75 лв., представляващи изплатени месечни добавки за
социална интеграция за транспортни услуги, собственост на Агенция за социално
1
подпомагане-София, всичко на обща стойност 5 221,33 лв., с намерение да ги присвои
– престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
РАЗМЕР на ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 58а , ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3
и определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като отлага изтърпяването на наказанието на основание чл. 66, ал.
1 от НК за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на ТРИ ГОДИНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от НОИ-София със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, ЕИК **********, представлявано от управител
Ивайло Цветанов Иванов чрез пълномощник, ГРАЖДАНСКИ ИСК против подсъдимия Ф.
М. И., ЕГН ********** за сумата 4626.58 /четири хиляди, шестстотин двадесет и шест лв. и
58 ст.лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 година до
окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимия Ф. М. И., ЕГН **********, да заплати Агенция „Социално
подпомагане“ гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Триадица № 2, представлявано от управителя Румяна Петкова, сумата 594.75 /петстотин
деветдесет и четири лв. и 75 ст./ лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2016
година до окончателното й изплащане.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - експертно решение № 0427/23.02.2011 г., на
който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград“ АД след влизане в сила на присъдата следва да остане приложен към
делото.
Медицинското досие на подсъдимия след влизане в сила на присъдата следва да бъде
върнато на картотеката на РЗИ-Разград.
ОСЪЖДА подсъдимия Ф. М. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР
гр. Разград сумата 914.13 /деветстотин и четиринадесет лв. и 13 ст./ лева, представляваща
разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата
235.06 /двеста тридесет и пет лв. и 06 ст./ лева, представляваща държавна такса върху
уважените граждански искове.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред
Окръжен съд гр. Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
2
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 13 / 27.04.2021г.
по НОХД № 224/2021г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Ф. М. И. ЕГН **********, за това, че
в периода от 16.03.2011 година до 30.10.2016 година в гр. Разград, в с. *****,
общ. Самуил и в с. Самуил, общ. Самуил, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински официален документ –
експертно решение № 0427/23.02.2011 г., на който е придаден вид, че е
издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“
АД, представен на 16.03.2011 г. в гр. Разград, пред П.И.И. – служител на
Районно управление „Социално осигуряване“-Разград /сега ТП на НОИ/; на
30.09.2011 г. в с. Самуил, общ. Самуил, пред Е.А.И. – служител на Дирекция
„Социално подпомагане“ с. Самуил, е получил в с. *****, общ. Самуил и в гр.
Разград без правно основание чуждо движимо имущество: пари, на обща
стойност 4 626.58 лева, представляващи изплатени лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
инвалидност, собственост на НОИ-София и пари, на обща стойност 594,75
лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за
транспортни услуги, собственост на Агенция за социално подпомагане -
София, всичко на обща стойност 5 221,33 лв., с намерение да ги присвои –
престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава
ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия И. при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, да бъде наложено
наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години, което да бъде
редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове от ощетените юридически
лица - Агенция за социално подпомагане – София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представлявана
от Изп. директор, за сумата от 594,75 лв., представляваща обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
От НОИ гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от
1
Управител, за сумата от 4 626.58 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.
Поверениците на гражданските ищци считат предявените граждански
искове за доказани по основание и молят съда да ги уважи изцяло.
Защитата на подсъдимия, предлага на съда да оправдае подсъдимия по
повдигнатото обвинение, поради липса на субективната страна на дейнието.
Обосновава това си искане с незнание у подсъдимия за неистинността на
официалния документ, алтернативно пледира в унисон с държавното
обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален размер на наказанието „
лишаване от свобода” и минимален изпитателен срок за отложеното й
изтърпяване.
Подсъдимият Ф. М. И. признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях,
признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на
чл. 371, т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ф. М. И. е роден на 22.04.1955 година в с. Самуил, обл.
Разград, адрес за прИ.ване с. *****, общ. Самуил, обл. Разград, ул. *********,
български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът с оглед самопризнанието на подс. И., което се подкрепя от
доказателствата събрани в хода на ДП, на основание чл. 373, ал.3 от НПК,
приема за установена по делото фактическата обстановка така както е
описана в обвинителния акт, а именно:
През 2011г. подс. Ф. И. решил да си осигури доходи по неправомерен
начин. За целта той се сдобил с неистински официален документ - експертно
решение № 0427/23.02.2011г., на което бил придаден вид, че е издадено от
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „ Св. Иван Рилски ” - гр. Разград.
В експертното решение било посочено, че подс. Ф. И. е с трайно
намалена работоспособност, в размер на 76%, считано от 15.01.2011г., с
водеща диагноза «Артериална емболия и тромбоза». На посоченото решение
бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица - д-р
2
Р.Д.Д., д-р В.Х.М., д-р И.И.С. и д-р П.И.И. /представител на НОИ/, които към
посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК
за общи заболявания при МБАЛ „ Св. Иван Рилски ” - гр. Разград, а не на
лицето, което действително го е съставило.
l.Ha 16.03.2011г., подс. Ф. И. се явил в сградата на Районно управление
«Социално осигуряване» в гр. Разград /сега ТП на НОИ - гр. Разград/. Там
той представил, пред св. П.И.И. - специалист в РУ «Социално осигуряване» -
гр. Разград, експертно решение № 0427/23.02.2011г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „ Св. Иван Рилски ”, подписани от него заявление с
вх.№ МП-4421/16.03.2011г., за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и заявление с вх.№ МП-4422/16.03.2011г., за
отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, както и
документи, удостоверяващи трудовият му стаж.
По този начин под. Ф. И. съзнателно и противозаконно се ползвал от
експертно решение № 0427/23.02.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при
МБАЛ „ Св. Иван Рилски ” - гр. Разград, въпреки че знаел, че посоченият
документ е неистински официален документ, тоест, че на това експертно
решение само е придаден вид, че представлява документ, издаден по
установения ред и форма от посочените в него длъжностни лица -
председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „ Св. Иван
Рилски ” - гр. Разград, в кръга на службата им.
Въз основа на подадените експертно решение, заявления и др.
документи, с разпореждане №*********/28.03.2011г. на Директора на РУ «
Социално осигуряване» - гр. Разград, на подс. Ф. И. били отпуснати: лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за трайно намалена
работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 74,
ал.1 от КСО, пожизнено, от 15.01.2011г., първоначално в минимален размер -
142,88 лева и лична социална пенсия за инвалидност, за трайно намалена
работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 90, ал.
1 от КСО, пожизнено, от 15.01.2011г., първоначално в минимален размер -
27,74 лева. Общият размер на пенсиите и съответно месечната сума, която
била определена първоначално да бъде изплащана на обвиняемия, била в
размер на 170,62 лева. Последствие е определен действителният размер на
пенсията, а именно - 297.56лева.
Така отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
лична социална пенсия за инвалидност подс. Ф. И. получавал за периода от
15.01.2011г. до 30.04.2012г., като същите му били изплащани в пощенската
станция в с. *****, обл. Разград.
Общият размер на пенсиите, които били изплатени на обвиняемия от
НОИ - гр. София, чрез РУ „Социално осигуряване” - гр. Разград, за периода
от 15.01.2011г. до 30.04.2012г., е 4 626,58 лева.
3
С разпореждане № Ра 271/21.04.2012г. на Директора на РУ «Социално
осигуряване» - гр. Разград, изплащането на пенсиите било спряно, считано от
01.05.2012г., на основание чл. 95, ал.2 от КСО, поради представяне на
доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
получаваните пенсии,съгласно чл. 96, ал.1 от КСО.
Св. Е.А.И. работела като социален работник в Регионална дирекция
«Социално подпомагане» - с. Самуил.
На 30.09.2011., подс. Ф. И. представил пред св. Ем. И., на работното й
място в с. Самуил, обл. Разград: експертно решение № 0427/23.02.2011г. на
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „ Св. Иван Рилски ” - гр. Разград,
молба-декларация с вх.№ 239/30.09.2011г. за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция, с която декларирал, че притежава експертно решение №
0427/23.02.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски” -гр. Разград и желае да му бъдат отпуснати месечни добавки за
социална интеграция за транспортни услуги, както и други документи.
По този начин подс. Ф. И. отново съзнателно и противозаконно се
ползвал от експертно решение № 0427/23.02.2011г. на ТЕЛК за общи
заболявалия при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград, въпреки, че знаел, че
посоченият документ е неистински официален документ.
Със заповед № 239/11.10.2011г. на директора на Дирекция «Социално
подпомагане» - с. Самуил, въз основа на подадените експертно решение,
молба-декларация и др. документи, на подс. Ф. И., считано от 01.09.2011г. до
30.09.2016г., била отпусната месечна интеграционна добавка за транспортни
услуги, в размер на 9.75 лева. Така отпуснатата месечна интеграционна
добавка за транспортни услуги, подс. Ф. И. получавал ежемесечно от Агенция
„Социално подпомагане” - гр. София, чрез Дирекция ’’Социално
подпомагане”- с. Самуил, за периода от 01.09.2011г. до 30.09.2016г., като
последната социална добавка му била изплатена през м. Октомври 2016г.
Общият размер на месечните интеграционни добавки за транспортни услуги,
които били изплатени на обвиняемия от Агенция „Социално подпомагане” -
гр. София, чрез Дирекция ’’Социално подпомагане” - с. Самуил, за периода
от 01.09.2011г. до 30.09.2016г., е 594,75 лева. Отпуснатите му месечни
интеграционни добавки за транспортни услуги били изплащани на подс. Ф. И.
по посочена от него сметка в «Експресбанк»АД, клон-Разград.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че :
-за периода от 15.01.2011г. до 30.04.2012г., подс. Ф. М. И. е получил
суми като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална
пенсия, в размер на 4626.58 лева.
-за периода от 01.09.2011г. до 30.09.2016г., подс. Ф. М. И. е получил
4
суми като интеграционни добавки, по реда на ППЗИХУ, в размер на 594.75
лева.
- общият размер на получените от подс. Ф. И. суми като лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия и месечни
интеграционни добавки за транспортни услуги, е 5 221.33 лева.
От заключението на вещото лице по назначената по делото комплексна
техническа и графическа експертиза се установява, че:
1. Подписите, положени в ЕР №0427/23.02.2011г. на позиции
„председател“ и „членове“ не са изпълнени, както следва:
-срещу реквизит „председател“ - от д-р Р.Д.Д. -в реквизит „членове“ на
позиция № 2 - от д-р В.Х.М. - в реквизит „членове“ на позиция № 3 - от д-р
И.И.С. - в реквизит „членове“ на позиция № 5 - от д-р П.И.И.
2. Подписът, положен в ЕР №0427/23.02.2011г. в реквизит „получих
решението“, не е изпълнен от лицето Ф. М. И..
3.Отпечатъка от кръгъл тампонен печат положен в долна дясна част на
втора страница на ЕР № 0427/23.02.2011г. положен от оригиналния печат на
ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Иван Рилски „ - гр. Разград.
4.Подписите положени:
-на позиция „подпис на заявителя“ и „декларатор“ в Заявление до
директора на РУСО с вх.№ МП-4421/01.03.2011г.
-на позиция „подпис“ в Заявление до директора на РУСО с вх.№ МП-
4422/16.03.2011г.
-на позиция „подпис“ в молба-декларация за отпускане на месечна
добавка за социална интеграция № 239/30.09.2011г., са изпълнени от Ф. М.
И..
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза, се установява, че към 23.02.2011г. Ф.И. не е страдал
от заболяванията, вписани в ЕР №0427/23.02.2011г. на ТЕЛК общи
заболявания при МБАЛ - Разград. Шест години и половина след датата на
издаване на ЕР № 0427/23.02.2011г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ -
Разград, при подс. Ф. И. са се проявили заболяване на съдовата система на
долните крайници и заболяване на сърдечно-съдовата система, които са били
диагностицирани през м.10.2017г.
Подс. И. е неосъждан.
По доказателствата:
5
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подс. И., което се подкрепя от доказателствата
събрани в досъдебното производство: Заявление № МП-4421/16.03.2011г.,
Заявление № МП-4422/16.03.2011г., ЕР № 0427/23.02.2011г., Заповед №
239/11.10.2011г., молба-декларация № 239/30.09.2011г.;съдебно-
икономическа експертиза, комплексна графическа и техническа експертиза,
съдебно-медицинска експертиза, протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване, Справка за съдимост, Характеристична справка,
Декларация и от показанията на свидетелите Р. Д., С. В., В. Б., П. И., Ем. И.,
В. М., Ив. С., Пл. И. Б. Ш. и Д. И..
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна – подс. И. лично се е ползвал от неистински
официален документ - Експертно решение № 0427/23.02.2011г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД - гр. Разград, на който
бил придаден вид, че е подписан от лицата посочени в него, а не от лицето,
което действително го било съставило. Подс. И. представил документа пред
лица - служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /ТП на НОИ-
град Разград/ и Дирекция «Социално подпомагане» - град Разград, в чиято
фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство.
Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. И., като
средство при осъществяване на документната измама, била да създаде
привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В
случай, че подс. И. не бил представил неистинското експертно решение, то не
би било налице и правно основание за отпускането на лични пенсии за
инвалидност поради общо заболяване и лични социални пенсии за
инвалидност, както и месечни добавки за социална интеграция. Вследствие на
акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица,
конкретните движими вещи - парични средства на стойност 5 221.33 лева
лични пенсии и интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, преминали във
фактическата власт на подс. И.. Това обстоятелство от своя страна обуславя и
наличието на чл.26, ал.1 от НК, а именно, че деянието по смисъла на чл. 212,
ал. 1 от НК е извършено в условията на продължавано престъпление.
От субективна страна подс. И. извършил престъплението виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Съзнавал, че използва неистински официален
документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той
предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на
имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и
това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение
подсъдимият имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения
предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение
6
да присвои предмета на посегателството, след като го получи.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по
отношение на подсъдимия М., не следва да определя размера на посоченото
наказание при условията на чл. 55, ал.1 от НК, при липса на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът като съобрази от една страна
чистото съдебно минало на подсъдимия, относително напредналата възраст,
отдалечеността на производството от периода на извършване на деянието, от
друга дългият период на извършване на деянието, значителните вреди
осъществени с процесното деяние, наложи на подс. И. наказание „ Лишаване
от свобода „ в размер на две години. На основание чл. 58а от НК, намали
размера на наказанието с 1/3 и определи наказание „ Лишаване от свобода „ в
размер на една година и четири месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК,
отложи изтърпяването за изпитателен срок в размер на три години. Съдът
намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да
осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл. 54 от НК.
По гражданският иск:
С оглед така постановената присъда, съдът осъди Ф. М. И. ЕГН
********** да заплати на АСП гр. София, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представлявана от изп. Директор,
сумата от 594.75лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.10.2016 година до окончателното й изплащане.
С оглед направеното възражение от страна на защита за изтекла
погасителна давност по отношение на предявеният от НОИ – София,
граждански иск против подсъдимия за сумата в размер на 4 626.58 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212,
ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното
й изплащане, което възражение съдът намира за основателно, съдът отхвърли
така предявеният иск като неоснователен.
По веществените доказателства :
Съдът определи : експертно решение № 0427/23.02.2011 г., на който е
придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски-Разград“ АД след влизане в сила на присъдата следва да остане
приложен към делото.
7
Медицинското досие на подсъдимия след влизане в сила на присъдата
следва да бъде върнато на картотеката на РЗИ-Разград.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 914.13лева, представляваща разноски
на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата
235.06лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански
искове.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


8